Константин Пенчев: Монополите трябва да бъдат сложени на място

Константин Пенчев: Монополите трябва да бъдат сложени на мястоТемата за монополите не отстъпва от дневния ред на омбудсмана, то там където не може без тях, трябва да има и много сериозна държавна регулация. Това каза в сутрешния блок на БНТ Константин Пенчев – омбудсман на Република България. „Затова непрестанно апелирам към законодателите – нека не правят закони и разпоредби в полза на монополистите, защото те и без друго са по-силни от нас, потребителите, а да правят закони в полза на потребителите“, призова той.

 

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

 

Водеща: Нашият сутрешен блок продължава със следващия ни гост, който е националният омбудсман Константин Пенчев. Добро утро и здравейте.

 

Константин Пенчев: Здравейте.

 

Водещ: Здравейте, г-н омбудсман.

 

Водеща: Само да кажа, че това в паузата казах на националния омбудсман, че той е при нас гост през около месец, което е чудесна практика, защото според мен това е наистина много по-добре от един отчет пред Народното събрание. Нали така?

 

К. Пенчев: Това и за мен е по-добре – хората да разберат какво правя и какви са ми подбудите.

 

Водеща: За какво най-много ви търсиха хората през последния един месец?

 

К. Пенчев: Ами, те, оплакванията са горе-долу едни и същи. Вашата тема любима за монополите, тя не отстъпва от дневния ред и на омбудсмана, и на приемните, защото знаете какви са проблемите. За мен отговорът на този проблем е, когато има монополи, а то не може в някои области да няма по една или друга, дори технически причини – електроснабдяване, топлофикация и т.н., тогава трябва да има много сериозна държавна регулация. Защото свободната пазарна икономика е тогава, когато има конкуренция. Самата конкуренция оправя законите и правилата на пазара. Когато обаче няма конкуренция и имаме монополи, трябва да има здрава държавна регулация. И аз затова непрестанно апелирам и към законодателите – нека да не правят закони и разпоредби в полза на монополистите, защото монополистите и без това са по-силни от нас. Нека да правят регулация в полза на нас, на потребителите. Ето, чета наскоро една инициатива да има промени в Закона за съобщенията по повод мобилните оператори. Знаете, има едно движение „20 януари“, много потребители са се хванали с тази кауза, аз ги подкрепям, но така или иначе дългоочакваният договор, обществен договор между тях и монополите, специално между тях и мобилните оператори, не е факт, не става, не се подписва.

 

Водещ: От „Синята коалиция“ сега ще излязат със законодателна инициатива.

 

К. Пенчев: И очевидно трябва държавата да се намеси, трябва държавата да се намеси и когато не става с добро, да стане с лошо, защото те са монополи, те са в привилегировано положение. Вярно, мобилните оператори са трима, те могат да ме репликират, че не са баш монополи, но така или иначе също пазарът е доста ограничен. Така че за мен това е важното. Нека да вземем пример с топлофикация. Колко пъти сменяме закона за енергетиката? Един път казват – и да си свалиш радиаторите, ще плащаш общи части. Друг път казват – ти не можеш да си свалиш радиаторите, вече в момента е забранено да си свалиш дори радиаторите, дори да имаш желание. Някакви такси, някакви мощности се плащат, някакви енергийни такива фирми, топлинни счетоводители, които са фактически натоварени пак на гърба на нашите сметки, хора, които е неизвестно какво правят и има ли нужда от тях. Нека да повдигна и този въпрос, който много се дискутира, да си спечеля още няколко, така, някои врагове. Напоследък доста си спечелих. Но това е работа на омбудсмана. Просто трябва наистина законодателят да сложи ред, а не да се питаме, аз чувам такива изказвания – нека да видим какви мерки да вземем, за да може топлофикация да си събере вземанията. Какви законодателни мерки, разбирайте. Чувам друго мнение – нека да видим дали „Софийска вода“ няма да е твърде затруднена икономически и тогава ще видим примерно дали да има такса водомери или не. Ама, чакайте малко!

 

Водеща: Вчера си казахте, че това откровено е нарушение на конституцията.

 

К. Пенчев: Ама, това са, това са търговци, те са на пазара. Какво значи това, какво значи това законодателят да мисли за това дали аз мога да си събера вземанията?

 

Водещ: Дали фирмата ми върви добре, казвате.

 

К. Пенчев: Да, или върви добре, или, като не върви добре, бога ми, има и фалити в този свят. Идват по-способни търговци, взимат, купуват дружеството и му. . . Просто трябва да знаем ясно, че хората са тези, които са беззащитни, потребителите. Защото има ли законодателни мерки за пенсионера, който не може да си плати парното, че му е много скъпо? Ами, няма такива мерки. Казват – толкова е пенсията, толкова можем. Тогава защо трябва да поощряваме, по някакъв начин законодателно да подпомагаме някакви фирми – топлофикация. . . Ама това не е държавата. Едно е да кажеш – ние ще вземем законови мерки да се събират данъците, защото от тези данъци живеем всички ние, в смисъл и държавата. Ти казваш – топлофикация. Тук тя е общинска, на друго място е държавна, на трето място е частна, частно дружество е.

 

Водеща: Аз си спомням, че предишният път, когато ни бяхте гост, точно по повод на топлофикациите обещахте да проверите какви промени се подготвят в Закона за етажната собственост и да помислим дали. . .

 

К. Пенчев: Има такива промени, аз съм в постоянна връзка с някои народни представители, даже вчера пак видях един от водещите народни представители на ГЕРБ в тази област и той ми обеща, човекът, че ще проведем разговор, ще говорим, ще обсъдим нещата, т.е. очевидно са. . . законодателят е отворен, очевидно няма някаква, такава, престъпна воля, да го наречем, да се облагодетелстват монополистите, може би не разбира някои проблеми. Аз съм за това тук да кажа – има едни потребители, които са по-голямата част, по-беззащитната част и трябва първо за тях да мислим. Пак казвам, щом има монополи, ще има регулация. Когато има конкуренция, тя самата конкуренция си е регулацията на пазара.

 

Водеща: Колкото до принципния въпрос за отношението ви с монополите, мисля, че вчера се чуха гласове от парламентарната опозиция, които казват така: държавата е слаба и заради това монополите са се разпищолили. Така ли е? Споделяте ли това мнение?

 

К. Пенчев: Значи, нека първо аз да кажа така: аз не съм нито с управляващите, нито с опозицията. Аз съм опозиция на всеки, който е опозиция на обществото и на гражданите. Нека тъй да го кажем – омбудсманът е опозиция на всеки, който в конкретен случай е опозиция на обществото, на интересите на обществото и на гражданите, на обикновения гражданин. Не знам какви са политическите причини, аз казвам – трябва да има регулация и тези монополи да се сложат на място, защото не може да оставим монополистите да тормозят цялото общество. Това казвам аз. Има държава, слава богу, държавата винаги е по-силна от всичко.

 

Водещ: Така е.

 

Водеща: Сезирахте Конституционния съд за Закона за българските лични документи, според който всички граждани, които имат неплатени данъци над 5000 лева, не могат да напускат страната и им се прибират паспортите. Какви са шансовете според вас Конституционният съд да определи този текст за противоконституционен?

 

К. Пенчев: Е, както се казва, щом е съд, то божа работа. Но аз се надявам. . .

 

Водещ: Така ли се казва?

 

К. Пенчев: . . . шансовете да са добри. Не за друго, защото, дори да изоставим това високопарно, но вярно правило, че не може основно човешко право, правото на придвижване, да бъде ограничавано по икономически съображения, аз дори питам къде е ефективността на такава мярка? Какво искаме ние от един неизправен длъжник – да го накажем, или да си плати? Формално логиката, икономическата, е – искаме да си плати. Ние трябва да намерим механизми, законови, да го накараме да си плати. И такива механизми, бога ми, има и за държавни, и за частни вземания. Има съдебни изпълнители, има ред способи за запор на имущество и на заплати. Но ние, ако искаме да накажем. . . ами, тогава нека да се върне затворът за дългове. Навремето в Англия, преди 2 века, дето хората са умирали там, защото дори храна не са им давали, докато не си платиш. Той умира, не си плаща. Кой печели – никой не печели. Ние сме в ХХт век и сме в Европа. И затова просто тази мярка за мен е абсолютно неразумна. Тя дори е неразумна, освен че нарушава основни човешки права, които между другото са закрепени в конституцията. Член 35 казва, че правото на придвижване може да бъде ограничавано само със закон, както е в случая, но само когато много по-важни човешки интереси налагат това, и се споменават национална сигурност, здраве и т.н.

 

Водеща: Какъв е законовият срок, в който Конституционният съд трябва да отговори?

 

К. Пенчев: Няма срок. . .

 

Водеща: Няма срок.

 

К. Пенчев: . . . Конституционният съд, но вече е определен докладчик, има определение по допустимост, събират се в момента становища, смятам, че няма да чакаме много дълго време. Междувпрочем нека ви кажа, че Върховният административен съд се е разделил по този въпрос и някои състави отменят тези мерки, независимо че те отговарят на закона в момента, защото казват, че те противоречат на европейското законодателство. Други състави прилагат закона и в момента дори мисля, че вече е произнесено, може би е в процес на изготвяне, редакционно, на решение, тълкувателно, на Върховния административен съд. Но аз смятам, че е абсурдно да кажем, че един върховен съд няма да прилага действащия закон. По-добре действащият закон да бъде обявен за противоконституционен, когато е такъв.

 

Водеща: С ромите сте се захванали напоследък. Поискахте узаконяване на ромските жилища и това според вас ще е началото на истинската им интеграция на ромите?

 

К. Пенчев: Аз благодаря за тази възможност, която ежемесечно ми давате. . .

 

Водеща: Говорихте, говорихте за враговете, които си спечелихте. Ето сега тук според мен вече бая врагове ще си спечелите. . .

 

К. Пенчев: Аз тук не виждам приятел, по тази тема. Но няма значение, аз не съм станал омбудсман, за да ме обичат или да ме мразят, а за да върша някаква работа. Нека да ви кажа моята позиция. Първо, моята позиция не е такава някаква изведнъж родена. Тази позиция аз я изложих на един семинар на ромски неправителствени организации от Балканите, на който семинар бях поканен преди два дена заедно с американския посланик, със Зинаида Златанова, представител на Европейската комисия в България. И ние изразихме нашите, така, становища по положението с ромите. И аз развих следната теза, простичка теза. Значи, аз не бих могъл да дам стратегия за интеграция на ромите, защото. . . ако съм способен на такова нещо, аз трябва да получа Нобелова награда. Мисля, че и никой в Европа не е способен. И това е проблем на цяла Европа.

 

Водещ: Да, това е големият проблем.

 

К. Пенчев: Да, така е. Аз казвам така. Вярно ли е, че България има неколкостотин хиляди роми? Вярно е, никой не може да го отрече. Вярно ли е, че огромната част от тях са без образование, оттам и без работа, и живеят в някакви мизерни условия, в бидонвили, така да се каже, и какво ли не? И това е вярно. И сега дайте да видим какво да направим специално за строежите, един частен въпрос. То, че всичко върви ръка за ръка с интеграция, с образование, на първо място, с намиране на работа и т.н., това е вярно, но дайте да видим какво правим със строежите. Първи вариант – имаме влезли в сила заповеди за събарянето им, защото са незаконни, пускаме багерите и ги събаряме. Държавата е силна, може да го направи. Какъв е резултатът? Като в блок 20-и в Ямбол – веднага изниква палатков лагер, куп бедстващи хора без покрив, макар и. . . онзи покрив е бил съвсем нестабилен, но без никакъв покрив, и дела срещу България в Страсбург. Значи, първият вариант. Втори вариант – събаряме тези незаконни постройки и им построяваме с някакви пари, не знам откъде взети, милиарди, наливаме и построяваме някакви нови прекрасни къщички.

 

Водещ: Е, сега са милиони, за милиони става въпрос, с които сами да си ги построят. . .

 

К. Пенчев: Това също, това също не е правилен подход, защото, първо, откъде накъде ние ще привилегироваме една група хора пред друга. Дайте тогава да построим на целия български народ нови къщички и да сме доволни.

 

Водеща: Ами, те точно това си мислят хората, не без основание. . .

 

К. Пенчев: Значи, това не е. . . това никой не би го. . . защото това не е изход. И не само, че не е изход, когато на някой му подариш нещо, той се отнася с него така, както приватизаторите се отнесоха с приватизираните заводи. Понеже им ги подариха, те ги нарязаха на скрап. Същото ще направят и ромите с тези подарени къщички.

 

Водеща: Искате да кажете, че приватизацията ни е била гнила ли, какво?

 

К. Пенчев: Ами, огромна част отидоха на скрап. Подарихме ги, после ги направиха на скрап. Това е стара история, аз нищо ново не казвам. И това също не е вариант. И трето, аз казах, някой пита ли ромите все пак – абе, вие какво искате горе-долу. . . хубаво, ще им построим някакви къщички, ще им дадем пари за строеж. Искате ли пари за строеж? И затова за мен вариантът. . . трябва да бъде гъвкав подходът. Първо, по възможност там, където има квартали, ама утвърдени квартали, от години, от десетилетия, търпени от държавата, не е лошо те да останат там, затова защото, когато един човек го преместиш от едно място и го изхвърлиш на сто километра на друго място, това е трагедия. Ако там земята е общинска примерно, както е случаят в Ямбол, самият кмет предлага този вариант, по някакъв начин да се отстъпи право на строеж на тези роми, които живеят там. . . там, където живее, да му се отстъпи право на строеж, да плати нещичко, да се закачи, да започне да си плаща данъци, защото за незаконни постройки данъци не се плащат. А за узаконяване би могло да се говори, макар че законът в момента не позволява, само за тези малко постройки, които имат вид на къщи и които изпълняват ролята на къщи. Защото очевидно е, че когато фургоните. . . между другото на булевард „Европа“ фургоните са сложени от държавата и държавата е изселила там ромите от един друг квартал. Тези фургони тогава не са ставали за живеене, сега съвсем пък не стават. Е как да узаконим един фургон? Значи, никой не може да. . .

 

Водеща: Добре.

 

К. Пенчев: Въпросът е. . . Аз казвам така. . . в момента Законът за устройство на територията забранява всякакво узаконяване. . .

 

Водещ: Е, това е. . .

 

К. Пенчев: Така е. Аз казвам – може ли държавата, може ли някой да намери такъв вариант гъвкав. . . защото той, проблемът, е огромен, става дума за стотици хиляди незаконни къщи, ама къщи, не. . . И казвам – държавата може ли да намери такъв безкомпромисен изход и път, че да се направят. . . да се реши проблемът, без да узаконим нищо. Ако може, още по-добре. Но може би трябва да мислим по-гъвкаво в тези проблеми. И пак казвам, в това гъвкаво мислене трябва да бъдем всички заедно, ние и те, те са български граждани, те са част от тях.

 

Водеща: Това, дето чух, кои са. . .

 

Водещ: Ако жертваме на буквата на закона, но да не си отворим голям социален проблем. . .

 

К. Пенчев: Ако трябва. . . Вижте какво правим в момента. В момента имаме стотици заповеди за събаряне, влезли в сила, законно основание да се събори, и те не се изпълняват. Значи, ние казваме – няма такъв проблем, не ме. . . всеки вика – не ме занимавай с ромите. Ами, хубаво, няма да ви занимаваме, ама има ги.

 

Водеща: Хайде да видим кои са те наистина. . .

 

Водещ: Да, да ги видим и да ги чуем.

 

Водеща: Да онагледим проблема, за който говорим.

 

(излъчва се репортаж – бел.ред.)

 

К. Пенчев: Веднага ще кажа. . . няколко бързи коментара. Първо, във фургоните временно, за шест месеца, ги е настанила държавата. Второ, което казаха – нашите деца бяха малки, ожениха се, направиха едни барачки, едни, нали. . . тоест разширихме квартала с още нещо по-безобразно и по-незаконно. . . ама какво да правят, те са си там вкъщи, при фургоните. Трето, искам да попитам, защото ми се струва, че има още и българи, които живеят във фургони, мисля, че бяха от пострадалите села от наводненията преди години. . .

 

Водеща: От наводненията, да. . .

 

К. Пенчев: А, не дай си боже, мисля, че и в Стражица все още има хора. . .

 

Водещ: Все още. . .

 

К. Пенчев: . . . които живеят във фургони. Значи, проблемът не е само за ромите. Проблемът е на държавата, на липса на контрол, на липса на. . . Когато има контрол, когато. . . Когато продадем за супермаркет един имот, ние много бързаме да се отървем от обитателите, незаконни, на имота. Оттук нататък временно ги настаняваме за шест месеца и да се оправят сами. . .

 

Водещ: Добре. И все пак накрая, това е фундаментален въпрос, но това ви е и задачата – да отговаряте на фундаментални въпроси. Разбрахме ви – гъвкавост по-добре, отколкото буквата на закона. . . И все пак в нашето студио преди месец вие казахте – двойнственият аршин е проблем при събарянето на незаконните постройки. Когато ставаше дума за постройките на язовир Искър. . .

 

К. Пенчев: Проблем е, защото най-безобразните постройки са законни.

 

Водещ: Така, но тук могат да ви упрекнат – да, но ето тук вие също пък прилагате двойнствен аршин, за ромите сте склонен да. . .

 

К. Пенчев: Не казвам, че. . . Казвам, че най-безобразните, фрапантно построени сгради, са с разрешения. Те не могат да бъдат никога съборени, те са законни. Разбирате ли? Ромите не могат. . . в едно решение на Комитета по социални права на Съвета на Европа пише, че ромите не могат да . . . законно, просто защото те са в такова положение поставени, неграмотни. . . Той не може да си напише молбата за разрешение за строеж, нямат пари и т.н. Те са изначално поставени в. . . Богатите хора, те имат възможност всичко да построят и всичко да узаконят. Между другото същото ще стане и със закона „Кушлев“, вярвайте ми. Богатите хора с голямото имущество няма да бъдат хванати, а ще бъдат хванати такива по-дребни хора, които не са много наясно какви документи да пазят, какво и как да съхраняват. . .

 

Водещ: Добре.

 

Водеща: Добре, да ви попитаме точно за този нов така наречен закон „Кушлев“. Вчера разбирам, че до два-три месеца проектозаконът ще бъде внесен за съгласуване в Министерския съвет, въпреки яростната критика и на неправителствените организации, и на правната комисия към Министерския съвет, и на бизнеса. Вие успяхте ли да се запознаете в детайли с последния вариант?

 

К. Пенчев: Не, с последния вариант не съм се запознал. Аз казвам следното – значи, този закон, както всеки един закон, е въпрос на политика. То е въпрос на. . . Министерският съвет има дадена политика, изготвя закона, внася го в парламента, съответното мнозинство има политика, приема закона. Омбудсманът не се бърка в политиките. Дали са правилни или неправилни, това не е моя работа. Моя работа е, когато провеждаме тези правилни, тези благородни, тези, така, велики политики, нито един човек, дребен, по пътя да не пострада. . .

 

Водещ: Да не пострада.

 

К. Пенчев: Аз това ще следя – нито един човек по пътя да не пострада. Затова, защото ние вървим към голямата цел. . . защото ние години наред сме вървели към голяма цел, към светло бъдеще и сме мачкали хората. Това не трябва да се случва.

 

Водеща: Последен въпрос извън, как да кажа, правомощията ви. Споделяте ли тревогите на вашия приятел, нали така мога да го нарека, Борис Велчев, главният прокурор. . .

 

К. Пенчев: Да, приятел ми е.

 

Водеща: Споделяте ли неговата тревога, че ако стартът на специализираните съдилища и прокуратурите не се отложи за 1 януари догодина, ще настъпи невъобразим хаос в съдебната ни система?

 

К. Пенчев: Нека ви кажа нещо. Вчера беше 1 март, което е празник, всички знаем, че е празник, но той е специален празник за мен и за всички административни съдилища, които бяха образувани 2007, защото на 1 март 2007 година тези съдилища започнаха. Когато аз казах на техните председатели, които се заклеха пред мен, без нищо, без печат и без нищо, им казах – хора, започнете на зелена поляна, няма значение дали имате кабинети, дали имате компютри, започнете, защото не започнем ли сега, на 1 март, няма да започнете никога. И само Софийският административен съд започна в две стаи в Съдебната палата с 40 съдии. Ами, оживяха, в момента работят добре. Всичките. . . показват резултати. Така че моето становище е малко по-особено. Аз смятам, че когато се прави нещо, трябва да се направи, а не да чакаме всичко да ни е готово, да имаме химикалките и принтерите, и тогава да седнем да работим.

 

Водеща: Тоест дори и на зелена поляна, специализираният съд да започне да работи.

 

К. Пенчев: Аз ви казвам моя опит за административните съдилища. Аз се гордея с този опит и се гордея с това, което направих за тези 28 съдилища. Оттук нататък нека други да решават, тези, които в момента могат да решават.

 

Водеща: Добре. Благодаря ви за това гостуване. Това беше националният омбудсман Константин Пенчев, гост в „Денят започва“.

Източник: официална страница на БНТ.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *