9. Система на правото. Отрасли и институт на правото

Системата на правото се изразява в неговото единство и разделеност на отрасли и институти.

 

Единството на правото е обусловено от единството на обществените отношения и др. явления, които то институционализира/регламентира. Освен това, единството се дължи и на йерархията в източниците на правото. Тя се основава на юридическата сила, която е различна за отделните видове източници на правото.

 

Нормативните актове с по-нисша юридическа сила не трябва да противоречат на тези с по-висша такава. Конституцията има върховна юридическа сила, следвана от законите и подзаконовите норамтивни актове.

 

Разделеността на правото на отрасли и институти се основава на различията в регламентираната материя, т.е. в предмета и на различията в метода на регламентация.

 

Правните отрасли обхващат системата от норми, които регламентират/ институционализират определени родове обществени отношения и др. явления при прилагането на единен метод. Това означава, че отраслите на правото се формират по критерия (на първо място) предмет на правна регламентация/институционализация. На съответния род регулирана/регламентирана/институционализирана материя съответства система от норми, които образуват отрасъла на правото. Характерът на регламентираната/ иснтитуционализираната материя обуславя същността и съдържанието на съответния отрасъл. (напр.: престъплението като вид обществено опасно деяние определя като отрасъл на правото НК с неговите особености: престъпен състав със съответната санкция за този престъпен състав – самата материя предопределя отрасъла. Предметът на правна регламентация е материалния критерий, определящ разделеността на правната система на отрасли. Това означава, че този критерий не зависи от волята на законодателя (щом е престъпление трябва да влезе в Наказателния кодекс, облигационно правоотношение – в Гражданското право и т.н.). Вторият критерий за раздлеността на правото на отрасли и институти е методът на правна регламентация. Законодателят използва два основни метода на правна регламентация:

 

1. методът на равнопоставеност между правните субекти;
2. методът на зависимост на империум/подчиненост между правните субекти (напр.: длъжни сме да платим данъците си).
Тези два метода във всеки отрасъл на правото се проявават по специфичен начин. (В облигационното право – купувач/продавач са равнопоставени, в семейно право децата зависими от родители – има родителска власт; метода на зависимост се проявява най-силно в Наказателния кодекс – подсъдимият е зависим от волята на съдията и може да бъде осъден на доживотен затвор; в Административното право зависимостта е сведена до мярка, наречена глоба в различни размери).

 

Институтът на правото обхваща система от норми, които регламентират определен вид обществени отношения и други явления, при прилагането на единен метод.
Видовото разнообразие на съответната материя обуславя формирането на съответните видове институти на правото. Следователно и тук критерият е предмета на правно регулиране/регламентация. Характерът на съответния вид материя определя/обуславя същността/съдържанието на съответния институ на правото. Вторият критерий и тук е методът на правна регламентация, който по принцип е един. (В отрасловите науки по изключение може да имат комплексни институти, поради факта, че обществените отношения се преплитат взаимно и искат регламентация едновременно: по Гражданско право и Административно право – за отдаване под наем на държавен имот).

bg-pravo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *