Видове тълкувателни методи и резултати

Видове тълкуване:

 

Според субектът, който може да тълкува:
– автентично тълкуване – извършва се от органа създал юридическия акт / НС – народно събрание /
– административно тълкуване – органите на изпълнителната власт
Бива още:
– постояно /конкретно/ – извършва се във постоянната ежедневна дейност на административните органи
– общо /обобщаващо/ – с цел да се обобщи практиката на администрацията с общо, точно и правилно прилагане на закона.
Съдебно тълкуване – органи на съдебната власт/съд,следствие,прокоратура/
ВКС – върховен касационен съд
ВАС – върховен административен съд
Издават тълкователни решения, които са задължителни за всички видове съдилища под тях.
Неофициално /научно/ тълкуване – видни юристи и адвокати, но няма задължителен характер.

 

Методи на тълкуване – средствата които използва тълкователя, за да достигне до изясняване, става ясно как се тълкува.действащото право не е само съвкупност от правни норми, то е система от знаци,които имат определено значение затова с казва, че правото има свой словестно документален играматическо логически израз. Те са сързани /методите/ с юридическа техника – съвкупност от практичски правила за прилагане на елемените на правото /технологията/.

 

1. Езиков метод – характерно за правните норми е, че те имат свой юридически език, особено наситен справни понятия – характеризира се с обективност, единомисленост и еднозначност.
Езиковите правила се делят на няколко вида:
– семантични – /смисъла/ в законите думите и изразите се употребяват в  техния общоуотребим смисъл.
– синтактични – изриченията трябва да са построени без излишни думи и са прости по състав
– прагматични – определя мястото и ролята на законите в системата на юридическите актове.
– граматически – препинателните знаци/в правото се четат и точките и запетаите/
– логически – логическите връзки в юридическия акт който се тълкува,използват се логически правила /например: аргумент за равнство, аргумент за по-сило основание/.

 

2. Системно тълкуване – анализира се системата на цялото законодателство,изследват се връзките между правните норми,правните институти.

 

3. Историческо тълкуване – периода обстоятелствата при които е била създадена правна норма /исторически, социално, духовно, религиозно/.

 

Правоприлагане – действащотото /позитивно право има две големи области:
1. Правосъздаването
2. Правоприлагането
Изпълняват различни функции, продиктувани от изискването според което, правото не само трябва да се създаде но и реално да се приложи в практиката.правосъздаването и правоприлагането отговарят и на основния конституционен принцип за разделение на властите /законодателна, изпълнителна и съдебна/. Правоприлагането е част от юридическата практика, която се нарича юриспроденция. Същевремено правоприлагането служи и като един от източниците за формиране на воля за вземане на законодателно решение.

Източник: bg-pravo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *