Буква: Д

Даване вместо изпълнение (datio in solutum) – Длъжникът трябва да изпълни точно задължението си. Той трябва да престира на кредитора това, което му дължи. Кредиторът не може да бъде принуден да получи нещо друго, различно от дължимата престация, дори то да е по-ценно. Кредиторът обаче може да се съгласи да получи друго, различно от дължимото. То може да бъде пари вместо вещ и обратното – вместо плащане на пари прехвърляне на парично вземане, право на собственост върху вещ и т. н. Този договор между кредитора и длъжника погасява дълга. Към договора в зависимост от характера на престациите ще се приложат съответно разпоредбите за продажба, замяна, цесия. Договорът е акцесорен. Ако първоначалното задължение не е съществувало, даденото по този договор е недължимо и подлежи на връщане.

Дактилоскопия – Дял от криминалистиката, изучаващ строежа на папилярните линии на пръстите и тяхното използване в криминалистическата практика по идентифициране на личността, регистрацията, издирването на престъпници и др. Изхожда се от неповторимостта в строежа на папилярните формирования и възможността за тяхното класифициране в групи. Дактилоскопната експертиза, изследваща пръстовите отпечатъци върху предмети, е надеждно и често използвано средство в издирвателната и следствената работа.

Данъчен кредит – Данъчната сума, считана за платена, с която може да бъде намалено или компенсирано данъчното задължение или да се иска възстановяването й.

Данъчна тежест – Изразява степента на обремененост на данъкоплатците с данъци и други държавни вземания. Определя се по два начина: – като отношение на данъчните задължения към брутния вътрешен продукт за годишен период; – като данъчни задължения на глава от населението. Някои държави включват в данъчните задължения и задължителните осигурителни вноски.

Дарение – Едностранен безвъзмезден договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага нещо на дарения, който го приема. Предмет на дарението могат да бъдат имуществено право, движима или недвижима вещ, ценна книга, наследствена съвкупност и т. н. Не може да се подарява бъдещо имуществено право. Дарителят е длъжен да предаде веднага дареното. Той обаче не отговаря при евикция, както и за недостатъците на дарената вещ. Дарението е отменимо в предвидените от закона случаи.

Движима вещ – Всяка вещ, която не е недвижима. Законът приравнява към движимите вещи и всички видове енергии.

Двойно гражданство – Случай, когато едно лице е едновременно гражданин на две държави. То може да възникне: а) при раждане на дете от гражданин на страна, която прилага принципа “право на кръвта”, на територията на държава, прилагаща териториалния принцип (месторождението); б) при брак с чужденец, при който съпругът запазва гражданството си, а получава и гражданство на другата страна; в) при получаване ново гражданство по натурализация при запазване на старото.

Двубрачие – Състояние, при което едно лице се намира в два или повече брака, сключени по формата предвидена от закона. При двубрачие сключеният по-късно брак е унищожаем. Двубрачието е обявено за престъпление от Наказателния кодекс.

Двустранен договор – Договор, при който и двете страни придобиват права и задължения. Продажбата е двустранен договор, тъй като продавачът придобива правото на цената и е задължен да прехвърли собствеността върху вещта – предмет на продажбата, а купувачът придобива правото на собственост върху вещта и поема задължението да заплати цената. Двустранният договор е двустранна сделка.

Двустранна сделка – Сделка, която във фактическия си състав съдържа две насрещни съвпадащи волеизявления. За да възникнат жалените правни последици, необходимо е да изразят воля две насрещни страна. Такава сделка с договорът.

Девалвация – Официално намаляване на валутния курс на паричната единица спрямо другите валути. Книжните пари се заменят с нови по фактическия (новия) курс или се щемпеловат с новите им стойности.

Девиантно поведение – Поведение, което представлява отклонение от нормите на обществото – законови и морални. Това поведение, изразено в тежки прояви, може да се превърне в престъпно поведение и да доведе до търсене на наказателна отговорност.

Деволутивен ефект – Последица от подадената в срок жалба срещу постановено съдебно решение. Изразява се в сезиране на по-горната съдебна инстанция и образуване производство по нея по същото дело.

Дееспособност – Способността на физическото лице да извършва правни действия, с които придобива права и поема задължения. Тази способност се урежда от закона. Дееспособността е необходима за извършване на правомерни действия и преди всичко за сключване на сделки. Дееспособността настъпва с пълнолетието. По българското право то настъпва с навършване на осемнадесет години. Предполага се, че тогава настъпва психическата зрялост на човек и той може да преценява постъпките си и да ги ръководи. С навършването на тази възраст лицето придобива пълна дееспособност. Лица на възраст от четиринадесет до осемнадесет години са непълнолетни. Те имат ограничена дееспособност. Сами лично могат да извършват някои правни сделки, други – със съгласието на своя родител или попечител, а трета – и с разрешение на съда. Лицата до четиринадесет годишна възраст са малолетни и са недееспособни. Те не могат да извършват правни сделки. Вместо тях действа законният им представител – родител или настойник. Дееспособността може да бъде ограничена или отнета изцяло чрез поставяне на лицето под запрещение.

Дезавуиране – Акт на правителството или на друг държавен орган, в който се заявява, че дипломатическият представител при извършване на определени действия (вкл. изказване) не е бил оправомощен за такива действия или е превишил пълномощията си. Обикновено дезавуирането води до отзоваване на дипломатическия представител.

Действие на закона – а) по време: действието на закона от влизането му сила, т. е. три дни след публикуването му в Държавен вестник, ако в самия закон не е определен друг начален срок, и продължава до неговото отменяне с друг закон. Поначало законите нямат обратно действие, освен ако на някой закон не е придадено такова; б) по място: българските закони имат действие върху цялата територия на държавата (териториален принцип), освен ако самият закон или отделни негови разпоредби нямат локално действие (за определени части от територията); в) по отношение на лицата: българските закони се прилагат спрямо всички лица, които се намират на територията на страната. Изключения от този принцип за лица, ползващи се с имунитет, се предвиждат в закон. Освен това те се прилагат и спрямо българските граждани, намиращи се в чужбина (персонален принцип). Въпросите по действието на българските закони спрямо български граждани, намиращи се в чужбина, и спрямо чуждестранни граждани в България се уреждат с т. нар. стълкновителни норми на международното частно право.

Действие на наказателния закон – Прилагане на закона по време, място и спрямо лицата. а) по време: прилага се този закон, който е бил в сила па време на извършване на престъплението; ако в периода от извършване на престъплението до влизане на присъдата в сила са издадени различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за подсъдимия; б) по място: наказателният закон се прилага за всички престъпления, извършени на територията на страната; в) по отношение на лицата: наказателният закон – освен спрямо лицата, извършили престъпления на българска територия, се прилага спрямо български граждани, извършили престъпления в чужбина, както и спрямо чужденци, извършили престъпления в чужбина, с които се засягат интересите на нашата страна или нейни граждани. Наказателната отговорност на чужденци, които се ползват с имунитет, се решава съобразно приетите от Република България норми на международното право.

Декларативни (изяснителни) норми – Правни норми, които съдържат определения на правни понятия или институти. Те изясняват тяхното съдържание, когато е необходимо това съдържание да бъде изяснено или когато законът влага в правното понятие специфично съдържание, отличаващо се от общоприетия смисъл на термина.

Декриминализация – Отпадане на престъпния характер на деяния, които са били смятани за престъпления, поради отпадане или намаляване на тяхната обществена опасност, вследствие което борбата с тях може да се води успешно не с наказателноправни, а с други средства (мерки за обществено въздействие, административни наказания и пр.). Декриминализацията е проява на принципа за икономия на наказателна репресия, когато тя не е необходима. Извършва се от законодателния и чрез изключване на деянието от Наказателния кодекс.

Делба – Правен институт, с който се прекратява правна общност – наследство, съсобственост. При делбата се цели всеки съпритежател на общото имущество да получи реален дял от него и да стане негов собственик. Когато това е невъзможно, припадащият се дял се получава в пари. Делбата бива извънсъдебна – извършена с писмен договор с нотариално заверени подписи на съделителите и съдебна – извършена с участието на съда. Съдебната делба преминава през две фази. В първата фаза се определят правото на отделния съделител да участва в делбата, дела му и поделяемото имущество. Във втората фаза се извършва разпределението на имуществото съобразно дяловете на съделителите. Могат да се разрешат между съделителите и спорове относно сметките, произхождащи от общността.

Делегация – Едностранно изявление на лице, което нарежда на друго да престира или да се задължи да престира на трето лице. Лицето, което нарежда, се нарича делегант, лицето, на което се нарежда – делегат, а на това, на което се престира или поема задължение за престиране – делегатар. Делегацията бива: за плащане – нарежда се плащането на делегатара; за задължаване – поема се задължение към делегатара за престиране. Делегацията за задължаване бива: активна – ако кредиторът нарежда на длъжника си да се задължи да престира към делегатара; пасивна – длъжникът делегант нарежда на делегата да се задължи да престира на кредитора му делегатар. Пасивната делегация може да бъде съвършена, ако кредиторът се е съгласил да замени стария длъжник с нов, и несъвършена, ако кредиторът наред с новия длъжник запазва и стария. Делегацията може едновременно да бъде и пасивна, и активна. Обикновено делегацията се предшества от по-раншни задължения.

Деликт – Виновно и противоправно деяние.

Деликтна отговорност – Отговорност, произтичаща от неизпълнението на общото законно задължение да не се вреди другиму. Законът нарича тази отговорност още непозволено увреждане. Терминът е неточен, тъй като неизпълнението на облигационното отношение и вредите, настъпили от това, също са непозволени.

Делкредере – Гаранция, дадена от комисионера на доверителя, че длъжникът по изпълнителната сделка, сключена от комисионера, ще изпълни задължението си. В случай на неизпълнение комисионерът трябва да изпълни задължението по изпълнителната сделка. За дадената гаранция получава допълнително възнаграждение.

Деноминация – Изменение на номиналната стойност на банкнотите, книжните пари и ценните книжа. Осъществява се по пътя на замяната на намиращите се в обращение пари с емисия на нови с други номинални стойности. Опростяват се разчетните отношения.

Денонсиране на международен договор – Отказ на държавата от сключен международен договор. Това е най-разпространеният начин за прекратяване действието на договора. Изискване, свързано с денонсирането, е то да бъде предвидено като възможност в самия договор и да се извърши по реда, уговорен в него. Неспазването на това изискване е основание за оспорване на денонсирането.

Деривативно придобиване на вещно право – Придобиване по правоприемство на вещно право. Приобретателят черпи правото от своя праводател. Правоприемството бива: а) учредително (конститутивна сукцесия); б) прехвърлително (транслативна сукцесия)

Дефлация – Стабилизационната парична политика с цел прекратяване книжно-паричната емисия и постепенното изземване на излишното количество пари, пуснати в обръщение по време на инфлационния процес, за да се повиши стойността на паричната единица.

Деяние – Външно проявен акт на личността. Когато този общественоопасен и поражда сериозни вредни последици, деянието бива обявено за престъпление. За наказателното право значение има престъпното деяние. То е необходим елемент в дефиницията на престъплението. Формите, в които се проявява деянието, са действието или бездействието.

Джирант – Лице, което прехвърля правата си с джиро. Първият джирант е поемателя по менителничния ефект. Всеки последващ джиратар може да бъде джирант. Джиратарят по бланково джиро може да не фигурира в списъка на джирантите, тъй като той може да прехвърли правата и със самото предаване на менителничния ефект.

Джиратар – Лицето, на което джиранта прехвърля правата по менителничния ефект. Правата на джиратаря зависят от вида на джирото и правата на джиранта.

Джиро – Още и “индосамент” – едностранно волеизявление, изразено в писмена форма, с което джирантът, като носител на правата по менителничното вземане, прехвърля правата си другиму – на джиратаря, и поема солидарното задължение да плати сумата по менителничния ефект, ако платецът (акцептантът) не плати. Джирото се използва за прехвърляне на правата, материализирани в ценни книги. Формата е писмена и се поставя на гърба на менителничния ефект или на прикрепен към него лист (алонж). То е едностранна абстрактна правна сделка. От него не може да се изведе причината (каузата), поради която джирантът прехвърля правата си на джиратаря. Джирото бива: – пълно – когато съдържа името или фирмата на джиратаря; – бланково – когато съдържа само подписа на джиранта; – транспортно – прехвърля правата по документа от джиранта на джиратаря; – заложно – джиратарят има право да събере сумата по менителничния ефект и ако прехвърли правата си другиму, то прехвърлянето е само за събиране; – джиро за събиране (за инкасо) – джиратарят има право да извърши действията по съхраняване правата по менителничния ефекти да извади изпълнителен лист за събиране на вземането от името и за сметка на джиранта; – следпротестно – има действието на цесия, като длъжникът може да противопостави личните и относителни възражения, извлечени от каузалната сделка, по повод на която е издаден менителничния ефект. Лицето което поставя джирото за прехвърляне се нарича джирант, а лицето, което поема правата на джиранта – джиратор.

Диверсия – Престъпление, с което се цели отслабване или затрудняване на държавната власт. То се осъществява чрез унищожаване или повреждане на обществени сгради, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства, или друго значително държавно имущество.

Дивидент – Част, която съдружник получава от дружествената печалба за изтекло време. Определя се съобразно уговореното между съдружниците. За разлика от лихвата дивидент се плаща само при осъществена печалба.

Дизажио – Стойността на парична единица или ценна книга под номиналната й стойност.

Дилаторно възражение – Отлагателно възражение. С него се навеждат обстоятелствата, които отлагат изпълнението на задължението. То само временно препятства изпълнението на субективното право. Например такова е възражението за ненастъпил срок за изпълнение на задължението.

Дипломация – Официална дейност на държавата и на нейните органи във външнополитическата област в защита интересите на държавата и нейните граждани, по поддържане на добри междудържавни отношения и укрепване на мира. По своя обхват дипломацията е по-тясно понятие от външната политика, която включва и цялата съвкупност от методи и средства (в това число и дипломатическите) в дейността на субектите на международното право. Дипломацията се осъществява върху основата и в рамките на общоприетите принципи и норми на международното право. Ръководството на дипломатическата дейност на държавата е прерогатива на правителството, а непосредственото оперативно ръководство – на министъра на външните работи.

Диспозитив на присъдата – Основната част на присъдата, в която се посочва решението на съда относно виновността или невиновността на подсъдимия; наказателният закон (текст), по който се признава за виновен, видът и размерът на наказанието, зачитане на предварителното задържане и други съществени елементи на присъдата, посочени в закона. Диспозитивът се подписва от всички членове на съдебния състав и се обявява главно от председателя в присъствието на страните по делото.

Диспозитив на съдебното решение – Частта от съдебното решение, в която се отразява какво постановява съда.

Диспозитивен документ – Документ, материализиращ неудостоверителни изявления. Обикновено с диспозитивен документ се извършва разпореждане и материализира правен акт. Такива документи са: завещанието, административният акт, заповедта, съдебното решение и др. Но възможно е да материализира и друго изявление, стига да не свидетелства за факт, стоящ вън от документа. Отличава се от свидетелстващия документ по доказателствената сила. Диспозитивният документ може да бъда валиден или невалиден, но не верен или неверен.

Диспозитивни правни норми – Правни норми, които се прилагат само когато страните, чиито взаимоотношения се регулират с тях, не са уговорили нещо друго. Диспозитивните норми дават възможност на страните да уреждат отношенията си по начин, различен от предвидения в тях, но все пак в рамките на законно позволеното. Тези норми се използват в търговското и други сфери на частното право. На тях противостоят принудителните норми, които са задължителни за страните в правоотношението и те нямат право да уговарят друг начин на уреждане на отношенията си освен предвидения в тях.

Диспозитивно начало – Начало при съдебния процес, изразяващо се в обусловеността му от волята на лицето, легитимирано да търси защита на субективното право. То е отражение на разпоредителната власт на носителя на правото.

Диспозиция (хипотеза) на закона – Част от законовата норма, в която са посочени условията (предпоставките), които трябва да бъдат налице, за да намери тази норма приложение.

Диспозиция на наказателната норма – Част от нормата (законния текст), в която се посочва деянието, чието извършване е обявено за наказуемо. Тя очертава законния (абстрактния) състав на деянието, т.е. съвкупността от признаците, които трябва да бъдат налице при едно конкретно деяние, за да бъде то обявено за престъпление. Диспозицията може да бъде: описателна – чрез посочване на всички съществени признаци; проста – чрез използване на термини с общоприето съдържание; препращаща – чрез препращане към друга норма на НК, в която са посочени признаците (това се прави, за да се избегне повторение); бланкетна – съдържанието на диспозицията се запълва от данни, съдържащи се в друг нормативен акт.

Дисциплинарно наказание – Наказание, което се налага от работодател за извършено от работник дисциплинарно нарушение. Дисциплинарните наказания са определени изчерпателно от закона. Други наказания не се допускат. За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Дисциплинарно нарушение – Противоправно и виновно деяние (действие или бездействие) на работник (служител), имащо за обект трудовите му задължения. Законът посочва примерно видовете нарушения. С правилника за вътрешния трудов ред, колективният трудов договор или индивидуалният трудов договор могат да се установят специфични дисциплинарни нарушения. За извършеното дисциплинарно нарушение работникът отговаря дисциплинарно и работодателят едностранно може да наложи дисциплинарно наказание. Дисциплинарното нарушение, обаче може да бъде свързано и с имуществена, административна и наказателна отговорност, в зависимост от характера на нарушението и последиците от него.

Дисциплинарно уволнение – Най-тежкото дисциплинарно наказание. С налагането му работодателят едностранно, без предизвестие, прекратява трудовото правоотношение. Освен това е свързано и с лишаването на {работника (служителя) от някои права, предвидени в нормативен акт.

Длъжностно лице по гражданското състояние – Компетентният държавен орган, който може да съставя актове за гражданско състояние. Законът обявява за такива: кмета на общината или населеното място, или натоварено с нарочна заповед лице от местната администрация; капитана на кораб за събитията – раждане, смърт и брак, настъпили на борда, когато корабът се намира в открито море; консулски и дипломатически представител за събитията, станали в чужбина с български граждани; военнослужащи според военните устави, когато събитията са станали с военни лица и съпровождащи войската граждански лица, които се намират извън територията на страната или вътре в нея, но са лишени от възможността за съобщение с гражданските власти вследствие военни действия.

Длъжностно лице – Термин, употребяван със специфично съдържание от Кодекса на труда: работник (служител), на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в негови поделения и низови звена, както и работник (служител), който изпълнява работа на специалист във функционални и обслужващи звена на предприятието. Вж. друго в наказателното право.

Доайен на дипломатическия корпус – Дипломатически представител на тази държава, чието пребиваване в страната в това му качество е най-продължително. Функциите на доайена имат преди всичко представителен характер. Той поднася, примерно, от името на дипломатическия корпус поздравления и изразява съболезнования, възглавява корпуса при церемонии и се изказва от негово име.

Добросъвестно владение – Владение, което се осъществява на правно основание, годно да направи владелеца собственик или носител на друго вещно право, но поради това, че праводателят му не е собственик или поради порок във формата на правното основание, които владелецът не знае, той не може да при добие вещното право.

Довереник – Лицето, на което е възложено извършването на фактически или правни действия от името или за сметка на възложителя (доверителя).

Доверител – Лицето, което възлага на друго извършването на правни или фактически действия от негово име или за негова сметка.

Довършен опит – Стадий на престъплението, при който изпълнителното деяние е завършено, но не е настъпил престъпният резултат или той въобще не може да настъпи поради намесата на други обективни фактори.

Довършено престъпление – Осъществяване на всички изисквания, формулирани в диспозицията на наказателноправната форма, т.е. на всички признаци на престъплението, вкл. настъпване на престъпния резултат (когато това е елемент от състава на престъплението). Довършването на престъплението е последният стадий в осъществяване на престъпното деяние (след приготовлението и опита).

Договаряне сам със себе си – Хипотеза, при която едно и също лице прави две насрещни волеизявления с противоположни интереси. Продавачът продава една вещ и сам я купува. Такава сделка е нищожна, защото няма друг насрещен правен субект в правоотношението. Няма едносубектни правоотношения. Законът допуска представителят да сключи със себе си сделката, за която е овластен, но само при изричното съгласие на представлявания. При същото условие представителят може да сключи сделка от името и за сметка на две лица, които той представлява едновременно.

Договор в полза на трето лице – Обещателят (промитент) и уговарящият (стипулант) се съгласяват трето лице (бенефициер), което не участва пряко или с представител в договора, да има правото да иска изпълнение на поетото от обещателя задължение. Договорът поражда правоотношения между договарящите, и тях и третото, неучастващо в договора лице. За да произведе такова действие, договорът трябва да бъде действителен. Трябва да има съгласие между договарящите да се облагодетелства трето лице. Третото лице трябва да бъде достатъчно определено. То придобива само права и не поема задължения. Уговорката в негова полза е отменяема, докато бенефициерът не заяви на обещателя или стипуланта, че ще се ползва от уговорка в негова полза. От момента, в който бенефициерът заяви, че приема уговорката, правата преминават върху него. За приемането не се изисква особена форма. Третото лице може да откаже уговорката. От това договорът не губи действието си, но страните трябва да посочат друго ползващо се лице. От договора произтичат отношения: между промитента и стипуланта, между стипуланта и бенефициера, между промитента и бенефициера. На стипуланта принадлежи правото да развали договора при неизпълнение. Промитентът може да прави пред бенефициента всички възражения по договора със стипуланта. Бенефициерът има правото да иска изпълнение на договора. Между стипуланта и бенефициера отношенията могат да бъдат различни – изпълнение на задължение, дарение и пр.

Договор за агентиране – Договор с който корабния агент се задължава да извършва от името и за сметка на корабопритежателя обичайните услуги, свързани с корабоплаването на определено пристанище или територия, а корабопритежателят се задължава да му заплати възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден и неформален.

Договор за правна помощ – Междудържавен договор. С него договарящите държави уреждат действията, които органите им ще извършат при поискване във връзка с гражданско и наказателно дело. В тези договори може да се уговори още: взаимно зачитане на издадените съдебни актове, уеднаквени отпращащи или преки норми на международното частно право и пр.

Договор при общи условия – Договор при предварително типизирано установени договорни условия. Последните не се обсъждат при всяко сключване на договор. Тези условия предварително са установени от едната страна и насрещната страна има възможност само да ги приеме или да откаже сключването на договора. Такива договори могат да бъдат допълвани и с индивидуално обсъждани условия. За сключването на общите условия в конкретните договорни отношения българският закон изисква те да бъдат писмено приети. Несъответствието между общите условия и вписаните индивидуално уговорки законът разрешава в полза на индивидуалните. При договори с периодично и продължително изпълнение изменението на общите условия има действие за насрещната страна само ако й се съобщят и тя не заяви в дадения й писмено срок, че ги отхвърля.

Договор – Правна сделка, при която две или повече лица постигат съглашение да се създаде, измени, прекрати или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е най-важното и най-масовото правно средство в гражданския и търговския оборот. В него участват две насрещни волеизявления. Сключването му минава през няколко етапа. Първият е предложение. Предложителят (оферентът) прави конкретно изявление за сключване на договора. Адресатът на предложението може да го приеме или отхвърли. Когато го приеме, на лице е съгласието и договорът е сключен. Договорът се счита за сключен, когато приемането достигне до предложителя. Предложението обвързва оферента толкова време, колкото обикновено е нужно да пристигне приемането до предложителя. Предложението губи силата си: когато бъде оттеглено и оттеглянето пристигне преди или едновременно с предложението; когато бъде отхвърлено или когато приемането не пристигне своевременно.

Договорна отговорност – Отговорността, която произтича от неизпълнението на облигационно правоотношение. Това облигационно отношение може да произтича от договор, едностранна правна сделка или административен акт.

Доживотен затвор – Лишаване от свобода за неопределен срок – до края на живота на осъдения. Налага се за най-тежки престъпления. Действащият НК го предвижда като алтернатива на смъртното наказание. Тезата за премахване на смъртното наказание и замяната му с доживотен затвор е обоснована за пръв път от Чезаре Бекариа (1764 г.).

Доказателства – Конкретни факти от действителността, свързани с обстоятелствата по наказателното дело, които допринасят за тяхното изясняване и се установяват по реда, предвиден в НПК. Точното възпроизвеждане на тези факти и тяхното правилно подвеждане под съответната наказателна норма може да служи за сигурна основа на една законосъобразна и обоснована присъда.

Доказателствен факт (индиция, улика) – Факт, от който се прави заключение за съществуването на друг факт, правнорелевантен за съдебния спор.

Доказателствена сила – Значението, което се придава на доказателственото средство. По правило тя зависи от преценката на съда. Законът обаче може да придаде на определено доказателствено средство задължителна доказателствена сила.

Доказателствена тежест (тежест на доказване) – Всяка страна носи доказателствената тежест за факта, от който извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира, че са настъпили. Тази тежест се изразява в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили правните последици, чиито юридически факт не е доказан.

Доказателствено средство – Предвиденият от закона източник на сведения за подлежащ на доказване факт. Законът признава като доказателствени средства: обясненията на страните, свидетелските показания, документите, веществените доказателства и заключенията на вещите лица. Доказателствените средства биват: лични и веществени: гласни и писмени; преки и косвени; първични и вторични (производни).

Доказване – Дейността по установяване на фактите, които имат значение за постановяване на законосъобразна и правилна присъда. В тази дейност могат да участват всички страни в наказателния процес.

Доктрина – Субсидиарен източник на науката за международното право. Доктрината съдейства за неговото обогатяване с проблеми и намиране на най-правилните им решения, за точно формулиране на международноправните норми и правила, за издигане на науката за международното право като ревностен член на юридическите науки и точно очертаване терена на научната й дейност.

Документ (писмено доказателство) – Вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление, свидетелстващо за определени факти. Според естеството си бива: официален и частен; подписан и неподписан; автентичен и неавтентичен. Не са документи: скици, чертежи, рисунки, знаци и други символи. За документа е без значение материалният носител, върху който са изразени писмените знаци.

Домицирна менителница – Менителница, чието местоплащане е различно от местожителството на платеца.

Допълнение на закона – Включване в действащ закон на нова правна норма. Това може да стане чрез създаване на нов раздел (глава), нов член, нова алинея или в рамките на съществуваща алинея чрез прибавяне на ново изречение или думи. Допълнението (както и изменението) на закона се извършва със закон по реда, предвиден за приемане на законите.

Допълнителен отпуск – Отпуск, на който работник (служител) има право извън основния годишен отпуск. Основанията за ползването на такъв отпуск се определят от закона. За определяне на размера му, законът използва различни методи. За някои видове размерът е фиксиран, за други е определен минималният размер, като точният размер се определя в колективния трудов договор или индивидуалния трудов договор, а в трети – според основанието. Според това дали работодателят дължи трудово възнаграждение, допълнителният отпуск бива платен и неплатен.

Допълнителен платен годишен отпуск – Отпуск, който се дава на лице, придобило право на основен платен годишен отпуск, за работа във вредни за здравето или специфични условия или за ненормирано работно време. Законът определя минималния размер, като с колективния или индивидуалния трудов договор се определя конкретният размер.

Допълнителен труд – Труд, полаган от работник за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения при работодателя и извън установеното работно време. Този труд може да бъде полаган при същия работодател (вътрешно съвместителство) и при друг работодател (външно съвместителство). Допълнителен труд не могат да полагат водачите на превозни средства; заетите в опасни или вредни за здравето условия на работа при същите или други опасни и вредни условия; лица, определени в закон или акт на МС. Максималната продължителност на допълнителния труд заедно с продължителността по основното трудово правоотношение не може да нарушава максималната междуседмична почивка.

Другарство – Участието на няколко ищци или ответница за общо разглеждане и решаване в едно производство на отделни правни спорове, между които има тъждество в предмета или основанието. Другарството представлява множество процесуални правоотношения в едно и също исково производство. Бива: пасивно и активно; факултативно и задължително; обикновено и необходимо.

Дружество – Договор, с който две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на обща цел. Целта е стопанска. Договорът е многостранен – две и повече лица взаимно се обвързват за постигане на общата цел. Те нямат срещуположни интереси. Последните са насочени към общата цел. Тази правна цел е основанието (каузата) на договора. Поради взаимната им обвързаност и насоченост законът нарича участниците в него съдружници. За разлика от търговските дружества от този договор не възниква друг правен субект. Дружеството не е юридическо лице. Сделките с трети лица сключва не дружеството, а съдружникът и съдружниците са страни по договора с трети лица. Внесените от съдружниците заместими вещи и пари стават обща собственост. Останалите вещи се считат, че се предоставят за общо ползване от съдружниците. Придобитото от съдружниците в изпълнение на договора е обща собственост, която е неделима, докато е в сила дружественият договор. Управлението се осъществява с гласовете на мнозинството съдружници. Дълговете също са общи за съдружниците и те участват в тяхното плащане. Всеки съдружник има право на дял както от печалбата, така и от загубата. Този дял се определя от страните в договора. Ако нищо не е договорено, предполага се, че дяловете им са равни. Уговорката, че един съдружник ще участва само в печалбата или само в загубата е недействителна. Договорът се прекратява: със смъртта на съдружник; поставянето му под запрещение; с постигането на целта; с изтичане на времето, за което дружеството е създадено; с предизвестие от съдружник; по решение от съда, ако има основателни причини за това, когато дружеството е създадено за неопределен срок.

Държавна собственост – Притежаваното от държавата право на собственост. Тя бива: изключителна, публична и частна.

Държавна тайна – Факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на страната и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание. Издаването и разгласяването на държава тайна е тежко престъпление. То е наказуемо и тогава, когато е извършено по непредпазливост.

Държател – лице, което упражнява фактическа власт върху чужда вещ от името и за сметка на другиго.

Дъщерно дружество – Дъщерно е дружеството, когато холдинг притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 % от капитала му като дялове или акции или може да определя пряко или непряко повечето от половината членове на управителния съвет. Дъщерното дружество може да бъде: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То е самостоятелен правен субект и има отделно имущество от това на холдинга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *