Буква: М

Маклер – Борсов посредник

Малозначителност на деянието – Качество на деянието, което очертава много ниска степен на вредните последици, а оттук и на обществената му опасност. Законът обява, че такова деяние, макар формално да осъществява признаците на престъпление, не е престъпно и следователно за него не може да се търси наказателна отговорност. Най-отчетлив критерий на малозначителността е размерът на посегателството.

Малолетен – Лице, ненавършило 14-годишна възраст. То е недееспособно. Вместо него правни действия от негово име и за негова сметка извършва родителят или настойникът.

Мародерство – Военно престъпление, което се извършва при военни действия. Осъществява се в отнемане на полесражението вещи от ранен, пленен или убит с намерение за присвояване.

Малцинства – Обществени групи, характеризиращи се със свои расови, езикови, културни, религиозни или други специфични черти. Международната харта за правата на човека предвижда мерки срещу всяка дискриминация, вкл. на малцинствата. Чл. 27 на международния пакт за гражданските и политическите права постановява: “В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език.”

Мандат – 1/ Поръчка; 2/Срокът на правомощията на законодателния орган или на народния представител. Продължителността на този срок се определя от конституцията, но той може да бъде съкратен (в редки случаи удължен) при наличие на обстоятелства, водещи до съкращаването му (саморазпускане или разпускане на Народното събрание от президента, обстоятелства, изхождащи от личността на народния представител и др.). В някои случаи съществува ограничение на броя на мандатите, в които едно лице може да бъде избирано. По нашата Конституция (чл. 95, ал. 1) президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат избиране в повече от два мандата. (Терминът “мандат” има и други значения: в гражданското право – договор за поръчка; в международното право – особен режим на управление върху определени области.)

Марж – Отклонение в курсовете на ценните книжа или в цените на стоките между тяхната покупна и продажна цена.

Материален закон – (за разлика от процесуалния) Закон, който регулира правни отношения – предпоставките за възникването на права и задължения, правни последици от изпълнението, респективно неизпълнението на задълженията и други материалноправни въпроси.

Материална доказателствена сила – Доказателствено значение на свидетелстващия документ. Определя се от вида на документа. Официалният документ обвързва съда с доказателствена сила относно издателя, неговата компетентност да издаде документа, спазване изискванията на закона за издаването на документа и че фактите, отразени в документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. Частният документ има материална доказателствена сила само за неизгодните за издателя му последици и важи само срещу издателя си.

Мафия – Тежка форма на престъпна организация, на която италианският Наказателен кодекс дава следната дефиниция (тя предлага най-пълна характеристика на мафията): “Организацията е от мафиозен тип, когато тези, които участват в нея, си служат със заплахата като средство за привличане и с изискването за подчиненост и солидарност в извършването на престъпления, в придобиване по пряк или непряк начин ръководство или контрол върху стопански дейности, концесии, обществени длъжности или за получаване на незаконни печалби или предимства.” Предвидените наказания за участниците, организаторите и ръководителите на мафията се увеличават, но тя е въоръжена или ако икономическите дейности, в които участниците се стремят да получат или да осъществят контрол, се финансират изцяло или отчасти със средства, доходи или печалби от престъпления. Нашият НК не съдържа специален текст, визиращ мафията като най-тежка форма на организирана престъпност. Новите явления и развитието на престъпността у нас, както и изявените вече тенденции, налагат специално наказателноправно отношение към престъпленията, извършени от престъпни организации от мафиозен тип.

Междудневна почивка – Почивка между два работни дни. Тя е непрекъсваема и продължителността й не може да бъде по-малка от 12 часа.

Международен арбитраж – Едно от средствата, предвидено в Устава на ООН, за мирно разрешаване на международни спорове. При него изборът на арбитъра (арбитрите) се извършва от спорещите страни, а решенията на арбитража имат задължителна юридическа сила за тях. Съществуват два вида международен арбитраж: създаден за решаване на конкретен спор и арбитраж, предвиден в международен договор за разрешаване на спорове, които могат да възникнат при изпълнението му. В правната теория е дискусионен въпросът дали на разглеждане по арбитражен ред подлежат само юридически спорове или и спорове от политическо естество.

Международен валутен фонд (МВФ) – Междуправителствена валутно-кредитна организация, регулираща валутните отношения между влизащите в нея страни. Фондът функционира като специализирана организация на ООН. Дейността му започва от 1977 г. МВФ е вързан тясно с Международната банка за възстановяване и развитие. Целите на МВФ съгласно неговия статут са: развитие на монетарното сътрудничество и балансирано разширяване на световната търговия чрез поддържане стабилността на валутите и обменните им курсове. Една от главните функции на фонда е предоставянето на кредити на страните-членки за преодоляване на дефицитите в платежните им баланси. Капиталът на МВФ се образува от вноските на страните-членки съобразно установената за всяка страна квота, която се определя от икономическия потенциал и мястото на съответната страна в световната икономика. Гласовете в ръководните органи на фонда се разпределят между страните в зависимост от размерите на квотите им. Основното количество квоти принадлежи на промишлено развитите страни. Висш ръководен орган на МВФ е Съветът на управляващите. Изпълнителен орган е Директоратът, състоящ се от 22 души. Седалището на МВФ е във Вашингтон.

Международен граждански процес – Съвкупност от процесуални норми за разрешаване на гражданските спорове с международен елемент. Тук се включват въпросите за подсъдността, за гражданскоправното положение на чужденците и на международните организации, за доказателствата, за реда по установяване на съдържанието на приложимия закон, за признаване на чуждестранните решения и др.

Международен мир и сигурност – Идея, в името на която е създадена Организацията на обединените нации (ООН). В Устава на организацията са предвидени и средствата за осъществяването й: разоръжаване, мирно уреждане на международните спорове и система от колективни действия за поддържане на мира в рамките на ООН и регионалните организации. Съгласно Устава на ООН поддържането на международния мир и сигурност трябва да се основава на общопризнатите принципи и норми на съвременното международно право. На Съвета за сигурност е възложена отговорността по поддържането на международния мир и сигурност (чл. 24 на Устава на ООН). Той е единственият орган на ООН, който има право да предприема превантивни и принудителни действия от името на ООН, вкл. използването на въоръжени международни сили в изключителни случаи, когато другите мерки се окажат недостатъчни. За тази цел към Съвета за сигурност е създаден специален орган – Военнощабен комитет, състоящ се от началник-щабовете на държавите, постоянни членове на Съвета.

Международен обичай – Правила за поведение на субектите на международното право. Негови елементи са: продължителност на прилагането, убеждение в неговата целесъобразност, всеобщност на признаването и юридическа стойност. Международните обича и се включват в съдържанието на договорите, а така също при тяхното тълкуване. Прилагат се и от Международния съд в Хага.

Международен пакт за гражданските и политическите права – Приет от Общото събрание на ООН на 16.ХII.1966 г. Ратифициран през 1970 г. от България. В него се третират следните основни проблеми: осигуряване ефикасна защита срещу нарушаване правата на всяко лице и възстановяване на нарушените права; равенство в гражданските и политическите права на мъжете и жените; защита правото на живот и максимално ограничаване на смъртното наказание; забрана на изтезанията; забрана на робството; осигуряване право на лична свобода и сигурност и уважаване на човешкото достойнство; свобода на придвижването; равенство пред съдилищата, спазване презумпцията за невиновност и на правото “Non bis in idem”; невмешателство в личния живот; гарантиране свободата на събранията и сдруженията, както и участието в държавния и обществения живот. Пактът за гражданските и политическите права учредява специален Комитет по правата на човека, чийто състав и начин на процедиране са установени в Пакта, а функциите и компетентността му – във Факултативен протокол към същия пакт.

Международен пакт за икономическите, социалните и културните права – Документ, приет от Общото събрание на ООН през 1966 г., а през 1970 г. ратифициран от България. В него се третират следните основни въпроси: правото на народите на самоуправление; гарантиране еднакви права на мъжете и жените; осигуряване благоприятни условия на труд и справедливо възнаграждение; социална осигуреност; защита и помощ на семейството; осигуряване задоволително жизнено равнище; признаване право на образование, вкл. задължително, безплатно и достъпно за всекиго основно образование; признаване правото на всеки гражданин да участва в културния живот и пр. Пактът е открит за присъединяване към него на всяка държава, която следва да се съобразява с неговите постановки. Тези постановки са залегнали поначало в Конституцията на Република България.

Международен съд – Главният съдебен орган на ООН. Разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни догори и задължения или възникващи при тяхното тълкуване; приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане; дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН. Състои се от 15 членове, избрани от Общото събрание на ООН и от Съвета за сигурност. Мандатът на съдиите е девет години. Съдът може да ползва съветници и експерти, които не участват при вземане на решенията. Седалището на Съда е в Хага. Страни в споровете на Международния съд могат да бъдат само държави, не и частни лица. При решаване на делата Съдът прилага международните конвенции и договори, международните обичаи, общите принципи на правото, признати от цивилизованите нации, доктрината. Ако заинтересуваните страни се съгласят, съдът може да разреши спора “ex aequo et bono” (по справедливост). Страните могат да имат адвокати. Заседанията по принцип са публични. Решенията на Международния съд са окончателни за страните, приели юрисдикцията на съда. Ако някоя от страните не се подчини на съдебното решение, другата страна има право да се обърне към Съвета за сигурност, който е оправомощен от Устава на ООН да дава препоръки или да взема мерки за привеждане на решението в изпълнение.

Международен тероризъм – Опасно международно престъпление, което не само причинява гибелта на невинни хора, но се отразява и върху нормалната дипломатическа дейност и международните контакти. То е предмет на обсъждане – с оглед предотвратяването му – на много международни конференции и съглашения, между които Конвенцията за борба с незаконното завладяване на въздушни средства (1970 г.), Конвенцията за борба с незаконните актове, насочени против сигурността на гражданската авиация (1971 г.), Резолюцията на Общото събрание на ООН за недопустимост на политическия държавен тероризъм и всякакви действия на държавите, насочени към подкопаване на обществено-политическия строй в други суверенни държави (1984 г.) и др.

Международна агенция за атомна енергия (МАГАТЕ) – Междуправителствена организация, чиито взаимоотношения с ООН се регулират със съглашение от 1957 г. Целите й са посочени в нейния устав: да съдейства за използване на атомната енергия за поддържане на мира, здравето и благосъстоянието на хората; да осигурява помощ и контрол и да не допуска атомната енергия да се използва за военни цели. МАГАТЕ съдейства в научноизследователската работа в областта на атомната енергия, за нейното използване в медицината, промишлеността, селското стопанство в други полезни сфери, за установяване международни норми за защита на човешкото здраве, за разпространяване техническа информация и международен опит, за предоставяне техническа и юридическа помощ за преодоляване на атомната опасност и др. Ръководни органи на МАГАТЕ са генералната конференция, Съвета на агенцията. Секретариатът и Генералният директор. Седалището на МАГАТЕ е във Виена.

Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) – Международна междуправителствена организация. Създадена е през 1945 г. Целите на МБВР са: подпомагане икономическото развитие на страните-членки чрез предоставяне на заеми с приемлива лихва за проекти, свързани с високи технологии, предоставяне на техническа и експертна помощ, поощряване на частните капиталовложения и поддържане равновесие на платежните баланси на страните-членки. Известна е и с наименованието Световна банка. Средствата на банката се формират от вноските на страните-членки. Броят на гласовете, с които разполага всяка страна, е в зависимост от частта й в капитала на банката. Банката се ръководи от Съвет на управляващите, който включва по един представител на всяка страна-членка, а оперативното ръководство е възложено на 21 изпълнителни директори. МБВР заедно с Международния валутен фонд в последно време се ангажира с решаване проблемите по прехода на посткомунистическите страни и финансовата задлъжнялост на държавите от “третия свят”. Седалището на банката е във Вашингтон.

Международна организация на труда (МОТ) – специализирана организация на ООН за подобряване условията на труда, гарантиране заплащането му и предприемане на мерки за борба с безработицата. Седалището на организацията е в Женева. МОТ се изгражда на принципите на универсалността и тристранното сътрудничество. В нея членуват всички държави, които приемат устава й. Всяка държава се представлява в организацията от представители на правителството, работниците и работодателите. Основни органи са: генералната конференция, административното бюро и международното бюро по труда. Разработва конвенции и рекомендации за труда. Оказва техническа и юридическа помощ при регламентирането на труда. Организира обучението и просвещението по въпроси от нейна компетентност.

Международна подведомственост – Правила за разпределяне подсъдността на делата с международен елемент между съдилищата на различни държави. Обикновено правилата на местната подсъдност изпълняват функцията на правила за международната подведомственост.

Международни гаранции – Средство за осигуряване спазването на международното право и изпълнение на международните задължения. Осъществява се преди всичко на договорна основа – в двустранни и многостранни договори.

Международни договори – Съглашения между две и повече държави и други субекти на международното право по различни въпроси на техните взаимни отношения. С тях се установяват международни права и задължения. Договорите са главен източник на международното право. В зависимост от броя на участниците договорите биват двустранни и многостранни, а с оглед на съдържанието им – политически, икономически, културни, военни и др. Основни принципи на международните договори са равенството на страните и доброволността. Договорът се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен (ако не бъде продължен), по съгласие на страните или едностранно чрез денонсиране, както и по други причини, които могат да бъдат предвидени или не в самия договор. Съгласно нашата Конституция международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, стават част от вътрешното законодателство на страната. Нещо повече, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл. 5, ал. 4).

Международни организации – Една от най-важните форми на международно сътрудничество. Според статута на участниците те биват неправителствени и междуправителствени. Първите обединяват обществени организации. Вторите се създават и действат въз основа на съглашение между държавите. Те са субекти на международното право, носители на международни права и задължения, както и на международна отговорност. Техните устави или други устройствени актове са по същество международни договори. С оглед обсега на техните компетенции и дейност международните правителствени организации биват организации с обща компетентност (такава е ООН) и със специална компетентност (напр. ЮНЕСКО). А съобразно състава си те се делят на световни и регионални.

Международни престъпления – Престъпления, засягащи съществуването и развитието на държавите, както и мирното международно общуване. Те могат да бъдат извършени както във военно, така и в мирно време. Държавите, извършили международни престъпления, носят политическа и материална отговорност, а физическите лица – наказателна отговорност. В международните престъпления наред с подбудителството и воденето на агресивна война, се включват геноцидът и апартейдът.

Международни санкции – 1) принудителни мерки по Устава на ООН срещу държавите, които нарушават нормите на международното право, целящи предотвратяване или прекратяване на неправомерно поведение на дадена държава. По своя характер те биват материални (икономически), наказателни и превантивни. Международните санкции по правило се предприемат с решение на Съвета за сигурност. Тук се включват: прекъсване на дипломатическите отношения, ембарго, блокада, прекратяване на всякакви контакти с държавата нарушител, предприемане на военни действия срещу агресора, когато другите мерки не са дали резултат; 2) елемент на международната наказателна норма, в който се сочат последиците от нарушението, формулирани в диспозицията на нормата.

Международно гражданско дело – Дело, което с един от елементите си е свързано с една държава, а други – с друга държава. Връзката може да бъде личностна или териториална.

Международно наказателно право – Система от международноправни норми с наказателно съдържание. В тях са формулирани престъпните състави, т. е. посочено е кои деяния съставляват международни престъпления, какви санкции могат и следва да се налагат за тях, по какъв начин да се осъществява наказателната отговорност, от кои органи и др. Водеща институция тук е Съветът за сигурност. Приети са редица международни актове с наказателноправно съдържание. Могат да бъдат посочени: Конвенцията за преследване и наказване престъплението геноцид от 1948 г.; конвенцията за неприлагане срока за давност по отношение на военните престъпления против човечеството от 1968 г.; Резолюцията на ООН относно принципите на международното сътрудничество при разкриването, арестуването, екстрадирането и осъждането на виновните за военни престъпления и престъпления против човечеството от 1973 г. и др.

Международно право и вътрешно право – По въпроса за съотношението между вътрешното и международното право в юридическата теория са оформени две становища: дуалистично и монистично. Първото признава паралелното съществуване на двете правни системи, които се развиват във връзка на едната с другата. Според монистичното схващане съществува йерархическо отношение, при което според едни автори предимство се дава на международното, а според други – на вътрешното право. Засилване ролята на ООН и на Съвета за сигурност на практика подкрепя моистичното становище в първия вариант – примат на международното право. В полза на това становище е разпоредбата на чл. 5, ал. 4 на нашата Конституция: ратифицираните от българската държава договори стават част от вътрешното законодателство на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Международно право – а) Система от юридически принципи и норми, които регулират отношенията между държавите и определят техните взаимни права и задължения. Нормите на международното право се създават главно от двустранните и многостранните договори между държавите и от международните обичаи. Най-важната функция на международното право е установяване на общи критерии за действия на държавите в международните отношения. б) Отрасъл на правната наука, който изучава принципите и нормите на международното право и други проблеми, свързани с тях.

Международно признаване – Акт, въз основа на които се установяват международни отношения между държави. То може да се отнася до държавата, до правителството или до определена институция. Най-често прилаганият начин за официално признаване е установяване на дипломатически отношения, за които признаването е предпоставка. Международното признаване може да бъде de iure, изрично изявено и включващо пълния обем на междудържавните отношения, и de facto, при което обемът на отношенията обикновено е ограничен в определени сфери.

Международно частно право – Дял от международното право, който урежда гражданските правоотношения с международен елемент, възникващи в условията на международните отношения. Като обективно право то се формира от съвкупността на правните норми, регулиращи тези отношения (граждански, търговски, лични и др.), а като наука изучава както общите проблеми на отношенията, подлежащи на регулиране от международното частно право, така и конкретни области на проявление и дава научно обосновани решения по тях.

Международноправна защита на гражданите – Защита, осъществявана от Комитета по правата на човека, учреден по силата на Пакта за гражданските и политическите права.

Меморандум – Документ, ползван в международните отношения, в който една държава поставя пред правителството на друга определен проблем, от чието решение тя е заинтересувана.

Менителница – Едностранна правна сделка, с която издателят нарежда на друго лице (акцептант) да плати безусловно на поемателя (ремитент) или на негова заповед посочената сума. Менителницата е формална и абстрактна сделка. Тя е писмена, носи наименованието “менителница” и трябва да има посочените от закона реквизити. Причината, поради която менителницата се издава, не е неин елемент. Тя е поименна ценна книга. Прехвърля с цесия или чрез джиро. Изпълнението на менителницата може да се обезпечи чрез специално поръчителство – авал. Посоченият от издателя платец се задължава да плати само след приемането й. Менителницата бива: бланкова, фиктивна (бронзова или приятелска), документарна, домицилирана, дефектна, квитирана, на предявяване, на собствена заповед, обратна, панаирна, подложна (подправена), постдатирана, просрочена, чиста.

Мерки за неотклонение – Мерки, които органът на предварителното производство взема спрямо обвиняемия, за да му попречи да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети разкриването на обективната истина или привеждането на присъдата в изпълнение. Тези мерки са: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. При конкретното определяне на мярката се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

Местна подсъдност – Определя конкретния съд, посочен от родовата подсъдност, компетентен да разгледа делото. Това става на основа на определена връзка между делото и района на съда. Тя бива: обща и особена. Общата подсъдност се определя по местожителство, респ. седалището на ответника. Приложима е във всички случаи, ако законът не определя местната подсъдност. Особената подсъдност се определя от други белези: местонахождението на имота, местооткриването на наследството, местоизвършването на непозволеното увреждане, местожителството на ищеца и пр.

Местно лице – Местно лице е физическо лице с постоянно пребиваване в страната или с разрешено временно пребиваване за срок над шест месеца. Местно лице е юридическо лице със седалище в страната и юридическо лице със седалище извън страната – за дейността в страната чрез регистриран клон Местни лица са и лицата, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава или на български предприятия и организации, както и членовете на техните семейства.

Местно самоуправление – Управление на административно-териториални единици и преди всичко на основната сред тях – общината. Орган на местното самоуправление е общинският съвет, който се избира от населението за 4 години, а на изпълнителната власт – кметът. Общината има самостоятелен бюджет. Централните държавни органи и техните представители в общините и областите осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното самоуправление само когато това е предвидено в закон.

Местожителство – Мястото, където едно лице се е установило да живее постоянно или преимуществено и е вписано в регистрите за населението на това място. Всяко физическо лице има само едно местожителство. Избира се свободно и доброволно. Понятието местожителство по българското право се отличава от същото понятие, възприето от другите страни и международното право по формалната привръзка на физическото лице с вписването му в регистрите за населението на населеното място. Другите държави и международното право схващат местожителството само като фактическо състояние. Местожителството е свързано: с откриване на наследство; с изпълнение на носимите задължения; с приложимия закон при отношения с международен елемент и пр.

Местоизпълнение – Мястото, където длъжникът трябва да извърши престацията, за да се постигне дължимия резултат. Длъжникът се освобождава от задължението си само ако извърши действията на местоизпълнението. Ако не извърши действията на това място, изпълнява лошо и носи отговорност. Местоизпълнението се уговаря от страните. Ако не е уговорено, посочва го законът. При паричните вземания местоизпълнението е местожителството на кредитора, т.е. те са носими задължения. Ако престацията е да се предаде определена вещ, предава се на мястото, където се е намирала при пораждане на задължението. Във всички останали случаи задължението се изпълнява, където е местожителството на длъжника при пораждане на задължението, т.е. останалите престации са търсими.

Местонахождение – Населеното място, където се намира едно физическо лице към даден момент. Касае се до фактическото състояние на лицето към населеното място. Не се изисква лицето да живее там. Може да се намира на това място по различни поводи.

Местопребиваване – Мястото, където едно лице се намира към даден момент. Местопребиваването може да бъде по-късо или по-дълготрайно. Отличава се от местожителството по това, че лицето не живее постоянно и преимуществено и не е вписано в регистрите за населението в общината.

Минимална работна заплата – Абстрактно трудово възнаграждение, определяно от МС като най-малко, което работник (служител) може да получава. Тя е: национална – важима е за цялата страна, независимо от отрасъла, основанието за възникване на трудовото правоотношение и формата на собственост; основна – към нея може да има и допълнителни трудови възнаграждения; помесечна – има се предвид месечното трудово възнаграждение за нормално работно време. Едновременно с месечната минимална работна заплата МС определя и минимална работна заплата за час.

Министерски съвет – Централен орган на изпълнителната власт, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите. Съгласно нашата Конституция той осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили, ръководи изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисването на държавното имущество, сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона, отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите и др. Министерският съвет е оперативният орган на държавната власт. Той се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя, на когото президентът е възложил съставянето на правителството. Министерският съвет се състои от министър-председател, заместници на министър-председателя и министри. Министър-председателя ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Актове на Министерския съвет с нормативно значение са постановленията, разпорежданията и наредбите. Министерският съвет може да поиска от Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата му и по конкретен повод. Ако не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството. Министерският съвет подава оставка и когато бъде избрано ново Народно събрание.

Мнимо престъпление – Грешка на дееца (“обратна грешка”), който мисли, че е извършил престъпление, докато деянието му е правомерно. Грешката може да се дължи на липсата на съставомерност или на наличие на обстоятелства, които изключват противоправността на деянието (напр. деецът мисли, че е откраднал чужда вещ, когато всъщност тя е негова). Мнимото престъпление е ненаказуемо.

Многобрачие – Престъпление против брака и семейството. Състои се в сключване на брак при наличие на законен брак. На наказание подлежи и този, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

Многостранна сделка – Сделка, сключвана от няколко лица, които имат еднопосочни интереси. От нея се пораждат взаимни права и задължения, насочени към постигането на обща цел. Такава сделка е: учредителният договор на търговско дружество, сдружение, кооперация; решението на общото събрание на корпоративните юридически лица и др.

Множество престъпления – Извършване от едно лице на две и повече престъпления. Ако тези престъпления са извършени, преди лицето да е осъдено с влязла в сила присъда за някое от тях, налице е съвкупност от престъпления, а при извършване на ново престъпление, след като лицето вече е било осъждано – рецидив. За всяко от извършените престъпления се налага отделно наказание. В първия случай (при съвкупност) се прави кумулация (групиране) на наказанията, а във втория (при рецидив) по принцип се изтърпява всяко отделно наказание.

Модалитет – Елемент, който се прибавя към минималния фактически състав на юридическото действие и внася усложнения в проявата на правните последици. Към модалитетът спадат: – условието, срокът и модусът.

Монархия – Форма на държавно управление, при която държавен глава е монархът (цар, крал, император). Монархията може да бъде абсолютна и конституционна (парламентарна). Монархическата власт е наследствена.

Морална вреда – Неимуществена вреда. Тя не засяга имуществото на увреденото лице. Накърнени са лични, естетични, морални интереси на увредения. Подлежи на обезщетяване, като размерът на обезщетението се определя по справедливост.

Мораториум – 1/Договореност между субекти на международното право за отсрочване или въздържане от извършване на действия за определен или неопределен срок. Обикновено мораториумът се установява по договорен път.(в международното право); 2/ Отсрочване изпълнението на задължение поради извънредни обстоятелства: война, природно бедствие и други подобни по силата на закон.

Морска застраховка – Договор, с който застрахователят се задължава да покрива уговорени морски рискове, на които е изложен застрахованият интерес и да заплати в границите на застрахователната сума обезщетение за вредите, ако този интерес бъде засегнат от посочените рискове, а застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия.

Морска ипотека – Ипотека, която има за обект цял кораб. Учредява се по българското право само с писмен договор с нотариално заверени подписи и има действие след вписване в регистъра на корабите. Върху един кораб може да тежат няколко ипотеки. Те имат ред според вписването им в регистъра на корабите.

Морски протест – Писмен документ, съставен от определен орган по заявление на капитан на кораб за морско произшествие, от което могат да произтекат претенции срещу корабопритежателя. Предназначен е да обезпечи доказателства при бъдещ спор. За формата и органа, който ги съставя се прилага законът на държавата, където е съставен (lex loci actus).

Морско посредничество – Договор, с който посредник (брокер) се задължава по нареждане на доверителя да посредничи за сключване на договори за превоз с кораби, наемане на кораби, влачене, застраховане и други дейности, свързани с корабоплаването, като доверителят заплаща възнаграждение за сключените договори и извършените други услуги.

Морско право – Система от принципи и норми на международното право, които регламентират правния режим на морските пространства и регулират отношенията между държавите, възникващи при използване на световния океан.

Мотиви на закона – Съображенията, които налагат приемането на определен закон със съдържанието, което се предлага. Мотивите се изготвят от неговия вносител и се излагат заедно със законопроекта при законодателния орган. Те обясняват необходимостта от закона и изясняват неговото съдържание. Мотивите могат да се ползват при тълкуването на закона или на отделни негови норми.

Мотиви на престъплението – Съображения, които оформят намерението да се извърши престъпление и неговото осъществяване. В основата на мотивите обикновено стоят потребностите и интересите. Именно това обуславя голямото разнообразие и конкретизация на мотивите и трудностите за тяхното класифициране. В мотивите на престъплението до голяма степен се отразява личността на престъпника.

Мотиви на присъдата – Неделима част на присъдата, в която се излагат съображенията на съда за нейното постановяване. В мотивите се подлага на преценка целият доказателствен материал, както и доводите на страните. Мотивите на присъдата трябва да бъдат пълни, ясни и непротиворечиви. Липсата на мотиви, както и съществени дефекти в тях съставляват основание за отмяна на присъдата. Мотивите се подписват от целия съдебен състав. Ако някой от членовете на състава е бил на особено мнение, той излага мотивите, които обосновават мнението му.

Мотиви – Писмените съображения на съда, обосноваващи взетото от него решение. Върху мотивите се изгражда проверката за правилността на решението и тълкуването му. Липсата на мотиви към съдебното решение прави последното отменимо, а не нищожно. И без мотиви съдебното решение поражда правни последици.

Място на работа – Определено в трудовия договор място от пространството, където работникът или служителят ще изпълнява задължението си. Определя се по три начина: презумптивно – мястото, където е седалището на работодателя; договорно – мястото, посочено в трудовия договор; функционално – от характера на работата. То се отличава от работното място, което е конкретно място за изпълняване на трудовите задължения в рамките на мястото на работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *