Буква: К

Кадастър – Информационна система, предоставяща качествена и количествена характеристика на територията и нейните надземни и подземни обекти. Състои се от графическо изображение (кадастрални планове) и писмена документация, посочваща собственика на всеки имот.

Кадуцирана акция – Акция – унищожена или заменена с друга. Кадуцирането се извършва поради невнасяне на номиналната й стойност. При изключване от членство на нередовен акционер, акцията му се унищожава, издава се нова на друг акционер. Кадуцирането става след покана към неизправния акционер да заплати дължимото по акцията.

Касационно обжалване – Обжалване на съдебен акт по гражданско или наказателно дело пред Върховния касационен съд, а по административно дело пред Върховния административен съд. При него се проверяват оплакванията за незконосъобразността на съдебния акт, като делото не се допълва с нови доказателства.

Кауза – Основание

Каузална сделка – Сделка, при която предоставянето на имуществената облага е насочено към определена типична цел за сделката. Тази преследвана цел се нарича кауза (основание, причина). Липсата й при тези сделки води до тяхната нищожност. Причината може да бъде: придобиване на право (causa acquirendi); придобиване на вземане (causa credendi); погасяване на задължение (causa solvendi), надаряване (causa donandi) и др.

Квалификация на престъплението – Подвеждане на дадено деяние под определена наказателна норма. Само когато деянието съответства изцяло на състава, предвиден в наказателната норма, респ. на посочените в нея признаци, то може да бъде квалифицирано като престъпление.

Квалифициран опит – Опит към престъпление, който самостоятелно, без да е извършено намисленото престъпление, осъществява законния състав на друго престъпление (при недовършен опит за убийство е причинена телесна повреда).

Квалифицирани престъпления – Престъпления, за които се предвижда по-тежко наказание от това на основния състав поради наличието на квалифициращи (отежняващи) обстоятелства. Такива обстоятелства могат да бъдат: качество на субекта на престъплението (длъжностно лице), особености на обекта (бременна жена), начина на извършване на престъпното деяние, целта, подбудите, наличието на рецидив, размерът на посегателството и др.

Кванти минорен иск – Иск на купувача срещу продавача за намаляване на цената поради установени недостатъци у продадената вещ.

Кворум – Минималният брой от членовете, например на Народното събрание (най-малко половината народни представители), или на друг колективен орган, например Общо събрание на търговско дружество за да бъде взето валидно решение, респ. да се гласува даден закон. В някои случаи законът може да изисква и по-голям кворум.

Клевета – Престъпление, състоящо се в разгласяване за определено лице на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. Клеветата може да бъде извършена устно, в средствата за масово осведомяване или по друг начин. Наказанието за клевета отпада, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписваното престъпление (Exceptio veritatis). Наказателното преследване за клевета се осъществява (с някои изключения) по реда на частното обвинение, т. е. по тъжба на пострадалия.

Клептомания – Психично разстройство, изразяващо се в неудържимо и неуправляемо пристрастие към извършване на кражби, което води до частична невменяемост. Освобождаването от наказателна отговорност поради клептомания се извършва след изслушване на психиатрична експертиза.

Клон – Относително обособена част от търговското предприятие със собствено управление, седалище и фирма. Вписва се отделно в търговския регистър. Не е юридическо лице. Има самостоятелно управление. Управителят му сключва сделки, свързани с дейността от името на клона. Имуществото му е част от имуществото на главното предприятие. Исковете срещу клона по повод сделки, свързани с дейността му, могат да бъдат предявени пред съда по седалището на клона. Във вътрешните отношения между клона и главното предприятие съществува подчиненост и обвързаност на клона. При обявяване на несъстоятелност на търговеца в масата на несъстоятелността влиза и имуществото на клона. С прекратяване дейността на търговеца се прекратява и тази на клона. При принудително изпълнение към търговеца в секвестируемото имущество се включва и това на клона. Прекратяването на клона обаче не води до прекратяване на търговеца. Фирмата е тази на търговеца, със задължителна добавка “клон”.

Кодификация на законодателството – Събиране и систематизиране на законите, регулиращи един правен отрасъл. Кодификацията премахва разпръснатостта на законите, отнасящи се до една правна материя, и по този начин допринася за избягване на противоречия, несъответствия и нормативно третиране на едни и същи въпроси в няколко закона. Тя премахва и необходимостта от препращане от един закон други. Кодификацията на законодателството заслужава висока оценка както от правносистематична, така и от практическа гледна точка. Обикновено кодифицираното законодателство носи наименованието кодекс. Като примери на такова законодателство могат де са посочат Наказателният кодекс и Кодексът на труда.

Колективен трудов договор – Договор между синдикална организация и работодател, група работодатели или тяхна организация. С него се уреждат въпроси на трудови и осигурителни отношения, неуредени от повелителни норми. Сключва се в писмена форма. Има действие за работниците – членове на синдикалната организация, както и за онези от тях, които не членуват в организацията, но заявяват писмено на работодателя и синдикалната организация, че се присъединяват към договора.

Колизионни норми – Норми на международното частно право, които определят правото на коя държава следва да се приложи към гражданско правоотношение с чуждестранен елемент, т. е. определят приложимия закон.

Командировка – Изпращане на работник (служител) да изпълнява трудовото си задължение временно извън постоянното място на работа. В този случай на работника (служителя) се заплаща компенсация за допълнителните разходи, които ще направи при промяна на местоработата. Плащат се: дневни – за допълнителни разходи за храна; квартирни – за допълнителни разхода за жилище; пътни – за разходи до мястото, където е командирован, ако работодателят не организира превоза.

Комисивни престъпления – Престъпления, които се извършват чрез някакво действие (за разлика от омисивните – чрез бездействие).

Комисионен договор – Договор, с който комисионерът се задължава по поръчка на доверителя (комитент) да извърши срещу възнаграждение от свое име, но за сметка на доверителя една или няколко сделки. Правните последици от сделката, сключена от комисионера, настъпват за коминтента след прехвърлянето им, от който момент той става страна по изпълнителната сделка. Тъй като комисионерът сключва изпълнителната сделка от свое име, но за чужда сметка, това означава, че той трябва да предаде правните последици на коминтента. Комисионерът е длъжен да спазва нарежданията на комитента. Иначе той рискува комитента да не приеме сделката и ще плаща обезщетение за вредите от неизпълнението на нарежданията. Комисионерът, сключил сделката трябва да се отчете и да прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Комитентът от своя страна е длъжен да заплати възнаграждение на комисионера, да му възстанови разноските и да поеме резултатите от изпълнителната сделка, с което встъпва в нея.

Комисионер – Страната по комисионен договор, която поема задължение да извърши възложената му от комитента правна сделка срещу възнаграждение.

Комитент (доверител) – страната по комисионен договор, която възлага на комисионера да извърши правна сделка.

Компенсация на вините – Положение, при което вина за настъпилия престъпен акт има не само подсъдимият, но и пострадалият, който със своето поведение е допринесъл за неговото настъпване. Обстоятелството, че и пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, не освобождава подсъдимия от наказателна и гражданска отговорност, но може да се отрази върху размера на наказанието и обезщетението. Най-често срещаният в съдебната практика случай на компенсация на вините е при престъпленията по транспорта, когато и пешеходецът е допринесъл за настъпване на автопроизшествието.

Компенсация – Прихващане на насрещни дългове

Комулативно съединяване на искове – С исковата молба се предявяват няколко иска и съдът трябва да се произнесе по всеки от тях.

Конверсия – Когато една нищожна сделка отговаря на условията на друга, която от гледна точка на правото е действителна. За да настъпят правните последици от последната, те трябва да се желаят и от двете страни. Конвертирането не прави нищожната сделка действителна. Касае се до сделка с друго съдържание, също желано от страните. Обикновено конвертиране имаме при нищожност поради липса на форма. Договор за продажба на недвижим имот в писмена форма се конвертира в предварителен договор за продажба. Запис на заповед с нарушена форма се конвертира в разписка за заем и други подобни.

Кондоминиум – Съвпадение, съвместно осъществяване на върховната власт върху една и съща територия от една или няколко държави. Кондоминиум се установява при наличие на претенции от страна на няколко държави за избягване на остри сблъсъци между тях.

Конекситет – Връзката между две насрещни задължения, която от гледище на добросъвестността, почтеността и справедливостта оправдава правото на задържане. Тази връзка може да възниква от едно и също правоотношение (двустранен договор), но и от различни факти, пораждащи отделни правоотношения, но свързани житейски помежду си в едно цяло.

Конкордат – Договор, сключен с посредничеството на съда между търговец спрял плащанията или обявен за несъстоятелен и кредиторите, с който се правят облекчения на търговеца – длъжник, за да се избегне обявяването му в несъстоятелност. Облекченията се изразяват в опрощаване изцяло или на част от задълженията или тяхното разсрочване. От своя страна търговецът поема определени задължения да извърши организационни мероприятия, за да заздрави предприятието. Договорът се одобрява от съда и служи като изпълнителен титул в случай на неизпълнение.

Конкубинат – Незаконно съжителство, заживяване при наличие на законен брак с друго лице на съпружески начала. Нашият НК обявява конкубината за престъпление.

Коносамент – Товарителен запис

Консенсуална сделка – За да се породи действието от нея, достатъчно е волеизявлението на страните. Други действия не са необходими. При продажба последиците настъпват веднага след постигане на съгласие между продавача и купувача. Предаване на вещта не е необходимо. То е само изпълнение на правоотношението.

Консенсус – Начин на вземане на решение при общо съгласие (единодушие) в международни организации и органи. В съответните устройствени актове е посочено в кои случаи консенсусът е необходимо условие за валидност на решението. В Съвета за сигурност например по редица въпроси е необходим консенсус на постоянните членове на Съвета. Несъгласието, макар и на една от тях, има стойност на вето.

Консигнация – Вид комисионен договор, с който комисионерът поема задължението да продаде предоставената му от доверителя стока.

Конститутивен иск – Правно средство за защита на потестативно право, което се упражнява съдебно. С него носителят на потестативното право иска от съда да предизвика промяна в правоотношенията между страните, поради несъгласието на противната страна.

Конститутивна сукцесия (учредително правоприемство) – Правоприемство, при което приобретателят придобива субективно право, несъществуващо дотогава, но учредено по силата на друго съществуващо субективно право. В този случай праводателят запазва правото, по силата на което е създадено новото право. Например: собственикът на земя учредява другиму правото на строеж върху земята. До тогава правото на строеж не съществува. След учредяването собственикът запазва правото на собственост върху земята, но възниква ново, несъществуващо дотогава право на друго лице.

Конститутивно действие – Гражданскоправна последица на конститутивното съдебно решение. То се превръща в юридически факт, който създава, изменя или прекратява правни отношения.

Конститутивно решение – Съдебно решение, което дава защита на потестативно право, предявено с конститутивен иск. То дава на правоимащия дължимата правна промяна, с което се удовлетворява потестативното му право и последното се погасява. Конститутивното решение не подлежи на принудително изпълнение, тъй като потестативното право е упражнено от съда с постановяване на решението.

Конституция – Основен и върховен закон на държавата, закон на законите. В нея се регламентират формата на държавно устройство, политическите принципи на управление, насоките на социално, икономическо и законодателно развитие; формулират се и се гарантират основните права и задължения на гражданите; регулира се статутът на върховните институции на държавната власт – парламент, държавен глава, Министерски съвет, както и органите на местно самоуправление; регламентират се и основните положения на съдебната система. В йерархията на нормативните актове конституцията стои най-високо. Всички други нормативни актове трябва да се съобразяват с нея. Не се допуска противоречие на закон с Конституцията; такъв закон не може да има действие и подлежи на отмяна от органа, който го е издал, или на обявяването му от Конституционния съд за противоконституционен. Неспазването на конституцията подкопава основите на държавното устройство. Конституциите като основни закони се появяват на историческата сцена в резултат на революциите през XVIII век. Те “отразяват и изразяват реални отношения между политически, икономически и социални фактори в дадена епоха и в дадена държава” (проф. Ст. Баламезов). Първите писани конституции са тези на отделни щати на Северна Америка (1776 г.), а конституцията на САЩ е приета през 1781 г. Десет години по-късно (1791 г.) е приета и първата европейската конституция – френската. Всяка съвременна демократична държава има своя конституция. Първата конституция на България е приета от Учредителното събрание през 1879 г. и остана в историята с името Търновска. Сега у нас действа Конституцията, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г.

Консул – Длъжностно лице на една държава, изпълняващо определени функции в друга държава. Тези функции се определят в междудържавни договори или консулски конвенции и се заключават главно в следното: защита на правата и законните интереси на гражданите на държавата, чийто представител е консулът; паспортни действия; уреждане на въпроси по гражданството; извършване на нотариални действия и др. Държавата, която назначава консула, му издава консулски патент. За назначаването му е необходима екзекватура (съгласие) на приемащата държава. Международното право познава фигурата на “почетен консул”. Това е лице, назначено от чуждестранна държава да изпълнява консулски функции в своята държава. То не е длъжностно лице на оправомощилата го държава и обикновено за работата си не получава възнаграждение.

Конто-коренте – Текуща сметка

Контрибуции – Задължения, които се възлагат принудително на победената страна, състоящи се в заплащане на определена сума или предаване на стоки. Размерът на контрибуциите се определя в мирния договор. От края на Първата световна война контрибуциите не се прилагат, а възстановяването на причинените щети се извършва чрез репарации.

Контролираща страна – Страна в процеса, която контролира упражняването на процесуалните права от контролираната страна. Контролиращата страна може да извършва всички процесуални действия, дори да се противопоставя на процесуалните действия на контролираната страна.

Контърлетър (обратно писмо) – Документ, който материализира изявления, свидетелстващи за симулативния характер на изявленията в диспозитивен документ. Издава се от лицето, облагодетелствано от диспозитивния документ.

Конфирмация – Потвърждение на международен договор от правителството. Извършва се чрез размяна на специални декларации за потвърждаване или чрез просто уведомяване на другата страна, че правителството е потвърдило договора.

Конфискация – Наказание, състоящо се в принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на имущество на осъдения. С оглед на нейния обсег конфискацията може да бъде пълна или частична, идеална част от имуществото или на определени вещи или пари. Освен това конфискацията бива задължителна, когато законът задължава съда да наложи такова наказание, и факултативна, когато е предоставено на съда да постанови или не конфискация. Освен като вид наказание на конфискация (отнемане в полза на държавата) подлежат вещите, които са били предназначени или са послужили за извършването на умишлено престъпление, вещите – предмет на престъплението, както и придобитите чрез него, ако не подлежат на връщане или възстановяване. Наказанието конфискация може да засегне само налично имущество на осъдения, без да накърнява правата на трети лица. Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично или домашно употребление, както и предметите, необходими на подсъдимия за упражняване на занятието му.

Концесия – Договор за предоставяне на особено право на ползване върху обекти публична държавна или общинска собственост, или се дава разрешение за извършване на дейности, за които е установен със закон държавен монопол. Сключва се по ред определен със закон. Съдържанието на правото се определя с договора.

Кооперация – Корпоративно юридическо лице с неограничен брой членове и променлив капитал, създадено на доброволен принцип за задоволяване интересите на членовете чрез извършване на стопанска дейност посредством общо организирано предприятие и по пътя на самопомощта. Членовете имат равни права и задължения. Образува се по нормативната система и се регистрира в нарочен регистър при съда. За учредяване на кооперацията се провежда учредително събрание, което трябва да реши да се образува кооперация, да приеме устава и да избере управителните и контролните органи на бъдещата кооперация. Като правен субект кооперацията възниква от вписването в нарочния регистър при съда.

Корупция – Антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социалната група и с противозаконно използване на служебно или друго положение за получаване на противозаконна облага. Най-ярка проява на корупцията е подкупът.

Косвен иск (непряк, сурогационен) – Иск на кредитора, с който упражнява по отношение на трети лица имуществено право на своя длъжник, за да се защити от бездействието му, с което заплашва с пълно или частично неизпълнение кредиторовото право. Кредиторът може да упражни вещните, облигационните, имуществените, наследствените и потестативните права на длъжника. Той не може да упражни личните неимуществените права (искове за гражданско състояние, брачни искове, иск за отмяна на осиновяване и др.), личните имуществени права (за морални вреди, за разваляне на дарение, за приемане на завет и др.), чието упражняване зависи от личната преценка и несеквестируемите права на длъжника. Предпоставки за упражняване на този иск са: а) вземане на кредитора срещу длъжника; б) бездействие на длъжника по упражняване на имущественото право, което би довело до частично или пълно неизпълнение на кредиторовото вземане.

Косвено доказване – Доказване на факт, който стои в някаква връзка с правнорелевантния за спорното право факт. От установения факт (доказателствен факт, улика, индиция) се прави извод за съществуването на правнорелевантния факт.

Кражба – Най-често срещаното престъпление, което се осъществява чрез отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице (преди всичко на собственика) без негово съгласие с намерение за противозаконно присвояване. Кражба има и когато част от вещта принадлежи на виновния. Обстоятелства, които квалифицират кражбата в по-тежко престъпление, са: време на извършването (при пожар, наводнение или друго бедствие), начин на извършването (чрез взлом), средство (моторно превозно или техническо средство), групово извършване, качество на извършителя (длъжностно лице), особености на предмета на кражбата (вещи от гроб на покойник) и др.

Крайна необходимост – Обстоятелство, което изключва обществената опасност на едно деяние, причиняващо вреда, а оттук и наказуемостта му. Крайна необходимост има при причиняване вреда на личността или имуществото на лице, когато това се прави, за да бъдат спасени държавни и обществени интереси, а така също свои и на други хора лични или имотни блага от непосредствена опасност, ако тя не може да се избегне по друг начин. За да е налице крайна необходимост, трябва причинената от деянието вреда да бъде по-малко значителна от предотвратената. Този, който действа, макар и при крайна необходимост, е граждански задължен да поправи причинените вреди, респ. да обезщети пострадалия.

Крайна нужда и явно неизгодни условия – Основание, обявено от закона за унищожаване на сделка. Необходимо е да са налице и двете условия при сключването на сделката. Искът за унищожаване може да предяви само страната, повлияна от този порок. Искът за унищожаване на сделката трябва да се предяви в едногодишен срок от сключването на договора. Унищожаването на сделката не засяга придобитите права от трети лица преди вписването на исковата молба за унищожаване на сделката. Унищожаване не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. На това основание не може да се унищожи и търговска сделка между търговци.

Кредитно писмо – Едностранна търговска (банкова) сделка, с която банка нарежда на друга банка да плати на посочено в писмото лице определена сума пари.

Кредитор – Страна по облигационно правоотношение, която има право да изиска изпълнението на дължимата престация. С оглед обезпечаване изпълнението на правото кредиторът бива: хирографарен (обикновен) – когато правото му не е обезпечено; привилегирован – когато в негова полза законът му отдава определено предимство пред хирографарните кредитори.

Криминалистика – Наука, разработваща специални методи и средства за събиране, фиксиране, изследване и използване на съдебните доказателства. Тези методи и средства се прилагат в наказателния процес за разкриване на престъпленията и техните извършители, при разследването и при съдебното разглеждане предимно на наказателни дела. В криминалистиката са обособени няколко основни дяла: обща теория, криминалистическа техника, криминалистическа тактика и методика на разследването, особености при отделни категории престъпления. В криминалистическата техника се използват достиженията на различни науки – физика, химия, балистика, трасология, математически методи, изчислителна техника и др. Освен на техническите проблеми криминалистиката отделя внимание и на въпросите на криминалистическата тактика, на методиката на разследването и на мерките за предотвратяване на престъпленията.

Криминална превенция – Предотвратяване на престъпленията

Криминология – Наука за престъпността, най-общата наука в кръга на наказателноправните науки. Изучава престъпността като социално явление, нейното състояние, структура и динамика, причините и условията на престъпността, личността на престъпника и разработва метода и средства за ограничаване и предотвратяване на престъпленията. В предметния обхват на криминологията се включват и такива антиобществени явления (предкриминални и криминалноподобни) като алкохолизъм, наркомания, проституция, самоубийства. В криминологията се открояват следните раздели: 1. криминална симптоматология (феноменология), в която се изучава престъпността като социално явление с нейните проявни форми; 2. криминална етиология, изучаваща причините на престъпността и 3. криминална превенция, която разработва и изучава превантивните мерки и по-конкретно – тяхната ефективност.

Кръстосан разпит – Следствено действие, разпит от няколко страни на едно и също лице по едни и същи обстоятелства. С помощта на такъв разпит могат да се допълнят важни обстоятелства, да се разкрият непоследователности и противоречия в обясненията на обвиняемия и пр.

Кумулативна санкция – Предвиждане в НК възможност за налагане за едно престъпление едновременно няколко наказания (например лишаване от свобода, глоба и лишаване от права). В този случай съдът определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност те да отговарят най-пълно на целите на наказанието.

Кумулация – Определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени при идеална или реална съвкупност, преди присъдите по тях да са влезли в сила. Кумулация може да има както в случая, когато отделните наказания са наложени с една присъда, така и когато са наложени с различни присъди. При кумулацията се налага най-тежкото наказание, чийто размер може да бъде увеличен най-много с половината, без обаче да надвишава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Към най-тежкото наказание могат да бъдат присъединени лишаването от права, глобата и конфискацията.

Куртиер – Борсов посредник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *