Буква: Б

Банка – Юридическо лице, получило разрешение при условията и по ред, установен в закон, да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки. То може да бъде само акционерно дружество. Банката не може да извършва други търговски сделки, освен тези, които са й необходими за осъществяването на банковите сделки или за събиране на вземанията си по предоставени кредити.

Банков влог – Договор, с който банка се задължава да пази предадените й от влогодателя парични знаци, ценни книги и други движими вещи, за което влогодателят се задължава да й плати възнаграждение. При паричен влог банката дължи лихва на влогодателя. Договорът е неформален, възмезден и реален.

Банков кредит – Писмен договор, с който банка се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорените условия и срок, като заемателят се задължава да използва сумата съобразно уговореното, да я върне след изтичане на срока ида заплати лихва.

Банкова гаранция – Едностранна писмена сделка, с която банката се задължава да плати на посоченото в нея лице парична сума при посочени в гаранцията условия.

Банкова касетка – Договор, с който банката приема временно да пази пари, ценни книги, документи и други вещи като предоставя на ползвателя касетка за тяхното съхраняване и носи риска от непреодолима сила, без да има достъп до съдържанието на касетката, срещу което ползвателят плаща възнаграждение.

Банково документарно инкасо – Договор, с който банка по поръчка на наредителя се задължава да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере или извърши друго инкасово действие, срещу задължението на наредителя да заплати възнаграждение.

Банково инкасо – Договор, с който банка се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере негово парично вземане или да извърши друго инкасово действие.

Бартерна сделка – В международната търговия, сделка, при която срещу продадени стоки или извършени услуги другата страна заплаща с други стоки или услуги, т. е. извършва се замяна. При плащането на задължението не се използва валута. Последната служи само като измерител на престираното от двете страни.

Бащинство – Биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Поради трудността от фактическото установяване от кого е заченала майката, законът допуска три начина за установяването му: предположение (презумпция) за бащинство, иск за установяване на бащинството и припознаване. Презумпцията се прилага, когато майката е в брак. При такава хипотеза за баща на детето се смята съпругът на майката, ако раждането е станало по време на брака или триста дни след неговото прекратяване. Тази презумпция е оборима по съдебен ред по иск на майката или презумптивния баща. По съдебен ред биологичната връзка се установява, когато презумпцията не може да се приложи или е била оборена. При припознаването мъжът, който приема, че е биологически баща на дете с неустановен произход по другите два способа, заявява пред длъжностното лице по гражданското състояние, че е баща на детето. Припознаването трябва да се направи писмено: а) лично пред длъжностното лице по гражданското състояние; б) отсъствено, но с нотариално заверен подпис; в) лично пред управителя на заведението, в което се е родило детето.

Бежанци – Лица, напуснали страната, в която са живели, поради преследвания, военни действия или други извънредни обстоятелства. Статутът на бежанците е уреден в специална конвенция, приета през 1951 г. Съгласно Конвенцията всеки бежанец е длъжен да се подчинява на законите на страната, която го е приела, а държавата – да не допуска дискриминация спрямо бежанците. Заслужава да се отбележи разпоредбата на чл. 31 на Конвенцията, по силата на която държавите са задължени да не налагат наказания заради незаконно влизане или присъствие на тяхна територия на бежанците, които пристигат направо от територия, където животът и свободата им са били застрашени, при условие че се представят незабавно пред властите и приведат уважителни причини за незаконното си влизане и пребиваване. Конвенцията задължава държавите, присъединили се към нея, да не експулсират чужденец, освен по съображения за национална сигурност или опазване на обществения ред. В структурата на ООН съществува Управление на върховния комисар по въпросите на бежанците.

Безвестно отсъствие – Установен по съдебен ред юридически факт за изчезването на физическо лице от местоживеенето му, без да има сведения къде другаде се намира, което поставя под съмнение живота му. С обявяването за безвестното отсъстващо на лицето се назначава представител, който да се грижи за неговите интереси. Ако той има представител (законен или доброволен), такъв не му се назначава. Представителят може да извършва само действия на управление.

Безвъзмездна сделка – Сделка, при която съставът на имуществото на едната страна се намалява, а на другата се увеличава. Дарението е безвъзмездна сделка. Имуществото на дарителя се намалява, тъй като срещу подареното той не получава нищо, а имуществото на дарения се увеличава, тъй като срещу полученото не предоставя нищо на дарителя.

Бездействие – Една от двете форми (другата е действие), в която се осъществява престъплението като деяние. Бездействието може да бъде както умишлено, така и непредпазливо. То получава наказателноправно значение, когато съществува изискване за действие, чието неспазване води до вредни последици. В тези случаи се говори за престъпления чрез бездействие (омисивни престъпления). Такива примерно злепоставяне, неплащане присъдена издръжка и др.

Безстопанственост – Престъпление, с което се причиняват значителни вреди в областта на икономиката. То се осъществява чрез неполагане на необходимите грижи по ръководенето, управлението, стопанисването или опазването на поверено имущество или възложена работа, в резултат на което са настъпили значителни вреди. За безстопанственост отговаря и този ръководител, който не упражни достатъчен контрол върху работата на лица, на които е поверено имущество, и това е довело до посочените по-горе резултати.

Бенефициер – Лице, в чиято полза се предоставя облагата от едно чуждо правоотношение.

Бигамия – Двубрачие

Бипатризъм – Двойно гражданство

Бипатрид – Лице с двойно гражданство. В такова състояние човек изпада, когато две държави го обявяват за свой гражданин. Може да се ползва от юрисдикцията на всяка от тях и да търси нейната закрила. Всяка държава не признава чуждото гражданство и го смята изключително за свой гражданин. Ползва се от правата на останалите граждани, но е длъжен да изпълни и задълженията си към нея, независимо че ги е изпълнил към другата държава.

Бланкетна норма – Правна норма, в която фигурират понятия, чието съдържание не е точно определено (“добри нрави”, “обществена полза” и други подобни). Тя представлява идейна рамка на съдържанието, конкретизацията на което се определя от разбиранията, господстващи в обществото, или се запълва със съдържание, намиращо се в други закони или подзаконови актове. Една бланкетна норма може да бъде свързана и да служи като основа на много други норми.

Бланкетни наказателни състави – Такова формулиране на наказателноправни норми, при което посочените в тях признаци на престъплението следва да се допълнят или специфицират чрез друг нормативен акт – закон, правилник, наредба и др. Общият бланкетен състав може да бъде основа на многобройни наказателни състави.

Бланково джиро – Джиро, при което джирантът не е посочил джиратаря, комуто прехвърля менителничния ефект.

Блудство – Престъпление против половата неприкосновеност. Изразява се в действия, целящи удовлетворяване на сексуално желание без съвкупление. Отежнена форма на блудство има, когато е извършено спрямо малолетно лице, чрез използване на сила или заплашване, когато е извършено от две или повече лица и когато в резултат на блудството са настъпили тежки последици, вкл. опит за самоубийство. Блудство може да има и при хомосексуални действия.

Болничен лист – Официален писмен документ, издаден от здравен орган, установяващ: временна нетрудоспособност; санитарно-курортно лечение; належащ медицински преглед; медицински изследвания; карантина; гледане на болен; придружаване на болен член от семейството; бременност и раждане. С него се установява правото на парично обезщетение от фонд “Обществено осигуряване”, както и правото на отпуск. Издава се във форма, установена от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.

Брак – Правната връзка между мъж и жена с цел установяване на семейство за създаване, отглеждане и възпитание на деца. Всяка държава определя условията и формата, при които възниква брачната връзка. Бракът бива: граждански – сключва се пред овластени от закона граждански длъжностни лица (длъжностни лица по гражданското състояние) и религиозен – сключва се пред религиозни лица. В България като форма е установен гражданския брак. Сключен в чужбина брак се признава в България, ако е спазена формата, предвидена от местния закон.

Брат – Лице от мъжки пол, което се намира в родствена връзка посребрена линия от втора степен с друго лице от мъжки или женски пол и имат общ родител. Когато двамата родители са общи, братът е рожден, когато само майката е обща – братът е едноутробен, когато само бащата е общ – братът е еднокръвен. Родствената връзка може да произтича от произход или от осиновяване. Родствената връзка е пречка за сключване на брак, участие в управителни органи на юридически лица. От нея произтичат права (напр. наследяване и др.) и задължения (за издръжка и пр.).

Брачен иск – Родов термин на исковете: за развод, унищожаване на брак, установяване съществуването или несъществуването на брак.

Брачен процес – Особено исково производство за разглеждане на исковете за: за развод, унищожаване на брак, установяване съществуването или несъществуването на брак. Като особено производство брачният процес се отличава от общия исков процес със следните особености: процесуална дееспособност имат и непълнолетните и ограничено запретените съпрузи; страните в него могат да бъдат само съпрузи; със смъртта на единия от тях процесът се прекратява, освен ако е починал ищецът и искът се основа на виновното поведение на преживелия ответник; ограничена е възможността на процесуалното правоприемство и субституция; в него могат да се съединяват обективно само посочените от закона искове; при иск за развод трябва да се изчерпят всички основания, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, известни на ищеца. В течение на процеса съдът може да постанови привременни мерки относно издръжката между съпрузите, ползването на семейното жилище и семейното имущество, грижата за децата и тяхната издръжка. Решението по брачен иск, с което се прекратява брака или е признато, че не съществува брак, е стабилно, не подлежи на отмяна по предходните способи и има действие по отношение на всички.

Бригадна отговорност – Колективна имуществена отговорност на работници или служители, които извършват отчетническа дейност, общо или на смяна, когато не може да се установи конкретния причинител на щетата. Установява се с писмен договор. Всеки работник или служител отговаря за част от установената липса, съобразно полученото трудово възнаграждение.

Бюджетен кредит – По смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет “Бюджетен кредит” е сумата, гласувана в рамките на бюджета, даваща право за извършване на разход.

Бюджетна сметка – По смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет “Бюджетна сметка” е финансово-правна форма, чрез която се регламентират разходите, които дадена бюджетна единица може да извърши за съответната бюджетна година.

Бюджетна субвенция – По смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет “Бюджетна субвенция” е сумата, предоставяна безвъзмездно от държавния бюджет под определено условие.

Бюджетна субсидия – По смисъла на  Закона за устройството на държавния бюджет “Бюджетна субсидия” е сумата, предоставяна безвъзмездно от държавния бюджет с общо или целево предназначение.

Бюджетни приходи – По смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет “Бюджетни приходи” са очакваните и постъпилите парични средства в държавния бюджет въз основа на нормативни актове.

Бюджетни разходи – По смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет “Бюджетни разходи” са предвидените и разходваните парични средства от държавния бюджет съгласно законите на страната.

Бюджетно право – Съвкупност от правни норми, които определят бюджетното устройство на държавата и регулират обществените отношения по образуването и използването на държавния бюджет. Бюджетът на държавата се приема със закон по проект, изготвен и внесен от Министерския съвет. В правната теория съществуват спорове относно характера на този закон. Доминира становището, че законът за бюджета е закон във формален смисъл, но не и с оглед на съдържанието му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *