Буква: Е

Евентуален (косвен) умисъл – Умисъл, при който извършителят не желае пряко общественоопасните последици на престъплението, но осъзнава, че те са възможен резултат на деянието му, който той приема, преследвайки друга (пряка) цел. Опит при евентуален умисъл не може да има.

Евентуален иск – Обективно съединен иск, който следва да се разгледа от съда, ако главният иск не бъде уважен. Евентуалният иск може да се основава както на основанието на главния иск, така и на друго основание, в това число и на взаимно изключващи се факти.

Евентуално съединяване на искове – Предявени няколко иска с една искова молба, като единият от тях е главен и разглеждането на останалите е поставено в зависимост от изхода на главния иск. Евентуално съединеният иск е предявен под условие – ако главният иск не бъде уважен, тогава да се разгледа евентуалният.

Евикция – Отстраняване владелеца чрез съд от владението върху вещта.

Еволюция на престъпността – Становище на криминолози (главен представител италианският криминолог Ничефоро), че съвременната престъпност еволюира по посока към интелектуалните престъпления (измама, използване на съвременни научно-технически средства, компютърна престъпност), които заместват престъпленията на бруталното насилие. Действителната картата на съвременното общество (не само у нас) едва ли потвърждават такава линия на развитие. По-скоро би могло да се говори за нови терени на престъпността.

Евтаназия – Съзнателно ускоряване на смъртта от състрадание или по молба на едно безнадеждно болно лице с цел да се съкратят страданията му. По нашето право евтаназията не е позволена и съставлява престъпление против живота (убийство).

Еднократност на брачния процес – В брачния процес трябва да се предявят всички брачни искове, основанията на които са известни на страните до приключване на устните състезания. Ако не бъдат предявени, те се погасяват. При последващ брачен процес могат да се предявяват искове на ново основание, настъпило след влизане в сила на постановеното съдебно решение, с което се отхвърля брачният иск.

Едноличен собственик – Дееспособно лице, което извършва по занятие изброени в Търговския закон дейности и има местожителство в страната. Не може да бъде търговец лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност или умишлено е изпаднало в несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори. Едноличният търговец е длъжен да се регистрира в търговския регистър на съда, в чийто район се намира седалището му. Едноличният търговец има фирма. Тя задължително съдържа личното и фамилното име или бащиното име, с което лицето е известно в обществото, като във фирмата си може да добави и други свободно избрани добавки.

Едностранен договор – Договор, при който една от страните придобива права, а другата – задължения. Дарението е едностранен договор, тъй като дарителят дължи прехвърлянето на собствеността на дарената вещ, а надареният придобива правото на собственост върху нея. Надареният не поема задължения. Едностранният договор се различава от едностранната сделка. Той е двустранна сделка, тъй като при него участват две насрещни волеизявления.

Едностранна сделка – Сделка, която съдържа волеизявлението само на една страна. Тя поражда правоотношение между две страни, но желаната правна последица настъпва само от волеизявлението на едната от тях. Например упълномощаването, завещанието, отказът от право на наследяване, отказът от право на собственост, чек и др. са едностранни сделки, тъй като за валидността им се изисква само едно волеизявление – това на упълномощителя, завещателя, наследника и т.н.

Екзекватура – Решение на съд за принудително изпълнение на чуждестранно съдебно решение. Съдът дава разрешение за допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение след като провери дали спорът не е бил от изключителна компетентност на български съд, дали ответникът – български гражданин е имал възможност да участва по делото, като е призован и действително ли е решението с оглед закона на държавата, където е постановено. България признава чуждестранно съдебно решение било по двустранна или многостранна договореност със съответната страна, чиито съд е издал решението, било при условията на фактическата взаимност. В производството по признаване на чуждестранното решение българският съд не разглежда спора по същество, с изключение на възражението за погасяване на правото след постановяване на решението.

Експатриация – Загубване на гражданството. Получава се при оптация (доброволен избор на едно от двете гражданства), при отказ от гражданство и принудително – при отнемане (лишаване) от гражданство. В последния случай експатриацията бива последвана от депортиране (изгонване от пределите на страната).

Експертиза – Процесуално средство за изясняване на обстоятелствата, които могат да бъдат изяснени само с помощта на лица, имащи специални знания в областта на науката, изкуството или техниката. Освен експертизите, които могат да бъдат назначени по усмотрение на следователя, прокурора или съда, когато счетат това за необходимост, НПК предвижда случаи на задължителна експертиза. Тези случаи са: когато съществува съмнение относно причините на смъртта, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия или неговата способност правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях (последното се отнася и до свидетелските показания). Експертите представят на съответния орган писмено заключение, в което излагат своето становище по поставената задача. Ако експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, може да бъда назначена допълнителна експертиза. Заключението на вещите лица не е задължително за съда, прокурора или следователя, но когато не са съгласни с него, те са длъжни да изложат мотивите си за това.

Експромисия – Поемане на дълг

Експулсиране – Акт на държавната власт, с който един чужденец се поканва, а при нужда се заставя с принуда да напусне в кратък срок страната. На експулсиране подлежат чужденци, които пребивават незаконно в страната. Държавата, чийто гражданин е експулсираното лице, е длъжна да го приеме. Български гражданин не може да бъде експулсиран от България или предаден на чужда държава (чл. 25, ал. 4 на Конституцията).

Екстериториалност – Неприкосновеност на дипломатическото представителство и независимост от законите на страната, в която то се намира. Представителството се ползва с дипломатически имунитет и се подчинява на законите на собствената си страна.

Екстрадиция – Предаване на друга държава на лица, извършили престъпления у нас, или на българската държава – за престъпления, извършени в чужбина. Искане за екстрадиране може да направи съответният оправомощен орган на българската или на чуждата държава. Общите условия на екстрадицията са посочени в закона, а подробностите се уговарят в договорите за правна помощ. Български гражданин не може да бъде предаван на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

Ексхумация – Изравяне на труп, за да се изследва дали смъртта не е причинена от престъпление. Ексхумацията се допуска само по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на съдебно-медицински експерт.

Ексцес при съучастие (Еxcessus mandati) – Превишаване от някой от съучастниците в едно престъпление на това, за което предварително са се уговорили (примерно съучастниците са се уговорили да извършат кражба, но някой от тях извършва и убийство). За превишаването на уговорката отговаря само този, който е извършил другото престъпление. Подбудителят и помагачът отговарят само за това деяние на извършителите, в което те са участвали, но не и за по-тежко престъпление, ако е било извършено.

Електорат – Съвкупността на всички граждани в една страна, които имат избирателно право. Електоратът излъчва чрез избори представителните органи (парламент, органи на самоуправление). Самият електорат се счита за върховен орган на държавата в смисъл, че всички политически органи, а така също всички административни и други длъжности произтичат – пряко или косвено – от него.

Ембарго – Забрана или ограничаване внасянето в дадена страна или изнасянето от нея на стоки или валута. То може да бъде въведено както във военно, така и в мирно време. Ембаргото е по същество форма на икономическа блокада, а в мирно време – мярка за въздействие или средство за икономически или финансов натиск. Уставът на ООН предвижда възможност за налагане на ембарго като колективна репресивна мярка спрямо държава, чиито действия представляват заплаха за мира и международната сигурност. Най-пресен пример е ембаргото срещу държавите на бивша Югославия.

Естествени престъпления – Понятие, въведено в наказателното право от позитивната (антропологическата) школа. Според нейния представител Рафаеле Гарофало естествени престъпления са тия, които накърняват общото правно чувство. Те са престъпни, независимо дали са включени в наказателния закон, защото са престъпления на всички времена и във всички страни. Такива са например убийството, грабежът, кражбата и др. п. Друг термин, с който се означават тези престъпления, е “Mdld in se” (престъпления за себе си) за разлика от “Mala prohibita” (престъпления, които са такива, защото са обявени за престъпления в наказателния закон).

Естествено задължение – Задължение, което почива на морален дълг и кредиторът по него не се ползва от правна защита. Доброволно даденото обаче не подлежи на връщане като получено без правно основание.

Етажна собственост – Правен институт, уреждащ взаимоотношенията между собствениците на отделните обекти в една сграда, както и между тях и обитателите на сградата. В обикновения говор с термина се означава и самата сграда.

Ефективност на закона – Постигане на целите, които се поставят пред даден закон. С издаването на всеки закон се преследват определени цели. Тези цели могат да бъдат формулирани изрично в закона или в неговите мотиви, или пък се извличат от съдържанието му. Ефективността се вижда и преценява при прилагането му в практиката. Полезно средство за изучаване на този проблем и степента на ефективността са правно-социологическите изследвания. Съществено условие за ефективност на закона е реалистичната преценка на законодателя при приемането му, т. е. преценката на обстоятелствата, при които той ще действа, и намиране на най-подходящите средства и пътища за неговото прилагане. Ефективността се обуславя както от самия закон, така и от обстоятелствата, стоящи вън от него. Много правдива в този смисъл е мисълта на Монтен: “Законът трябва да може това, което иска, а не да иска това, което не може.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *