25. Представителство между субектите. Видове представителство

При представителството един правен субект извършва правни действия от името и за сметка на друг правен субект. Причината де се формират институтите на представителство е свързана на първо място с невъзможността всеки отделен субект на правото да осъществява сам правата и задълженията си. Освен това в определени случай се изисква професионална подготовка , за да могат да се защитят успешно съответните субективни права (адвокадското представителство). При представителството правните действия се извършват от представителя, които не е титуляр на субективните права и юридическите задължения, поради това той действува от името на притежателя на субективното право на собственост. Освен това правните последици настъпват пряко (директно), за сметка на титуляра на субективните права и задължения. В това се изразява същността на представителството. По този начин се постига и процесуална икономия в правните действия. Това означава че представителството се изразява в една специфична правна власт (представителна власт).

 

Съществуват два основни вида предствителство:

 

1. Законово представителство – при него, представителната власт произтича единствено въз онсова на разпоредбата на съответна правна норма. (родителите са по закон представители на свойте деца, ректора на университета и т н т). Обема на представителството при този вид власт е определена от закона. При колективните субекти тя зависи от предмета на дейност на съответния колективен субект. За така нареченото процесуално представителство в съда е необходима съответна законова регламентация.

 

2. Договорно представителство – по същество е правна сделка мужду представителя и представлявания. Субекти са представителя и представлявания. Съдържанието се изразява в специфични права и задължения. Това са права и задължения, улесняващи осъществяването на други основни права и задължения. Упълномощаването не е самоцел. То е свързано и е подчинено на осъществяването на основни права и задължения (свързани с отчуждаването на имота). Упълномощеният е длъжен да действува добросъвестно и в интерес на упълномощителя. В противен случай той носи отговорност за причинени щети на упълномощителя. По принцип той е длъжен да извърши правните действия, за които е опълномощен лично (интуито персоне) т.е упълномощаването е с оглед на личните качества на упълномощения. Преопълномощаването е допустимо по принцип със съгласието на упълномощителя. В случайте , когато упълномощеният извърши правни действия, за които не е упълномощен, възможно е упълномощителят да ратифицира тези действия (когато те са в негова полза). Едностранният характер на сделката е когато единият има само права, а другият само задължения. То се характеризира с това, че упълномощителят може по всяко време да оттегли пълномощията си. Формата на представителството (упълномощаването) зависи от формата на сделката, за която се отнася пълномощното (от характера на представителната власт). Например: ако се изисква нотариална форма на сделката, трябва да имаш нот. Заверено пълномощно (писменно упълномощаване).

 

Съществуват два вида договорно опълномощаване от гледна точка на обема на представителната власт:

 

1. Генерално – при него представителят не е ограничен в представителната си власт по повод на конкретният обект.Всичко каквото може собственика, може и представителя.

 

2. Специално (конкретно) – при него обема от права се определя конкретно от опълномощителя.

 

Въможно е съществуването и на смесено представителство. То се изразява в предвижването на закона и съответно упълномощаване или натоварване със задължението да се осъществява представителна власт. (Например Попечителите се определят от съда).

 

Съществуват и възможности на правно ограничаване на институтите на представителство – сключване на граждански брак, не може да се упълномощи човек да гласува вместо нас и т н т , не може да упълномощим някой да извърши убийство вместо нас.

bg-pravo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *