Същност, обект и предмет на тълкуването

Обща характеристика – тълкуването е пътя за търсене и намиране на смисъл в нещата които са непознати за нас. Полагат се усилия да се разбере вложеният смисъл защото е или сложно или неясно изразен. В правото термина се използва  терминът по същия начин и със същото съдаржание. На тълкуване се подлагат най – вече правилата за поведение и това е правно задължително защото за да се приложи една правна норма тя трябва да бъде изяснена и разбрана. Тълкуването в правото е тясно свързано с един друг бъпрос, а именно за правопилагането. Извод – тълкуването предхожда правоприлагането. Тълкуването е процес на изясняването на истинския смисъл и съдържание на правната норма,то е една интелектуална оценъчна дейност която е свързана с едно цялостно познаване на цялата правна система.

 

Тълкуването се дефинира като опознаване на правото. Има две теории за тълкуването:
– субективна – тълкуването трябва да установи волята на законодателя такава каквато е по време на създаване на закона.
– обективна теория – тълкуването има за цел да установи онзи смисъл на закона,който отговаря най-добре на нуждите на времето в което става тълкуването.

 

Обект и предмет на тълкуване;
– предмет се разбира правното предписание /правило за поведение/, което е съчетано със санкцияра и принудата, трябва да се съдържа в писмен акт по този начин правната норма става документ. Има случаи които не се тълкуват /пътни знаци/.
Обект е това към което е насочена тъкователната дейност – смисъла на правната норма.

 

Процедура на тълкуване – да установи по един ясен и безспорен начин смисъла на едно неясно правило за поведение, целта е да се разреши един специфичен правен спор относно смисъла на една правна норма. Най-характерна черта на всеки юридически спор е наличието на регламнтирана процедура. Вътре в рамките на тълкуването отделните тълкователни операции са взаимно свързани/всяка една води до следваща последователно и се обединяват в три етапа:

 

1 етап – установяване на неяснота – самите действия по доказването е тълкуването. Когато се установи ,че правна норма е ясна се прекратява тълкуването /безмисленост, неразумност/
Кога трябва да се тълкува правна норма? Теория за задължително тълкуване гласи ,че абсолютно всички правни норми без значение дали са ясни или неясни се тълкуват.

 

2 етап – същинска тълкувателна дейност – пет начина за тълкуване:
– езиковия
– граматически /функционален/
– логически
– системен
– исторически
Не е задължително да се използват всички методи и в определена последователност, а най-вече правилото на здравия разум от вън на вътре.

 

3 етап – сравняване на полученит резултати от тълкуването. Обект на сравнение са: първоначалният спорен смисъл и резултата след използване на методите, възможна е хипотеза да се получат различни резултати и тогава трябва да се спрем на един от тях.

 

Неяснота – когато смисъла на правните норми е неясен и трябва да се тълкуват.
Форми на неяснота:
– Двусмислие – когато дума има повеч от две значения.докато не се изясни точният конкретен смисъл,правната норма не функционора.
– Неопределеност – част от използваните правни термини са неуточнени или/гъвкави/характерно е че понякога се създава умишлено от законодателя с цел да се даде възможност на правоприлагащите органи да преценят в зависимост от казуса.
– Абсурдност /неразумност/на правните норми – противоречие на правната норма с другите норми от същия закон или с цялото право.
– Начална неяснота – при създаването на юрид.акт,последваша неяснота възниква поради остаряване на законодателството.

Източник: bg-pravo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *