Преструктуриране, оптимизация на персонал и дейности, за да получим заема от Световната банка

Преструктуриране, оптимизация на персонал и дейности, за да получим заема от Световната банкаИнж. Милчо Ламбрев е генерален директор на НК „Железопътна инфраструктура“ от 20.10.2009 г. Завършил е ВВТУ „Тодор Каблешков“ и притежава магистърски степени по специалности „Транспортно строителство“ и „Икономика на транспортната фирма“. Заемал следните длъжности: технолог по железен път и съоръжения, началник на строителен обект, началник-отдел „Технологичен“, контрольор по жп съоръжения, І-ва ЖП Секция – София. От 1997 г. до 2000 г. последователно заема длъжностите зам.-началник и началник на І-ва ЖП секция – София към НК „БДЖ“. След разделянето на НК „БДЖ“ на две дружества – БДЖ ЕАД и НК „Железопътна инфраструктура“, е назначен за директор на ПЕПЖИ София 1 към НКЖИ , а от април 2003 г. заема длъжността началник – отдел „Капитални ремонти“ в НКЖИ. 2003 г – 2008 г. е бил последователно: директор на Дирекция „ Управление на собствеността“ в „БДЖ“ ЕАД – Централно управление, директор на Дирекция „Управление на собствеността и кадастър“ в НКЖИ – Централно управление, главен инженер в Дирекция „Ремонт и поддържане на железопътната инфраструктура“ към НКЖИ-ЦУ, ръководител-отдел в Дирекция „Техническо осигуряване“ в „БДЖ“ ЕАД и главен инженер „Координация и контрол на сградна инфраструктура“ в НКЖИ. 2008 г. -2009 г. е директор на Железопътна секция София 1 към НКЖИ.

Член е на Националното сдружение на инженерите по железен път (НСОИЖП) и Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).

Милчо Ламбрев е роден на 10 януари 1966 г. Семеен е, има дъщеря.

 

 

Господин Ламбрев, икономическата криза се отразява силно и върху дейността на НК „Железопътна инфраструктура“, какви мерки сте предприели и осъществявате за преодоляването й?
– Наистина състоянието на икономиката в страната рефлектира върху инфраструктурните такси, от които нашата компания съществува. Имам предвид, че товарите на най-големия превозвач в страната – БДЖ рязко се понижиха и инфраструктурните такси рязко паднаха, което за нас е неблагоприятно. Въпреки всичко, благодарение на субсидията, която ни отпуска държавата и на строгата финансова политика, която водим на този етап се справяме.  От  година и два месеца съм на този пост и много неща се случиха в положителна посока. Намалихме си задълженията към доставчици, освен това всички задължения, които имахме към държавата като НАП,  НОИ и за данъци и такси към общини ги изчистихме.  Водим и драстична война с длъжници в лицето на наематели и други. Опитваме се да съберем вземанията си, но остава БДЖ, което към момента ни дължи 92 млн. лева. Преди една година, когато започнахме да действаме с новия екип, те бяха около 82 млн. лева, т.е. с още 10 млн. лв.  са се качили техните задължения към нас. Въпреки всичко продължаваме да съществуваме и стоим не зле във финансово отношение. Задължения към служителите също нямаме, а когато започнах тук работа бяхме в стачно споразумение и вече повече от година няма недоволство. Със синдикатите нямаме проблеми поради факта, че освен редовното изплащане на заплатите нашите служители издействаха и ние правим всичко възможно да изпълним ангажиментите си по ежемесечното им снабдяване с ваучери, което не е малко перо в нашия бюджет – около 500 – 600 000 лв. месечно.

 

 

В какво състояние заварихте железопътната инфраструктура и какви са вижданията ви за подобряването й?
– Железопътната инфраструктура на страната познавам от много години, тъй като съм работил непрекъснато в системата. Повече от 20 години по нея не е направено почти нищо поради факта, че почти всички правителства я изоставяха на последно място в своите приоритети. Постепенно тя загуби коефициента на сигурност, заради което се наложи да бъдат намалявани скорости от съответни дестинации, за да можем да осигурим сигурност на пътуващите. Надявам се с проектите по Оперативна програма „Транспорт“ и тези, които са по програма ИСПА да постигнем искания ефект, т.е. да се подпомогнем в този тежък момент. Държавата не може да ни осигури средства за капитални ремонти и могат да ни помогнат единствено тези предприсъединителни и кохезионни фондове, които се вливат в българската икономика.

 

 

Обнадеждава ли ви идеята за законодателни промени за предотвратяване на кражбите на черни и цветни метали?
– Безспорно ни обнадеждава, тъй като ние сме инициатори. Два – три доклада съм изпратил на министър Цветков и той разбира, че положението е много тежко. Тъй като нашите обекти са на открито, подлежат денонощно на кражби.

 

 

В по-широк европейски план кои са основните насоки за развитието на компанията?
– Да продължим работата, която сме поели, т.е. да приключим проектите по програма „Транспорт“ – на първо място проекта „Пловдив – Свиленград“, който в момента се работи, на второ място е „Пловдив – Бургас“ – проект, по който комисията в момента преглежда внесените предложения и в най-скоро време ще има избран изпълнител. Отделно, работим по проектите „Септември – Пловдив“, по „София – Драгоман“, „ Перник – Радомир“, в проектна разработка са също „Видин – София“,  „Мездра – Червен бряг“.  Реализирането на тези проекти върви, но ни трябва време. Много време е загубено преди това, преди да се пренасочим към работа за развитие на компанията в стратегическо направление.

 

 

Преговаряте за заем от Световната банка, какви проблеми ще бъдат решени с тези средства?
– Първоначално преговорите за заем от Световната банка се водеха за около 250 млн. лв., но след проведени разговори с министър Дянков от страна на Световната банка стана ясно, че държавата не иска да поеме на плещите си още един товар, т.е. да гарантира този заем за НКЖИ. Затова преосмислихме нещата – редуцирахме сумата и заемът слезе на около 140 млн. лв. и  за него преговаряме. Той ни е жизнено необходим, за да си закупим нова тежка пътна механизация, с която след около 2 години ще сме длъжни да поддържаме новите отсечки, които влизат в експлоатация за скорост 160 км в час. В момента ние не разполагаме с такава техника. Парите са единствено и само за механизация и за малко съоръжения.

 

 

Много ли са тежки условията по заема и готови ли сте да отговорите на тях?
Условията на банката не са крайно тежки и са разсрочени във времето. Ние с тях доста сме ги коментирали и през май – юни бяхме готови с финализиране на тази кредитна линия, която можеше да ни отпусне държавата, но тогава се намеси държавата и пожела да се преразгледат нещата. Те искат от нас преструктуриране, оптимизация на персонал и дейности, за да може да се случи заемът. Както казва Дянков: „ без преструктуриране няма да има пари“.

 

 

В такъв случай, висока ли е социалната цена на исканите реформи?
Уведомихме синдикатите на този етап в каква посока се насочваме и как ще процедираме. В рамките на 5-годишен период сме създали план-програма, по която започваме да работим. Всичко това е свързано с първоначално освобождаване на административен капацитет, администрация, която гледаме да прелоцираме и постепенно да се освобождаваме от ниско квалифицирания труд, т.е. когато купим качествена тежка пътна механизация – тогава да се освобождаваме от ж.п. работниците, които са ни в тежест.

 

 

Кога, според вас, железопътният транспорт в България ще стане конкурентен на автомобилния. Скоростта на пътуването с влак, кога ще се увеличи?
– Това може да се случи първо, когато се приключи една цяла дестинация, да кажем „София – Пловдив – Бургас“ или „София – Пловдив – Свиленград“. Тогава ще се усети ефектът. Но, за да се случи това, трябва да мине и вторият пробен период  2013 – 2017 г., да се довършат нещата и може би към 2019 г. ще можем да се похвалим с абсолютно конкурентен транспорт. Да бъдем близки, дори по-добри от пътуването със самолет на дестинации в рамките на България.

 

 

Как ще коментирате идеята за железница от Китай през България до Европа?
Идеята не е лоша. Това е нещо, което ще допринесе още повече за икономиката на страната. Министър Цветков разговаря по тази тема с неговите колеги в Китай. Китайците много бързо навлязоха на железопътния пазар, много бързо изграждат тяхната железопътна инфраструктура и тя е висококачествена, за високи скорости. Искрено се надявам в най-скоро време да дойдат и до нас, както искат да инвестират и ние да можем да помогнем в лицето на държавата и да вървим по бързо към ЕС. Тяхната цел е да стигнат най-бързо до Европа.

money.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *