1. Избор на капиталов инструмент – „обикновени или привилегировани акции“

Пред този избор стоят сравнителните характеристики на двата типа акции, които са:
Преобладаваща корпоративна практика и търговско-правна регламентация е пр. акции да се емитират без право на глас. Това привлича определен тип спекулативни инвеститори, водени от стремеж към печалба и отблъсква тези, които желаят реално да участват в управлението на дружеството;

За да повиши атрактивността на емитираните си пр. акции, дружеството може да предвиди по уставен път емисията на определени класове пр. акции, носещи характеристики или клаузи (preference), които биха дали определени предимства на акционерите или на емитента в бъдеще:
– Клауза за кумулативни (натрупващи се) дивиденти(Cumulative dividends preference)
Тази клауза е удобна както за дружеството, така и за инвеститорите. Предимство за дружеството е, че пропускането на определен брой дивидентни плащания няма да доведе до отлив от него, доколкото наличието на тази клауза поддържи лоялността на акционерите и дава възможност за последваща рекапитализация, при която пр. акционери могат да получат вместо дължимите им се натрупани дивиденти об. акции. От своя страна, акционерите получават възможност да отложат своето данъчно облагане във времето, както и да реализират капиталова печалба в резултат на покачване цената ни пр. акции при наличие на такава кумулативна клауза
– Клауза за конвертиране (Convertible option) – Клаузата „конвертируемост“ е подходяща за инвеститорите поради две основни причини. От една страна, акционерът е сигурен в своя доход, доколкото той е гарантиран от притежаването на пр. акция. От друга страна, ако пазарната цена на об. акции в обръщение (Outstandinig stock/shares) имa тенденция на покачване, акционерът може да размени своите пр. акции срещу об. и да реализира по-късно капиталова печалба от продажба им.
– Право на обратно изкупуване на собствени пр. акции -Мотивите за избор на такава клауза могат да бъдат:
• Изхожда се от показателя стойност на капитала (цена на финансиране). В основата на мотива стои намерението на дружеството в бъдеще да промени първоначалната си капиталова структура и да извърши последващо рефинансиране с по-евтини за него капиталови или дългови фин. инструменти;
• Тази клауза е твърде удобна за целите на регулиране текущите котировки на собствените акции на пазара. 
• Опцията за обратно изкупуване, упражнена от дружеството в някои случаи осигурява необходимия капиталов пакет при бизнескомбинация, осъществена по пътя на размяна на пакети собствени акции;
• Опцията за обратно изкупуване на собствени акции е изключително наложителна, ако впоследствие дружеството разработи планове за участие на персонала в собствеността или други форми на стимулиране.

От гл.т. на финансовия и инвестиционния анализ, стойността на капитала се свързва с основните разходи (плащания),които дружеството прави за да обслужва даден тип финансиране. Основните разходи , които дружеството прави при капиталово финансиране са: разходите по първоначалната емисия; разходите по пласиране на акциите на пазара; дивидентните плащания. Връзката м/у тези фактори и цената на об. акция (емисионна или пазарна) е 
Цфоа = [Дох(1+Т) / Цо х ] +T

, където:
Цфоа – цена на финансиране с об.акции;
До – дивидент на една об. акция ;
Т- темп на нарастване на дивидентите в процент;
От своя страна, цената на финансирането с пр. акции е:
Цфп а = Дп / Цп х (1 – разходи по емисията)
При равни други условия очакването на инвеститорите за нарастващ темп на дивидента ще повдигне стойността на капитала, формиран чрез об. акции. Основните фактори, които влияят върху стойността на тези показатели са : – размерът на бъдещия потенциален дивидент; – емисионната (респ. впоследствие пазарната) цена;
– разходите по емисията

По правило дивидентът, който об.акции носят е по-висок от изплащания гарантиран дивидент при пр. акции. При равни други условия, това би повишило стойността на обикновения капитал в сравнение с плащанията за обслужване на привилегирования.
Цената, по която се емитират двата типа ценни книжа от своя страна зависи от -Дивидентът и очакваната норма на доход (възвръщаемост) при алтернативни варианти на инвестиране. Нормата на доход от даден финансов инструмент е в пряка зависимост от степента на риск, който носи всяка инвестиция. Тъй като основният риск по правило се носи от об. акционери, изискваната от тях норма на доход е > от тази при пр. акционери. Това намалява ЕС на об. акции в сравнение с тази на пр.
Разходите по емисията са съществен компонент на стой¬ността на капитала. Те зависят от -вида на съответния емитиран финансов инструмент и обема на емисията.

Най-високи са емисионните разходи при емисия на пр. акции, следвани от об. акции, следвани от облигации. Колкото е по-голям размерът на емисията, толкова емисионните разходи, падащи се на една акция са по-малки.

Тъй като при първоначалната емисия основният стойностен и количествен обем е представен от об. акции, а пр. са допълващи в капиталовата структура, може да считаме, че по-високите разходи за емисията на пр. акции, разделени на по-малък техен обем ще се компенсират с по-ниските разходи за об. акции, разпределени върху по-голям техен обем. По-високият размер на дивидента при об. акции в значителна степен ще се компенсира с по-ниската емисионна цена на об. акции.

Изборът на пр. акции в първоначалната капиталова структура би следвало да бъде основание за организи¬ране на няколко аналитични нива на сметка 101 Основен капитал. Това е необходим за следене промените в акционерния състав и упражняване на привилегиите, които пр. акции носят, и за целите на послед¬ващо оповестяване на съществена за трети лица информация във ФО.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *