БОРКОР – аналитичният тигър

Определението, което даде премиерът, представяйки ръководството на новата структура БОРКОР, вместо яснота създаде още по-голям шум в системата от органи, занимаващи се с корупцията и организираната престъпност: „Меркел харчи пари, за да ни подпомогне за по-добрата борба с престъпността. Така че това звено не дублира никакви функции.Когато центърът е получил сигнал срещу ДАНС или МВР, те ще изчистват този сигнал, ще го проверяват и той веднага ще отива при прокурор.“

 

За разлика от МВР и ДАНС, БОРКОР няма да има оперативни функции.

 

Информирани източници твърдят, че в черновата на междинния технически доклад на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка, които се очаква да излезе всеки момент, е отбелязано, че управляващите трябва да дадат гаранции, че специалните разузнавателни средства(СРС) се използват по предназначение. Същите тези СРС, чието експлозивно нарастване властта обяснява с битка с организираната престъпност и корупцията по високите етажи.
В последния доклад на ЕК от юли 2010 г. също има констатация, свързана пряко със стратегията на правителството срещу организираната престъпност и корупцията – че изпълнението на Плана за действие за превенция и противодействие на организираната престъпност все още не е започнало.

 

Какви стратегии и планове е продуцирало правителството?

През ноември 2009 г. кабинетът прие Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност – ключова мярка по изпълнение на показателите от Механизма за сътрудничество и проверка. Стратегията, по-известна с името БОРКОР, е разработена от МВР, Министерствата на правосъдието и на финансите, ДАНС, Агенция „Митници“, комисията „Кушлев“, прокурори и германски експерти.
При представянето й вътрешният министър заяви, че нейната голяма цел е възстановяване доверието на гражданите към правовия ред и държавността, както и на европейските партньори и чуждестранните инвеститори към България. Трите основни пътя за постигането й са:
– недопускане на корупционни практики и прояви по високите етажи на държавната власт и местното самоуправление и прекъсване на възможностите за връзка между организираната престъпност, партиите и органите на властта;
– по-осезаеми резултати срещу масовите корупционни практики, които ощетяват гражданите, пречат на бизнеса и ерозират държавността;
– максимално ограничаване на организираната престъпна дейност, ефективно наказателно преследване и отнемане на облагите от нея. 
През март 2010 г. бе приет и План за действие за превенция и противодействие на организираната престъпност, чието неизпълнение ЕК отбелязва в юлския доклад. Според правителството този план е „системно свързан с проекта „БОРКОР“, като детайлизира стратегическите постановки, конкретизира сроковете и отговорните институции и е ориентиран към постигане на целите на Интегрираната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност“. Изпълнението на плана трябва да се оценява на шест месеца.
Веднага след констатацията на ЕК, че изпълнението на плана  не е стартирало, на 29 юли МС прие постановление за създаване на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. В него се казва, че изпълнението на проекти от Центъра става чрез прилагането на комплексния модел „БОРКОР“ – каквото и да означава това.
Дейността на центъра трябва се ръководи методически от Консултативен съвет, с представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и директора на Центъра. Участниците от изпълнителната власт се определят от премиера. Председател на Консултативния съвет е вътрешният министър, който има право да покани за участие в работата му и представители на неправителствени организации.

 

Какво означава „комплексен модел БОРКОР“?

Няма публична информация кои са членовете на Консултативния съвет – ако такъв изобщо е конституиран, нито има някакво описание или определение какво точно се крие зад словесната конструкция „комплексен модел БОРКОР“ или „проект БОРКОР“.
На 24 ноември 2010 г. в заседание на МС при разглеждането на  Проекта на Постановление за приемане на Устройствен правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС вицепремиерът Цветанов „обяснява“ смисъла от създаване на структурата по следния начин:
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, това е реализирането на политиката, бяхме взели като решение ноември 2009 г. за интегрираната система. Поради финансови причини не успяхме да го реализираме в началото на 2010 г., но от доклада, който беше на Европейската комисия за механизма за оценка, там има препоръка да се ускори изпълнението на Плана за действие за прилагане на Националната стратегия за противодействие на корупцията. Понеже ползваме и помощта на Германия във връзка с осигуряването на експерта, за който изцяло финансовите ангажименти към него си поемат от Федералното министерство на Германия, аз смятам, че това е един приоритет на правителството и Европейската комисия при проверките, които ще се правят във връзка с напредъка ни по механизма за оценка, това ще бъде една от водещите точки, които ще бъдат в детайли преглеждани. Смятам че това ще допринесе много за подпомагане на Томислав Дончев за всички процедури, които са свързани с проектите по европейско финансиране и всички корупционни практики, които трябва да бъдат неутрализирани на база експертизата, която се дава точно от този център и това, което сме направили като възможност за връзка с възможностите на финансите към настоящия момент да минимизираме разходите, които ще бъдат направени. Говорим за 40 човека, които ще бъдат по щат в това звено, а останалите 115 ще бъдат командировани от съответните ведомства, за да могат да се видят практиките, които се реализират в съответните ведомства и оттам вече да търсим извличането на позитиви, а дори и законодателни промени, ако има такава необходимост.

 

Според приетия Устройствен правилник Центърът е специализирана административна структура за изпълнение на държавната политика в областта на превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност. Той трябва да „анализира, планира и разработва мерки и комплексни решения за предотвратяване на възможността за създаване на корупционни практики и противодействие на корупцията като цяло и на организираната престъпност в частта, в която двете престъпни явления взаимно се припокриват, с оглед спецификата на дейността на отделните държавни органи и техните администрации“; Да „подпомага държавните органи и органите на местното самоуправление при разработването на политиката за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и подобряване на взаимодействието и координацията между държавните органи, гражданското общество, медиите и бизнеса“.
Впечатляват със своята мъглявост формулировките, че: „Центърът прилага Комплексния модел за противодействие на корупцията и организираната престъпност БОРКОР, чрез „използване на утвърдените стандарти на Федерална република Германия, както и посредством специално разработени за Комплексния модел БОРКОР методи и техники (експертни концепции Комплексен модел БОРКОР).“ (Интересна идея – в подзаконов акт на българското правителство да се препраща към германски стандарти – неизвестно какви, но „утвърдени“.)

 

За дейността на Центъра е осигурено финансиране за три години над 16 милиона лева: 8,3 млн. за 2011 г. – от тях 4 млн. за издръжка, 3,7 млн. за осигуряване на сграда и 579 215 лв. за заплати. За 2012 г. са предвидени 4,3 млн.  лева, а за 2013 г. бюджетът е 4 млн.
Директорът на Центъра се подпомага от един зам.-директор, който се назначава от премиера. Вчера обаче премиерът изненадващо обяви, че заместниците ще са двама: „Румен Миланов ще бъде шеф на т.нар. БОРКОР, борбата с корупцията, и там в нея съм го помолил да покани, надявам се, че те са приели, защото така ме е информирал, да покани Елеонора Николова за заместник и Петко Сертов“. И така, бившият шеф на НСБОП и НСО, съветникът на премиера по въпросите на сигурността и един от авторите на Стратегията за национална сигурност ще оглави мистичния БОРКОР. 
Имената на заместниците му безспорно пораждат въпроси. Преди да стане председател на ДАНС, в края на декември 2007 г., Сертов е съветник на Сергей Станишев и секретар на Съвета по сигурността. Бивш служител е на Второ главно управление на ДС. Сертов назначава Алексей Петров за свой съветник в ДАНС. През август 2009 г. Борисов прие оставката му като шеф на ДАНС, а след това отмени и назначението му за генерален консул в Солун.
Еленора Николова е зам.-председател на Единната народна партия (с председател Мария Капон). Като експерт към Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси в НС защитаваше обществения интерес в процеса за конфликт за интереси срещу лидера на ДПС, за взетия от него консултантски хонорар от 1, 5 милиона лв. Нейните правни тези и изводи не издържаха обаче в съда. Окончателното решение на ВАС е, че Ахмед Доган няма конфликт на интереси.

 

Дали вярата в мистичната сила на „комплексния модел БОРКОР“ може да примири позициите на двамата заместници?

Като депутат от опозицията в 40-то НС Елеонора Николова определя като „опасно явление“ фактът, че ДАНС подслушва членове на парламента, за да разкрие „къртици“ в своите редици и да разбие интернет сайт, който публикува „опасни новини“. След изслушването на председателя на ДАНС Петко Сертов по случая Николова заявява, че агенцията разследва журналистически сайтове, но не и фактите, изнесени в тях и че изнесените факти за обновяване на канали за трафик на наркотици на бившата комунистическа Държавна сигурност заслужават много по-голямо внимание от страна на ДАНС. 
Премиерът обоснова избора на заместници на Миланов така: „За да има доверие и в партиите, и в обществото не е важно дали аз харесвам г-н Сертов или г-жа Николова“ и  „С нея през последните години, от времето когато беше кмет на Русе, работихме много активно. В полето на център-дясното тя е безспорен авторитет. Сертов пък беше шеф на ДАНС по времето на тройната коалиция, значи БСП, НДСВ и ДПС са му гласували доверие за техните тайни интереси и сигурността“.
Раздвижването около БОРКОР, разбира се, е свързано с предстоящия доклад на ЕК и с разместването на някои силови фигури от сектора за сигурност. Въпросите: какви точно задачи ще изпълнява новата държавна структура, с какво  аналитичните й функции и предлаганият от нея продукт ще се различават  от това, което прави ДАНС в областта на корупцията и организираната престъпност, как ще се съчетават  дейностите на Центъра „БОРКОР“ с тези на Главния Инспекторат към МС – остават без отговор. Освен неясната формулировка, че ще функционира по германски модел, нищо друго около „комплексния модел „БОРКОР“ не е известно. Без самият модел да е приет с решение на правителството и без да е оповестен на публиката, мистичният проект „БОРКОР“ задава стратегическата рамка за борба с организираната престърпност и корупцията в България. Такъв подход е в противоречие с основната идея на шумно прокламираната от Цветанов Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност: „необходим нов обществен консенсус, който да обедини около националните приоритети обществото, бизнеса, профсъюзите, гражданските организации и медиите“.

 

БОРКОР ще трябва да подпомага и координира работата на всички структури за борба с корупцията в местната и изпълнителната власт.

 

В центъра ще работят 155 служители, от които 40 ще бъдат постоянно назначени, а останалите 115 ще бъде временно командировани от други администрации.

 

В това отношение БОРКОР ще струва на държавата дори повече, отколкото комисията „Кушлев“, която харчи по малко под 5 млн. лева през последните 2 години.

Автор: Антоанета Цонева, председател на Институт за развитие на публичната среда

5 мнения по „БОРКОР – аналитичният тигър

  1. Man

    Рано е още да се каже – агенцията е прясна прясна, като топъл хляб. Скоро ще имат и уебсайт, със специална секция за контакти и подаване на сигнали.

  2. Stoyan

    По-важното е кой и как ще бъде допуснат като „командирован“ сред редиците на останалите 40 служители на „БОРКОР“ ?
    И как, ако някой гражданин иска да се свърже с управлението на тази инстация, да усъществи контакт?

  3. георги геров

    Какъв е имейл адреса на „БОРКОР“ ?
    Ще подам сигнал за корупция (за стотици милиони), чрез която се ощетяват (обират) българите и европейските фондове

  4. Петър

    Все още няма ясен имейл адрес. Дотогава спокойно може да се ползва ДАНС. При тях важи следното правило: Данните за правонарушения извън компетентността на агенцията се препращат на съответните държавни органи и органите на съдебната власт.

    Жалби, предложения и сигнали се приемат чрез предоставяне на информацията лично, в работен ден, от 9:00 до 17:00 ч. или чрез попълване и изпращане на е-Формуляр по Интернет.

    Все пак, важно е да се знае, че сигналите е задължително условие да НЕ са анонимни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *