7. Структурно-фукционален подход към етно-социалната общност. Закон за социалната достатъчност

Трите исторически етносоциални общности имат обща характеристика на саморазвиващи се, самовъзпроизвеждащи се, саморегулиращи се органични социални системи. Не всеки етнос минава през тези 3 вида общности: племе, народ, нация. Причините за това са комплексни.

Всяка етносоциална общност има постоянни възобновяващи се основни потребности и съответни на тях съвместни дейности. Като цяло основните страни на социалния живот са:
>> възпроизводство на човека като социално и биологично същество;

>> материално производство;
>> социално управление.

Като цяло тези 3 основни страни на обществения живот дават най-общата функционална социологическа структура на всяка етносоциална общност. Тази функционална структура предопределя организационната структура на етноса.

В зависимост от трите основни страни на социалния живот съществуват 3 основни функции на етносоциалната общност:
>> стопанска;
>> социално-духовна;
>> управленска – установяват се форми, механизми и институции, чрез които се насочва цялостната дейност на общността.

Съответствието между функционалната и организационната структура при отделните етносоциални общности се определя в науката като социална достатъчност. Постигането на социална достатъчност е социологически закон, който гласи: всяка етносоциална общност се стреми към установяване на социална достатъчност. Всяко човешко общество се самоорганизира така, че на всяка от трите основни потребности, дейности и функции на обществото (етноса) да съответства определена структурна (организационна) част от обществото (етноса), която да я реализира.

Всяко конкретно общество (етнос) е в едно от двете възможни състояния:
>> на социална достатъчност (това е временно, краткотрайно състояние);
>> на социална недостатъчност (това е нормалното, обичайното състояние).

Съответно всяко общество (етнос) се стреми да преодолее социалната недостатъчност и да достигне социална достатъчност. Това става по два основни начина:
>> чрез вътрешно структуриране на обществото, като в него се излъчва, обособява съответна структурна част;
>> чрез набавяне на необходимата социална структурна част отвън, от друго общество, от друг етнос.

Така социалната недостатъчност се явява двигател на общественото развитие. Ако не се преодолее в исторически разумен период от време, съответното общество загива под напора на вътрешните си противоречия и невъзможност да осъществява своите три основни функции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *