Буква: И

Идеална собственост – Форма на съсобственост

Идеална съвкупност на престъпления – Извършване с едно деяние няколко престъпления. В този случай съдът определя наказание за всяко от престъпленията, но налага най-тежкото от тях (принцип на кумулацията).

Идентификация – Следствено действие, целящо да определи лицето или предмета, който има отношение към разследването. Извършва се от обвиняемия или от свидетели. Преди да им се покажат предметите или лицата, те се разпитват за обстоятелствата, при които са ги наблюдавали, както и за особеностите, по които могат да ги идентифицират (разпознаят). Идентификацията на предмети се извършва между други еднородни предмети, а на лица – заедно с три или повече лица. Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимки на други лица.

Избирателен ценз – Изискване, установено в конституцията или закона, чието наличие дава право на гражданина да участва в избори като избирател или избираем, а липсата му го лишава от това право. Цензовите изисквания се въвеждат през XVIII-XIX век. Най-често срещаните в законодателствата на различни страни са били: възрастов – наличие на определена възраст; имуществен – притежаване на установен минимум собственост или други имуществени права; образователен – наличие на определена степен на образование (тук се включва и изискването за грамотност); ценз за оседналост – пребиваване в страната (района, града и пр.) през определена продължителност от време; морален – изискване за “добра репутация” и др. (По нашата Конституция изискване за оседналост – 5 години – се изисква от кандидата за президент). Цензовата система до голяма степен принадлежи на миналото. В демократичната държава, където е възприето всеобщото избирателно право, цензовете са премахнати, тъй като те ограничават едно от основните права на гражданина – правото му да участва в управлението.

Избирателна система – Съвкупност от принципи, формулирани в конституцията и закона за изборите, които установяват реда и организацията за изборите на представителни и други органи и взаимоотношенията между избиратели и избраници. Основните избирателни системи са две – мажоритарна и пропорционална, – всяка от които има своите предимства и недостатъци, своите поддръжници и отрицатели. Затова в конституционната теория и в изборната практика се предлагат различни корективи на всяка от тях, а в някои случаи се прилага съчетаване на двете (смесена система). По такава система бяха проведени у нас изборите за Велико народно събрание (1990 г.). Сега действащият закон, по който се проведоха изборите за 36-то Народно събрание, възприе пропорционалната система. Към нея обаче се отправят критични бележки и искания за ориентиране към мажоритарната система.

Избирателно право – а) съвкупността от действащите правни норми, които регулират начина на формиране на изборните държавни органи, системата, по която се провеждат изборите, условията, при чието наличие кандидатът се счита за избран, и други въпроси, свързани с изборите; б) правото на гражданина да избира и да бъде избиран в представителните органи на държавната власт. То е отменено политическо право в демократичната държава и стои в основата на фактическото изграждане на нейната система. Избирателното право се гарантира юридически от конституцията и законите, а фактическата му реализация се осигурява от политическата система. То е субективно право на гражданина и в същото време – функция, възложена от конституцията и законите по формирането на изборните органи. Нарушаването му е престъпление, за чието извършване Наказателният кодекс предвижда наказания. С избирателно право у нас се ползват всички български граждани, независимо от техния пол, народност, раса, социален произход, имуществено положение, образование и вероизповедание. От тази всеобщност на избирателното право се изключват поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.

Изборен делител – Минималният брой гласове на избирателите, които при пропорционалната избирателна система трябва да получи един кандидат, за да бъде избран. Получава се, като броят на действителните бюлетини в един избирателен район се раздели на броя на мандатите в района. Това е основната формула, по която се определя изборният делител. В теорията са разработени и други, по-сложни формули с цел да се усъвършенства пропорционалната избирателна система, като се отстранят някои нейни слабости.

Изборен праг – Минималният процент от действителните гласове, подадени за една партия в цялата страна, който й дава право да участва в разпределението на мандатите. Определя се в избирателния закон. В сега действащия закон той е 4 процента (в Германия е 5%, в Швеция – 4%, в Израел – 1%). Този праг цели да спомогне създаването на силни парламентарни групи на политическите партии и коалиции, но той ощетява малките партии, които не могат да достигнат предвидения процент.

Извънреден съд – Съд, създаден за разглеждане на конкретно дело или група дела, подлежащи за разглеждане от общите съдилища, но иззети от подведомствеността им. Формирането на състава и процедурата, по която действа, се отличават от тези по заварените закони. С решаването на делата той преустановява съществуването си. Конституцията забранява създаването на такива съдилища.

Извънреден труд – Трудът, положен извън установеното работно време по разпореждане или със знанието и без противопоставянето от работодателя. Извънредният труд е забранен. Такъв труд може да се положи в предвидените от закона случаи и то за ограничено време за месец или година. Не се разрешава полагането на извънреден труд от работник (служител): ненавършил 18-годишна възраст, бременна, майка с дете до 3-годишна възраст; работещите с намалено работно време поради това, че работят във вредни за здравето или специфични условия. Майка с дете от 3 до 6-годишна възраст, трудоустроен и продължаващ образованието си може да положи извънреден труд само с изрично съгласие.

Издателски договор – Договор, с който авторът на произведение на литературата, науката или изкуството отстъпва на издателя право, а последният поема задължение да възпроизведе произведението и да вземе мерки за разпространението му, като заплати на автора възнаграждение. Договорът е двустранен, консенсуален и формален. За действителността му се изисква писмена форма. Негов предмет може да бъде както създадено произведение, така и произведение, което авторът се задължава да създаде. С договора авторът може да отстъпи не само правото на издание, но и други начини на използване на произведението. Издателският договор може да бъде за едно издание, за издаване в определен срок или за няколко издания. Ако не е уговорено друго, договорът се прекратява с изтичане на срока или с изчерпването на тиража.

Издевателство – Военно престъпление, изразяващо се в насилствено или непристойно действие, с което грубо се нарушава войсковият ред и се проявява явно неуважение към честта и достойнството на военнослужещ. Престъплението е по-тежко, когато е извършено от началник спрямо подчинен, от група или се отличава с особена жестокост и цинизъм.

Издръжка – Задължението на лице, свързано с брачна или родствена връзка, да достави средства за съществуване на друго лице, негов роднина или съпруг. Задължението произтича от закона. Право на издръжка има лице, което е нетрудоспособно и не може да си набави необходимите средства от своето имущество. Лицата, които дължат издръжка и които имат право на такава, се определят от закона. Ненавършилите пълнолетие имат право на издръжка от родителите си, независимо от трудоспособността и имуществото им. Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата издръжката може да се увеличи, намали, или прекрати. Отказът за издръжка за бъдеще е нищожен. Забранява се прихващането на вземане със задължение за издръжка.

Изземване на дело – По-горният първоинстанционен съд може да разгледа първоинстанционно дело, което по правилата на родовата подсъдност е подсъдно на по-долен съд от неговия район.

Изземване – Действие по вземането на предмети, които интересуват наказателния процес. Извършва се по разпореждане на прокурора или съда в присъствието на поемни лица и на член на семейството, а в обществени служби -в присъствието на представител на службата. Същото се отнася и до изземване на кореспонденция.

Изискуемост – Правото на кредитор да изиска от длъжника да престира дължимото. При безсрочните задължения изискуемостта настъпва с възникването на задължението. Срокът на едно задължение по начало отлага изискуемостта. Срокът може да бъде конклудентен, т.е. за изискуемостта да се съди от естеството на престацията. Срокът може да бъде установен: на определен ден, след определен срок, на определен ден от настъпването на едно сигурно събитие (относително определен срок), с неопределен срок. При неопределен срок изискуемостта може да настъпи: при поискване, т.е. от деня, в който кредиторът поиска престиране. Когато длъжникът определя срока и не направи това, срокът се определя от съдията по искане на кредитора.

Изкупуване – Право на съсобственик на недвижим имот да изкупи дела на друг съсобственик, когато последният го продава на трето лице, по цената, по която е продаден. Преди да продаде дела си на трето лице, съсобственикът-продавач е длъжен да предложи на останалите съсобственици да купят имота на цената, по която ще го продаде на трето лице. Ако те откажат или не отговорят на предложението, съсобственикът може да продаде дела си на трето лице. Ако предложение за изкупуване не е направено или условията по предложението са били привидни и съсобствениците не са упражнили поради това правото си, съсобственик може по съдебен ред да встъпи в договора за продажба, като плати цената. Ако съсобственикът не плати цената в месечен срок, съдебното решение се смята за обезсилено по право. Българското право предвижда изкупуване и при делба на жилищен имот между съпрузи.

Измама – Престъпление, което се състои във възбуждане или поддържане на заблуждение у измамения, като с това му се причинява имуществена вреда. Чрез измамата обвиняемият цели придобиване на материална облага. Измама има и тогава, когато виновният използва заблуждението, неопитността или неосведомеността и с това причини имуществена вреда на измамения, а за себе си придобива облага. НК съдържа специални текстове за измама в търговията – служене с неверни мерки и теглилки, примесване в стоката на чужди вещества и др.

Изменение на иска – Промяна на предявен иск в хода на процеса. Става по инициатива само на ищеца. Може: да промени предмета и страните; да замени основанието, петитума или страна по първоначалния иск с друго основание, друго искане или друга страна; да прибави ново основание, нов петитум, нова страна. Изменението на иска се постига чрез процесуалните институции на обективно и субективно съединяване на искове, оттегляне на иск, отказ от иск, приемство в процеса.

Изменение на трудовото правоотношение – Трудовото правоотношение не може да се променя едностранно, освен в случаите и ред предвидени в закон. Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата. Изменението на трудовото правоотношение става с писмено съгласие на страните за определено или неопределено време.

Измяна – Престъпление, насочено към сигурността на държавата. С него се цели изменение на държавния строй, на единността на държавата и на нейната територия и събаряне или отслабване на властта. Осъществява се чрез опит за преврат, бунт и въоръжено въстание, лишаване от живот на държавни ръководители, чрез палеж, взривяване и др. подобни.

Изнасилване – Тежко престъпление против половата неприкосновеност. Извършва се чрез съвкупление с лице от женски пол, лишено от възможност за самоотбрана, без негово съгласие, чрез използване на сила или заплашване или чрез привеждането му в безпомощно състояние. Отежнени проявни форми на изнасилването са груповото му извършване, причиняване на телесна повреда или довеждане до опит за самоубийство. Наказуемо е и принудителното полово общуване между лица от еднакъв пол.

Изнудване – Престъпление, състоящо се в принуждаване на лице да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята му с цел набавяне на материална облага, като с това се причинява вреда на пострадалия. Големият размер на причинената вреда е основание за по-тежка квалификация на престъплението.

Изобретение – Произведение на техниката, което е ново в сравнение със състоянието на техниката, има изобретателско равнище и е промишлено приложимо, в който и да било отрасъл на промишлеността и селското стопанство. Не са изобретения: откритията, научните теории, идеите, математическите формули и методи, резултатите от художественото творчество, плановете, пра вилата и методите на интелектуална дейност, игри или делова дейност, представянето на информации и програми за електронно-изчислителни машини. Ползва се с правна защита чрез издаването на патент. Дали е на лице изобретение, се установява от патентното ведомство по предвиден от закона ред.

Изпитателен срок – Срокът, в който, ако условно осъденият извърши ново престъпление, в изпълнение се привежда заедно с новата и условната присъда. Изпитателният срок не може да превишава срока на наложеното наказание с повече от три години. Ако новото престъпление е извършено по непредпазливост, съдът може да постанови отложеното наказание да не се изтърпява или да се изтърпи изцяло или отчасти. Изпитателен срок има и при предсрочното освобождаване. Там той е равен на неизтърпяната част от наказанието, за която осъденият е бил освободен, но не по-малко от шест месеца.

Изполица – Договор, с който се отдава под наем земеделска земя, като наемателят (изполичарят) се задължава вместо наем да дели плодовете от земята с наемодателя. Наемодателят поема задължението да предостави земята и семената, а изполичарят да обработи земята, да я засее и да прибере реколтата. Изполичарят не може да пренаеме наетата земя. Договорът се прекратява със смъртта на изполичаря в края на текущата земеделска година.

Изпълнение на наказанието – Действия по фактическото изтърпяване на наложено наказание. Характерът на тези действия е в зависимост от вида на наказанието. На изпълнение подлежат само тези наказания, присъдите по които са влезли в сила. При наказанието лишаване от свобода препис от присъдата се изпраща на органите на МВР за задържане на осъдения и отвеждането му в затвора. При конфискация на имущество присъдата се изпраща в съответната община, а при глоба се издава изпълнителен лист, който се изпраща на данъчните органи. Смъртното наказание се изпълнява чрез разстрел. То не може да бъде изпълнено, преди президентът да се е произнесъл по евентуалното му заменяне. При предпоставките, посочени в НПК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато или отложено.

Изпълнение на неправомерна заповед – За наказателното право това изпълнение има значение, когато е свързано с престъпление. По принцип всяка заповед, издадена по установения ред подлежи на изпълнение и отговорността за последиците от това носи този, който я е дал. Когато обаче изпълнението на такава заповед налага очевидно престъпление, отговаря и нейният изпълнител. (Не е допустимо, примерно, изпълнение на заповед за извършване на убийство.)

Изпълнителен лист – Официален документ, издаден от съд, удостоверяващ, че посоченият в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право срещу посочения длъжник. Едновременно с това се разпорежда на съдия-изпълнител да предприеме изпълнителни действия, поискани от кредитора.

Изпълнителен способ – Формата, предвидена от закона за принудителното изпълнение на притезателно право. Изпълнителният способ е съобразен със съдържанието на притезателното право. Различават се способи за изпълнение: на парични притезания; на непарични притезания; за предаване на владението на вещ; за изпълнението на лични заместими действия; за изпълнението на лични незаместими действия; изпълнение на задължения за бездействия.

Изпълнителна власт – Самостоятелна власт в демократичната държава, независима от другите две власти – законодателна и съдебна. Осъществява се от президента и Министерския съвет. Правомощията й са очертани и разграничени в Конституцията. Чрез изпълнителната власт общата норма, приета от законодателната власт, се проявява в конкретни действия, чиято целесъобразност е ограничена от закона. Дейността й се характеризира с динамика, съобразена с конкретните обстоятелства, условия и възможности. Изпълнителната власт издава подзаконови актове (на първо място постановления), регулиращи на основата на закона отделни области на държавния и обществения живот.

Изпълнителна сделка – Правно-технически термин. Изпълнителна е сделката, която се сключва в изпълнение на задължение, което страната е поела. Довереник сключва договор за продажба в изпълнение на договора за поръчка. Договорът за продажба е изпълнителна сделка. Комисионерът сключва договор за наем в изпълнение на сключения комисионен договор. Договорът за наем е изпълнителна сделка. Изпълнителната сделка следва режима, установен за нея, и задължава участващите в нея лица освен в случаите, когато довереникът е действал като пълномощник. Когато довереникът не действа като пълномощник, той трябва да прехвърли резултата от изпълнителната сделка на доверителя по предвидения за това ред.

Изпълнително деяние – Деянието, с което се осъществява съставът на престъплението, т.е. с което се извършва самото престъпление. Наказателната норма, в която е формулирано престъплението, посочва в какво се изразява изпълнителното деяние, кои са признаците, които го характеризират. Изпълнителното деяние може да се изрази в действие или бездействие. Въз основа на това се очертават два вида престъпления – чрез действие (комисивни) или чрез бездействие (омисивни).

Изпълнително основание – Документ, удостоверяващ изпълняемо право. Въз основа на такъв документ се издава изпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение на удостовереното право.

Изпълнително производство – Редът, по който се извършва принудителното изпълнение на субективно материално право. Чрез него, поради липса на доброволно изпълнение, се доставя сурогат на носителя на субективното право. Изпълнителното производство е съвкупност от изпълнителни способи.

Изпълняемо право – Изискуемото и ликвидно притезателно право, предмет на принудително изпълнение.

Изработка – Договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната се задължава да му изплати възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. Може да се сключи с оглед на личните качества на изпълнителя. Когато се сключва с оглед на личните му качества, изпълнителят е длъжен да изпълни поръчката лично, иначе може да я възложи и на други лица. При този договор изпълнителят има известна стопанска самостоятелност при изпълнението на поръчката. Изпълнителят се задължава да изпълни поръчката на свой риск. Ако рискът настъпи, той няма да получи възнаграждението. Когато самостоятелността на изпълнителя е била ограничена от поръчващия, то риска е за сметка на последния. Рискът е за сметка на последния и когато той е в забава да приеме предложеното изпълнение.

Източник на повишена опасност – Определена професия или занятие, при чието упражняване съществува по-голяма опасност за извършване на престъпление, което налага и по-високи изисквания при тяхното упражняване, респ. по-голяма предпазливост. Причиняването на престъпен резултат (смърт, телесна повреда) по непредпазливост или упражняване на тези занятия води до по-тежка правна квалификация. В съдебната практика най-често срещаният случай на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е управляването на моторно превозно средство (шофьорска професия).

Източници на правото – а) в актуален аспект: действащите в страната правни актове, както и правните обичаи (субсидиарен източник). Към тях се причисляват и съдебните прецеденти (преди всичко тълкувателните решения на Върховния съд). Основен източник на правото са законите; б) в исторически аспект: правни паметници, документи и други данни, които позволяват да се изучават правните системи на миналото.

Иманярство – Дейност, която съставлява престъпление, състоящо се в неуведомяване в определен от закона срок (две седмици) на съответните органи за намерено при разкопки съкровище. Обсегът на иманярството като престъпление следва да се разшири, като в него се включи всяко извършване на разкопки, целящо търсене на съкровище, и се създаде специален законов състав визиращ несъобщаване за намерени археологически, исторически или други културни ценности.

Императивни (повелителни) правни норми (ius cogens) – Правни норми, чието спазване е задължително при уреждане на отношенията, които те регулират. При тях страните не могат да се отклоняват и да уреждат своите отношения по друг начин, освен предвидения в закона. Неизпълнението им съставлява закононарушение. Императивните норми се отличават от диспозитивните, които прилагат, когато страните по правоотношението не са уговорили уреждане на своите отношения по начин, различен от този, посочен в тях. Нормите на държавното право по принцип са императивни.

Имунитет – Гаранция за неприкосновеност на лицето, което се ползва с имунитет. По отношение на него действието на наказателния закон е ограничено. То не може да бъде задържано и срещу него не може да се възбужда наказателно преследване, освен при определени предпоставки. С имунитет по нашата Конституция се ползват представителите на чуждите държави (дипломатически имунитет), народните представители (депутатски имунитет), президентът, вицепрезидентът, съдиите, прокурорите, следователите и членовете на Конституционния съд. За задържането на народен представител е необходимо разрешение на Народното събрание. Такова разрешение не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай се уведомява Народното събрание, а ако то не заседава – неговият председател. За предаване на съд народният представител се лишава от депутатския си имунитет. По аналогичен начин е разрешен въпросът и за съдиите, прокурорите и следователите. За тяхното задържане и съдене е необходимо разрешение на Висшия съдебен съвет. Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действия, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измама и нарушаване на Конституцията. Имунитетът не се простира върху гражданскоправната отговорност.

Имуществена (материална) вреда – Вреда, причинена на имуществото на увредения. Тя може да се оценява стойностно и бива: претърпяна загуба (щета) – изразяваща се в намаление на имуществото на увредения; пропусната полза – увреденият пропуска да получи нещо, което би увеличило имуществото му.

Имущество – Като правно-технически термин имуществото е съвкупността от правата и задълженията на един правен субект. Всеки правен субект има едно имущество. У различните хора имуществото обаче е различно по размер и се състои от повече или по-малко права и задължения. Имуществото се разпада на: актив – обхваща съвкупността от права, правни очаквания и владения; пасив – обхваща задълженията, тежестите, обезпеченията. Активът и пасивът са само стойностен израз на правата и задълженията. Различава се общо и особено имущество. Особеното имущество е комплекс от права и задължения, подчинен на особен режим, но свързан с определено лице. Такова особено имущество са приетото по опис наследство, отделните фондове на юридическите лица и др. Всичко останало е общо имущество. Имуществото е неделимо и не се съпритежава с други правни субекти. Значението му се състои в това, че с него правният субект отговаря за задълженията.

Индивидуализиране на наказанието – Определяне на наказанието

Индивидуална превенция – Една от целите на наказанието: да се въздейства предупредително върху подсъдимия да не извършва престъпления. Осъществява се чрез определяне на справедливо наказание и при неговото изтърпяване. Индивидуалната превенция предполага индивидуална прогноза, която насочва към най-подходящото по вид и размер наказание при спазване на принципа за икономия на наказателната репресия.

Индивидуална работна заплата – Трудовото възнаграждение, което работникът получава по конкретно трудово правоотношение.

Индиция – Вж. доказателствен факт

Индосамент – Джиро

Инспекция по труда – Държавен териториален орган за контрол по спазване на трудовото законодателство. Инспекцията действа на територията на една или на група общини. При Министерството на труда и социалните грижи има Главна инспекция по труда.

Интервенция – Форма на използване на сила, изразяваща се във вмесване на една или няколко държави в работите на друга държава както чрез използване на въоръжена сила, така и чрез други средства. В зависимост от формата на осъществяването й интервенцията бива въоръжена, икономическа, политическа, чрез заговори, преврати, изпращане на диверсанти и терористи и пр. Съвременното международно право третира интервенцията като нарушение, поради което я забранява, освен когато тя се осъществява по решение на Съвета за сигурност като принудителна мярка.

Интерпелация – Право на народния представител или на група депутати да искат от правителството да даде разяснение по някои свои действия или намерения. Обхватът на интерпелацията е по-широк от този на питането, като поначало включва комплекс от въпроси, без обаче да е изключена и конкретност. Интерпелацията е форма на парламентарен контрол. Прави се писмено чрез бюрото на парламента, а отговорът може да послужи като повод за предложение да се гласува недоверие на правителството.

Инфлация – Процес на намаляване на покупателната способност на парите. Основава се на продължително повишаване на общото ниво на цените на дребно. Обикновено инфлацията е свързана с масово издаване от страна на държавата на платежни средства, което води до тяхното обезценяване. Последиците от инфлацията са тежки както за стопанството, така и в социално отношение.

Инцидентен установителен иск – Иск, предявен във висящ процес, от която и да било от страните за установяване на правоотношение, предюдициално за спорното право по основния иск. Предявяването му е способ за комулативно обективно съединяване на искове. Поради предюдициалният характер на правоотношението предмет на инцидентния установителен иск, съдът не може да се произнесе по основния спор преди да се произнесе по инцидентния иск.

Ипотека – Вещно неделимо право, което обременява недвижим имот на длъжник или на трето лице и обезпечава определено вземане. При неизпълнение на задължението кредиторът може да се удовлетвори предпочтително от цената, независимо в чии ръце се намира имотът. Ипотеката е акцесорно право. Погасява се с погасяване на вземането, което обезпечава. Тя е неделима, тъй като остава да обезпечава вземането до пълното му погасяване.

Иск за възстановяване на работа – Право на работника (служителя) да иска не само отмяната на основанието, на което работодателят прекратява трудовия договор, но и възстановяване на работата, която е извършвал до прекратяване на трудовото правоотношение.

Иск за установяване на граница (actio finum regundorum) – Иск, с който собственикът на недвижим имот разполага, за да се установят точните граници на имота му, когато те са спорни, неизвестни или неустановени на мястото.

Иск – В теорията се застъпват основно две тези. Едната счита, че искът като средство за защита на субективното гражданско право е елемент от съдържанието на субективното право. Проявява се, когато то се наруши. С други думи – първоначалният вид на субективното право се допълва с нова възможност. Тази теза приема, че може да се разграничава иск в материалноправен смисъл и иск в процесуалноправен смисъл. Втората теза приема, че искът е ново субективно право, което възниква при нарушението на субективното право и че е само процесуално право.

Искова молба – Писмено обръщение към съда с искане за защита на субективно право. С нея се упражнява правото на иск. Съдържанието й се определя от предявения иск. Елементите, които трябва да съдържа, се определят от закона. От нея се индивидуализират страните по спора, спорния предмет, основанието на иска, както и исканата правна защита (петитума).

Исково производство – Съдебен процес по повод правен спор. Неговата цел е да установи съществуването или несъществуването на спорното право със силата на пресъдено нещо, да му отдаде защита и да санкционира страната, чието твърдение съдът е отрекъл. Образува се по искане на страна срещу ответника.

Истината в наказателния процес – основна предпоставка за постановяване на законосъобразна и справедлива присъда. Стремежът към разкриване на истината като законово изискване пронизва всички стадии на наказателния процес. НПК задължава съда и органите на предварителното производство в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина, т.е. да установят пълно и точно тези факти и обстоятелства, които интересуват процеса. В наказателния процес истината се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Историческа цена – Стойността, по която активите, пасивите и капиталът се записват в момента на тяхното придобиване или възникване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *