Буква: Н

Набедяване – Престъпление, което се осъществява чрез съзнателно твърдение пред надлежен орган на властта (прокурор, следовател и др.), че дадено лице е извършило определено престъпление, макар виновният да знае, че това не е вярно, или чрез представяне на неистински доказателства за извършено от набедения престъпление. Наказанието за набедяване се увеличава, ако се касае до тежко престъпление или ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност.

Навло – Превозната такса за стока, превозвана по железница или с кораб.

Наддавателен лист – Съставен от съдия-изпълнител по повод принудително изпълнение писмен документ, материализиращ наддавателните предложения на купувачите при публична продан на движима или недвижима вещ. В него се вписва предложената цена и се подписва от наддавача.

Наименование – Словесен белег на юридическо лице. Подобно на името наименованието индивидуализира юридическото лице. Законът изисква всяко юридическо лице да има наименование. Обикновено се изисква в наименованието да се включи видът на юридическото лице.

Наказание – Установена от закона мярка на държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, с което (с наказанието) се засягат определени права или интереси на това лице. Наказателната отговорност е лична, т. е. наказание се налага само за собствено поведение, обявено изрично от закона за престъпление. По вид и размер то трябва да бъде съответно на престъплението. Наказанието е едно от средствата за противодействие на престъпността. С налагането на наказание се цели поправяне и превъзпитание на осъдения, предупредително въздействие върху него и върху другите членове на обществото, отнемане възможността за извършване на нови престъпления (вж. цели на наказанието). Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. Според немския юрист Йеринг тарифата на наказанията е мерило за ценността на правните блага. По българския НК наказанията са: доживотен затвор, лишаване от свобода, поправителен труд, конфискация, глоба, лишаване от права, обществено порицание. За най-тежките престъпления е предвидено смъртно наказание като временна и изключителна мярка. Терминът “наказание” освен в неговия наказателноправен смисъл има и много по-широко съдържание като мярка срещу укорима постъпка. Наказания съществуват и в други отрасли на правото – административни наказания, дисциплинарни наказания, фискални наказания и т. н.

Наказателен процес – Дейност на специализирани държавни органи (органи на предварителното разследване, прокуратурата и съда) по разглеждане и решаване на наказателни дела, т. е. дела, образувани по повод на деяния, които съгласно закона съставляват престъпления. Наказателният процес има две основни фази: досъдебна фаза (предварително производство) и съдебна фаза. Всяка от тях се развива в отделни последователни стадии. Основните принципи на наказателния процес, формулира в НПК, са: независимост на съда и прокурора, равенство на гражданите в процеса, разкриване на обективната истина, публичност на съдебните заседания, право на защита, непосредственост, вземане на решения по вътрешно убеждение и др.

Наказателна отговорност на непълнолетни – Отлики от общата наказателна отговорност: 1. Могат да бъдат налагани само наказанията лишаване от свобода, обществено порицание и лишаване от права; 2. Предвидените за отделните престъпления наказания се заменят с по-леки; 3. При осъждане на лишаване от свобода до една година, което не е отложено, непълнолетният се настанява в трудово-възпитателно училище или му се налага друга възпитателна мярка; 4. Когато престъплението е извършено поради увлечение или лекомислие и не представлява голяма обществена опасност, може да не се търси наказателна отговорност, а да се приложат възпитателни мерки; 5. Наказанието лишаване от свобода се изтърпява не в затвор, а в поправителен дом.

Наказателна отговорност – Отговорност за извършено престъпление, която се реализира чрез наказанието. Основен принцип на наказателната отговорност е, че тя е лична, т. е. осъществява се само срещу лицето, което е извършило престъпление.

Наказателна политика – Ръководни идеи за развитието на наказателното право и неговото прилагане. Тя очертава основните насоки на промените, които се налагат в наказателното законодателство, критериите за преценка на действащото право, принципите на декриминализация и т.н. Резултатната наказателна политика е чужда на конюнктурността и субективизма; тя се изгражда върху основата на обективна оценка на състоянието на наказателното право и нуждите на неговото развитие.

Наказателна практика – Дейността на съдилищата по прилагане на НК, респ. по разглеждане на наказателни дела. Премахването на различията в наказателната практика на отделните съдилища и създаването на уеднаквена наказателна практика се постига чрез дейността на Върховния касационен съд и чрез насоките, които той дава по прилагане на наказателния закон.

Наказателна санкция – Втората част на наказателноправната норма (първата е диспозицията), която визира вида и размера на наказанието, което се предвижва за очертаното в диспозицията престъпление.

Наказателно дело от общ характер (НОХД) – Дело, което се образува за престъпление от общ характер, наказателното преследване по което започва служебно от съответните държавни органи – постановление на прокурора или следователя за образуване на предварително производство. По него прокурорът изготвя обвинителен акт, който внася в съда и участва при разглеждане на делото. Цялото производство се движи служебно, независимо от становището на пострадалия.

Наказателно дело от частен характер (НЧХД) – Дело, което се образува по тъжба на пострадалото от престъплението лице. Тъжбата се подава в съда в шестмесечен срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Делото се прекратява при помирение между пострадалия и извършителя на престъплението, при оттегляне на тъжбата или когато тъжителят не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Престъпленията, за които се образуват дела от частен характер, са посочени в НК. Това са престъпления с по-ниска степен на обществена опасност (обида, клевета, лека телесна повреда и др.).

Наказателно отговорно лице – Лице, от което може да бъде търсена наказателна отговорност, т. е. което може да бъде съдено за извършено престъпление. Пълнолетните лица са наказателно отговорни, щом в състояние на вменяемост са извършили престъпления. Непълнолетните (от 14 до 18 г.) са наказателно отговорни само ако са разбирали свойството и значението на деянието и са били в състояние да ръководят постъпките си. Не са наказателно отговорни малолетните (до 14 г.), както и лицата, които поради умствена неразвитост или разстройство на съзнанието не са могли да разбират свойството и значението на деянието, което извършват, и да ръководят по постъпките си (невменяеми).

Наказателно право – а) съвкупността от правните норми с наказателноправно съдържание (обективно наказателно право); тези норми се съдържат в НК; б) наука, изучаваща и разработваща проблемите на престъпленията и наказанията.

Наказателнопроцеусално право – Дял на наказателното право, който регулира наказателноправната дейност на държавните органи и гражданите в наказателния процес. Съставлява система от взаимно свързани норми, чиято крайна цел е постановяване на законосъобразна присъда. Основната част на нормите на наказателнопроцесуалното право се съдържа в Наказателнопроцесуалния кодекс, но процесуални норми може да има и в други закони. Терминът “Наказателнопроцесуално право” се употребява и като синоним на наказателнопроцесуална наука (наука за наказателния процес).

Наказуемост – Необходим елемент на престъплението, чиято същност е заплашване на определено деяние с наказание. Наказуемостта е нормативно качество на престъплението. Само наказуемото деяние съставлява престъпление. С отпадане на наказуемостта деянието престава да бъде престъпление.

Намалена вменяемост – Вменяемост, при която са ограничени възможностите на дееца да разбира ясно свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си разумно. Макар и да има съзнание за противоправния характер на своето деяние, ограничено вменяемият не може да даде нормална оценка на обстоятелствата по престъплението и на неговите последици. При намалена вменяемост отговорността следва да бъде по-лека. Нашето наказателно право не регламентира намалената вменяемост.

Намалено работно време – Установено със закон по-късо работно време от нормалното работно време. Установява се при вредни и опасни за здравето и живота на работника трудови условия и за ненавършили 18-годишна възраст. Правните последици, които законът свързва с работното време, са еднакви с тези за работно време с нормална продължителност.

Намаляване на иска – Форма на изменението на предявен иск. Ищецът оттегля частично иска си или се отказва за част от него. Намалението може да се изрази в намаляване на претендираната сума, преминаване от осъдителен към установителен иск, отказ или оттегляне от обективно съединени искове и пр.

Народен представител – Член на законодателния орган (Народното събрание). Избира се пряко от избирателите чрез тайно гласуване. Начинът на избиране и системата на произвеждане на изборите (пропорционална или мажоритарна) се уреждат в конституцията и закона за изборите. За народен представител може да бъде избран всеки български гражданин, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закон е несъвместима с качеството му на народен представител. Той се ползва с депутатски имунитет и не носи наказателна отговорност за изказаните от него мнения и гласувания в Народното събрание. Народният представител представлява не само своите избиратели, но и целия народ. Той не е свързан с избирателите си с императивен мандат, а действа съобразно своята съвест и убеждения (чл. 67 на Конституцията). Пълномощията на народния представител се прекратяват при подаване на оставка, при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление, при установяване на неизбираемост (липса на условия за избирането му, при несъвместимост, напр. при постъпване на друга държавна служба) и при смърт. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива, т. е. правото да внася в Народното събрание законопроекти, както и да взема становище по всеки въпрос, поставен на обсъждане в събранието. Той има право да поставя въпроси и да прави питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да дадат отговор.

Народно вето – Форма на народно участие в правотворчеството. При нея определен минимум граждани имат право да заявят своето несъгласие с приет от законодателния орган нормативен акт или част от него и да поискат той да бъде подложен на народно гласуване (референдум), който решава дали законът да бъде приет, или отхвърлен.

Народно допитване – Средство на държавната власт за съобразяване на отделни въпроси на управлението с мнението на мнозинството от избирателите. Формите на народното допитване са народна инициатива, народно вето и референдум.

Народно събрание (парламент) – Законодателният орган на Република България.

Народност – Културно-историческа общност, основана на етническа близост, обща религия, общ език, историческо минало, културно единство, общи традиции и обичаи. В една държава обикновено съжителстват членове на различни народностни общности.

Нарушаване неприкосновеността на жилището – Престъпление, състоящо се във влизане в чуждо жилище чрез използване на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. Такова нарушаване има и когато някой противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията – Престъпление, състоящо се в следното: а) отваряне, подправяне, скриване или унищожаване на чуждо писмо, телеграма и др. п.; б) вземане чуждо писмо или телеграма с цел узнаване на съдържанието им; в) противозаконно узнаване чрез използване на специални технически средства съдържанието на адресирано до друго лице съобщение, предадено по телефон, телеграф или друго далекосъобщително средство. Престъплението е квалифицирано, когато е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

Наследник – Лице, което е правоприемник чрез наследяване на починало физическо лице. Наследникът може да бъде по закон, когато последният го е посочил като такъв, и по завещание, когато е посочен с нарочен акт (завещание) на наследодателя. Освен това наследникът по завещание може да бъде универсален наследник или заветник. Универсален наследник по завещание е този, който получава цялото или част от наследството като съвкупност от права и задължения. Заветникът получава само определена вещ или право. Той не поема съответна част от задълженията на наследодателя, каквото задължение има универсалният наследник.

Наследствена пенсия – Пенсия, получавана от наследник на починал, осигурен за пенсия. Основанията за отпускане на наследствена пенсия са: а) наследодателят да има право на пенсия или да му е била отпусната пенсия и б) наследникът да отговаря на предвидените в закона условия. Според вида на пенсията, на която е имал право наследодателят, наследствените пенсии биват: за изслужено време и старост; за инвалидност; за особени заслуги.

Наследствена трансмисия – Преминаването на правото да се приеме или да се откаже наследство върху наследник на наследника. Такъв е случаят, когато последният почине, преди да приеме или да се откаже от наследството. Тогава това право преминава върху наследника му. Последният може да се откаже от това наследство, макар да е приел наследството на своя наследодател. Наследствената трансмисия е възможна при наследяване по закон или по завещание.

Наследствено право – Дял от гражданското право, което регулира отношенията, породени от наследяването и подялбата на наследствената маса между наследниците.

Наследство – Имуществото, съвкупността от имуществените права и задължения, които наследодателят е оставил след смъртта си. В него не влизат неимуществените права на наследодателя.

Наследяване по закон – Когато няма завещание, наследниците се сочат от закона. Законът за наследяването ги дели на редове. В първия ред са децата и по заместване – техните низходящи. От втория ред са родителите, от третия ред са братята и сестрите и по право на заместване – техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен, от четвъртия ред са останалите роднини по съребрена линия до шеста степен включително. Всеки по-преден ред изключва наследниците от следващия. Съпругът (съпругата) е наследник по закон и наследява с наследниците от всеки ред.

Насрещен иск – Вид обективно съединение на искове. С насрещен иск ответник по дело предявява срещу ищеца свое право, за да бъде разгледано в едно дело с иска на ищеца. Предявява се с писмена искова молба.

Настойник – Лице, назначено от закона или от органа по настойничество и попечителство, което има за задача да се грижи за малолетен без родители или с родители, но лишени от родителски права, както и за пълнолетен, поставен под пълно запрещение. Настойникът извършва правни сделки вместо малолетния или запретения. Подпомага се от настойнически съвет. Настойник по право на съпруг е неговият съпруг, а на дете – неговият родител.

Настойнически съвет – За изпълнение на своите задължения настойникът се подпомага от зам.-настойник и двама съветници. Четиримата образуват настойнически съвет. Съветът се назначава от органа по настойничеството – кметът на общината или определено от него длъжностно лице. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет: недееспособните; лишените от родителски права; осъдените за тежки умишлени престъпления; лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставения под настойничество или по други причини не са в състояние да изпълняват настойническите функции. Настойническият съвет подпомага настойника при упражняване на функциите му, следи за правилното отглеждане и възпитание на малолетния и за опазване на интересите на поставените под настойничество. Той изслушва отчета на настойника и участва при приемането му от органа на настойничество. Настойнически съвет не се назначава, когато малолетният е с неизвестни родители и е настанен в обществено заведение или поставеният под запрещение има дееспособен съпруг или родители.

Натурализация – Един от начините за придобиване на гражданство. Той може да се осъществи по семейни причини (встъпване в брак, осиновяване) и по извънсемеен път. За придобиване на българско гражданство по натурализация нашият закон изисква лицето да има местожителство или постоянно местопребиваване на територията на страната не по-малко от пет години и при условие, че е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него. Не е необходимо това условие да съществува, когато родителите или поне единият от тях е български гражданин или лицето встъпи в брак с български гражданин. Същото се отнася до чужди граждани от българска народност или за лица от българска народност, които са ничии граждани (апатриди), както и за малолетните и непълнолетните.

Натурално възнаграждение – Трудово възнаграждение, заплащано в натура.

Национален осигурителен институт – Държавна институция за управление на фонд “Обществено осигуряване”. Юридическо лице, което има териториални поделения. Негови органи са: надзорен съвет, управителен съвет; управител и подуправител.

Национален режим – Принцип, прилаган при сключване на международни договори, по силата на който на юридическите и физическите лица на договарящите се държави се предоставят на територията другата страна такива права и предимства, каквито имат нейните собствени юридически и физически лица. Националният режим може да бъде установен както на едностранна основа, така и на основата на взаимността.

Национално законодателно – Вътрешно законодателство

Начет – а) установената от държавен орган парична сума, която отчетник на държавно и общинско имущество трябва да плати поради неотчитане на имуществото, поверено му за разпореждане, управление и пазене; б) писменият документ, установяващ начета на отчетника. Като писмен документ актът за начет изпълнява ролята на искова молба пред съд и последният се разглежда от съда по особено производство. С акт за начет може да се търси от лица, които не са отчетници, онова, което са получили без основание или са се обогатили за сметка на държавно и общинско имущество без основание.

Неавтентичен документ – Документ, в който материализираното волеизявление не е направено от неговия издател. Той е подправен документ, като подправката може да засяга текста и подписа.

Небрежност – Форма на вина при изпълнение на облигационно задължение. При тази форма на вина лицето несъзнателно или лекомислено не е положило дължимата грижа, за да изпълни задължението си.

Невиновна невъзможност – Невъзможност за престиране, настъпила от обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника. Невъзможността бива; начална – невъзможността съществува при сключването на сделката. Тогава сделката е нищожна; последваща – настъпила след сключване на сделката и възникване на задължението. При нея длъжникът се освобождава от отговорност за ненастъпилия желан резултат. При нея трябва да се констатира, че се касае до практически или правно непреодолимо препятствие, което не може да се вмени във вина на длъжника. Непреодолимо ще бъде препятствието, което длъжникът, въпреки положената грижа на добър стопанин, не е успял да преодолее. Невъзможността обаче може да се състои само по отношение на длъжника, тоест да бъде субективна. Субективната невъзможност не освобождава длъжника от отговорност, когато се касае до задължение за престиране на пари или родово определени вещи.

Невменяемост – Психично състояние, при което лицето не може да разбира свойството и значението на своето деяние и да ръководи постъпките си, т.е. не разбира, че това, което върши, е престъпление, за да не го извършва. Невменяемите не отговарят наказателно. Невменяемостта може да се дължи на умствена недоразвитост (олигофрения) или на разстройство на съзнанието в резултат на психично заболяване, шизофрения, епилепсия или друга душевна болест, която води до постоянно, продължително или временно разстройство на съзнанието.

Негаторен иск – Средство за защита на собственика при нарушение на правото му на собственост. Чрез него собственикът цели да се забранят и прекратят действия, които му пречат да упражнява несмущавано правото, и да се възстанови състоянието от преди нарушението.

Негоден опит – Опит, който не може да доведе до извършване на престъпление, поради това, че се извършва с негодно средство, с което не може да се постигне целеният резултат, или поради това, че опитът е насочен към нереален обект. При опит с абсолютно негодно средство наказуемостта отпада, но когато средството е относително негодно (напр. малка доза отрова), деецът носи наказателна отговорност.

Недвижима вещ – Недвижимата вещ е трайно свързана със земята и има непроменимо положение към определена точка от нея. Недвижимата вещ може да бъде: по природа – земята или част от нея, прикрепените към нея растения и сгради; по предназначение – движима вещ, която под действието на човека е свързана със земята или постройката.

Недееспособност – Липсата на дееспособност у физическо лице. Недееспособни са малолетните и поставените под запрещение. Недееспособността бива: пълна и ограничена. Напълно недееспособни са малолетният и поставеният под пълно запрещение. Вместо тях правни действия извършват родителите или настойниците. Ограничено недееспособен е непълнолетният и поставеният под ограничено запрещение. Те могат да извършват някои правни действия с личните си действия, други се нуждаят от потвърждение или съгласие на родител или попечител, а за актовете на разпореждане се изисква и разрешение от районен съдия.

Недействителен трудов договор – Трудов договор, който противоречи на закон или колективен трудов договор, или ги заобикаля. Недействителността му се обявява от съда, а когато е сключен с лице под допустимата възраст – от инспекцията по труда. Ако работникът е добросъвестен при сключването, отношенията до обявяването се уреждат като при действителен трудов договор. С обявяването му за недействителен трудовото правоотношение се прекратява за бъдеще, като отпада и закрилата при уволнение.

Недействителност – Правен институт, уреждащ правните последици от сделка, която има недостатъци при сключването. С този институт правото защитава обществения ред и правната сигурност. Според правното действие, което законът придава на недействителността, сделките биват: нищожни, унищожаеми и относително недействителни.

Неделимост – Качество на задължението. То е неделимо, когато изпълнението му не може да стане на части. Длъжникът трябва да престира цялото. Неделимостта следва от естеството на престацията. Такива са личните, предметните, отрицателните престации, ипотеката, поземленият сервитут. Но неделимост може да се установи и с правна сделка. Неделимостта има действията на пасивната солидарност.

Недовършен опит – Опит към престъпление, при който деецът е започнал изпълнението на намисленото деяние, но не е осъществил изцяло изпълнителната дейност, т. е. не е извършил всичко онова, което е необходимо от обективна страна, и поради това престъпният резултат не е настъпил. Ако недовършването на опит не се дължи на доброволен отказ, наказуемостта се запазва.

Недопустим иск – Иск, предявен при липса или ненадлежно упражняване на правото на иск. Поради обусловеността на правото на иск от процесуалните предпоставки, липсата на положителна предпоставка или наличието на отрицателна предпоставка правят предявявания иск недопустим.

Недопустимо решение – Съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които далото може да се реши по същество. То е порочно, но нему са присъщи всички правни последици на съдебното решение. Недопустимо е решението, постановено: при липсата на право на иск; при десезиране на съда; когато втората инстанция се е произнесла по просрочена жалба и др.

Недопустимост на влошаване положението на подсъдимия – (забрана за Reformatio in penius) Наказателноправен принцип, който се заключава в забрана за налагане на подсъдимия от втората инстанция по-тежко наказание от това, което му е наложил първоинстанционният съд, когато няма протест от прокурора или жалба от частния тъжител.

Недостойнство за наследяване – Недостойни да наследяват наследодателя са лица, които по закон или завещание могат да бъдат поначало негови наследници, но поради укоримо поведение към него или негови близки законът ги обявява за недостойни. Недостоен за наследяване е наследник, който: а) умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в такова деяние; б) пред надлежен орган на властта набеди наследодателя в извършване на престъпление; в) който е склонил или възпрепятствал наследодателя с насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или който унищожи, скрие или подправи завещание, както и онзи, който си служи съзнателно с неистинско завещание.

Независимост на съдебната власт – Конституционен принцип, по силата на който органите на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи) са независими и се подчиняват само на закона. Тази независимост изключва всякакво вмешателство в работата на нейните органи. Тя е важна гаранция за тяхната самостоятелност, обективност и безпристрастност.

Незаконно съжителство – Конкубинат

Незаконно уволнение – Прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя в нарушение на трудовото законодателство.

Незнание на закона (ignorantia legis) – Незнание на съществуването на определен закон или непознаване на неговите разпоредби. В правото съществува максимата, че незнанието на закона не извинява никого, т. е. никой не може да оправдава закононарушенията си с незнанието на закона. Незнанието вреди на незнаещия, но не може да го ползва.

Неизбежна отбрана – Обстоятелство, което изключва обществената опасност на едно деяние, причиняващо вреда, а оттук и неговата наказуемост. Неизбежната отбрана е налице, когато, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или друго лице, на нападателя се причини вреда в необходимите за отблъскване на нападението предели.

Неизменимост на решение – Забрана за съда, постановил решение да го отменя, изменя или постановява друго, след като е обявено по предвидения от закона ред. Съдът обаче може да поправя явната фактическа грешка, да го допълва, когато не се е произнесъл по цялото искане и да го тълкува по предвидения в закона ред.

Неизменяемост на произведението – Субективно право на автора, което му дава право да иска всички останали лица да се въздържат от внасянето на поправки и преработки в създаденото от него произведение – обект на авторско право. Това субективно право позволява на автора сам да извършва поправки в произведението си, като го допълва, съкращава, изменя, променя вида, стила, езика, композицията му и т. н. Промени, поправки, съкращения, допълнения в съдържанието яли композицията на произведението или в изразните средства могат да се правят от трети лица само със съгласието на автора, а след неговата смърт – със съгласието на наследниците му. Това право не се погасява с изтичане на времетраенето на авторското право.

Неизпълнение на закона – Нарушаване на основно конституционно задължение. Законите се създават, за да регулират отношенията в обществото. А това се постига чрез тяхното изпълнение. Неизпълнението на закона е действие или бездействие с вредоносни последици както за обществото, така и за гражданите. То води до възникване на отговорност (наказателна, административнонаказателна, дисциплинарна, гражданска).

Неистински документ – Документ, в който е изразено писмено изявление не на лицето, което действително го е съставило, а на друго лице. Съставянето и съзнателното ползване на неистински документ е престъпление.

Некачествена продукция – Произвеждана от работника вещ или извършена услуга в отклонение от стандартите за качество, при което вещта или услугата няма или е с намалени потребителски качества. За произведена некачествена продукция по вина на работника, трудово възнаграждение не му се заплаща или му се заплаща с намаление, съобразно годността на продукцията.

Ненамеса във вътрешните работи – Един от основните принципи на съвременното международно право, тясно свързан с държавния суверенитет. Състои се в забрана за държавите и международните организации да се вмесват във вътрешните работи на държавите и народите под каквато и да е форма – въоръжена, дипломатическа, икономическа, открито и косвено и т. н. Този принцип е провъзгласен в многобройни дипломатически актове и преди всичко в Устава на ООН и в Декларацията на ООН за принципите на международното право от 1970 г.

Ненормиран работен ден – Работен ден на работник (служител), при който поради особения характер на работата, която извършва, може да продължи извън нормално установеното работно време, като този труд не се признава за извънреден. Като компенсация се получава допълнителен платен годишен отпуск.

Необжалваемост – Качество на влязлото в сила съдебно решение. След влизането на съдебното решение в сила, правото на жалба се преклудира и то не може да бъде отменяно освен по извънредните способи. Необжалваемостта настъпва: от момента, когато е постановено, ако решението не подлежи на обжалване; от деня, когато е изтекъл срокът за обжалване и не е подадена жалба; от деня, когато жалбата е върната като дефектна или производството по нея е прекратено; когато второинстанционният съд е оставил жалбата без уважение.

Необорима презумпция – Презумпция, при която законът не допуска да се приеме друго, освен онова, което повелява. По своето естество необоримата презумпция е материалноправна норма, която приравнява правните последици от хипотезиса на неоспорим факт.

Необходим влог – Влог, направен поради особени събития или условия, които налагат да се предаде вещта за пазене. Например предаване дрехата в гардероба при посещение на театър, ресторант и др. под. Такъв влог може да се доказва с всички средства и за действителността му не е необходима писмена форма.

Необходими разноски – Разноските, необходими за запазване, подържане, ремонтиране на вещта, т. е. разноските, които ако не бъдат направени, вещта би погинала. Те се преценяват конкретно съобразно вещта.

Необходимо другарство – Другарство, при което делата на другарите са тъждествени т. е. имат тъждествен предмет и се отличават само по страните. Участието на всички другари в процеса се обуславя от тъждеството на предмета, и е предпоставка за допустимостта на предявения иск. Характеризира се с неразделност и общност на делата. От това следва, че съдебната спогодба по такова дело трябва да се сключи с всички другари. При оттегляне на иска е нужно съгласието на всички другари. Всички факти са общи (еднакви) за другарите.

Неоснователно обогатяване – Правен институт, който урежда възникването на правоотношение във връзка с разместването на имущество без правно основание. Институтът обхваща хипотезите: получено без правно основание; получено на неосъществено или отпаднало основание; по погрешка изпълнено чуждо задължение; когато някой се е обогатил без основание за сметка на другиго. Получилият нещо без правно основание е длъжен да го върне. Връща се както полученото, така и плодовете от деня на поканването. Когато връщането се дължи от недееспособен, от него може да се иска само онова, което е отишло в негова полза. При изпълнение на чуждо задължение по погрешка, изпълнилият го може да иска връщането на даденото от кредитора. Ако последният се е лишил добросъвестно от документа и обезпеченията по задълженията, изпълнилият задълженията встъпва в правата на кредитора по отношение на длъжника. Когато някой се е обогатил без правно основание за сметка на другиго, той дължи връщане само на това, с което се е обогатил, но не повече от размера на обедняването. Това право възниква, ако обеднелият няма друг иск за защита.

Неотвратимост на наказанието – Превантивен принцип, според който не жестокостта на наказанието, а неговата неизбежност, неотвратимост е резултатно средство за предотвратяване на престъпленията. Принципът, от който е пропито съвременното наказателно право, е формулиран през ХVIII век от Чезаре Бекариа. Неотвратимостта на наказанието предполага разкриване на престъпленията и техните извършители.

Неоткрито наследство – Очаквано наследство от лице, което е живо. Сделките с такова наследство са нищожни. Завещанието е разпореждане с имущество за след смъртта на завещателя и не е сделка с неоткрито наследство. Нищожна е например сделката, с която бъдещият наследник продава наследствения си дял, който ще получи при откриване на наследството.

Неоценяем иск – Иск, който няма цена. Такива са: исковете относно неимуществени права, установителните искове относно факти, брачните искове; исковете за поставяне под запрещение и отмяната му; исковете за лишаване от родителски права; искът за авторство и др.

Неплатежоспособност – Състояние, при което длъжникът по парично задължение не може да заплати дължимо парично задължение поради липса на парични средства. Това не означава, че неплатежоспособен е онзи, който няма въобще имущество или чийто пасив на имуществото е по-голям от актива.

Неплатен отпуск – Възможност за работника (служителя) да запази трудовото правоотношение с работодателя, да не полага труд и да не получава трудово възнаграждение за определено време. Такъв отпуск се разрешава по съгласие между страните по трудовото правоотношение. Неплатен отпуск до 30 дни в календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 дни – ако това е предвидено в закон или акт на МС.

Непозволено увреждане (в международното частно право) – Международен елемент в този правен институт може да се появи в редица случаи: когато основанието за възникване на отговорност възникне в няколко държави; когато страните са с различно гражданство; когато правата и задълженията по непозволеното увреждане възникнат в една държава, а се реализират в друга и пр. Задълженията, които възникват в тези случаи, се подчиняват обикновено на закона на държавата, в която е извършено увреждането, а в някои случаи от закона на гражданството или местожителството.

Непозволено увреждане – Правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана – да не се вреди другиму. Причинителят дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди.

Непокритие на чек – Липсата на необходимия авоар по сметката на издателя на чека при платеца. Ако няма такъв авоар, банката може да откаже плащането на чека. Освен това издателят носи наказателна отговорност.

Непосредственост на наказателния процес – Един от основните принципи на наказателния процес, съгласно който съдът и органите на предварителното производство трябва да се поставят в непосредствена близост до интересуващите процеса факти и обстоятелства. Това означава, че те са длъжни да основават решенията си върху доказателствения материал, който са събрали и проверили лично, да използват първичните доказателства и да оглеждат непосредствено местата и предметите от значение за делото.

Непотребима вещ – Вещ, чиято същност не се променя при обикновеното използване.

Неправилен влог – Влог, при който влогоприемателят получава в собственост пари или заместими вещи с право да се разпорежда с тях. Той дължи връщането им по стойност, когато получи пари. Когато получи вещи, връща вещи от същия род, количество и качество.

Неправилно решение – Валидно и допустимо съдебно решение, което противоречи на действителното правно положение. Обективно то не съответства на извънпроцесуалното материалноправно положение. Макар и неправилно, то е действително и поражда присъщите на съдебното решение правни последици. Отсраняването на несъответствието между извънпроцесуалното материалноправно положение и установеното по делото материалноправно положение става чрез отмяната му по реда на жалбата или извънредните способи.

Непредпазливост – Втората форма (вид) на вината (първата е умисъл) при извършване на престъпления. Непредпазливостта може да бъде съзнавана и несъзнавана. Първата е налице, когато извършителят е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е мислил да ги предотврати (самонадеяност); втората – когато не е предвиждал настъпването на последиците, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (небрежност). При непредпазливите деяния опитът и съучастието са невъзможни. Престъпленията, извършени по непредпазливост, се наказват само в предвидените в закона случаи. Най-често срещаните в практиката случаи на престъпления по непредпазливост са автотранспортните престъпления.

Непреодолима сила (Vis maior, force majeure) – Извънредно непредвидимо и непредотвратимо събитие, при чието наличие не може да се търси отговорност, вкл. наказателна.

Неприлагане на сила в международните отношения (принцип на ненападение) – Един от основните принципи на международното право. Формулиран е изрично в Декларацията на ООН за принципите на международното право (1970 г.). Изразява се в забрана за използване или заплаха със сила в международните отношения – както против териториалната неприкосновеност и политическата независимост на всяка държава, така и в каквато и да е друга форма, несъвместима с целите на ООН.

Непълно работно време – Установено по съгласие между страните по трудовия договор по-кратко работно време от законоустановеното. В споразумението се определя продължителността и разпределението му. Непълното работно време може да бъде: непълен работен ден; непълна работна седмица; непълен работен месец; работа през ден. Трудовото възнаграждение и платеният годишен отпуск са пропорционално на отработеното време. Трудовият стаж в случая се определя, като отработеното време се привежда в нормален работен ден. Правото на обезщетение, свързано с трудовото и осигурително правоотношение, се определя също пропорционално на времето, признато за трудов стаж.

Непълнолетен – Лице, навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18-годишна възраст. То е ограничено дееспособно. Може да извършва с лични действия обикновени правни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да разполага с придобитото от своя личен труд. Други правни сделки може да извършва само със съгласие на родителя или назначения му попечител, а актове на разпореждане с движими и не движими вещи извършва с разрешение на районния съдия, и то само при нужда или очевидна негова полза.

Непълнота на доказателствата – Основание за отмяна на порочно съдебно решение, поради непопълване на делото с доказателство и факт, релевантен за спора. Непълнотата може да се дължи на небрежност или обективна невъзможност на страната. Непълнота на доказателствата има и когато пред втората инстанция за първи път се прави ново възражение, което поставя под съмнение правилността на решението и за което не са събрани доказателства.

Несеквестируемо вземане – Вземане, към което не може да се предприеме принудително изпълнително действие. Установява се със закон. Такива са: вземането за издръжка, определена част от трудовото възнаграждение, обезщетението за временна нетрудоспособност, пенсията и др.

Несеквестируемост – Изключване на вещи и права като обекти на принудително изпълнение. Несеквестируемите вещи и права се определят от закона. Разпоредбите обаче са от диспозитивен характер, поради което длъжникът може да се откаже от предоставената му защита.

Несменяемост – Качество на съдия, прокурор или следовател, прослужил на длъжността повече от три години. Освобождаването от длъжност на такъв магистрат може да стане само: а) при подаване на оставка; б) при пенсиониране; в) при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление; г) при трайна физическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година.

Несъстоятелност – Съдебно производство на универсално принудително изпълнение за съразмерно удовлетворяване на хирографарните кредитори на търговец, спрял плащанията по търговски задължения. Производството започва по искане на търговеца или на кредитор по търговска сделка. Обявеният в несъстоятелност търговец се поставя в особено положение. Неговите права на разпореждане и управление са ограничени. Вместо него действа назначено от съда лице синдик, което има задължението да установи актива и пасива на търговеца, привилегированите и хирографарни вземания, да превърне имуществото на търговеца в пари и да заплати задълженията. Когато активът не покрива задълженията, той изплаща задълженията според поредността на привилегията, като остатъка разпределя съразмерно между хирографарните кредитори. През времето на несъстоятелността не се извършва друго принудително изпълнение. Производството по несъстоятелността се извършва под надзора на съда.

Неустойка – Договорна уговорка за отговорността на длъжника при виновно пълно или частично неизпълнение. Тя обезпечава изпълнението на задължението и обезщетява вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска и по-голямо обезщетение от неустойката, но трябва да установи действителните вреди. За разлика от задатъка, неустойката не се дава предварително. Българският закон не допуска комулативната неустойка, т. е. при неизпълнение да се дължи уговорената неустойка и обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойката има акцесорен характер. Тя се дължи, ако има главно задължение. Ако сключеният договор е нищожен, нищожна е и уговорката за неустойка. Унищожи ли се главният договор, отпада и неустойката, дори когато тя е договорена с отделен договор.

Неутралитет – Международен статус на държава, който при възникване на война заявява, че няма да участва на никоя страна (евентуален неутралитет). Този неутралитет може да бъде отменен едностранно. Постоянният неутралитет представлява международен статус на държавата, която се задължава да не участва в международни конфликти, които могат да възникнат, да не влиза във военни съюзи и блокове и да не предоставя територията си на чуждестранни войски и военни бази. Такъв статус има от 1815 г. Швейцария.

Неформален договор – Договор, за който законът не изисква форма за действителността.

Низходящ – Лице, което произхожда от друго лице. Низходящи са: дете, внук, правнук и т. н. Близостта на родството се определя от степени. Родствената връзка между родител и дете е от първа степен, между дядо (баба) и внук е от втора степен, между прадядо (прабаба) и правнук е от трета степен.

Нищожна сделка – Сделка, при която фактическият състав е опорочен от съществени недостатъци, поради което законът не й придава желаните правни последици, които тя нормално поражда. Основанията, при които сделката е нищожна, се определят от закон. Сделката е нищожна, когато: противоречи на закона; заобикаля закона; накърнява добрите нрави; има за предмет неоткрито наследство; има невъзможен предмет; няма изразена свободно воля от страната; няма предписаната от закона форма; няма основание; изразена е привидна воля. Тя не може да се заздрави (санира). Сделката е нищожна по право и не е необходимо обявяването й за нищожна по специален ред; Тя може да бъде нищожна по отношение на всички (абсолютно нищожна) или по отношение само на някои лица (относително нищожна).

Нищожно решение – Решение, което не отговаря на валидно решение и не поражда присъщите на съдебното решение правни последици. Нищожно е: когато не е постановено от съдебния орган в надлежен състав; постановено е извън пределите на право-раздавателната власт на съда; не е изготвено в писмена форма и не е подписано; когато не може да се разбере волята на съда; когато противоречи на основни принципи на правовия ред в страната. Нищожността на решението се предявява безсрочно: чрез възражение или по исков ред.

Новация – Подновяване

Нововъзникнало обстоятелство – Настъпил след приключване на устни състезания факт, който се отразява върху предмета на спора, решен със силата на пресъдено нещо.

Новооткрито доказателство – Релевантен за спора факт, който е съществувал по време на съдебния процес до приключване на устните състезания, но не е бил известен на страната, поради което не е разкрита обективната истина по делото.

Новооткрито обстоятелство – Факт, който по обективна причина не е бил известен на страната и не е бил включен във фактическия материал по делото. За него страната узнава след като съдебното решение е влязло в сила. Обстоятелството може да бъде юридическо или доказателствено. Не е новооткрито обстоятелство новосъздаденото доказателствено средство. Новооткритото обстоятелство е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

Нормална продължителност на работното време – Продължителността на работното време при нормални условия на труд. Зависи от вида на работната седмица. При петдневна работна седмица продължителността на нормалното седмично работно време е 40 часа, при шестдневна – 46 часа. Дневната продължителност на работното време при петдневна работна седмица е 8 часа, при шестдневна – е 8 часа, а в предпочивни и празнични дни – 6 часа.

Нормативен акт – Акт, издаден от оправомощен за това държавен орган, който регулира обществени отношения. Компетентността за издаване на нормативни актове е установена в Конституцията и законите. Законът за нормативните актове регламентира следните видове актове: закон, кодекс, постановление, правилник, наредба и инструкция. Той съдържа и указания, които трябва да се спазват при издаването на нормативни актове. Те трябва да се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Основни нормативни актове са законите. Между тях и другите нормативни актове съществува йерархия, на върха на която стои Конституцията, следвана от законите, постановленията, правилниците, наредбите и инструкциите. Всеки нормативен акт от по-нисша степен е длъжен да се съобрази с акта от по-висока степен. Ако съществува противоречие с акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Противоречието на законите с Конституцията се установява от Конституционния съд.

Норми на международно публично право – Правила на съвременното международно право, които доброволно се признават от всички държави. Те конкретизират развитието и детайлизират международноправните принципи. Основният им източник са международните договори (договорни норми). Голяма част са формулирани в Устава на ООН и в Декларацията на ООН от 1970 г. за принципите на международното право.

Норми на международното частно право – Норми, които уреждат гражданскоправните отношения с международен елемент. Тук особено значение имат преките норми, които непосредствено посочват правното регулиране на определени международни отношения в областта на гражданския обмен. Те могат да имат различни източници – в националното право или в международните правни актове. Такива са примерно нормите на нашия Семеен кодекс (глава XI), които определят приложимия закон при семейноправни отношения с международен елемент. Друга категория са отпращащите, които не регулират пряко отношенията, а препращат към други разпоредби, които следва да намерят приложение.

Носимо задължение – Задължение, изпълнимо по местожителството на кредитора

Нотариален акт – Официален свидетелстващ документ, издаден от нотариален орган. Ползва се с обвързваща (законна, формална) доказателствена сила. В тази форма може да бъде облечена всяка гражданскоправна и търговска сделка. В отделни случаи законът изисква сделката да бъде облечена в нотариален акт. Това изискване е за действителността на сделката. Напр. при всяка сделка, с която се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот между граждани, между граждани и юридически лица, законът изисква нотариална форма за действителността на договора.

Нотариално заверен подпис – Подпис, удостоверен от лице с нотариална компетентност, че е положен от посоченото в документа лице. Подписът може да бъде заверен от нотариус, от районния съдия, когато в съответния районен съд няма нотариус или последният е възпрепятстван, а когато в населеното място няма районен съд, подписът може да бъде заверен от кмета, зам. кмета и секретаря на общината и кмета на населеното място. В чужбина такова заверяване може да направи български дипломатически или консулски представител, когато се засвидетелства подпис на български гражданин и по силата на международен договор такова правомощие е предоставено на тези органи.

Нотариално завещание – Завещание, направено от наследодателя пред нотариус, записано от нотариуса и подписано от свидетелите, присъствали при изявяване волята на наследодателя. То може да не се подпише от завещателя, когато той не е в състояние да направи това. Тази причина се отбелязва от нотариуса върху завещанието.

Нотариалнозаверена дата – Дата, удостоверена от лице с нотариална компетентност, доказваща, че в деня на удостоверяването частният документ съществува. Тя е достоверна дата.

Нотариалнозаверено съдържание – Нотариално удостоверяване съдържанието на частен документ към датата на представянето на документа пред лице с нотариална компетентност, като едновременно с това препис от така удостовереното съдържание се съхранява в нарочна книга. Нотариално удостовереното съдържание удостоверява текста на документа и съществуването на документ към датата на представянето на нотариуса. То има значение и на нотариално удостоверена дата на частния документ.

Нотариус – Лице, придобило нотариална правоспособност, на което държавата възлага извършването на предвидените в законите нотариални действия. Макар действията, които извършва, да са му възложени от държавата, нотариусът не е държавен орган или служител. Той извършва действията лично и от свое име. За причинените вреди от незаконосъобразните му действия носи лична материална отговорност.

Нотификация – Термин в дипломатическата и договорната практика, с който се обозначава официално уведомление, което се връчва на Министерството на външните работи или на дипломатическия представител. В нея се излага позицията на държавата по определен международен въпрос, съобщава се за подписването на международен договор, за неговото ратифициране, денонсиране и пр.

Ноторен факт – общоизвестен факт

Нощен труд – Трудът, полаган от 22.00 до 6.00 часа. При нощен труд работодателят е длъжен да осигури облекчаващи условия за изпълнение на трудовите задължения. Полагането на нощен труд е забранено за: ненавършилите 18-годишна възраст; бременна и майка с дете до 3-годишна възраст. При съгласие такъв труд могат да полагат: майка с дете от 3 до 6-годишна възраст, както и майка, която се грижи за дете инвалид; трудоустроените; продължаващите образованието си без откъсване от производството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *