Буква: О

Обвинение – Една от основните процесуални функции в наказателния процес, която обхваща дейността по привличането на дадено лице към наказателна отговорност, обосноваване на тази отговорност по установения в закона ред и доказване виновността в извършване на престъпление. Обвинението може да бъде повдигнато при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и на законен повод. То се предявява на обвиняемия веднага след повдигането му, като се предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят със същността му, а при нужда следователят дава и допълнителни разяснения по неговото съдържание.

Обвинител – Лице, което поддържа и обосновава обвинението. За престъпления от общ характер това са прокурорът и частният обвинител, а при престъпления от частен характер – тъжител.

Обвинителен акт – Писмен акт на прокурора, в който се изразява становището му, че посоченото в акта лице е извършило престъпление. Обвинителен акт се съставя, когато прокурорът счете, че обвинението е доказано, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, предварителното разследване е извършено обективно, всестранно и пълно и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В него се съдържа описание на престъплението с правната му квалификация, данни за личността на обвиняемия и доказателствата, които установяват, че престъплението е извършено от обвиняемия, както и други данни, посочени в закона. Обвинителният акт се внася в съда и въз основа на него се образува наказателно дело от общ характер.

Обвиняем – Лице, срещу което е повдигнато обвинение в извършването на престъпление. Като страна в наказателния процес обвиняемият има следните права: да знае в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото и да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен (право на последна дума); да обжалва присъдата и актовете на органите на предварителното производство, които накърняват правата и законните му интереси; да има защитник. Обвиняемият не е длъжен да доказва невиновността си; за него съществува презумпция за невиновност до нейното оборване с влязла в сила присъда. Срещу обвиняемия се взема мярка за неотклонение.

Обезпечаване на доказателство – Събиране на доказателство, предхождащо предявяването на иска или във фазата на образуване на исковия процес. Провежда се, ако съществува опасност от загубване или затрудняване събирането му. Събира се по ред, предвиден от закона. Така събрано, то се счита за събрано в хода на исковия процес и служи като доказателство за твърдения факт. Всички доказателствени средства могат да се събират по този ред.

Обезпечение на иск – Гарантиране на бъдещото изпълнение на предявен пред съда иск. Обезпечението може да бъде преди, при или след предявяването на иска, докато няма влязло в сила съдебно решение. Когато искането за обезпечение е предявено преди предявяването на иска, съдът, като допуска обезпечението, дава срок на молителя за завеждане на делото. Ако не заведе дело в срок, съдът отменя допуснатото обезпечение. Обезпечението се допуска, ако искането е подкрепено с писмено доказателство, или ако бъде представена гаранция, изразяваща се в залог на парична сума, на държавни ценни книжа предадени в банка или ипотека.

Обезпечение пред съд – Дава се по разпореждане на закона или на съд. Обезпечението може да бъде в залог на парична сума, държавни ценни книжа и ипотека. Паричната сума или държавните ценни книжа се влагат в банка, която може да ги освободи или даде на вложителя само по разпореждане на съда. Ипотеката се вписва по разпореждане на съда въз основа на писмено съгласие с нотариално заверен подпис на собственика на недвижимия имот. Ипотеката се вдига по разпореждане на съда.

Обезпечение – Гарантиране изпълнението на дълг чрез правни средства. Обезпеченията биват: лични и реални (вещни). При личните обезпечения едно или няколко лица гарантират пред кредитора, че длъжникът ще изпълни задължението си. Ако не стори това, те поемат да изпълнят задължението. Форми на лично обезпечение са: пасивната солидарност и поръчителството. При реалните обезпечения една или няколко вещи се отреждат като специална гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на неизпълнение. Реалните обезпечения биват: залогът на движима вещ, залогът на вземане и ипотека. Особено положение като обезпечителни средства заемат привилегиите и правото на задържане.

Обезпечителен процес – Съдебно производство, при което се разпорежда вземането на обезпечителна мярка, осигуряваща за в бъдеще изпълнението на съдебното решение. Започва по искане на заинтересования. За постановяване на обезпечителна мярка трябва да се представи доказателство, което прави вероятно твърдялото субективно право, чиято защита се търси, или да се представи гаранция, обезпечаваща вредите от обезпечителната мярка, ако претенцията се окаже неоснователна.

Обезпечителна заповед – Разпоредителен съдебен акт за предприемане на действия по осъществяване на допусната от съда обезпечителна мярка. Мярката може да бъде: а) определена от закона; б) запор и възбрана; в) уговорена от страните; г) по преценка на съда. Мярката трябва да бъде адекватна на търсената защита, както и да предотвратява една неоснователна претенция. Постановява се от съда по искане на заинтересованата страна. Обезпечителна мярка може да се постанови при висящ процес и преди завеждане на делото.

Обезщетение по трудово правоотношение – При нарушаване на задълженията по трудовото правоотношение, виновната страна е длъжна да обезщети невиновната за настъпилите от нарушението вреди. Обезщетението се дължи в пари. Размерът му се определя от настъпилите щети или нормативно, като се изхожда от трудовото възнаграждение по индивидуалния трудов договор.

Обезщетение – Престацията, която длъжникът дължи за вредите, настъпили от неизпълнение на задължение.

Обект на престъплението – Правното благо, което се уврежда или поставя в опасност от престъплението и което е защитено чрез наказанието.

Обективни признаци на престъплението – Обстоятелства, които характеризират конкретното престъпление. Такива са: изпълнителното деяние, предметът на престъплението, времето, мястото и обстановката на извършването му, начинът и средствата, настъпилите последици и др.

Обективно право – Съвкупността от всички действащи в една държава през определено време нормативни актове. Съдържанието и обхватът на обективното право се изменят с промените в законодателството.

Обективно съединяване на искове – Процесуална институция, при която се допуска да бъдат разгледани в един процес (дело) два и повече иска между едни и същи страни. Такова съединяване има: когато ищецът с една искова молба предяви срещу ответника няколко иска; при предявяване на насрещен иск; чрез предявяване на инцидентен установителен иск; при предявяване на обратен иск срещу трето лице, при предявяване иск от подпомагана срещу помагаща страна.

Обещател (промитент) – Страната, която поема да изпълни договорно задължение към трето ползващо се лице-бенефициер.

Обжалване – Дейност на страните в наказателния процес, с която се атакуват действия и актове на органите на предварителното производство и съда, които засягат правата и законните интереси на жалбодателите. На обжалване подлежат всички присъди на първоинстанционния съд. Право на обжалване присъдата във всичките й части имат подсъдимият, прокурорът, частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техни права и законни интереси. Гражданският ищец и гражданският ответник могат да я обжалват само досежно гражданския иск. НПК определя формата, сроковете, последиците и другите обстоятелства свързани с обжалването.

Обида – Престъпление, което се осъществява чрез казване или извършване на нещо в присъствието на обидения, което унизява неговата чест и достойнство. Обидата може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Извършва се както чрез думи, така и с действие.

Обиск – Претърсване на лице. Извършва се с разрешение на прокурора с изключение на случая, когато лицето е задържано или когато има достатъчно основание да се предполага, че е укрило предмети или книжа от значение за делото. Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствие на поемни лица.

Обичайно право – Съвкупност от неписани правни норми с неизвестен произход, но от незапомнени времена се признават за задължителни и приложими. То е субсидиарен източник при частноправните отношения – гражданските и търговските.

Обичаят в наказателното право – Няма пряко значение и приложение. Включването на обичайни правни норми противоречи на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието. Нормите и понятията на обичая могат да имат косвено значение, когато наказателният закон си служи с тях или ги включва в законния състав на някое престъпление.

Облигации – Ценни книжа, които издават корпорациите или държавата, срещу които периодически се плаща лихва. След изтичане на определения срок номиналната им стойност се погасява от корпорацията (държавата), която ги е издала. За разлика от акциите, които носят колебаещ се доход (дивидент), облигациите дават на приносителя твърд лихвен процент.

Облигационно отношение – Правоотношение между две страни, по силата на което едната (кредитор) има право да иска от насрещната (длъжник) престация, която може да се изрази в едно действие или бездействие, с което да се осъществи резултат за задоволяване на правен интерес на кредитора. Облигационното отношение е между точно определени лица. Изпълнението на задължението може да се изисква само от длъжника. Кредиторът обаче може да взисква от останалите трети лица бездействие, т. е. да не извършват действия, които биха попречили за нормалното развитие на отношението.

Облигационно право – Съвкупност от правни норми, които уреждат правоотношенията между кредитора, който може да иска от длъжника осъществяването на определен резултат. Принадлежи към частното право.

Облигация – Ценна книга, която материализира правото на вземане от главница и лихва на нейния притежател и платима на определена дата. След изтичане на определения срок номиналната им стойност се погасява от корпорацията (държавата), която ги е издала. За разлика от акциите, които носят колебаещ се доход (дивидент), облигациите дават на приносителя твърд лихвен процент.

Обнародване на законите – Публикуване в Държавен вестник на приетите от Народното събрание закони. От датата на обнародването започва да тече тридневен срок за влизане на закона в сила (освен ако в самия закон не е постановено друго). Обнародването на законите е задължение на президента. Но обнародването на Конституцията, както и на измененията в нея и приемането на нова конституция се извършва от председателя на Народното събрание.

Обратен иск (регресен иск) – Вид обективно съединяване на иск. Страната по висящ процес предявява иск срещу трето лице, което може да бъде помагаща страна, тъй като предмета по първоначалния иск има предюдициално значение за обратния иск. Такъв иск може да предяви ищецът и ответникът. Предявява се най-късно до първото по делото заседание. Непредявяването на обратен иск не е пречка искът да се предяви в отделно дело.

Обратна сила на закона – Възможност за прилагане на един закон при правоотношения, възникнали преди неговото приемане, респ. влизането му в сила. Всеки закон поначало се приема, за да действа в бъдеще. Това е предпоставка за съобразяване поведението на гражданите с него. Затова по принцип законите нямат обратна сила. Обратна сила на закон или на друг нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, когато основателни съображения налагат това (чл. 14 от Закона за нормативните актове). Обратна сила на закона е недопустима в наказателното и административнонаказателното законодателство. Принципът за недопустимост на обратна сила на закона е предпоставка за създаване на стабилност в отношенията между правните субекти и увереност на гражданите в стабилността на правото.

Обратна сила при възстановяване на срок – При молба за възстановяване на срок, страната, пропуснала да извърши действието е длъжна да го извърши преди съдът да се е произнесъл по искането. Ако съдът допусне възстановяване на срока, действието се счита извършено в срок.

Обратно действие (сила) на наказателния закон – Действие по време на наказателноправните норми. Всички съвременни законодателства са възприели принципа, че наказателният закон няма обратно действие, т.е. че се прилага този закон, който е действал по време на извършване на престъплението. Този принцип е възприет и в нашето наказателно право. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което по време на извършването му не е било обявено за престъпление. По-късно издаден закон може да намери приложение само когато това е по-благоприятно за подсъдимия (предвижда по-леки наказания или изключва деянието от обхвата на престъпленията).

Обстоятелствена проверка – Вид нотариално удостоверение, при което нотариус проверява наличието на придобиване на правото на собственост по придобивна давност върху недвижим имот и издава съответния нотариален акт за собственост.

Общ европейски акт – Междуправителствен документ, приет през 1988 г. в Люксембург, с който се ревизира Римският договор. Създават се правни предпоставки за формиране на общ вътрешен пазар на страните-членки на Европейската общност и се институционализира европейското политическо сътрудничество.

Обща авария – Събирателно понятие за щетите, извънредните разходи или пожертвуванията, направени разумно преднамерено, за да бъдат спасени кораба, товара и навлото от обща за тях опасност. Общата авария се разпределя между кораба, товара и навлото.

Обществена опасност на деянието – Обективно неюридическо качество на престъплението, елемент на неговото определение. За да бъде обявено едно деяние за престъпление, то трябва да бъде общественоопасно, което означава да уврежда или застрашава обществения или държавния строй, личността на гражданина, неговите основни права, вкл. правото на собственост, както и други интереси, защитени от правния ред. Обществената опасност на деянието е едно от съществените обстоятелства, което се преценява при определяне на наказанието.

Общи престъпления – Престъпления, които могат да бъдат извършени от всяко лице (за разлика от особените), без да е необходимо някакво специално лично качество или отношение.

Община – Основна административнотериториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Има свои органи, избрани от населението. Други форми на непосредствено участие в самоуправлението са референдумите и общото събрание на населението. Орган на местното самоуправление е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години, а орган на изпълнителната власт е кметът, който също е избираем. Централните държавни органи и техните представители в общината могат да осъществяват контрол за законосъобразност (не и за целесъобразност) върху актовете на общинските органи, само когато това е предвидено в закона. Общинският съвет може да оспорва пред съда актовете и действията, с които се нарушават неговите права. Дейността на общините е регулирана цялостно в Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Общинска собственост – Притежаваното от община право на собственост върху движими и недвижими вещи. Тя бива публична и частна.

Общо събрание (ОС) на ООН – Състои се от всички членове на международната организация (184). Всяка делегация включва не повече от пет члена и необходимия брой съветници и експерти. Събранието обсъжда общите принципи на международното сътрудничество за поддържане на мира и безопасността и прави препоръки до членовете на ООН и до Съвета за сигурност. Освен това то съдейства за развитие на международното право и неговата кодификация, за международното сътрудничество в икономическата, социалната, културната и други области, за реализиране на основните права и свободи на човека и пр. ОС не може да взема задължителни решения, а само да отправя препоръки (рекомендации). ОС избира непостоянните членове на Съвета за сигурност, както и членовете на Икономическия и социален съвет (ИКОСОС). По препоръка на Съвета за сигурност избира Генералния секретар на ООН и приема нови членове. ОС провежда своята работа в сесии – редовни, специални и извънредни. Всяка държава-членка на ООН има право на един глас. По някои особено важни въпроси се изисква квалифицирано мнозинство (2/3). Спомагателни органи на ОС на ООН са главните и специални комитети и комисии, между които особена роля играе Икономическият и социален съвет (ИКОСОС).

Общо събрание на Върховния административен съд – Колективен орган на Върховния административен съд. Състои се от всички съдии при съда. Общото събрание е компетентно да издава тълкувателни решения по приложението от закон при неправилна или противоречива съдебна практика.

Общо събрание на Върховния касационен съд – Колективен орган на отделните колеги на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд има две общи събрания – общо събрание на наказателните колегии – състои се от съдиите на наказателната колегия и военната колегия и общо събрание на гражданската колегия – състои се от съдиите на гражданската колегия. Общото събрание на колегията приема тълкувателно решение по приложението на закон при неправилна или противоречива съдебна практика.

Общо събрание – Орган на корпоративно устроено юридическо лице. В него вземат участие членовете му. То е върховен негов орган. Правомощията му се определят от устройствения акт на юридическото лице или от закона.

Общоизвестен (ноторен) факт – Факт, познат на неопределен кръг от лица, който не се нуждае от доказване. Не се изисква той да бъде познат на всички. Съдът може да се позове на него без да събира доказателства. За общоизвестен факт се приемат големи политически, културни, спортни, природни и други събития.

Обявяване на отсъствие – Когато едно лице изчезне и за него няма сведение повече от една година, по искане на заинтересованите или прокурора съдът го обявява за отсъстващо. Лицата, които се явяват наследници на отсъствуващия, могат да бъдат въведени във владение на имота му, управляват го, ползват се от неговите приходи и представляват отсъствуващия. Разпоредителни действия те могат да извършват, само ако са от очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на районния съд. Ако се окаже, че лицето е живо, те предават управляваното имущество и връщат доходите, които са събрали след поканата за предаване на имота. Определението на съда за обявяване на отсъствие се отменя.

Обявяване на смърт – Когато за лице няма известие в продължение на повече от пет години от последното известие за него, то се обявява за починало от съда по искане на заинтересованите. Ако лицето е изчезнало при военни действия или друго събитие, което дава основание да се предполага, че лицето е загинало, смъртта може да се обяви, когато са изтекли две години от прекратяването на тези събития. Обявяването на смъртта на едно лице има правни последици, каквито настъпват при действителната смърт. Обаче ако е живо, остава правоспособно и дееспособно. При обявяване на смъртта съдът определя дата, а по възможност и час на предполагаемата смърт. Ако се съберат допълнително точни данни за смъртта, посочените в решението могат да се променят по съдебен ред. Ако се установи, че лицето е живо, по негово искане му се връща наличното имущество, безвъзмездно отчужденото, както и придобитото срещу отчуждените по възмезден начин имоти. Бракът обаче не се възстановява.

Обяснения на подсъдимия – Съществено доказателствено средство в наказателния процес. Състои се в устно излагане от обвиняемия на обстоятелствата и фактите, които имат отношение към процеса. Обясненията започват с отговор на въпроса признава ли се за виновен. На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на обясненията или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия. Въпросите трябва да бъдат ясни и конкретни. Те не бива да подсказват отговора или да внушават определен отговор. Обвиняемият не е длъжен да дава обяснение. Той не носи отговорност за неверни твърдения. Обясненията на обвиняемия са и едно от средствата му за защита в наказателния процес.

Оглед – Процесуално действие на органите на предварителното производство или съда, което се заключава в изследване на местности, помещения, предмети и лица с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване обстоятелствата по делото. Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, а когато е необходимо – и на експерти. Констатациите от огледа се отразяват в отделен протокол.

Огледални наказания – Наказания, които насочват към вида на престъплението, засягайки дееца в оная част на тялото му, с която той е извършил престъплението (напр. кастриране при изнасилване). Съвременното наказателно право не познава тоя вид наказания.

Ограничения за свидетелски показания – Свидетелското показание е универсално доказателствено средство в гражданския процес, но има ограничено приложение. Ограничението бива: абсолютна забрана и относителна забрана. При абсолютната забрана свидетелското показание е недопустимо. При относителната забрана свидетелското показание е допустимо, ако насрещната страна даде съгласие за това. Случаите, при които не се допуска свидетелско показание, са изброени изчерпателно от закона.

Одорология – Учение за миризмите, което се използва в криминалистиката. Изхожда се от обстоятелството, че всеки човек има специфична миризма, следи от която остават върху предмети, до които се е докоснал. С помощта на специално обучени кучета с остро обоняние, на които се дава този предмет, се разкриват извършителите на тежки престъпления (убийства, кражби и др.).

Окръжен съд – Съд, който разглежда първоинстанционни граждански и наказателни дела, предоставени му от закона. Като втора инстанция разглежда гражданските и наказателни дела, разгледани от районните съдилища от района, определен му от Висшият съдебен съвет. Упражнява контрол за законосъобразност над индивидуалните административни актове, издадени от административни органи. Упражнява общо организационно ръководство над районните съдилища в района му, като извършва ревизия на тяхната работа, анализира своята и на районните съдилища практика. Второинстанционните дела се разглеждат от колегиален състав от трима съдии. Първоинстанционните наказателни дела разглежда в състав – съдия и съдебни заседатели. Оставалите граждански дела се разглеждат еднолично от съдия. Ръководи се от председател.

Окръжна прокуратура – Структура от второто стъпало в йерархическата организация на прокуратурата. Създава се в населено място, където е седалището на окръжния съд и изпълнява функциите и компетенциите на прокуратурата в определения му район, който съвпада с този на окръжния съд. Ръководи се от окръжен прокурор.

Омисивни престъпления – Престъпления, които се извършват чрез бездействие, когато деецът е бил задължен да действа.

Опис – Писмен акт, съставен от съдия-изпълнител. В него той описва една или няколко движими и недвижими вещи подлежащи на секвестиране. В описа се отбелязват белезите на вещта, които я индивидуализират, за да може да бъде отделена от неописаните.

Опит – Започнато изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнително деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. При опит извършителят се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които деянието е останало в стадия на опита. При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. Опитът бива довършен или недовършен.

Оправдателна присъда
– Присъда, с която подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност. Тя се постановява, когато обвинението не е доказано. Хипотезите тук могат да бъдат няколко: а) не е установено, че деянието, за което подсъдимият е обвинен, е извършено; б) не е установено, че деянието е извършено от подсъдимия; в) не е установено наличието на вина у подсъдимия; г) деянието не съставлява престъпление (несъставомерно е). Ако подсъдимият е бил задържан под стража, той се освобождава веднага след произнасяне на присъдата.

Определение – Писмен акт, с който съдебен състав се произнася по извършването на процесуално действие. Определението има вътрешнопроцесуален ефект за конкретното дело. Определение, което прегражда развитието на процеса, може да се обжалва с частна жалба пред по-горния съд, отделно от решението, с което делото се решава по същество. С частна жалба се обжалва определение, за което изрично се предвижда такъв ред на обжалване. Останалите определения не подлежат на обжалване. Тяхната правилност и законообразност се преценява с оглед на отражението, което са дали върху правилността на постановеното решение, т. е. дали делото е решено при непълноти на доказателствата или са нарушени съществени съдопроизводствени правила. По начало съда може сам да отменя и изменя постановеното определение. Определението не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Определителни наказателни норми
– Норми, които нямат регулативно съдържание, а дават законова дефиниция на наказателноправни понятия, категории и институти и очертават тяхното съдържание.

Определяне на наказанието
– Конкретизиране по вид и размер наказанието, което се налага на подсъдимия за извършено от него престъпление. Изходна точка при определяне на наказанието са неговите цели (вж. цели на наказанието). Когато определя наказанието, съдът се ръководи и от принципа на справедливостта, който изисква съответствие с извършеното престъпление. Освен това НК задължава съда да има предвид обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършването на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. При системата на относително определени в закона санкции (с минимум и максимум) наказанието се определя в рамките, предвидени в закона за съответното престъпление. При наличие обаче на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът може да определи наказание и под предвидения минимум или да премине към по-леко наказание. Тази възможност е дадена и при опита и помагачеството. В някои случаи (при множество престъпления) може да бъде наложено наказание и над максимума. При алтернативни наказания се налага най-подходящото по вид и размер наказание. Определянето на наказанието е трудна и много отговорна дейност, която изисква високи лични и професионални качества.

Опрощаване – Погасяване на задължение по договор между длъжника и кредитора. С договора кредиторът се отказва от своето право. За такъв договор е необходимо страните да бъдат дееспособни. Предмет на договора може да бъде всяко вземане. Възможно е опрощаването и на бъдещо вземане, стига законът изрично да не го забранява. Погасителният ефект настъпва и за акцесорните договори: залози, поръчителство, ипотека. Опростеното задължение на един солидарен длъжник води до опрощаването и на останалите, ако кредиторът не е залазил правата си срещу тях.

Оптация – Доброволен избор на лице, което има две гражданства, на едно от тях. Правото на оптация се урежда в съглашение между държавите или от вътрешното законодателство на страната, в която гражданинът живее.

Органи на предварителното производство – Органи, които са оправомощени да образуват и извършват предварително производство. Това са прокурорът, следователят, помощник-следователят, разследващият полицай и органите на МВР.

Организации и учреждения на ООН – Институции, които подпомагат работата на международната организация в отделни направления. Те представят ежегодно доклади по своите проблеми. Такива организации са примерно Международната организация на труда (МОТ), ЮНЕСКО, Международният валутен фонд (МВФ) и др.

Организация за икономическо сътрудничество и развитие
– Създадена е през 1961 г. като приемник на Организацията за европейско икономическо сътрудничество. Целите й са: развитието и икономическото благосъстояние на страните-членки (25 държави, 12 от които членки на Европейската общност), стимулиране на усилията по отношение на развиващите се страни и др. Нейни органи са Съвет, Секретариат и работни групи. Седалището на организацията е в Париж.

Организация на американските държави (ОАД)
– Създадена през 1890 г. във Вашингтон. Първоначалната й цел е била разпространяване на търговска информация, но постепенно сътрудничеството се разширява. През 1948 г. в Богота е одобрен Уставът на ОАД, а през 1978 г. влиза в действие Американската конвенция за правата на човека (Пакта от Сан Хосе), с която се създава Междуамерикански съд по правата на човека. Основните цели на ОАД са укрепването на мира и сигурността на континента, мирното разрешаване на спорове, разширяване на икономическото, социалното и културното сътрудничество, борба с бедността. Висшият орган на ОАД е Генералната асамблея. За икономическото сътрудничество отговаря Междуамериканският икономически и социален съвет. Членове на ОАД са 35 американски държави. Седалището е във Вашингтон.

Организация на африканското единство
– Създадена е през 1963 г. от 32 страни. Целите са: насърчаване единството и солидарността на африканските държави, координиране и интензифициране на сътрудничеството, защита на суверенитета и териториалната цялост. Ръководен орган на организацията е Асамблеята на държавните и правителствените глави, а освен това Комитетът на министрите, генералният секретар и Секретариат. Сега членове на организацията са 52 страни. Седалището й е в Адис Абеба.

Организация на обединените нации (ООН)
– Най-голямата и всеобхватна международна организация. Създадена е на 26 юни 1945 г.в Сан Франциско, САЩ, от 50 държави. Уставът на ООН влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след необходимите ратификации от страните-членки. Като междудържавна организация ООН е създадена по инициатива на участниците в антихитлеристката коалиция. Основните й цели, отразени в Устава, са: запазване на международния мир и сигурност, регулиране на международни конфликти и спорове по мирен път, развитие на приятелските отношения между държавите и нациите върху основата на равноправието и самоопределението на народите, разширяване на международното сътрудничество за решаване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми, уважение и спазване на основните човешки права и свободи. Главни органи на ООН са: Общото събрание (генерална асамблея), Съвет за сигурност. Икономически и социален съвет (ИКОСОС), Съвет по попечителство, Международен съд и Секретариат. Правният статус на ООН е фиксиран в приетата през 1976 г. Конвенция за привилегиите и имунитета на ООН. Бюджетът на организацията се формира от членски внос на държавите, който се определя в зависимост от националния доход на всяка държава-членка. Броят на държавите-членки на ООН понастоящем е 184. Седалището на организацията е в Ню Йорк, като във Виена и Женева има центрове на ООН. ООН възглавява система от междуправителствени организации, наречени в Устава на ООН “специализирани”, които съдействат за развитието на целите на ООН в съответната област. По време на 50-годишната дейност на ООН организацията преминава през различни периода на влияние върху международните отношения. След края на “студената война” значението и ролята на ООН и по-специално на Съвета за сигурност се повиши рязко, особено във връзка с операциите по поддържане на мира в света.

Организация на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО)
– Създадена е през 1945 г. от представители на 44 страни като специализирана организация на ООН. Основните й цели са: принос за осъществяването на мир и сигурност чрез поощряване на сътрудничеството в образованието, науката и културата; всестранно зачитане на справедливостта, правата на човека и основните свобода; без каквато и да било дискриминация; насърчаване на интелектуалната и творческа дейност и др. Главен орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция. Изпълнителната дейност се осъществява от Изпълнителен съвет. Секретариатът се възглавява от Генерален директор. Под егидата на ЮНЕСКО са приети поредица от международни конвенции и препоръки в областта на образованието, опазването на културното наследство, правата на човека. В ЮНЕСКО членуват 178 страни. Седалището на организацията е в Париж.

Организация на североантлантическия договор (НАТО) – Създадена е през 1949 г. от 11 европейски държави и САЩ. По-късно броят на членовете става 16. Съюзът предвижда обща сигурност за членовете си чрез сътрудничество и консултации по политически, военни и икономически въпроси, както и в областта на науката и други невоенни сфери. С разпускането на Варшавския договор и края на студената война НАТО започна процес на фундаментални промени в структурата и политиката, за да посрещне новите реалности. Тези промени включват: нова стратегическа концепция; намалени и по-подвижни военни части; засилена координация и сътрудничество с други международни институции; активно включване в операциите по поддържане на мира и в уреждане на международните конфликти; интензивни контакти и консултации със страните от Централна и Източна Европа и с бившия Съветски съюз чрез създаване на Съвет за сътрудничество (1991 г.) и чрез новата програма “Партньорство за мир”, лансирана през януари 1994 г. На срещата на високо равнище (Брюксел, 1994 г.) бива одобрена концепцията за комбинирани съвместни въоръжени сили, които могат да бъдат използвани в определени случаи.

Организация на страните-износителки на петрол (ОПЕК) – Създадена е през 1960 г. Целите й са: координиране и обединяване на петролните политики на страните-членки, стабилизиране на цените на петролните пазари, оказване на техническа помощ, установяване на нов икономически ред, основан на справедливост, взаимно разбиране и грижа за благосъстоянието на народите. Органи на ОПЕК са Конференция на представителите на страните-членки, Секретариат и Главен секретар. Членове на ОПЕК са 12 страни със значителен добив на нефт. Щаб-квартирата на организацията е във Виена.

Организирана престъпност – Отежнена форма на престъпността. Характеризира се не само с по-голям брой участници, но и със своя вътрешна организация и структура, както и с по-широк обхват на престъпна дейност. Най-ярката форма на организираната престъпност е мафията. За постигането на своите цели организираната престъпност прилага изнудването, заплахата, подкупа на длъжностни лица, включване на представители на властта. Дейността й е ориентирана към крупни грабежи, търговия с наркотици, хазарт, позволени и непозволени форми на бизнеса. Тя носи огромни печалби на своите участници, а на обществото нанася тежки вреди.

Ордалии (Божи съд) – Древно доказателство за виновност, познато и на нашето обичайно право. Състои се в изпитание на заподозрения чрез нажежено желязо, вряла или ледена вода и др. Който издържи на изпитанието, се счита за невиновен.

Оригинерно придобиване на вещно право – Първично придобиване – придобиване на вещното право без правоприемство. Такива способи са: придобивната давност, приращението, отчуждаването.

Оръдия на престъплението (Instrumenta sceleris) – Предмети, предназначени или послужили за извършване на престъпление. Когато принадлежат на виновния, те се отнемат в полза на държавата.

Освидетелстване – Оглед на лица. Извършва се за установяване физически признаци на тялото, служещи за идентифициране на личността или за изясняване на други въпроси, както и за откриване на следи върху човешкото тяло (рани, следа от удари и пр.), които имат значение за правилното решаване на делото. При освидетелстването не се допускат действия, които унижават достойнството или са опасни за здравето на освидетелствания.

Освобождаване от изтърпяване на наказанието – Неизтърпяване изцяло или отчасти на наложено с влязла в сила присъда наказание. Основания, които НК предвижда, са: условно освобождаване, предсрочно освобождаване и помилване. Освен тях следва да се добавят: изтичане на предвидената в закона давност за погасяване изпълнението наказанието и амнистията.

Освобождаване от наказателна отговорност – Прилагане вместо наказание на друга мярка, предвидена в закона. Допуска се при леки престъпления, като се налага административно наказание. По отношение на непълнолетните се прилагат възпитателни мерки по ЗБППМН. Когато са налице предпоставки за прилагане на различни мерки, прокурорът или съдът решава коя от тях е най-подходяща.

Осигурителна вноска – Дължимата вноска към фонд “Обществено осигуряване” за поетите от него обезпечения. Размерът й се определя от Министерския съвет.

Осигурителна книжка – Поименен официален писмен документ, който удостоверява, че лицето е осигурено за отделни или всички осигурителни случаи по общественото осигуряване.

Осиновяване (adoptio) – Правен институт, при който между две лица се установява правна връзка подобна на тази между родител и дете. Осиновяването бива: пълно, когато между осиновителя и неговите роднини и осиновения се установява правна връзка като тази между родител и дете, като връзката между осиновения и роднините му по произход се прекратява; непълно, когато правната връзка се установява само между осиновителя и осиновения и неговите низходящи. Законът определя условията, при които може да стане осиновяването.

Основание (кауза, причина) – Непосредствената, типичната и постоянната цел на даден вид правна сделка. Тя е съществен елемент при каузалните сделки. Тя дава обяснение защо става имущественото разместване между субектите на правната сделка. Каузалната сделка е нищожна, ако няма основание. Абстрактните сделки, при които има разместване ла имуществени стойности, нямат във фактическия състав основание.

Основен капитал – Цифрено изразена в пари величина на имуществото, образувано от вноските на съдружниците при дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, предназначено за постигане на целите на дружеството, и което служи за обезпечаване на кредиторите. Основният капитал е относително непроменлива величина.

Основни начала на наказателния процес – Ръководни принципи на наказателния процес, формулирани в НПК. Най-съществените между тях са: независимост на съда и прокурора, равенство на страните, разкриване на обективната истина, право на защита, публичност на съдебните заседания, непосредственост, вземане решение по вътрешно убеждение и др. Върху тези начала се изгражда българският наказателен процес.

Основни принципи на международното право – Общопризнати правила за поведение на субектите на международноправните отношения по най-важните въпроси на международния живот. Формулирани са в Устава на ООН и в Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (1975 г.). В тези принципи се включват: неприлагане на сила в международните отношения; ненамеса във вътрешните работи на държавите; суверенно равенство между отделните държави; добросъвестно изпълнение на задълженията, произтичащи от международните договори и др.

Особен залог – Залог без предаване на залога на кредитора или трето лице. Учредява се с писмен договор, вписан в Централен регистър на особените залози. Учредява се върху движими вещи, ценни книги, вземания, дружествени дялове в търговски дружества, търговски предприятия и съвкупности от вещи.

Особена юрисдикция – Орган, който има правораздавателни функции, но няма белезите, присъщи на съда. Компетентността на особената юрисдикция е ограничена. Тя правораздава само по делата, посочени от закона.

Особени престъпления – Престъпления, които могат да се извършват само от лица, които притежават специално качество или отношение (длъжностно лице, лекар и др.). При някои престъпления специалното качество води до нова – по-тежка или по-лека – правна квалификация на деянието.

Особено исково производство – Исково производство, създадено за разрешаването на спорове, за които са необходими специални процесуални правила. Законът урежда само особените правила за тях, като за всичко останало препраща към общото исково производство. Особени искови производства са създадени за делата: брачните; за гражданско състояние; за поставяне под запрещение и отмяна на запрещение; за съдебна делба; за възстановяване на нарушеното владение; за сключване на окончателен договор; по финансови начети; признаване и допускане изпълнение решение на чуждестранен съд.

Особено мнение – Становище на член на съдебния състав (съдия или съдебен заседател), който не е съгласен с постановената от мнозинството присъда изцяло или в отделни нейни части. Особеното мнение се обявява при произнасяне на присъдата. То се отбелязва при подписването на диспозитива, а основанията се излагат в писмена форма към мотивите.

Оставка – Едностранно искане за прекратяване на трудовото правоотношение. Употребява се при някои държавни служители: съдии, прокурори, следователи и др.

Осъдителен иск – Иск, с който се цели да се установи със силата на пресъдено нещо съществуването на гражданско притезание и ответникът да бъде осъден да го изпълни.

Осъдителна присъда – Присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и му се налага наказание, независимо от неговия вид и от това, дали следва да се изтърпи. Осъдителна присъда се постановява, когато обвинението е доказано по безсъмнен начин. Всяко съмнение е пречка за постановяване на такава присъда. Осъдителната присъда не може да почива на предположения, а само на твърди доказателства.

Осъдително решение – Съдебно решение, с което се уважава предявен осъдителен иск. С него съдът признава съществуването на неизпълнено гражданско притезание и осъжда ответника да изпълни задължението си.

Отвличане на лице – Престъпление, което се състои в противозаконно задържане на лице в неизвестно на близките му или на органите на властта място. Със специална наказателноправна защита против това престъпление се ползват лицата, които се намират под международна защита. Уместно е този режим да се разшири и за други категории лица (малолетни) или за случаите, когато отвличането е направено с користна или безнравствена цел, когато към отвлеченото лице е проявена жестокост или отвличането е извършено по поръчение или в изпълнение на решения на престъпна организация.

Отвод на закона – Правото на съда да не приложи по дадено дело определен закон или текст от него, защото го счита противоречащ на конституцията. В съвременните законодателства отговорът на въпроса, дали даден закон е противоконституционен, или не, е предоставен на специален орган – Конституционен съд. По нашата Конституция съдилищата нямат право да правят отвод на закона. Що се отнася обаче до подзаконови актове, които по преценка на съда противоречат на закона, тези актове няма да намерят приложение, а ще се приложи законът.

Отвод – Възражение против участието на съдия при разглеждането на делото. Основания за отвод са посочени в закона. Най-общо казано, те се заключават в опасение от предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на делото, т.е. в наличие на обстоятелства, които могат да се отразят върху неговата обективност и безпристрастност. Основанията за отвод на съдиите се отнасят и до съдебните заседатели, прокурора и следователя; Средство за процесуална защита на ответника. С него ответникът се брани като оспорва правото на иск на ищеца или неговото упражняване. С него се иска прекратяване или спиране на делото поради липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки.

Отговорност за разноски – Отговорност на страната, срещу която е постановен съдебният акт за направените от другата страна разноски. Осъществява се само по висящия процес, но не е отделен иск. Достатъчно е страната да е поискала писмено или устно във висящия процес тази отговорност, за да й бъдат присъдени направените разноски. Отговорността е обективна и невиновна. Разноски дължи страната и когато е положила необходимите грижи за разкриване на обективната истина.

Отговорност на народния представител – Поначало народните представители се ползват с депутатски имунитет и не носят наказателно отговорност. Срещу тях може да бъде предприето наказателно преследване само при спазване на чл. 70 на Конституцията – за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание. За изказани мнения и за гласувания в парламента те не носят отговорност.

Отегчаващи обстоятелства – Обстоятелства в наказателния процес, чиято наличност обуславя налагането на по-тежко наказание. Тези обстоятелства може да изхождат от личността на извършителя, неговото съдебно минало (осъждания) и прояви, от тежестта на престъпните последици, от начина на извършване на престъплението и пр. Българският НПК не посочва кои обстоятелства са отегчаващи, а дава право на съда да направи преценка за тях. Не може обаче да се включи в отегчаващите (както и в смекчаващите) обстоятелство, което характеризира самото престъпление, т. е. е елемент от неговия състав.

Отзоваване на дипломатически представител – Основание за това може да бъде инициативата на държавата, чийто представител е лицето, инициатива на правителството по местопребиваването, когато лицето бива обявено за persona non grata, скъсване или прекъсване на дипломатическите отношения.

Отказ от иск – Едностранно изявление на ищеца, отправено до съда, с което заявява, че занапред не ще поддържа предявения иск. Погасява правото на иск на ищеца по отношение на спорното право и след изявлението не може да предявява същия иск. Отказ от иск може да се направи по всяко време на висящ процес, включително и пред втората инстанция. Не се изисква съгласие на ответника.

Отказ от наследство – Едностранно писмено заявление, направено пред съда по местооткриване на наследството, с което наследникът по закон или завещание заявява, че не приема наследството. Отказът се вписва в нарочна книга. Не може да направи отказ наследник, който преди това е приел изрично или мълчаливо (тацитно) наследството. Отказът от наследството е неоттегляем. Наследникът, направил отказ, се счита, че не е имал никога право върху наследството на наследодателя. Припадащият му се дял увеличава дяловете на останалите наследници.

Отказ от право на собственост – Едностранно волеизявление на собственика, с което той се отрича от притежаваното право на собственост. Отказът може да бъде изричен или мълчалив. Само когато се касае до отказ от Право на собственост върху недвижим имот, отказът трябва да бъде писмен с нотариално заверен подпис и да се впише в нарочна книга при районния съд.

Отказ от право – Едностранна сделка, с която носителят едностранно се лишава от правото си. Поначало сделката е неформална. Отказът от вещни права върху недвижима вещ е писмен с нотариално заверен подпис и се вписва в нарочен регистър при районния съд, в чийто район се намира вещта.

Отказ от приготовление и опит – Основание, при което наказуемостта отпада. Отказът трябва да бъде доброволен “по собствена подбуда”. При недовършения опит той се проявява в преустановяване изпълнението на намисленото деяние, а при довършен – в предотвратяване настъпването на престъпните последици. Но ако деянието, в което са се проявили приготовлението и опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът ще отговаря за това престъпление.

Отказ от съучастие – Основание за отпадане наказуемостта на подбудителя или помагача. Отказът трябва да бъде доброволен. Освен това законът изисква подбудителят и помагачът да попречат да се извърши престъплението или да предотвратят настъпването на престъпния резултат.

Отклонение от военна служба – Военно престъпление, което се състои в напускане без разрешение частта или мястото на службата или неявяване на служба при назначение или командировка, от отпуск, лечебно или поправително място. Специални законови състави визират продължителното отклонение и отклонението завинаги, както и отклонение чрез симулиране на болест, подправка на документи или по друг измамлив начин.

Откриване на наследство – Наследството се открива в деня на смъртта на наследодателя по последното му местожителство. Времето и мястото на откриването на наследството имат важно значение. Времето определя наследствените правоотношения: кои са наследниците и какво е наследството, както и приложимият закон. Местооткриването е от значение за определянето на органите, които трябва да извършат определени действия по откриване на наследството. Мястото на откриване на наследството може и да не съвпада с мястото, където е настъпила смъртта.

Открито заседание – Заседание за разглеждане на делото от съд. За провеждането му страните по делото се уведомяват, за да могат да вземат участие. В залата за провеждане на заседанието могат да присъстват и други лица. Откритото заседание трябва да се различава от “заседание при закрити врата”. Откритото заседание е израз на публичното начало в правосъдието.

Открито море – Морско пространство извън границите на териториалното море, свободно за ползване от всички страни. Като международен проблем откритото море се третира още в книгата на Хуго Гроций “Свободно море” (1609 г.). Според съвременното международно право никоя държава няма право да претендира за суверенитет върху каквато и да било част от откритото море.

Отлагане изпълнението на наказанието – Дейност на прокурора по отсрочване началния момент на изпълнение на наказанието. Условията, при които се допуска, са: бременност на осъдената или раждане, тежко заболяване; по отношение на необходими специалисти (до три месеца) и на учащи се (до два месеца). Когато поради особени обстоятелства, като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствен трудоспособен член на семейството, незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или неговото семейство, изпълнението се отлага до три месеца.

Отлагане на дело – Действие на съда, с което заявява, че разглеждането на делото ще продължи в друго заседание.

Отлагателно (суспензивно) вето – Право на държавния глава да отложи изпълнението на приет от парламента закон. По нашата Конституция (чл. 101) президентът може мотивирано да върне приетия закон на Народното събрание, когато не е съгласен с него. Това право не може да му бъде отказано от парламента. Народното събрание обсъжда отново закона. За приемането му е необходимо – повече от половината от всички народни представители. Президентът е длъжен да обнародва повторно приетия закон в седемдневен срок.

Отлагателно условие – Бъдещо несигурно събитие, с чието настъпване се поражда правоотношението по правната сделка.

Отменителен иск (actio pauliana, павлов иск) – Иск на кредитора, с който последният иска да се обяви за недействителна по отношение на него извършена от длъжника сделка, която го уврежда. Предпоставки за предявяването са: увреждане на кредитора от сделката, изразяващо се в създаване или увеличаване на неплатежоспособността на длъжника; намаляване на имуществото му или затрудняване на удовлетворяването. Длъжникът трябва да знае за увреждането. Не се изисква действието да е извършено с намерение да се вреди. С уважаването на иска извършеното от длъжника действие се счита неизвършено спрямо кредитора му до размера на неговото вземане,

Отменителни (аброгативни) норми – Правни норми, с които се отменят закони или отделни текстове на действащото законодателство. Те нямат самостоятелно значение, а получават смисъл, като се свържат със закона или нормата, които се отменят.

Отменяне на присъдата – Действие на второинстанционния съд по наказателно дело, образувано по протест на прокурора или жалба. Основанията за отмяна са посочени в НПК: нарушаване на закона, съществено нарушаване на процесуални правила, непълнота на доказателствата, необоснованост на присъдата, явна несправедливост на наказанието. В някои случаи, след като отмени присъдата, втората инстанция решава делото, а в други го връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Отметнина – Даденото или обещаното да се даде нещо при отмятане (отказване) от договор. Далата го страна ако се откаже от договора го губи или ако го е обещала го дължи. Ако получилата го страна се отметне връща полученото в двоен размер.

Отмяна на закона – Акт, с който се прекратява действието на закона. Отмяната става само със закон. Неприлагането на един закон, независимо от причините за това и продължителността на неприлагането, не води до неговото отменяне. В отменяващия закон може изрично да се посочи, че старият се отменя или това да се вижда от неговото съдържание – регулиране на същите правоотношения. Нормално и издържано от гледище на законодателната техника е да се посочва изрично, че се отменя действащият дотогава закон.

Отнемане на моторно превозно средство – Често срещано престъпление. Състои се в отнемане без съгласието на собственика на МПС с намерение за ползване (не за присвояване). Престъплението е квалифицирано, когато е последвала повреда, когато деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти.

Относителна недействителност – Вид недействителност на сделка, която поначало е действителна и поражда правните последици, но по силата на закона тя няма действие по отношение на едно или няколко лица. Отличава се от нищожността, защото не е всеобща, а само спрямо определени лица. Тази недействителност може да бъде заздравена.

Относително (релативно) мнозинство – Мнозинство, изразяващо се в наличие на най-голям брой гласове в полза на дадено предложение, независимо от техния дял в общия брой на гласувалите. За приемане на закон от Народното събрание се изисква абсолютно мнозинство.

Относително право – Вид притезателно право, което дава власт да се изисква определено поведение (действие или бездействие) от конкретно определено лице. Напр. заемодателят може да иска връщането на заетата вещ само от заемателя.

Отпуск – Времето, през което работникът се освобождава от изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение, без последното да се прекратява. Отпускът бива: платен и неплатен; редовен и допълнителен; поради временна нетрудоспособност и гледане на болен член от семейството, поради бременност и раждане; за отглеждане на малко дете; служебен или творчески; за кърмене и хранене на малко дете; при смърт; за обучение през време на военноучебен сбор; за осъществяване на синдикална дейност; за изпълнение на граждански и обществени задължения.

Отрицателен установителен иск – Иск, с който се цели да се установи, че спорното право между страните не съществува. Неговото уважаване с влязло в сила съдебно решение препятства предявяването на положителния установителен иск между същите страни и с предмет същото право.

Отрицателна процесуална предпоставка – Процесуална предпоставка, която не трябва да е на лице при упражняване правото на иск. Нейното наличие изключва развитието на съдебно производство. Такива предпоставки са: наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни и със същия предмет, наличността на договор, предоставящ подведомствеността на спора на помирителен или чуждестранен съд; наличието на висящ процес между същите страни и за същия предмет и др.

Отстраняване от делото – Изваждане на член от съдебния състав, който поради особени отношения с една от страните по делото хвърля съмнение за безпристрастността при решаване на делото.

Оттегляне на жалба – Едностранно изявление на жалбоподател, с което заявява, че не поддържа изцяло или частично предявената жалба. Оттеглянето може да стане по всяко време на второинстанционното производство. Като последица от оттеглянето е прекратяване на второинстанционното производство и влизане в сила на съдебния акт на първата инстанция. Съгласие на противната страна не се изисква.

Оттегляне на иск – Едностранно изявление на ищеца до съда с искане да се прекрати производството и да не се произнася по същество на спора. При оттегляне ищецът не се отказва от правото на иск и може да предяви наново оттегления иск. Оттеглянето може да се отнася до целия иск или до част от него. Може да бъде писмен или устен (в съдебно заседание). Когато искът се оттегля до приключване на първото съдебно заседание, съгласие на ответника не се иска. След първото по делото заседание оттегляне на иска е възможно само със съгласие на ответника. При несъгласие на последния делото продължава.

Отчуждаване – Принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура, за да бъде задоволена важна обществена нужда. Отчуждаването може да се извърши за задоволяване само на държавна или общинска нужда. В този случай правото на собственост се придобива от държавата или общината по оригинерен начин. Държавата и общината не са правоприемници на собственика, чийто имот е отчужден.

Оферта – Предложение

Официален документ – Документ, издаден от орган на държавната власт в това му качество. Той бива: диспозитивен и свидетелстващ. Документ, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Преправяне съдържанието на официален документ и съставянето на неистински, както и ползването им, съставлява престъпление.

Официални езици на ООН – Езиците, възприети в работата на международната организация. На тези езици се превеждат официалните документи на ООН, на тях се водят дискусиите в Общото събрание и други институции, като се осигурява симултанен превод. Официалните езици на ООН са: английски, френски, руски, испански, китайски и арабски.

Официални празници – Дни, през които работникът или служителят е освободен от задължението да полага дължимия труд по трудовото правоотношение. За разлика от отпуската, те са вид почивка, свързани с важни исторически, политически, културни и други значими събития. Определят се със закон. Полагането на труд през тези дни е свързано с увеличено заплащане.

Охранителен акт – Актът, издаден от съда в охранително производство. Той поражда правни последици, без да създава неизгодни правни последици за друго лице. Охранителният акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Охранително производство – Съдебно производство, насочено към издаването на охранителен акт. При него не се дава защита на възникнал спор по правоотношение, а съдът съдейства на носителя на правото било да го докаже, било да го упражни. То е едностранно, тъй като в него не взема участие страната, на която актът ще се противопостави. Охранителното производство има за цел да предотврати един правен спор. Започва винаги по молба на заинтересования. Родово подсъдно е на районния съд, като разглеждането на искането става обикновено в закрито заседание. Диренето на обективната истина е негов принцип. На обжалване подлежи само актът, с който съдът отказва да уважи искането. Към охранителното производство спадат: нотариалните удостоверения, производството за установяване на факти, обявяване на отсъствие или смърт, по открито наследство, по обезсилване на ценни книжа и др.

Очна ставка (очи в очи) – Доказателствено средство за разрешаване съмнението, породено от противоречиви показания на свидетели или на обясненията на страна. Процесуално действие, при което се извършва едновременен разпит на обвиняеми или на обвиняеми и свидетели. До очна ставка се прибягва, когато съществуват противоречия между обясненията на обвиняемите или между тях и показанията на свидетелите. С разрешение на съответния орган (следовател, председател на съда) лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *