Буква: А

Авал – Особено поръчителство по менителнична сделка, дадено за някое от участващите лица. Ако не е посочено за кого се поръчителства, приема се, че е за издателя. Авалистът не участва в менителничната сделка. Неговото участие по поемане на менителничното задължение е самостоятелно. То обаче трябва да бъде изразено върху самата менителница. Ако е изразено с отделен акт, това е обикновено поръчителство и не може да се ползва от менителничните искове. Авалът е едностранна сделка, а не договор между кредитора и поръчителя. Авалистът не може да прави възражения за недействителност на поръчителството, поради недействителност на задължението, което гарантира. Задължението му остава действително и тогава. Отговорността му винаги е солидарна и той встъпва в правата на менителницата както срещу лицето, за което поръчителства, така и по отношение на лицата, които отговарят към това лице.

Авоар – Налична парична сума, намираща се в друго лице или банка, с която може да се разполага.

Автотехническа експертиза – Заключение на специалисти, давано по дело за престъпления, свързани с моторни превозни средства. Пред автотехническата експертиза се поставя задачата да отговори на редица въпроси, които имат значение за установяване на истината по наказателното дело: особености на превозното средство, техническото му състояние, възможности за предотвратяване на автотранспортно произшествие, скорост на движението, спирачен път и др.

Агреман – Съгласие на правителството за приемане на определено лице за дипломатически представител на чужда държава. Агреманът се дава по принцип в писмена форма и се предава на правителството на изпращащата страна.

Административен акт – Акт, издаден от държавен орган на управление в изпълнение на предоставената му от закона компетенция по предвидените за това ред и създаващ права и задължения за адресатите. Той бива: нормативен, когато съдържа общо правило за поведение, отнасящо се до неограничен и неопределен брой адресати; индивидуален, когато предписва поведение до конкретно, определен адресат. От индивидуален административен акт възникват и граждански права и задължения.

Административно наказание – Наказание, което се налага на лице, извършило административно нарушение. Административните наказания са: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Те се налагат с наказателни постановления, издавани от съответните оправомощени органи. Постановление, с което е наложена глоба над 200 лв., подлежи на обжалване пред районния съд. Освен наказанието в полза на държавата се отнемат вещите, които са послужили за извършване на нарушението, и вещите, предмет на нарушението.

Административно нарушение – Действие или бездействие, което нарушава реда на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. То може да бъде умишлено или непредпазливо. Непредпазливите нарушения се наказват само в изрично предвидените случаи. Административното нарушение се отличава от престъплението с по-ниска степен на обществена опасност (материална отлика) и с това, че наказуемостта му (вкл. и наказанията) е предвидена в Наказателния кодекс, а в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) или в административнонаказателни разпоредби на други закони.

Адхезионен (съединен, смесен) процес – Наказателен процес, в който е допуснат за разглеждане граждански иск.

Ажио – Налична парична сума, намираща се в друго лице или банка, с която може да се разполага.

Акредитив – Eдностранна банкова сделка, с която банка заявява на трето лице, че ще плати определена парична сума при представяне на посочените в акредитива документи и изпълнението на другите условия, посочени в него. Акредитивът се издава за определен срок. След изтичането на срока банката не е длъжна да плати, въпреки изпълнението на условията. Акредитивът е абстрактна едностранна сделка. Причината, поради която банката открива акредитива, не е негов елемент. На практика акредитивът е изпълнителна сделка по договор между банката и друго лице наредител. Акредитивът е неделим. Той бива: отменяем – може да се отмени от банката, докато не е изпълнен и неотменяем – може да се отмени или измени само със съгласието на третото лице.

Акт за гражданско състояние – Удостоверителен официален писмен документ, отразяващ определено от закона обстоятелство от значение за гражданския статут на човек. Актовете за гражданското състояние биват: акт за раждане; акт за брак; акт за смърт. Отразените в акта обстоятелства се ползват с достоверност до доказване на противното. Съставя се от определени от закона длъжностни лица по гражданското състояние. Такива са: кметовете или натоварени от тях с нарочна заповед лица; дипломатическите и консулските представители, когато действат в чужбина; капитаните на кораби, когато събитието е станало в открито море; военнослужещи, когато събитието е станало с военнослужещ или гражданско лице, съпровождащо в чужбина или в страната войска, лишена от връзка с гражданските власти вследствие на военни действия.

Акцент – В търговското право – дадено писмено потвърждение от платеца на менителница и чек, че ще плати сумата, посочена в менителничния ефект.

Акцептант – приемател. Лице натоварено от издателя да плати менителницата.

Акцесорно задължение – Самостоятелно задължение, свързано с друго основно по начин, че с погасяване на основното задължение се погасява и акцесорното. С погасяване на договора за заем се погасява и договорът за поръчителство, гарантиращо погасяването на заема. Задължението за плащане на лихва е акцесорно. С престирането на основното задължение се погасява и задължението за лихва.

Акционер – Участник, капиталовложител в акционерно дружество.

Акция – Ценна книга, материализираща участието в основния капитал на акционерно дружество. Тя дава право на участие в общото събрание, право на глас, право за получаване на дивидент и право на дял при ликвидация. По българското право стойността й трябва да бъде определена в лева. Номиналната стойност на акцията не може да бъде по-малка от 100 лева. При по-голям размер стойността й трябва да бъде кратна на 100. Акцията може да бъде: поименна – в нея е вписано името на акционера, участвал в набирането на капитала, може да се прехвърли чрез джиро или чрез цесия; на приносител – в нея не фигурира никакво име и се прехвърля с предаването. Приносителят се легитимира като акционер. Акциите биват още: – обикновени: дават еднакви права на всички акционери; – привилегировани: дават допълнителни права на акционера, като допълнителен дивидент, допълнителен ликвидационен дял, други права установени с устава. Могат да се издават и безналични акции.

Алтернативна норма – Правна норма, която съдържа повече от един вариант на решение, като изборът на варианта, който следва да се приложи при регулиране на правоотношението, е предоставен на страните по него или на съответния държавен орган, респ. съда. Този избор може да се постави в зависимост от наличието или липсата на определени предпоставки.

Алтернативно съединяване на исковете – Предявяване с една искова молба два и повече искове като на съда се предоставя да определи дължимата престация от няколкото дължими. Поради неопределеността на петитума алтернативното съединяване е допустимо при алтернативните задължения или когато ищецът разполага с няколко основания за претендираното право.

Амнистия – Заличаване престъпния характер на определени категории престъпления, включени в нея, както и на последиците от осъждането. Амнистията се постановява само със закон. Посочените в него деяния не се третират вече като престъпления, а извършителите им се освобождават от наказателна отговорност. За разлика от помилването амнистията визира не извършителите на престъпленията, а самите престъпления.

Аналогия – Прилагане на закон към неуредени подобни случаи. Между неуредения от закона случай и уредения съществува подобие в съществените и различие в несъществените елементи. За неуредения се прилагат нормите за уредения. Аналогията бива: аналогия на закона, когато се прилага правна норма на определен закон, и аналогия на правото, когато се прилагат основни начала на правото. Аналогията се отличава от препращането. При последното няма правна празнота. Законът урежда пряко случая, като се използва особена законодателна техника, при която вместо повторение на хипотезата и диспозицията се посочва само приложимата норма. По аналогия не могат да се прилагат изключителна правна норма, норма, предвиждаща наказание или съдържаща изчерпателно изброяване.

Анатоцизъм (капитализиране на лихва, сложна лихва) – Начисляване лихва върху лихва.

Анексия – Насилствено присъединяване на държавна територия, една от формите на агресията. Анексията е несъвместима с нормите на съвременното международно право. В Устава на ООН е постановено задължение на нейните членове да се въздържат от прилагане на сила против териториалната неприкосновеност на всяка държава. Извършването на анексия е основание за възникване на международна отговорност.

Антихреза – Договор, с който длъжникът предоставя на своя кредитор за погасяване на задължението си право да събира доходите от недвижим имот до погасяване на задължението. До тогава длъжникът не може да встъпи в ползване на недвижимия имот. По времето, когато кредиторът държи имота в антихреза, той трябва: да плаща данъците и другите годишни тежести, ако не е уговорено друго; да се грижи за поддържането на имота; да извършва необходимите поправки. Разходите се приспадат от получения доход и с остатъка се погасява задължението.

Анюитет – Периодична парична вноска, която включва в себе си частично плащане на главницата по парично задължение и изтеклата за периода лихва върху остатъка от главницата. Правилата относно формирането на лихвата се прилагат и при анюитета.

Апатрид – Лице, което няма гражданство в никоя държава. Обикновено състоянието на безгражданство възниква, когато лицето е освободено от гражданство на държавата, която е напуснало, без да е получило гражданство от държавата, в която се е преселило. Това състояние може да се дължи и на различия в законодателното регламентиране на гражданството в отделните държави. Апатридът се подчинява на законите на държавата, в която живее, но дееспособността му е ограничена в редица области.

Апорт – Непарична вноска, която съдружник в търговско дружество или член на кооперация прави в дружеството, съответно кооперацията. Непаричната вноска се оценява в пари и представлява дялово участие. Апортът има транслативно действие. С него се прехвърлят на търговското дружество, респективно – на кооперацията правата, които се апортират. При апортиране на право, за което се изисква нотариална форма, прехвърлянето става с дружествения договор. Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, дружественият договор се представя в службата по вписванията при районния съд за вписване.

Апостил (на френски: apostille) – Печат за специално удостоверение — заверка за легализиране на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация. Според предписанията на Хагската конвенция всеки апостил има квадратна форма със страна най-малко 9 см. и трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията. Задължитлни реквизити на апостила са: име на държавата, издаваща апостила; имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила; длъжност на лицата, подписали документа; наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила; наименование на града, в който е поставен апостилът; дата на поставяне на апостила; име на органа, който поставя апостила; номер на апостила; печат на учреждението, поставило апостила; подпис на длъжностното лице, поставило апостила. Съгласно Хагската конвенция апостилът може да се състави както на един от езиците на Конвенцията (английски или френски), така и на националния език на държавата, издаваща апостила. Конвенцията задължава единствено заглавието на Апостила да е на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961). По разпространена е практиката на съставяне на двойно заглавие, в което е включен както надписът на френски, така и надпис на националния език на страната, издаваща апостила. Съществуват няколко способа за поставяне на апостил. Първият от тях е апостил под формата на печат, който се поставя върху документа, а вторият е апостил под формата на приложение към документа.

Аргумент за по силното основание (per argumentum a fortiori) – Начин на правоприлагане, при който от уредения случай се изважда заключение и за неуредения. Изводът се прави на основата на разликата между обема на уредения и неуредения случай. Понеже уреденият случай има по-голям обем, той обхваща и неуредения. Който има право да извършва по-голямото, повечето по обем, по-тежкото, той може да извърши и по-малкото, по-лекото, което не е уредено от закона. Комуто е забранено по-малкото, по-лекото, по-ограниченото по обем, нему е забранено и по-голямото, по-тежкото, по-пълното, цялото. Ако за упражняването на по-ограниченото се изискват условия, то те важат и за по-широкото по обем право. Ако е забранена целта, забраняват се и средствата за постигането й и обратното. Позволени ли са средствата, позволена е и целта.

Аргумент за противното (per argumentum a contrario) – Начин на правоприлагането, чрез който се извежда заключение за неуредени от правната норма случаи. При този начин чрез анализ на правната норма и конкретния случай се установява различието в съществените им елементи и се прави изводът, че нормата за уредените случаи е неприложима за неуредените. Нормата всъщност урежда изключението, а за общото ще важи обратното разрешение на даденото от правната норма.

Аренда – Договор, при който арендаторът има право не само да си служи с наетата вещ, но и да извлича плодовете, които тя обикновено дава при нормалното й стопанисване срещу което заплаща на арендодателя уговорена сума. Обикновено под аренда се дават: земеделски имоти, хотели, предприятия, ресторанти, ателиета за услуги, търговски магазини, транспортни средства и др. Предмет на аренда може да бъде право на патент или авторско право. Арендаторът заплаща дължимото в пари, натура или в труд според уговореното с арендодателя. В българското право е уредена само земеделската аренда.

Арендатор – Лице, което сключва договор за аренда, за да ползва предмета на договора и заплаща за ползването арендна вноска.

Арендодател – Лице, което дава под аренда вещ, за която получава арендна вноска.

Асигнация – Едностранна, писмена, търговска сделка, която се изразява в издаване на нареждане от издателя (асигнанта) до търговец-приемател (асигнат) да предаде на заповедта на поемателя (асигнатор) пари, ценни книги или други заместими вещи, като изпълнението на нареждането не е поставено в зависимост от насрещно изпълнение. Като документ тя е ценна книга и се прехвърля чрез джиро.

Афект – Психично състояние на силно душевно вълнение и емоционална възбуда, което се отразява върху способността за разумни съображения и контролиране на действията. От гледна точка на наказателното право афектът бива два вида: физиологичен, който не изключва възможността за контролиране на поведението, и патологичен, който води до невменяемост. В някои случаи (при убийства, телесни повреди) афектът, предизвикан от пострадалия с противозаконно действие, дава основание за преквалифициране на деянието в по-леко, респ. за смекчаване на отговорността. Наказателният кодекс не използва термина “афект”, а “състояние на силно раздразнение”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *