Понятие за конституцията

Понятието „конституция“ произхожда от латинското constituo, чиито превод е устройвам, организирам, установявам. За разпространението на това понятие има решаваща роля учението за естественото право, според което свободни личности формират държавата с помощта на обществен договор. Дейците на либерализма, в стремежа да налагат в социалната практика разбиранията си за осигуряване на повече лични свободи и политически права на гражданите, са търсили не само словесен, но и документален подход, който е много по-задължаващ и гаранция за обществен контрол над държавното управление. Така се зародили държавни актове като харти, основни закони, а конституциите са навлезли в обществената действителност от края на XVIII век като рожби на буржоазните революции. За първа в света Конституция в същински смисъл се приема тази, която е създадена в щата Вирджиния през м.юли 1776 г. В Европа първата конституция е полската (3 май 1791 г.), но тъй като не е била приложена поради разделяне на държавата, в научната литература тя е изместена от френската (3 септември 1791 г.), създадена след Френската революция. Отражението й в Европа е огромно и примерът на Франция е последван от много други държави.

 

Определението за Конституцията е предмет на оживени обсъждания. Бордо я посочва като „основен закон, съобразно с който е устроено управлението на една държава и са учредени отношенията на индивидите и на юридическите лица с общността“. [17,110] Вагел (XVIII век) я характеризира с „реда, по който един народ си определя, за да постигне с общи усилия задачите и благата на политическото общество“. [17,110] Любомир Владикин сочи, че тя е „системният сбор от действащи публичноправни норми, които определят основните положения в правното устройство и в управлението на една държава и са дадени от една учредителна власт“. [17,111] Английските автори Уейд и Филипс разбират Конституцията като „документ, който притежава специално осветена правна сила и установява основната структура и основните функции на органите на управлението на една държава и провъзгласява принципите, които обуславят дейността на тези органи“. [18,33] Борис Спасов разглежда конституцията като „основен закон“. [18,34]

 

Както се вижда, авторите поставят ударение върху отделни характерни страни на съдържанието на Конституцията. Онова, което сближава становищата им, е обстоятелството, че те свързват конституционните норми с основните принципи на устройство и организация на държавата. Един сравнителен преглед върху действащите конституции дава основание да се обобщи, че конституцията е съвкупност от норми, които регламентират основните принципи за организация на държавния, обществения и икономическия живот, основите на правния статус на гражданите, органите, които осъществяват държавната власт и местното самоуправлемние и техните взаимоотношения. Конституциите съдържат още и норми за тяхната ревизия, вкл. за създаване на нови Конституции.

 

Нормите на Конституцията се определят от държавата. Прекият им създател е учредителния орган. Те отразяват волята на политическите образования, които се представялват в него, представляват нормативни рефлекси на партийни програми и други форми на политически виждания за общественото развитие на онези политически сили, които са получили народния мандат да създадат основния закон.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *