Възникване на правото.

Същност.

Смята се, че правото е една съвкупност от общо задължителни правила за поведение /норми/, които се създават от оправомощени държавни органи и чието изпълнение е осигурено от държавата, включително чрез нейната принудителна сила. Тоест, правото е сбор от правила за поведение във всички страни в живота, определени в правото.

 

Правилата са общозадължителни, а не препоръчителни, за разлика от морала, който става общоприет от обществото. Тук правото се налага независимо от желанието и нежеланието на хората. Правото е скрепено с възможности на държавата да налага това на обществото- психологическо въздействие, пропаганда, манипулация, даже и чрез принуда, макар и рядко.

 

Възникване на правото(доц. Георгиев)

 

Възникване на човечеството
1. първобитна среда;
2. уседнал живот – наченки на земеделие и скотовъдство. Появява се разделението на труда. Родов строй – в началото матеренски, а после патриахален;
3. племена и военно-племенни съюзи – войната и обществената организация.

 

Праисторически обичай – това е първата норма. Трябва да се прави разлика между инстинкт и правен обичай(1. инстинкта се преддава генетически, а праисторическия обичай – не; 2. праисторическия обичай предполага наличието на абстрактно мислене, следователно и език; 3. праисторическия обичай се институционализира(жреци, шамани и пр.)). При 2 и 3 – религиозно право – то не бива да се бърка със съвременното право. Тое всеобщ нормативен регулатор. То е било изключително примитивно и до голяма степен фантастично. С него са се занимавали главно жреците(ордалия). Белези на това религиозно право: институциализирано, писано(“Книга на мъртвите”, “Стария завет”) право, чиито норми са съзнателно създадени. Религиозното право предпоставя съществуването на определени социални функции в обществото. Създават се касти(класи).

 

Десакрализиране на правото и превръщането му в светско право. Правото става логично.

 

Най-древните правни паметници в Египет са от XXVвек пр.н.е. Това са “Книга на царете” и “Книга на мъртвите”. Като светски правен паметник – “Закона на Хамураби”(вавилонски владетел).

 

В Индия – XVв. пр.н.е. – упанитади – 12 книги, комбинация между право и религия; дело на бранинската религия, която е най-стара
В Древна Гърция – “Закони на Солон” – изцяло светски
В Древния Рим – “Закон на 12-те таблици” – най-стария римски правен паметник
Библия – “Стария завет” – 10 божи закповеди в книга първа(“Битие”) от общо пет.

Източник: bg-pravo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *