7. Вътрешно и международно право

Вътрешното право обхваща системата от норми, които регулират отношенията, протичащи в границата на съответната държава.

 

Разликата между страна и държава е:
– Страна е по-широко понятие. Държавата е Министерския съвет, но обхваща и географското понятие.
– Държавата се разбира в по-тесен смисъл на думата – като държавен апарат, система от държавни органи и учреждения, в които е организирано обществото; правилно е да се каже данъците в държавата, форма на държава и т.н. Границите на съответната страна са и граници на държавата.

 

Причината всяка страна да има собствена правна система произтича от 3 основни фактора:
1. съществуващите обществени отношения в съответната страна и преди всичко състоянието на икономическите отношения. 
2. националните традиции (и народностни) (немското право – романо-германско, защото в Германия се запзават за няколко века обичайното право, а във Франция се възприема кодификацията), които се изразяват с понятието приемственост в правото. 
3. външното влияние на други правни системи, наричано рецепция в правото.
(рецепцио – преписвам, позлвам у нас от белгийската конституция, италиански, германски закони)

 

Международното право обхваща системата от норми, които институционализират/регламентират отношенията между държавите и техните граждански общества.
Международното право се подразделя на:
– Международно публично право
– Международно частно право
– Международно дипломатическо и консулско право
– Международно морско право
– Международно въздушно право
– Международно космическо право
– Международно военно право 
Международните актове отнасящи се до правата на човека би трябвало да се нарича Международно хуманитарно право.

Международното частно право съдържа/обхваща системата от норми, които регламентират отношенията между гражданските общества.
Международното частно право се характеризира с т.нар. колизионни норми (колизиа-противоречие) т.е. норми, които преодоляват противоречията м/у правните норми от 2 или повече правни ситеми.
Признават се на основата на сключени спогодби м/у държавите за преодоляване на противоречията между правните системи. (За съжаление Бя е страна само по няколко десетки. предстои признаването на множество поради членството в ЕС).
Международното частно право има двойнствена характеристика/природа. От една страна то е международно право, дотолкова доколкото се регламентира (включва регламентация) чрез международноправни спогодби/договори. (Така се предотвратяват опасностите от допускане на грешки поради непознаване на првото на съответната държава) То е и вътрешно право, дотолкова доколкото всяка държава е суверенна (държавата притежава суверенитета, не страната) чрез свои закони / ПН да регламентира мународни частноправни отношения.

 

Международното частно право също се подразделя и на отрасли:
– семейно
– наследствено
– търговско

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *