Буква: З

Забава на длъжника – Длъжникът трябва да престира по време, установено от договора, а когато такъв липсва – от закона. Ако не стори това, той е в забава и за него настъпват неблагоприятни последици. Отговаря за вредите, предизвикани от забавата, и понася риска от погиването на вещта или резултата, който трябва да престара на кредитора.

Забава на кредитора – Когато кредиторът не дава необходимото съдействие, за да може длъжникът да изпълни точно своето задължение, или неоправдано не приема предложеното изпълнение. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението да престара, но отслабва неговата обвързаност. Отговорността му намалява. Той отговаря само при умисъл или груба небрежност. Лихви не се дължат. Длъжникът се освобождава от собствената си забава. Рискът преминава върху кредитора. За да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от съда. Пари, ценни книжа и други ценности се депозират в банка. Бързоразвалящи се вещи длъжникът може да продаде, а парите да вложи в банка на името на кредитора. Длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за вредите.

Забавено изпълнение – Длъжникът трябва да престира в уговореното време. Не престира ли, налице е забавено изпълнение. Тази забава е противоправна. За да изпадне длъжникът в забава, трябва: вземането да е изискуемо; кредиторът да отправи покана за изпълнение (когато е определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава и без покана); забавата да се дължи на виновното поведение на длъжника. При забава рискът преминава върху длъжника. Кредиторът разполага с иск за изпълнение. При лична и незаместима престация длъжникът се принуждава към изпълнение чрез глоби. При заместима престация кредиторът може да бъде овластен да я извърши за сметка на длъжника. При парични задължения изпълнението се постига чрез секвестиране на имуществото на длъжника, а при предаване индивидуално определена вещ – чрез принудително изземване. Кредиторът освен това има право на обезщетение за вредите, произтекли от забавата, както и да развали договора.

Завет – Завещателно разпореждане, с което наследодателят завещава единично определено имущество – завещава се конкретна вещ или конкретно право. Това завещание придава на лицето качеството на заветник. Заветът няма правно действие, ако при откриване на наследството завещаното не принадлежи на завещателя. При завета има частно правоприемство. На заветника се прехвърля само завещаното право и той не отговаря поначало за задълженията на наследодателя. За последните заветникът отговаря едва след изчерпване на останалото наследство, и то до размера на полученото. За получаване владението на завета, заветникът трябва да се обърне към наследниците. Той не може да влезе сам във владение. То трябва да му се предаде от тях.

Заветник – Лицето, което получава завет.

Завещание – Едностранна сделка, с която завещателят се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. То е формален писмен акт. Завещанието бива: саморъчно и нотариално. Саморъчно е завещанието, когато наследодателят го е написал лично, саморъчно, поставил е датата, когато го е съставил и подписал. Подписът му следва след завещателните разпореждания. Нотариално е завещанието, съставено от нотариус, пред когото завещателят е изразил своята воля. Подписва се от завещателя, свидетелите, присъствали при съставяне на завещанието, и нотариуса. Нарушението на формата прави завещанието нищожно.

Зависима (акцесорна) сделка – Сделка, която е зависима от друга (главна) сделка. С прекратяване на главната сделка се прекратява и зависимата. Прекратяването на зависимата обаче не води до прекратяване на главната. Зависимата сделка е обезпечителна. Тя гарантира изпълнението на главната сделка. Макар зависима, тя е самостоятелна. Сключва се отделно и по ред, различен от главната. Страните по нея могат да бъдат и различни от тези по главната сделка.

Завладяване (ocupatio) – Придобиване на собственост върху вещи, които не принадлежат никому. Изгубената вещ принадлежи на собственика й, макар тя да не е в негово владение и той да е неизвестен за този, който я намери.

Задатък (капаро) – Парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договор. Задатъкът потвърждава сключването на договора, доказателство е за него и гарантира изпълнението му. Задатъкът обезщетява изправната страна за вредите от неизпълнението. На задатъка страните могат да придадат функция: а) на пишманлък (отметката) – правена страната да се откаже от договора, като получения задатък се върне в двоен размер, или да задържи задатъка при отказ от договора от страната, която го е дала; б) на наказание – страните не могат да се отказват от договора под страх от загубване или плащане на задатъка в двоен размер. Може да се уговори, че даденото при сключване на договора не е задатък, а аванс в плащането и обратното – даденото след сключването на договора е задатък.

Задължение с право на избор – Алтернативно задължение

Задължително другарство – Задължително участие в процеса на всички процесуално легитимирани страни, за да може да се развие процесуалното правоотношение. Неучастието на някои от задължителните другари прави иска недопустим.

Задържане под стража – Най-тежката мярка за неотклонение. Тя се взема при престъпления за тежко умишлено престъпление. По изключение законът позволява да се вземе и при други престъпления, когато съществува опасност обвиняемият да се укрие, да осуети разкриването на обективната истина, да извърши друго престъпление, както и когато няма постоянно местожителство или не може да се установи самоличността му.

Заем за послужване – Договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно индивидуално определена непотребима вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. При този заем не се прехвърля правото на собственост върху вещта. Заемателят е длъжен да върне вещта, която е получил, макар тя абстрактно да е заместима. Договорът е едностранен, безвъзмезден и реален. Създава право само за заемателя – да получи и ползва вещта. Възнаграждение за ползване на вещта не се дължи. Ако се заплати, такъв договор ще бъде договор за наем. Договорът е реален, защото произвежда действие след предаване на вещта. Договорът е неформален. Предмет на заема могат да бъдат движими и недвижими вещи. Заемателят е длъжен да пази вещта, да я ползва съобразно целта, за която е дадена, или по предназначението й, ако не е уговорено друго, и да я върне в уговорения срок. Ако не е уговорен срок, заемодателят може да иска връщането на вещта по всяко време. Заемателят поема необходимите разноски за запазване на вещта, докато се ползва от нея. Той е длъжен да съобщи на заемодателя за посегателства на трети лица върху вещта.

Заем за потребление – Договор, с който заемодателят предава на заемателя собствеността на пари или други заместими и потребими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид и количество. Договорът е едностранен, реален и неформален. Неговото действие настъпва след предаване на вещите или парите. От този договор произтича само за заемателя право да получи парите или вещите. Този договор има вещно-правно действие, тъй като прехвърля правото на собственост върху заемателя. Поначало договорът е безвъзмезден, но може да се уговори заемателят да заплати лихва. В последния случай той става възмезден. Лихвата обаче трябва да се уговори писмено.

Заем – Неформален реален договор, по силата на който заемодателят дава вещ на заемателя, за да си послужи с нея съобразно обикновеното и или уговорено предназначение, а заемателят е длъжен да я върне. Поначало заемът е безвъзмезден. Той има две разновидности: заем за послужване и заем за потребление. При заем за потребление може да се уговори заемателят да заплати лихва. Такъв договор е възмезден и двустранен, тъй като и за двете страни възникват права и задължения.

Закана с престъпление – Заплашване на определено лице с престъпление против неговата или на негови близки личност или против имота му (напр. палеж), което може да възбуди основателен страх за осъществяването му. Това деяние е обявено от НК за престъпление. Наказанието за него е по-тежко, когато заканата е спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнението на службата му или когато се касае до закана с убийство.

Закон и морал – Две регулативни системи, съществуващи паралелно, но всяка със свои особености, които обуславят и различията между тях. Тези различия се състоят както в начина на формиране на моралните и правните норми, така и в средствата, които гарантират тяхното изпълнение, респ. в санкциите при неизпълнение. Докато изпълнението на правните норми се гарантира в крайна сметка с държавна принуда, то изпълнението на моралните се основава на вътрешното убеждение и съзнателност на гражданите, а така също и на въздействието на общественото мнение. Съществуват различия и в обемно отношение. Макар и да имат поначало общ център, окръжностите им са различни. Обхватът на моралното регулиране е по-широк от този на правното. Законът регулира такива отношения и защитава такива отношения и защитава такива социални ценности, които се нуждаят не само от морална, но и от по-засилена защита. При противоречие между моралните и правните норми приоритет имат нормите на правото, законът.

Закон – Нормативен акт, приет от законодателния орган на държавата (парламента), който регулира важни обществени отношения. Той установява общи правила, които се прилагат към конкретни случаи. Законът е основен източник на правото и база на правния ред. В демократичната държава той гарантира правата, свободите и интересите на гражданите. Наличието на управление, основано върху закона, е характеристика на правовата държава. В закона се различават две страни – формална и материална. Формалната се изразява в това, че той е акт на овластения от Конституцията орган да издава закони, а материалната – че той регулира обществени отношения. Качество на закона е неговата общозадължителност, която се осигурява не само с авторитета на държавата, но при нужда и с принуда. В Република България закони може да приема само Народното събрание. Нашата Конституция не познава т. нар. делегирано законодателство. Процедурата по приемането на законите е установена в Конституцията.

Законен залог – За него не е необходим изричен договор между залогодателя и кредитора. Заложното правоотношение произтича пряко от закона.

Законен повод за образуване на предварително производство – Една от предпоставките за образуване на предварително производство, т. е. за започване на наказателно преследване (другата е наличие на достатъчно данни за извършено престъпление. Законни поводи са: съобщение до органите на предварителното производство за извършено престъпление; материали със същото съдържание в средствата за масово осведомяване; лично явяване на извършителя пред органите на предварителното производство и признаване на престъплението; разкриване на признаци за извършено престъпление.

Законен представител – Представител, който черпи представителните правомощия от закона, а не от правна сделка. Законен представител е родителят, когато представлява малолетното си дете, съпругът, когато сключва сделки за задоволяване нуждите на семейството или когато извършва сделки за сметка на поставения под пълно запрещение негов съпруг и т. н.

Законен срок – Установено от закона време, през което трябва да се извършат правните действия. Извършеното след изтичане на срока действие е правно ирелевантно.

Законен състав на престъплението – Съвкупността на посочените в наказателноправната норма абстрактни признаци, които трябва да бъдат осъществени от едно конкретно деяние, за да бъде то наказуемо, т. е. да съставлява престъпление. Липсата на който и да било от тези признаци прави деянието несъставомерно.

Законна ипотека – Ипотека, произтичаща от законова разпоредба. Законът за задълженията и договорите предвижда два случая на законна ипотека: в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот за обезпечение на вземането му по договора, и в полза на съделител, комуто се дължи допълване на дела в пари, върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване. По ЗКИ съществува и законна ипотека в полза на банките.

Законна лихва – Задължението за нейното плащане възниква по разпореждане на закона. Нейният размер се определя от Министерския съвет.

Законна презумпция – Доказателствено правило, установено от закона. Бива: оборима и необорима. Необоримата законна презумпция предписва задължителен извод за правните последици при наличието на фактите, посочени в хипотезиса на правната норма. Оборилата презумпция задължава съда да приеме наличието на презумирания факт щом като бъде установен факта, посочен в хипотезиса на презумпцията, ако последният не бъде опроверган.

Законни наследници – Наследниците, посочени от закона, когато наследодателят не е направил завещателно разпореждане.

Законност – Основен конституционен принцип, чиято реализация характеризира правовата държава. Законност означава на първо място устройство и управление на държавата съобразно законите. Освен това: регламентиране дейността на държавните органи и длъжностните лица в законите; точно изпълнение на законите от длъжностните лица и гражданите; върховенство на правните норми над всички други правила на поведение; вътрешна йерархия на нормативните актове при безусловно върховенство на конституцията. Законността е необходимо изискване и една от характеристиките на демократичната държава.

Законова презумпция – Предположение, което се прави в законова норма за съществуването на някое обстоятелство при наличието на известни предпоставки. Пример: съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или до изтичане на 300 дни от неговото прекратяване. Тук бащинството се предполага и никой не е длъжен да го доказва. Който го оспорва, трябва да обори презумпцията по установения в закона ред. Друг пример е класическата формула, че присъденото нещо се счита за истина. В наказателното право съществува презумпцията за невинност, формулирана и в чл. 31, ал. 3 на Конституцията: “Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда”. Презумпциите на закона имат не само доказателствена стойност, но и съдействат за установяване на стабилност в обществените отношения.

Законодател – Синоним на законодателен орган, употребяван в юридическата и друга литература, а така също и в говоримия език. Съвременното право и законодателната практика не познават едноличното законодателстване, каквото е съществувало в миналото. Имената на Хампурапи, царя на Вавилон, на Драконт, Ликург, Солон са останали в историята като имена на законодатели. Свързването на един закон с името на определено лице още не означава, че то е негов съставител (напр. Юстинианово законодателство, Наполеонов кодекс). Сега под “законодател” се разбира колективна фигура, колективен орган.

Законодателен орган – Държавен орган, оправомощен от конституцията да приема закони. Най-често срещаното му наименование е парламент. При делегираното законодателство като законодателен орган в отделни случаи може да действа и правителството. На законодателния орган наред с основната му функция – да приема закони – може да се възлагат и други функции. У нас единственият законодателен орган е Народното събрание.

Законодателна инициатива – Правото да се предлагат на парламента законопроекти за обсъждане и гласуване. Нашата Конституция предоставя това право на всеки народен представител и на Министерския съвет. Само те са овластени с правото на законодателна инициатива. Ако друга институция или отделни граждани смятат за необходимо издаването на определен закон, те трябва да се обърнат към Министерския съвет или към някой народен представител. Президентът няма право на законодателна инициатива. Италианската конституция познава и народната законодателна инициатива: тя може да се осъществи от най-малко петдесет хиляди избиратели.

Законодателна процедура – Поредица от действия на законодателния орган и на държавния глава по приемането на законите. В законодателната процедура се включват: внасяне на законопроект от органа, който има право на законодателна инициатива; обсъждане на проекта в съответните парламентарни комисии; обсъждане в парламента; гласуване и приемане на закона; промулгация; обнародване в Държавен вестник. Законодателната процедура се урежда в Конституцията и Правилника за вътрешния ред на парламента.

Законодателната власт – Една от трите власти в съвременната демократична държава (наред с изпълнителната и съдебната). Осъществява се от парламента (Народно събрание). Основната й функция е да приема, изменя, допълва и отменя закони, задължителни за другите две власти и за гражданите. Но освен това нашата Конституция й възлага и други функции: решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир; избира и освобождава Министерския съвет; обявява военно положение, ратифицира и денонсира някои международни договори, дава амнистия и пр.

Законодателно прогнозиране – Научна лексологична (законоведческа) дейност, чиято цел е да се очертае в перспектива бъдещото развитие на законодателството в една страна, а така също и резултатите от действието на предложени или приети закони. Основа на законодателното прогнозиране са социологическите прогнози за развитието на обществото през определен период. Обстоятелството, че самото законодателство е фактор на социалното развитие, очертава ролята на това прогнозиране, което, от друга страна, дава възможност на законодателния орган да реагира своевременно на очаквани и предвидими промени. Законодателното прогнозиране се осъществява от научни институти и отделни учени, но към него трябва да проявяват интерес институциите, които подготвят, предлагат и приемат нормативни актове.

Законодателство – а) в широк смисъл: целият комплекс от нормативни актове, издавани от оправомощените правотворчески органи, най-важните от които са законите. В този смисъл законодателството представлява единна и съгласувана система, частите на която са взаимно свързани и съподчинени при спазване принципите на йерархията на нормативните актове; б) в тесен смисъл: системата на законодателните актове, приети от парламента, т. е съвкупността на всички действащи закони; в) дейността на законодателния орган по приемане на законите.

Законопроект (проектозакон) – Акт с нормативно съдържание, който се внася за обсъждане в Народното събрание с предложение за приемането и превръщането му в закон. Той може да бъде изготвен от отделни лица или комисии, но внасянето му в законодателния орган може да стане само от тези, които имат право на законодателна инициатива (народните представители в Министерския съвет). Внесеният законопроект се обсъжда в съответните комисии на Народното събрание, които имат отношение към проблемите, залегнали в него, а така също и от законодателната комисия, които излизат със становище. В Народното събрание законопроектът се обсъжда двукратно в две отделни заседания. По изключение двете обсъждания и гласувания могат да се извършат в едно заседание. Приетият от Народното събрание законопроект става и закон и подлежи на обнародване в Държавен вестник.

Законосъобразност – Съответствие на актове и действия с изискванията на закона. Законосъобразността е принцип на правовата държава, свързан с принципа на йерархията на нормативните актове. Всеки подзаконов акт трябва да съответства на закона, а от своя страна законите трябва да бъдат съобразени с Конституцията (тук се говори за конституционносъобразност). Принципът за законосъобразността е съществено условие за единство и непротиворечивост на правната система. Що се отнася до законосъобразността в действията на длъжностните лица и гражданите, отклоняването от нея е основание за възникване на отговорност.

Законоустановеност на наказанието – Принцип в наказателното право, съгласно който наказанията се установяват само със закон. Отнася се както до наказанията въобще, така и до вида и размера на наказанието, което може да се наложи за конкретно престъпление. Този принцип се изразява в латинската максима “Nulla poena sine lege” (Няма наказание без закон).

Законоустановеност на престъплението – Принцип в наказателното право, съгласно който едно деяние може да бъде обявено за престъпление само със закон. Много точно този принцип беше формулиран в чл. 1 на първия български Наказателен закон от 1896 г.: “Престъпление се счита онова деяние, което е обявено от закона за такова”. Подобна формулировка освобождава от задължението да се дава описателна дефиниция на престъплението, каквато беше дадена в следващите закони. Посоченият принцип се изразява в латинската максима “Nullum crimen sine lege” (Няма престъпление без закон).

Закрити врата – Заседание на съдебен състав с участие на страните по делото и призованите от съда лица. Касае се до открито съдебно заседание с ограничаване публичното начало при правораздаването. Ограничен е достъпът в съдебната зала на публика. Съдебното заседание при закрити врата се провежда в защита на обществения интерес или интимния живот на страните по делото.

Закрито заседание – Заседание на съдебен състав, на което се решават въпроси от процесуален характер по дело. В закритото заседание участва само съдебният състав. Различава се от заседанието при закрити врата по участващите в него и по въпросите, които се решават.

Заличаване на ипотека – Операция, която се изразява в отбелязване отстрани на вписания договор или молбата за учредяване на ипотека, че вписването трябва да се счита за несъществуващо. С това ипотеката се погасява. Заличава се: по искане на кредитора, в полза на когото е учредена; въз основа на съдебно решение; по искане на купувач на публична продан; от всеки заинтересован, ако ипотеката не е подновена.

Залог върху вземане – вземане, което може да се прехвърли, може да се залага. Заложеното вземане трябва да се съобщи на длъжника. За да се противопостави на трети лица, трябва залогът да се учреди в писмена форма с нотариално заверена дата. Кредиторът, в чиято полза е уреден залогът, е длъжен да извърши действията по запазване на вземането. Той има право да събира дължимата лихва, а ако е изискуемо – и главницата. Такъв кредитор се ползва пред останалите кредитори с предимство при удовлетворяване от заложеното вземане.

Залог – Правен институт за обезпечаване вземането на кредитор чрез движима вещ или вземане, предадени на кредитора или на трето лице. При неизпълнение на гарантираното задължение кредиторът се удовлетворява предпочтително от цената на вещта. В обикновения говор залог се нарича вещта или вземането предмет на залога. Заложното право на кредитора може да възникне по силата на закон или договор. Предметът на заложното право може да принадлежи на длъжника или трето лице. Поначало залогът се дава в държане на кредитора или на трето лице. Остава в държание на длъжника, само ако това е предвидено в закона.

Заложен запис – Част от складов запис, чието джиросване учредява залог върху стоката в полза на джиратаря. Той е ценна книга.

Заложник – Лице, неправомерно задържано, чието освобождаване се поставя в зависимост от изпълнението на определено условие (напр. заплащане на определена сума) от страна на държавата или частно лице. Вземането на заложник е престъпление.

Заменяне на наказание – 1) законът заменя предвидените за престъпленията наказания с по-леки, когато трябва да се приложи към непълнолетни; 2) съдът при определяне на наказание, извършено при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото наказание предвидено за престъплението се окаже несъразмерно тежко, може да наложи по-леко наказание в граници, предвидени от закона.

Заместима вещ – Вещ, която се оценява с оглед на тегло, брой или мярка. Счита се, че една или няколко такива вещи са еквивалентни и хомогенни на други вещи от същия вид, брой, тегло или по друга мярка. Заместими са движимите вещи. Потребимите вещи са заместими, но не всички заместими вещи са потребими.

Замяна – Договор, с който едната страна се задължава да прехвърли на другата собствеността на една вещ или друго право, а другата страна също се задължава да прехвърли вещ или друго право. Между замяната и продажбата има подобие. Затова, доколкото в закона няма разпоредби за замяната, важат правилата за продажбата. Двете страни по замяната имат правата и задълженията едновременно на купувач и продавач.

Запазена част – Част от имуществото на наследодателя, запазена от закона за низходящите, родители и съпруг. С нея наследодателят не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Размерът на запазената част зависи от броя на наследниците.

Запис на заповед – Едностранна, абстрактна, безвъзмездна и формална писмена правна сделка, с която издателят едностранно заявява, че безусловно ще заплати на посоченото в записа лице (поемател, ремитент) или на негова заповед определена сума. Сделката е едностранна, защото в нея участва с волеизявление само издателят. Сделката е абстрактна. Тя не разкрива основанието, поради което се поема задължението. Безвъзмездна е, защото издателят не получава срещу задължението си някаква престация. Формална е – законът определя точно реквизитите, които трябва да съдържа. Записът на заповед е ценна книга. Може да се залага и подлежи на принудително изпълнение.

Заподозрян – Лице, спрямо което съществува подозрение за участие в престъпление, но липсват предпоставките за образуване на предварително производство. Заподозреният разполага с определен кръг правомощия, необходими за неговата защита: да научи в какво е заподозрян, да дава обяснения, да прави искания и да обжалва актовете на органите на предварителното производство, които накърняват правата и законните му интереси. Заподозреният става обвиняем, когато срещу него се формулира обвинение на основанията и по реда, предвиден в НПК. Възможно е обаче подозрението да отпадне, без да се стига до привличане на заподозрения като обвиняем.

Запор – Разпореждане на съдия-изпълнител, с което се ограничава правото на собственика или кредитора да получи и се разпорежда с посочената в запора вещ или вземане. Когато запорът се налага върху вещ, той се отправя до лицето, което държи вещта. Ако е собственик, той се ограничава в правото си да се разпорежда с нея, а ако е владелец или държател – да я предава на собственика или друго лице. Когато запорът е наложен върху вземане, отправя се до длъжника и той няма право да престира на кредитора си, а е длъжен да предаде дължимото на съдия-изпълнителя, наложил запора, с което се освобождава от задължението. При неизпълнение на запора, лицето, до което е отправен, дължи обезщетение за вредите от неизпълнението, но не повече от размера на стойността на вещта или размера на вземането. Сделките, които имат за предмет запорираната вещ или вземане, извършени след запора са недействителни по отношение на лицето, в чиято полза е наложен запора.

Запорно съобщение – Писмено известие на съдия-изпълнител, с което се налага запор върху движима вещ или парично вземане. Запорното съобщение може да се отправи до длъжника по изпълнителното дело или до трето лице – длъжник на длъжника и у когото се намира вещ на длъжника. Със запорното съобщение на адресата се забранява да извършва разпоредителни действия с намиращата се у него движима вещ, да я предава на собственика или на трето лице, а ако е длъжник, да не плаща на кредитора, а да престира дължимото на съдия-изпълнителя.

Запрещение – Отнемане или ограничаване на дееспособността, когато физическо лице поради слабоумие или душевна болест не е в състояние да се грижи за своите работи. Доставянето под запрещение става от съда. Под запрещение се поставя непълнолетен и пълнолетен. Запрещението на пълнолетен може да бъде пълно или непълно. Под непълно запрещение се поставя тогава, когато състоянието на пълнолетния не е толкова тежко, за да бъде поставен под пълно запрещение. Непълнолетен винаги се поставя под пълно запрещение. Пълно запретеният не може да върши лично никакви правни действия. Приравнява се на малолетен. Вместо него правните действия от негово име и за негова сметка извършва родителят или настойникът. Поставеният под ограничено запрещение може да извършва правни действия със съгласието на попечителя, като сам може да извършва обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да разполага с това, което е придобил с личен труд.

Застраховател – Лице, което поема задължение да носи риска по застрахователен договор срещу възнаграждението, което ще получи от застрахования. По българското право само акционерно дружество и взаимнозастрахователна кооперация могат да бъдат застрахователи.

Застрахователен интерес – Предпоставка за сключване на застрахователния договор. Изразява се в правна връзка между застраховащия и имуществото или благото – предмет на застраховката. Вещта може да бъде застрахована от нейния собственик, носителят на вещно право или този, който я управлява. Лична застраховка може да се сключи по повод събития с личния живот, телесната цялост на съпруг, възходящ или низходящ, на работник и т. н. С прекратяването на застрахователния интерес договорът се прекратява по право и преди да изтече срокът му.

Застрахователен риск – Вероятност да настъпи накърнение на застрахованото благо от едно случайно събитие. Опасността да настъпи трябва да съществува, макар да не е известно кога ще стане това. Настъпването на събитието не може да бъде свързано с волята на застрахованото лице. Застраховащият трябва да съобщи на застрахователя всички съществени обстоятелства, свързани с риска. Укриването на последните може да доведе до прекратяване на договора или изменение на премията, размера на застрахователната сума или времетраенето на договора. Застраховащият не може да увеличава риска. Ако риск не съществува, договорът е нищожен.

Застрахователна полица – Издаден от застрахователя писмен документ, удостоверяващ наличието на сключен застрахователен договор и условията на последния.

Застрахователна премия – Сумата, която застрахованият плаща еднократно или периодично на застрахователя, за да носи риска. Докато не бъде платена първата вноска от застрахователната премия, договорната застраховка не влиза в сила. Премията е неделима. Застрахователят има право на цялата застрахователна премия, независимо в кой период е настъпило застрахователното събитие. Поначало размерът на застрахователната премия се определя от степента на вероятността за настъпването на риска и застрахователната сума. При неплащането на застрахователна премия застрахователят не поема риска. След като е поел риска, ако не се заплатят някои вноски на застрахователната премия, застрахователят може: – да измени договора, като намали застрахователната сума съответно на направените вноски; – да прекрати договора.

Застрахователна стойност – Максимална граница до която може да достигне застрахователното обезщетение при имуществените застраховки. Тя се определя от обективната стойност на застрахованата вещ или имущественото благо към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Застрахователна сума – Сума за която е застрахована вещта. Нейният размер се посочва от застрахования и се означава в застрахователния договор. Тя има пряка връзка със застрахователната стойност. Поначало тя трябва да бъде равна на застрахователната стойност. Когато е по-голяма от застрахователното обезщетение, се редуцира до застрахователната стойност, а когато е по-малка не подлежи на редуциране, но при погиване на вещта застрахователното обезщетение се заплаща в съотношението между застрахователната сума и застрахователната стойност.

Застрахователно обезпечение – Изпълнение на задълженията на застрахователя, докато трае действието на договора. То се изразява в задължението му да покрие рисковете, да осигури защита срещу тях, да носи отговорност за настъпване на застрахователното събитие и да заплати застрахователното обезщетение при настъпване на събитието. От влизане на застрахователния договор в сила до настъпване на застрахователното събитие застрахователното обезпечение покрива само рисковете. При настъпване на събитието застрахователното обезпечение се изразява в плащането на застрахователното обезщетение.

Застрахователно обезщетение – Сумата, която застрахователят плаща на застрахования при настъпване на риска, покрит със съответната застраховка. Размерът му е свързан с размера на застрахователната сума, застрахователната стойност и настъпилата щета от застрахователното събитие.

Застрахователно събитие – Събитие при което застрахователят се задължава да заплати застрахователното обезщетение. Настъпването на застрахователното събитие трябва да доведе до вреди при имуществените застраховки, за да се заплати застрахователно обезщетение. Ако от настъпването на събитието щети на предмета на застраховката не са настъпили, обезщетение не се дължи. За настъпването на събитието застрахованият трябва да съобщи на застрахователя и да вземе необходимите мерки за ограничаване на вредите.

Застраховка – Договор между застраховател и застрахован, с който застрахователят поема задължението при настъпване на застрахователното събитие да възстановил уговорените граници вредите, претърпени от застрахования, или да му заплати наведнъж или на последователни части застрахователната сума, срещу което застрахованият дължи заплащането на застрахователната премия. Съществени елементи са: застрахователното обезпечение, застрахователният интерес, застрахованият предмет, застрахователният риск и застрахователният срок. Договорът е писмен, консенсуален, възмезден и каузален. Такъв договор може да сключи само лице, което има застрахователен интерес. С прекратяване на интереса, прекратява се и действието на договора. Договорът може да се сключи и в полза на трето лице. Има различни видове застраховки: доброволни и задължителни; лични и имуществени. Личните застраховки биват: по живот, срещу злополука, по живот в полза на трети лица, върху живот и групови застраховки. Имуществените застраховки биват: на вещи, гражданска отговорност и др.

Защита на субективно право – Всяко субективно право се защитава с предвидени от закона правни средства. Всяко субективно право е гарантирано със съдебна защита. При нарушение носителят на субективно гражданско право може да се обърне към съда и да поиска да му се даде съответна защита. Видът на съдебната защита зависи от нарушението на субективното право, направеното искане и предвиденото в закона. Не може да се даде защита, непредвидена от закона. Освен съдебна защита законът допуска и самозащита. Тя обаче е допустима само в предвидените от закона случаи: неизбежна отбрана, крайна необходимост и самопомощ. Някои субективни граждански права се защитават и по административен ред.

Защитник – Лице, което упражнява адвокатска професия и е упълномощено от подсъдимия или назначено от съда да защитава подсъдимия в наказателния процес. Защитници могат да бъдат още съпругът, възходящи и низходящи роднини на подсъдимия. Поначало адвокатската защита е доброволна, но в някои случаи законът предвижда задължително участие на защитник. Тези случаи са: когато подсъдимият е непълнолетен или страда от физически или психически недостатък, или не владее български език; когато делото е за престъпление, за което се предвижда смъртно наказание, доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от 10 години. Не може да бъде защитник: който е бил или е защитник на друг подсъдим по същото дело, чиито интереси са противоречиви с тези на подзащитния, както и този, който е давал съвети на противната страна; който е участвал в наказателното производство като следовател, прокурор или съдия; който е близък роднина на съдия, прокурор или следовател по делото. Защитникът има право да се среща насаме с обвиняемия (подсъдимия), да се запознава с делото, да представя доказателства, да участва в наказателното производство, да обжалва присъдата и други актове, засягащи неговия подзащитен. Той е длъжен да оказва правна помощ на подсъдимия, като съгласува с него основните линии на защитата. Участието на защитник не е пречка подсъдимият сам да упражнява правата си. Адвокатската защита е допустима от момента на задържане на обвиняемия или на привличането му като обвиняем.

Злепоставяне – Сборно понятие за престъпления, които създават опасност за живота и здравето на хора. Тук се включват следните престъпления: излагане на опасност лице, лишено от възможност за самозапазване поради малолетство, престарялост, болест, безпомощност; неоказване помощ на лице, за което виновният е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота; неоказване помощ от шофьор на пострадал след злополука, в която той има участие; отказ на медицинско лице да се притече на помощ на болен или родилка и др. В злепоставянето се включва и нарушаването на правилата по безопасността на труда, при което се поставят в опасност животът и здравето на работниците.

Злоупотреба с право – Използване на субективното право в противоречие с неговото социално предназначение. Злоупотребата с право е неправомерно действие, поради което засегнатите лица имат право на защита. При констатирана злоупотреба с право съдът отказва да даде защита на неговия носител. Заинтересованият може да иска да се преустанови злоупотребата с право. Съдът осъжда на бездействие онзи, който упражнява неправомерно субективното си право. За вредите, настъпили в резултат на това неправомерно действие, пострадалият има право на обезщетение. Засегнатата страна сама трябва да прояви инициатива за защита на своите интереси от злоупотребата с правото. Съдът не следи служебно дали е на лице неправомерно поведение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *