Удръжки от заплатата на работник

УдръжкиУдръжката на суми от трудовото възнаграждение на работника или служителя без негово съгласие са изрично уредени в закона (чл. 446, ал.1 ГПК). Тя може да зависи например от броя на децата, за които се плаща издръжката, и от размера на получаваната заплата.

 

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

 

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които издържа.

 

Тези ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. Присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките доходи на работника или служителя.

Месечното му трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Законът е определил минимум, под който не се допуска принудително изпълнение върху заплатата – когато трудовото възнаграждение е в размер до 250 лева месечно (чл. 213, ал. 1, т. 5 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс).

Запорът се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение (чл. 512 ГПК).

Длъжностно лице, което плати на длъжника заплатата въпреки наложения запор, без да удържи сумата по него, отговаря лично за тази сума заедно с третото задължено лице. Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител.

Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или в трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване дори да не е получено друго запорно съобщение.

Ако след налагането на запора върху заплатата трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено, той е длъжен да уведоми в едномесечен срок съдебния изпълнител за новата си работа. В противен случай съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.

Автор: Мая Пангелова, адвокат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>