5. Частно и публично право.

Разделеността на правото на частно и публично се основава на видовото разнообразие на обществените отношения, които правото регулира.

 

В основата на обществото стоят отношенията между отделни личности и техните общности. Това са отношенията в гражданското общество. То обхваща отношенията с икономически характер, социалните отношения, духовните и политически отношения. Извън гражданското общество остават държавните политически отношения. Отношенията в гражданското общество имат тази характеристика, че са свързани със задоволяването на потребителността на личността чрез взаимоотношението. Това са отношения, при които личностите участват в съответствие със своята собствена воля. Отразяването на отношенията, съставляващи гражданското общество, в правните норми, обуславя същността и съдържанието им. В правните норми се отразяват на първо място икономическите отношения, в основата на които стои формата на собственост. Така се формира система от правни норми, които регулират обществени отношения на собственост, образуващи вещното право като отрасъл. Производството на блага, задоволяващи потребности на личността, размяната им и т.н. се отразява в правните норми, които образуват търговското и облигационната право като отделни самостоятелни отрасли. Семейните отношения и наследствените отношения са основите, върху които възникват отраслите семейно и наследствено право.
Така се достига до система от правни отрасли, които образуват първия дял на правото, който наричаме частно право. То се отличава от публичното право по предмета на правното регулиране.

 

Чрез частното право се регулират обществени отношения, които съставляват гражданското общество. Тези отношения получават израза на правни отношения между равнопоставени субекти на правото. В тези отношения правните субекти влизат, за да задоволят своите потребности на основата на автономията на своята воля. Те не са длъжни да участват в тези отношения, те определят тяхното конкретно съдържание – в рамките на правните норми. В този смисъл частното право се отличава от публичното право по метода на правното регулиране. Това е метода на равнопоставеност на субектите. Тази равнопоставеност се противопоставя на свободата на волята на правните субекти.
При наличието на тоталитарно право, държавата се намесва в частноправните отношения. Тоталитарното общество, основаващо се на държавната собственост, отнема в една или в друга степен спецификата на правното регулиране. Тоталитарната държава прилага в една или в друга степен метода на подчинението в частноправните отношения. По този начин в голяма степен се загубва частноправния характер на вещното и облигационното право. По тази причина при тоталитарното общество липсва отрасъла търговско право.
Всичко това предопределя насоката, в която следва да се формира новата правна система. Частното право е последица от формирането на свободното гражданско общество. От своя страна то гарантира свободата на личността в икономическите, социалните, духовните и политическите отношения. Характера на частното право зависи от националните традиции и специални условия, при които се развива съответната страна. Необходимостта от създаване на условия за развитие на научно – технически тип производителни сили изисква създаване на либерално – социално частно право. То трябва да бъде либерално, за да създаде правни предпоставки на свободно производствено стопанство. В същото време то трябва да бъде социално на основата на необходимостта от смекчаване на анагонистични противоречия.

 

Публичното право обхваща правните отрасли, които регулират държавно – политически отношения. Държавата е политическа форма на гражданско общество. Конституирането на държавните организации и определянето на техните компетенции става чрез правото. Така се определят и взаимоотношенията на подчинения между държавните органи. Отношенията на субординация, на независимост на един държавен орган спрямо друг, са правно регламентирани. Основите на правната регламентация, на структурата на държавните органи и взаимоотношенията между тях, се полагат в конституционни норми. По- нататъшната регламентация на отношенията между държавните органи се осъществява от административното право. Към държавнополитическите отношения се отнасят отношенията между държавните органи, техните длъжностни лича, гражданите с техните общности. Това са отношения при които определяща е ролята на длъжностните лица. Тя се основава на установените в правото нормативни компетенции на съответните длъжностни лица. Взаимоотношенията между държавните органи и останалите правни субекти са отношения на зависимост. Това са властнически отношения.
Публичното право има за предмет на регулиране държавно – политическите отношения при прилагане на метода на зависимостта.
Процесуалните отрасли също спадат към публичното право, защото те предвиждат процедура по реализирането на материалните форми към компетентните държавни органи.
При наличие на свободно гражданско общество публичното право определя пределите на държавната власт. Така то гарантира автономията на гражданското общество спрямо държавата. Поради това публичното право се основава на принципа „разрешено е само това, което специално е предвидено в закона”. Това означава, че публичното право трябва да очертава изчерпателно компетенциите на всеки отделен държавен орган.
В частното право се проявява обратния принцип – „На правните субекти е разрешено всичко, което не е специално забранено от закона”.
Публичното право гарантира сигурността на личността и нейните общности.
В тоталитарното общество публичното право дава възможност на държавните органи да определят едностранно съдържанието на голяма част от държавно правните отношения. По този начин публичен характер добиват много от нормите, които би трябвало да принадлежат към частното право.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *