18. Понятие за закон. Върховенство на закона

Законът е основен източник на правото, който регулира основни обществени отношения и се приема по определен ред от висши законодателен орган.

 

Ценността на законодателството като юридическа форма се обуславя от характера на неговото съдържание. При правовата държава ценността му произтича от това, че то институционализира обективно необходимата мяра на юридическа свобода и е реална предпоставка и гаранция за правовостта на обществото.

 

Величината на социалната ценност на закона е обусловена от това, доколко той е адекватен израз на необходимата свобода на гражданското общество и съобразно това определител на пределите на държавната власт.
Задачата на законодателя е не да създава права на личността, а само да ги превръща в основни юридически субективни права. В закона следва само да се установяват и гарантират с юридически средства естествените права на личността.

 

Регулирайки обществени отношения, законът установява юридическа мяра на свобода на личността и нейните общности. Това се постига, като в него се определят правата и задълженията на участниците в обществените отношения. В закона те се регулират в насоките и принципите, определени в конституцията.

 

Законът се приема от висш законодателен орган. По този начин гражданското общество чриз своите представители само определя начина, по който следва да се регулират обществените отношения, които го съставят. По тази начин представителите на гражданското общество имат възможност да определят пределите на държавната власт и да гарантират автономията на гражданското общество.

 

Върховенството на закона, включващо и върховенството на конституцията като основен закон, спрямо всички други правнонормативни актове, произтича от това, че той е единственият юридически нормативен акт, който изразява установената по волята на суверенния народ мяра на свободата. Законът е единственият нормативен акт, чрез който се определят първично правата и задълженията на участниците в обществените отношения.
Различието в типа на съдържанието на нормативните актове изисква тяхното обособяване в законови и подзаконови. Оттук произтича и необхадимостта нормотворчеството да се изгражда като йерархична система.

 

В закона се отразяват естествените права на личността, които се превръщат в основни нейни субективни права. Това означава, че юридическата форма на социална свобода за личността и нейните общности трябва да се установи и гарантира единствено чрез закон. Тази необходимост произтича от обстоятелството, че в закона се изразява волята на суверенния народ. Всички останали нормативни актове се издават от изпълнително- разпоредителни държавни органи, които не са преки представители на гражданското общество.

 

Подзаконовите нормативни актове не могат да определят мяра на юридическа свобода на правните субекти. Тяхното предназначение е да предвидят правните механизми за реализиране в закона и мярата в него за свобода на установените права и задължения.

 

Върховенството на закона се проявява при риеализирането на правните норми като задължение на държавните органи да не прилагат нормите, които противоречат на законова радпоредба. Това е посочено специално за съдилищата в Закона за нормативните актове. Върховенството на закона би трябвало да се отнася за всички държавни органи. Те трябва да имат задължението при противоречие между правни норми и подзаконови актове да се прилага единствено закона. Формирането на правовата държава трябва да доведе до възможността отделния гражданин и неговите общности при противоречие между закон и подзаконов акт , да нямат задължението да спазват разпоредбата на подзаконовия акт. Това ще стимулира гражданите да знаят правата си и ще бъде пречка за реализирането от страна на администрациите на техни нормативни актове, противоречащи на закона.

 

При развита правова държава правните субекти не трябва да търпят последиците от неизпълнението на административните актове, които противоречат на закона. В принципа за върховенство на закона е правото за гражданска съпротива или неподчинение. Изискването в случая е тя да е адекватна на същността и съдържанието на нарушаването на конституцията и закона от страна на съответните държавни органи. Следователно правото на гражданско неподчинение от страна на правните субекти е последната законова реакция срещу нарушаването на закона от страна на държана власт. Правото на съпротива е законов израз на суверенитета на народа при правовата държава. Поради това правото на неподчинение трябва да получи необходимата правна регламентация.

bg-pravo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *