Буква: В

Валутен курс – Съотношение, в което се обменят в даден момент две валути. Явява се като цена на паричната единица на една страна, изразена чрез паричните единици на други страни. Валутния курс е променлива величина. Влияние оказват текущия платежен баланс на държавата, инфлацията, спекулативните сделки и др. В миналото валутния курс се е колебаел около златния паритет (съдържание) на паричните единици. В съвременните условия са характерни свободните плаващи курсове, определяни на основата на търсенето и предлагането на валутните пазари. Официалният обменен курс е обявеният от централната банка централен курс.

Варант – Заложен запис

Велико народно събрание – Върховен законодателен орган, оправомощен да взема решения по най-важните въпроси от живота на държавата и преди всичко по въпроси от конституционно-правно естество. Въведено е в нашата конституционна система с Търновската Конституция (1879 г.). То беше премахнато като институция с конституциите от 1947 г. и 1971 г. и възстановено с Конституцията от 1991 г. Решението за провеждане на избори за Велико народно събрание се взема от Народното събрание с мнозинство от две трети от всички народни представители. Изборите се насрочват от президента в тримесечен срок. Броят на членовете му е 400, докато в Обикновеното народно събрание той е 240. Компетентността на Великото народно събрание е посочена в чл. 158 на Конституцията: приемане на нова Конституция; изменяне територията на републиката и ратифициране на международни договори, предвиждащи такива изменения; решаване на въпроси по промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; изменяне на конституционни текстове, отнасящи се до основни права на гражданите и др. Великото народно събрание взема решенията си с квалифицирано мнозинство – две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. По неотложни въпроси то може да изпълнява функциите и на Обикновено народно събрание. Правомощията му се прекратяват след като вземе окончателно решение по въпросите, за които е избрано.

Вето – Спиране или отлагане изпълнението на закон, приет от парламента. Правото на вето принадлежи на държавния глава. Ветото може да бъде абсолютно, когато държавният глава има право да не утвърди приетия закон и с това той не може да влезе в сила, и отлагането (суспензивно) – когато държавният глава може само да отложи влизането в сила на закона след изпълнение на процедура, регулирана в Конституцията. По нашата Конституция президентът има еднократно право на ветото. След като върне един закон за ново обсъждане в Народното събрание, повторно приемане на закона е необходимо мнозинство повече от половината от всички народни представители. Конституционната практика познава и т. нар. народно вето.

Вещ – Самостоятелна, обособена част от материята (веществото). Не са вещи търговските марки, произведенията на науката, литературата и изкуството, химически формули и др., тъй като те нямат веществена, материална субстанция, макар да са обособени и да се отличават от други произведения от същия характер. Вещта може да бъде само предмет на правоотношение. Човекът от правно гледище не е вещ, макар да се характеризира с обособеност от останалите себеподобни и да има материална субстанция. Той е само субект на правоотношение. Законът обявява за вещи и всички видове енергии, независимо че нямат веществен характер. Вещта бива: потребима – при обикновена употреба се унищожава; непотребима – може да се употребява многократно; делима – може да се дели на други, по-малки части без да загуби потребителските си качества; неделима – когато при разделяне на по-малки части ще загуби стойността си или потребителските си качества или е обявена за такава от закона; родово определена – когато се определя само родът, (жито, кон, апартамент, гараж); индивидуално определена – конкретния кон, апартамент, гараж; заместима – когато може да бъде заместена с друга подобна; незаместима – когато не може да стане заместване с друга подобна поради индивидуалните й качества.

Веществени доказателства – Предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъпление, върху които има следи от престъплението или са били негов предмет, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата около престъплението. Веществените доказателства имат често решаващо значение за разкриване на престъплението и неговия извършител, както и за проверяване достоверността на другите доказателства. Тези “неми свидетели” се прилагат към наказателното дело и се преценяват заедно с всички други доказателства.

Вещи лица – Специалисти от различни области на науката, изкуството или техниката, които се назначават от органа на предварителното производство или съда за изясняване на определени въпроси от тяхната специалност, които имат отношение към процеса. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) предвижда случаи, при които изслушването на вещи лица е задължително: за установяване причината за смъртта, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия, способността на обвиняемите или свидетелите правилно да възприемат фактите, които имат значение по делото, и да дават достоверни обяснения (показания) за тях. В други случаи вещи лица се назначават, ако това се сметне за необходимо.

Вещно право – Употребява се в два смисъла: като клон на правната наука и като вид субективно право. Като клон на правната наука има за предмет вещните права, съдържанието им, начините за придобиване и прекратяване. Като субективно право то предоставя на неговия субект властта да използва вещта и да иска от всички други субекти да се въздържат от действия по отношение на нея. Субективните вещни права са ограничен брой и се определят изчерпателно от закона. Могат да се учредяват само предвидените от закона вещни права. Вещните права според българското право са: правото на собственост, правото на ползване, правото да се държи постройка върху чужд имот (суперфиция) и сервитутите. Спори се дали залогът и ипотеката са вещни права.

Взаимност – а) В международното публично право – принцип на международните отношения, съгласно който държавите са длъжни да изграждат отношенията си на взаимоизгодна равноправна основа. По силата този принцип те могат да вземат необходимите мерки в отговор на действия на другата държава. Не е допустимо обаче прилагането на ответни действия, с които се нарушават международни норми; б) В международното частно право – предоставяне на чуждестранните граждани известни права и преимущества, при условие че и собствените граждани ще се ползват със същите права и преимущества в съответната чужда държава. Взаимността може да бъде договорна, основаваща се на сключен договор, и фактическа. Неизпълнението от едната страна на условията по договора за взаимност е основание за другата страна да анулира договора.

Взискател – Лицето, от чието име се води изпълнителното дело за принудително изпълнение на притезание.

Виктимност – Съвкупност от свойства и качества на личността, която в условията на конфликтна ситуация повишава риска определено лице да стане жертва на престъпление. Повишената виктимност е свързана и с професионалното качество на личността.

Виктимология – Наука за жертвата на престъплението. За създател на тази наука се счита Ханс фон Хентиг с книгата му “Престъпникът и неговата жертва”. Предмет на виктимологията е ролята на жертвата в извършване на престъплението. Основните виктимологични проблеми се свеждат до определяне кръга на лицата, които най-често стават жертва на престъпления (виктимно застрашени), изучаване взаимовръзката между поведението на жертвата и престъпника, изучаване формиращото въздействие на поведението на личността на потенциалната жертва върху поведението на престъпника и разработване мерки на виктимологична превенция. Съществуват теоретични спорове дали виктимологията следва да се приема за самостоятелна наука или за дял на криминологията.

Вина – Субективно качество на престъплението и негов необходим елемент. Без вина няма престъпление, няма и отговорност. Вината се състои в несъответствие между мотивиращата дейност на субекта на престъплението и нормите на правото. Тя се проявява в две форми: умисъл и непредпазливост. Предпоставка за вината е вменяемостта.

Винкулиране – Забрана да се прехвърля делът на съдружник без съгласието на останалите съдружници. Делът на съдружник в дружество с ограничена отговорност е винкулиран, тъй като българският закон забранява прехвърлянето на трети лица без съгласието на съдружниците. Има и винкулирани акции – акции, които не могат да се прехвърлят без съгласието на останалите акционери.

Виновна невъзможност – Невъзможност за изпълнение на облигационно задължение, настъпила след сключване на сделката, и причинена от факт, който може да се вмени във вина на длъжника. Длъжникът отговаря за неизпълнението на задължението. В такъв случай кредиторът може да иска: обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението; заместващата облага вместо дължимата престация; да откаже престирането на дължимата престация; да развали договора и да търси обезщетение за вредите, изразяващи се в обедняването вследствие на неизпълнението.

Висш съдебен съвет – Колективен държавен орган за управление на органите на съдебната власт. Компетенциите му са изчерпателно посочени от закона. Състои се от 25 члена, от които 11 члена се избират от Народното събрание, 11 члена се избират от корпуса на съдиите, прокурорите и следователите и 3 члена са по право: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. Председателства се от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, който няма право на глас при вземане на решение.

Висящ процес – Процес пред правораздавателен орган, по който няма постановен, влязъл в сила съдебен акт.

Владелчески иск (посесорен иск) – Иск за защита от владелеца фактическа власт над вещта. С него владелеца търси защита срещу нарушението, като иска неговото прекратяване. Нарушението може да се изрази в пречки за упражняване или в отнемане на владението. Затова владелецът може да иска или да се запази, или да му се възстанови владението. При владелческия иск не се установява наличието на вещно или друго право, а само фактът на владението или държанието, както и отнемането или нарушението им. С него се защитава фактическото състояние на отношенията й когато промяната им се извършва не по определения от закона ред за защита на субективните права. Владелческият иск не може да се съединява с иск за собственост. Не се допуска възражение, основано на право, включително и на право на собственост при предявен владелчески иск. Българското право познава два владелчески иска: иск за защита на нарушено владение – когато предмет на владението е недвижим имот или вещно право върху такъв имот и е продължило повече от шест месеца. Нарушението може да се състои както в пречки в упражняването, така и в отнемането му. В зависимост от това владелецът може да иска или само прекратяване на нарушението, или и възстановяване на владението; иск за защита на отнето владение – в този случай предмет на владение може да бъде недвижима или движима вещ. Отнемането трябва да е извършено чрез насилие или по скрит начин. И двата иска трябва да се предявят в шестмесечен срок.

Владение – Упражняването на фактическа власт върху вещ, която субектът свои, без да основава властта си на вещно право. Фактическата власт може да се упражнява както лично от владелеца, така и чрез другиго. Презумира се, че всеки, който упражнява фактическа власт, държи вещта като своя до доказване на обратното. Упражняването на фактическата власт трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.

Власт – В държавното право властта се дефинира като “волева сила, която определя поведението на попадналите в нейния кръг на действие лица” (проф. Л. Владикин, Общо учение за държавата). Властта на държавата е задължителна за всички, които се намират на нейна територия (териториален обхват), а и за всички нейни граждани, независимо къде се намират (личен обхват). Нейното осъществяване е осигурено с правна принуда. Държавната власт е върховна, единна и правно принудителна. Практическото й реализиране се извършва от органите на държавата върху основата на конституцията и законите.

Влог в публичен склад – Писмен договор, с който влогоприемателят приема стоки със задължение да ги пази, при поискване да върне същите или от същия вид и качество на влогодателя или на овластено да ги получи лице, срещу което влогодателя или получаващото лице му заплаща възнаграждение. При поискване влогоприемателя издава на влогодателя складов запис.

Влог – Договор, с който влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Ако не е уговорено изрично, влогоприемателят няма право на възнаграждение. Той обаче има правото на разноските, които е направил за запазване на вещта. Влогът бива: обикновен – влогоприемателят е длъжен да върне същата движима вещ, която е получил, независимо че е заместима; неправилен – влогоприемателят може да върне на влогодателя друга заместима вещ.

Влогодател – Този, който предава движима вещ на влог.

Влогоприемател – Лице, което приема движима вещ на влог.

Вменение – Приписване извършването на едно престъпление на определено лице, за да се установи неговата отговорност. Предпоставка за вменение е вменяемостта, която представлява способност за вменение.

Вменяемост – Способността на едно лице да разбира свойството и значението на своите деяния и да ръководи постъпките си, т. е. да разбира, че извършеното от него е престъпление. Вменяемостта е необходима предпоставка за възникване на наказателна отговорност. Само вменяеми лица могат да бъдат виновни, респ. да отговарят за престъпления. По силата на необорима законова презумпция малолетните лица (ненавършили 14 години) са невменяеми. Обратна е презумпцията за пълнолетните. Що се отнася до непълнолетните (лицата от 14 до 18 г.), съдът е задължен да установи, че при извършване на деянието те са били вменяеми, т.е. могли са да разбират неговия престъпен характер и да ръководят постъпките си.

Внезапен умисъл (Dolus repentinus) – Умисъл, при който намерението и решението да се извърши престъпление възниква непосредствено преди самото извършване.

Водене на чужда работа без пълномощие (negatiorum gestio) – Правен институт, уреждащ отношенията между лицето, което, без да е упълномощено, е извършило, чужда работа. Лицето, поело работата (gestor), е длъжно да я извършва с грижата на добрия стопанин, докато заинтересованият я поеме. Направените необходими и полезни разходи трябва да се възстановят заедно с лихвата на gestora.

Вот на доверие (недоверие) на правителството – Становище на Народното събрание по политиката и дейността на правителството, израз на отношението на народните представители към правителството. Предложение за гласуване на недоверие на правителството може да бъде направено от една пета от депутатите. То се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината народни представители. Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на целия кабинет, правителството подава оставка. Ако предложението бъде отхвърлено, ново предложение за недоверие на същото основание може да бъде направено след изтичане на шест месеца. Министър-председателя може да иска от парламента вот на доверие.

Вписване – Система, която регистрира актовете, свързани с промяна на субектите, носители на вещни права върху недвижими имоти. Вписването се извършва в нарочни държавни служби. В България такива са службите по вписванията при районните съдилища. Книгите, в които се извършва вписването за извършените актове, са публични. Всеки може да направи справка по тях и да изиска документ за отразеното в тях. От тях може да се установи дали лицето е извършило правна сделка с притежаваното от него вещно право върху недвижим имот. Подлежащите на вписване, но невписани актове не могат да се противопоставят на трети лица, придобили същите права от същия праводател и вписали акта си. Има две системи на вписванията: лична (персонална) – тя се води по името на праводателя, и реална – води се по имота.

Вреда – Неблагоприятна последица, настъпила в резултат от неизпълнение на задължение. Вредата може да бъде: морална и имуществена, пряка и непряка, предвидима и непредвидима.

Вредителство – Престъпление, с което се цели отслабване на държавната власт и създаване на икономически затруднения в промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитна система и в други стопански отрасли, като се използват за това държавни учреждения и стопански предприятия. За постигане на посочената цел извършителят пречи на тяхната дейност или не изпълнява възложените му важни стопански задачи.

Временна нетрудоспособност – Нетрудоспособност, при която работникът или служителят е възпрепятстван или не може да работи поради: болест, трудова злополука, професионално заболяване, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или карантиниран член от семейството, придружаване на болен член от семейството до лечебно заведение в друго населено място или чужбина; при бременност и раждане.

Връщане на дело – Предаване на делото на първата инстанция, за да бъде разгледано отново от нея, когато по-горна инстанция отмени решението на първата инстанция. В този случай делото се разглежда от друг състав.

Всеобщо избирателно право – Право на всички граждани на страната, навършили изискуемата се в Конституцията възраст, да участват в избирането на представителни държавни органи и да бъдат избирани в тях. Съдържанието му се заключава в липса на ограничения, които да лишават определени групи от населението да участват в изборите. То е отрицание на цензовата система. Принципът на всеобщото избирателно право е един от основните принципи на демократичната държава. Той е издигнат за пръв път във френската конституция от 1793 г. У нас е възприет още с Търновската конституция (1879 г.). България е една от първите страни в Европа, които го възприемат като конституционен принцип (преди нас са само Франция, Швейцария, Дания и Гърция). Принципът е формулиран в чл. 35 на сега действащата Конституция.

Встъпване в задължение – Поемане на дълг

Встъпване в право на кредитор – Преминаване на правата на кредитор върху трето лице, изпълнило чуждо задължение. Причините, поради които третото лице изпълнява чуждото задължение, са различни. Различни са и отношенията между длъжника и третото лице по повод извършеното плащане. За да встъпи в правата на кредитора, третото лице, изпълнило чуждото задължение, трябва да има правен интерес от изпълнението. Такъв правен интерес имат лично или реално задължените за чуждия дълг – поръчителят, ипотекираният длъжник, съдлъжникът, купувачът на ипотекиран имот и др. Встъпилият има същите права по отношение на длъжника и останалите съзадължени лица, каквито има кредиторът.

Встъпване в процес – Участие в един висящ чужд съдебен процес на трето лице, което има правен интерес, процесът да се реши по благоприятен за него начин. Встъпването бива: допълнително и главно. При допълнителното встъпване третото лице подпомага една от страните, за да осигури благоприятен резултат и да се избегне един бъдещ процес между тях. Допълнителното встъпване може да стане по инициатива на третото лице или на подпомаганата страна. При главното встъпване третото лице предявява свои собствени права върху спорния предмет по чужд за него процес, с което се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство два спора – този между страните по първоначално образувания процес и спора между тях и третото лице.

Въвод във владение – Принудително отнемане и предаване на недвижим имот. Осъществява се от съдия-изпълнител в изпълнение на притезание за предаване на владение или държание на недвижим имот.

Възбрана – Разпореждане на съдия-изпълнител, с което се забранява на собственик на недвижима вещ да се разпорежда с нея, за да се обезпечи принудителното изпълнение. Възбраната се вписва в нотариалните книги при районния съд, в чийто район се намира недвижимата вещ. Извършените разпоредителни действия от собственика с възбранения имот не могат да се противопоставят на лицата, в чиято полза е наложена възбраната. Възбрана може да се наложи както при присъдено парично притезание, така и като обезпечителна мярка по един бъдещ или висящ съдебен спор.

Въззивна инстанция – Инстанция, която извършва по жалба или протест проверка за правилността или законосъобразността на съдебните актове, постановени от първата инстанция. Като такава инстанция действат: окръжните съдилища – за решенията и присъдите, постановени от районен съд като първа инстанция и апелативните съдилища – за решенията и присъдите, постановени от окръжен съд като първа инстанция.

Възлагане на вземане – Способ за принудително изпълнение на парично задължение, при което взискател-кредитор получава от съдия-изпълнител за събиране или плащане вземане на длъжника.

Възмездна сделка – Сделка, при която настъпва еквивалентно изменение на имуществото на страните. Възмездна сделка е продажбата, тъй като срещу прехвърленото право на собственост върху вещта продавачът получава от купувача цената на правото. Възмездна сделка е още наемът, замяната, комисионният договор и др.

Възобновяване на дело – Продължаване процесуалните действия по дело, по което процесуалните действия са спрени временно. То се възобновява, когато пречките за развитие на процеса отпаднат. В зависимост от основанието, поради което делото е спряно, възобновяването може да стане по инициатива на страна или служебно от съда.

Възпитателни мерки – Мерки, целящи възпитателен ефект, които се вземат спрямо малолетни или непълнолетни за извършени противообществени прояви. Те са посочени в ЗБППМН: мъмрене, задължение за извинение, предупреждение, поставяне под възпитателен надзор, задължение за възстановяване на причинените вреди, задължение за извършване на определена дейност. Най-строгата възпитателна мярка е настаняването във възпитателно училище – интернат. Възпитателните мерки се вземат предимно от комисиите за борба срещу протовообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Възражение за истинност (Exceptio veritatis) – Възражение на обвиняемия в клевета, че разгласените от него обстоятелства и приписаните престъпления, за които е подведен под отговорност, отговарят на истината. Доказването на възражението освобождава обвиняемия от наказание.

Възражение – Използва се с две значения: а) В материалноправен смисъл то е субективно право да се откаже изпълнението на притезателно право. За да се вземе предвид то, трябва да бъде упражнено. Възражението бива: отменително (перемпторно) – изключва завинаги упражняването на субективното право; отлагателно (дилаторно) – изключва временно упражняването на субективното право; самостоятелно – не произтича от друго правоотношение; несамостоятелно – произтича от друго правоотношение; лично – принадлежи на определено лице и се упражнява срещу определено лице; безлично – принадлежи на всеки и се упражнява срещу всеки. б) В процесуален смисъл то е средство за защита, с което ответникът се брани срещу предявения иск. С него се твърди факт, пораждащ последици, изгодни за ответника. Този факт той трябва да докаже. От процесуално гледище възраженията биват: правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи.

Външно съвместителство – Трудово правоотношение с друг работодател, възникнало по трудов договор за полагане на допълнителен труд извън работното време по основното трудово правоотношение. За сключването на такъв договор се изисква предварителното съгласие на работодателя по основното трудово правоотношение. Външното съвместителство е забранено: за водачите на превозни средства; за работещите в опасни или вредни за здравето условия, когато извършват допълнителен труд при същите или други вредни или опасни условия; за лица, определени в закон или акт на МС.

Върховен административен съд – Висша съдебна инстанция за административно правораздаване. Осъществява върховен съдебен контрол за законосъобразността на административни (нормативни и индивидуални) актове. Действа като единствена инстанция за актовете на висшите органи на изпълнителната власт и като касационна инстанция върху актовете на съдилищата по административни дела. Уеднаквява практиката на административните и съдебните органи като издава тълкувателни решения. Действа на цялата територия на Република България. Ръководи се от председател, който е член по право на Висшия съдебен съвет. Назначава се за срок от седем години. Назначава се и се освобождава от длъжност от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет.

Върховен касационен съд – Висшият правосъден орган на Република България. Упражнява по касационен ред контрол за законосъобразността на актовете, издадени от съдилищата по граждански и наказателни дела. Отменя влезлите в сила съдебни актове при предвидените от закон условия. Разрешава спорове за подсъдност на делата, когато страна по тях е апелативен съд. Уеднаквява съдебната практика чрез издаваните тълкувателни решения по приложението на законите. Действа на цялата територия на Република България. Ръководи се от председател, който е член по право на Висшия съдебен съвет. Назначава се за седем години. Назначаването и освобождаването става от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет.

Вътрешен трудов ред – Установеният от работодателя ред за организация на работата в предприятието и конкретизиране правата и задълженията по трудовото правоотношение. За целта работодателят издава правилник. Правилникът не може да противоречи на императивните правни норми и на разпоредбите на колективния трудов договор. Спорно е дали правилникът за вътрешния трудов ред е нормативен акт, т. е. източник на право.

Вътрешно заместване – Изпълняване длъжността или работата на друг отсъстващ работник (служител). Заместващият ползва правата за изпълняваната работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Когато заместващият изпълнява и своята работа, получава допълнително трудово възнаграждение. Със завръщането на отсъстващия или назначаване на негово място друго лице, заместването се прекратява.

Вътрешно съвместителство – Трудово правоотношение за полагане на допълнителен труд извън основното трудово правоотношение при същия работодател. Допълнителният труд се полага извън установеното работно време по основното правоотношение. Вътрешното съвместителство е забранено: за водачите на моторните превозни средства; за работещите в опасни или вредни за здравето условия, когато извършват допълнителен труд при същите или други вредни или опасни условия; за лица, определени в закон или акт на МС.

Вътрешно убеждение на съдията – Убеждение на съдията, основано върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на цялостна преценка на всички доказателства. Вземането на решение по вътрешно убеждение е един от основните принципи на наказателния процес. То изключва съществуването на каквито и да било формални, обвързващи доказателства. Всяко доказателство подлежи на суверенна преценка на съдията. Това се отнася и до самопризнанието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *