Наказателно право – особена част

НАЧИН НА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪПРОСИТЕ В ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО:

1. Обща характеристика на групата престъпления

1.1. родов, респективно групов обект на престъплението.

1.2. изясняване на системата на групиране на престъпленията.

2. Отделните видове престъпления;

2.1. основен състав. Изясняване признаците, като родовия обект е вече изяснен и не се споменава. Тук се изясняват само особеностите на непосредствения обект на посегателство. Има два начина на представяне на особеностите:

– субект, обективна страна, субективна страна;

– обективна страна, субект, субективна страна

правят се евентуални съпоставки с престъпления от други видове…

2.2. по-тежко и по-леко наказуеми състави.

Има два начина за представяне на отделните видове престъпления; обективна страна, субект, субективна страна и ……

3. Съпоставки и разграничения между сходни престъпления. Тук трябва да се използва съдебната практика.

 

ГЛАВА ІІ

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

1. Родов обект на престъпленията по глава втора от НК са обществените отношения свързани с личността.

2. Системата на престъпленията по глава втора е изградена съобразно груповите особености на престъпленията.

1) първата група престъпления са тези против живота и здравето. Това са престъпленията посочени в раздел 1-ви до 3-ти.

2) втора група престъпления са престъпленията против свободата на личността – раздел 4-ти и 5-ти.

3) трета група престъпления са тези против доброто име, честта и достойнството на гражданите – раздел 6 и 7.

4) четвърта група са половите престъпления, посочени в раздел 8 “Разврат”.

5) пета група – трафик на хора; включва и престъпления от предходните групи; раздел 9.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО

РАЗДЕЛ І

УБИЙСТВО

В  рамките на този раздел са обособени 3 подгрупи престъпления;

1. причиняване смърт другиму – чл. 115 – 125.

2. криминален аборт – чл.126

3. подпомагане подбуждане или довеждане до самоубийство.

 

ПРИЧИНЯВАНЕ СМЪРТ ДРУГИМУ

1. Умишлено – чл-115 – 121.

2. Непредпазливо – чл. 122 – 125.

 

1. Умишлено убийство. Основен състав. (чл. 115)

1.1. Признаци от обективна страна.

Относно деянието – деянието се изразява в умъртвяване другиму. Така както е формулирано то съдържа и признаци относно резултата – смъртта на пострадалия. Обект на престъплението е човешко същество. Годен обект е налице от момента на започване процеса на раждането, до мозъчната смърт на лицето. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице.

1.2. От субективна страна състава се характеризира с умисъл. Умисълът може да бъде както пряк, така и евентуален.

1.3. По-леко и по-тежко наказуеми състави: изброени са в чл.116, ал.1 и 2. това са общо 13 типа престъпления, с по няколко вида хипотези.

1) чл. 116, ал.1, т. 1 – критерият е свързан с особеностите на жертвата; какви са възможните жертви.

– длъжностно лице, по смисъла на чл.93

– представител на обществото, по смисъла на чл. 93,т3

– военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска.

– лице ползващо се с международна защита, по смисъла на чл. 93, т.13.

За първите три категории лица наред с особеностите им има и едно допълнително изискване – убийството да е извършено при или по повод изпълнение на функциите му. Съдебната практика възприема, че това е така, когато убийството е осъществено към момент на поведение, спадащо към компетентността на съответното лице. “По повод” означава, че мотивите за осъществяване на убийството, са свързани с поведението спадащо към компетентността на съответното лице. Специално за първата категория лица тълкуването следва да се извърши съгласно чл.116, ал.2. нужно е систематическо тълкуване, тъй като за част от длъжностните лица чл.116, ал. 2 предвижда по-тежка наказателна отговорност – съдия, прокурор, следовател, лице от състава на МВР.

2) чл.116, ал.1, т.2 предвижда три групи хипотези за убийство от: 1) длъжностно лице; 2) представител на обществеността; 3) лице от състава на полицията. Тук понятието лице от състава на полицията е по тясно по обем от понятието лице от състава на МВР. Като втори белег и тук се ползва “при или по повод”, в изяснения вече смисъл.

3) по т.3 са съчетани два типа хипотези; от една страна от гледна точка на пострадалия, от друга страна от гледна точка на субекта.

– първа група хипотези – на баща или на майка, както рождени, така и осиновени.

– втора група хипотези – на рожден син и дъщеря – по-тежко наказателно условие.

4) т.4 предвижда 3 групи от случаи – убийство на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице. При третата група (на повече от едно лице) съществува въпроса: Когато деецът се опита да убие повече от едно, а убие 1 лице – как ще се разгледа? Може ли като идеална съвкупност? Не. Между общ и специален състав няма идеална съвкупност. Ще отговаря само за опит.

5) т.5 – на лице, което се намира в безпомощно състояние – това е лице, което не би могло само да защитава правата си.

6) по т. 6 – има три групи хипотези;

– по начин или със средства опасни за живота на мнозина: – очевидно тук класификацията се свързва с допълнителни признаци – изпълнение, начини и средства. Те трябва да са опасни за мнозина. Това са случаи, в които макар и деянието да е насочено срещу едно само лице, то е подготвено по начин поставящ в опасност и други лица. Разликата между тази хипотеза и убийство на повече от едно лице е в съдържанието на умисъла. Тук умисъла е за едно лице, докато при убийство на повече от едно лице умисъла първоначално е за повече от едно лице.

– по особено мъчителен начин: – тази хипотеза се отнася до преживяванията на жертвата. Върховният съд приема, че това е на лице, когато убиецът е “ дал възможност на жертвата да изживее целият ужас от настъпването на смъртта”.

– с особена жестокост – касае особеностите на личността на дееца. Обикновенно втората и третата хипотеза са налице едновременно.

7) по т.7 – убийство с “користна цел”. Това означава с цел деецът да набави имотна облага. Може имотната облага да е в полза на трето физическо или юридическо лице.

8) по т.8 – с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление.

9) по т.9 – когато престъплението е предумишлено. Тук се ползват всички характеристики на предумисъла.

10) по т.10 – убийство, извършено от лице, което действа като член на престъпна група. Важна е връзката с подобна група, а не членството. Това не е форма на задружна престъпна дейност. Нямаме неосновна форма на съучастие във вид на съизвършителство.

11) по т.11 – извършено от хулигански подбуди. Под хулигански подбуди се разбира грубо, демонстративно отношение на отричане на обществените ценности, неуважение към обществото.

12) по т.12 – две групи хипотези;

– когато престъплението е опасен рецидив;

– когато убийството е извършено от лице, осъществило друго умишлено убийство. Критерият е да не е поставена присъда. Налице е  еднородна реална съвкупност от престъпления.

1.4. По-леко и по-тежко наказуеми случаи на умишлено убийство.

1) чл. 118 – убииство извършено при физиологичен афект. Условията за прилагане на този състав са:

– деецът да е в състояние на физиологичен афект към момента на вземане на решението и към момента на привеждането му в изпълнение. Колко може да продължи най-дълго периода между двата момента – около 30 минути.

– това състояние да е предизвикано чрез противозаконно  действие от страна на пострадалия. Основната характеристика на това действие е дадена в закона – действие, което е от естество да причини тежки последици на дееца или неговите близки. Тук спадат и тежката обида, клеветата, но би могло да бъде и за имуществото на извършителя. Налице е афектен умисъл.

2) чл.119 – убийство извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Въпроса тук е прилага ли се общото правило за превишаване пределите на неизбежна отбрана поради уплаха или смущение, или не? Ако се установи, че е налице уплаха или смущение у пострадалия към момента на извършване на убииството, то деянието е изцяло съставомерно по чл. 119, но не е наказуемо, защото има разпоредба в общата част на НК, изключваща наказуемостта.

3) чл.120 – лице, което е майка на пострадалия. Трябва престъплението да е извършено по време на раждането. Това са случаи, в които поради различни причини майката иска да се отърве от детето. Обикновено има помагачи – роднини. Те ще отговарят за помагачество по 116, ал.1. Привилегията на чл.120 се дава единствено на майката.

4) чл. 121 – за убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид. Тук се включва и бащата.

1.5. Наказване на приготовлението и опита.

1) чл. 117  урежда наказването на приготовлението за умишлено убийство по 115 и 116.

2) чл. 117, ал.2 – втори тип хипотези, за неуспяло подбудителство.

Съставите са субсидиарни.

 

ПРИЧИНЯВАНЕ СМЪРТ ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ

Причиняването на смърт по непредпазливост е уредено в чл. 122 до 125 от НК. Разграничават се следните случаи:

1. При обикновена непредпазливост. Съобразно характера на дейността непредпазливостта може да бъде обикновена и професионална. Обикновената е уредена в чл. 122, ал. 1 от НК. Тук единствената разлика от основния състав на убийството по 115 е в субективната страна. Формата на вината е непредпазливост.

Ал. 2 на чл. 122 урежда три типа по-тежко наказуеми хипотези:

– ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие;

– със силно действащо отровно вещество;

– ако е причинена смърт на две или повече лица.

2. Професионалната непредпазливост е уредена в чл.123. Имаме два основни състава – по ал.1 и по ал.2. Те се различават от гледна точка особеностите на субекта.

1) по ал.1 деецът е правоспособен да осъществява тази дейност;

2) по ал.2 деецът не е правоспособен да осъществява тази дейност.

Професионалната непредпазливост се характеризира с два основни белега:

– това е дейност, която е източник на повишена опасност;

– тя е правно регламентирана. И най-малкото неизпълнение поставя в опасност живота или здравето на другиго.

В ал.3 са посочени по-тежките случаи на наказателна отговорност за този вид престъпление. Те са:

– деецът е бил в пияно състояние – минимум 0,5 промила алкохол.

– когато причинява смъртта на повече от едно лице. За да се приложи тази хипотеза, той трябва да е причинил смъртта на поне 2-ма души, иначе опита е невъзможен, защото престъплението е непредпазливо.

– в особено тежки случаи законът предвижда допълнително увеличение на санкацията.

В чл.123, ал.4 се съдържа една поощрителна норма, ако децът е предприел мерки да ограничи обществено опасния резултат от деянието. В случая става дума за хипотеза, в която след деянето деецът е извършил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия. Тук важни са усилията, а не резултата.

Чл.124 урежда случаите на смесена форма на вината. Смъртта е причинена по непредпазливост, но от умишлено деяние. Основният състав разглежда случая на причиняване на телесна повреда, следствие на която пострадалият умира. Тук се прави класификация според телесната повреда – тежка, средна или лека.  От обективна страна имаме поставяне на причината с умисъл. Но крайният резултат е причинен по непредпазливост.

Чл. 124, ал.2 е аналогичен на чл. 118.

Чл. 124, ал.3 предвижда по-тежко наказуем състав, ако телесната повреда е опасен рецидив.

Чл. 124, ал.4 е аналогичен с чл.119 – при превишаване пределите на неизбежна отбрана.

По чл.125 субектът на престъплението е особен – само майка. Състава е аналогичен със чл.120, но тук причиняването на смърт е по непредпазливост. Детето трябва да е новородено или току що родено. Наказуемостта се изключва.

 

КРИМИНАЛЕН АБОРТ

1. Уреден е в чл.126 от НК. Основният състав е по чл. 126, ал.1. Тълкува се систематично с ал. 2 и 4 от гледна точка на необходимостта да се уточни и възможния кръг от субекти. Субект на престъплението по ал.1 (основния състав) е само лице, което има висше медицинско образование. Систематичното тълкуване с ал.4 изключва бременната жена да е субект на престъплението. Изпълнителното деяние по основния състав е дадено в два варианта:

1) умъртваване плода на бременната извън здравните заведения, определени от МЗ.

2) когато абортът е осъществен в такова заведение, но в нарушение на правилата, установени от същото министерство.

Основният състав се характеризира със съгласие на бременната. Тя е помагач, а често и подбудител. В случая имаме ненаказуемо поведение от страна на бременната.

2. От субективна страна състава се характеризира с умисъл.

3. По-тежко наказуеми състави. Степенувани са в зависимост от съгаласието на бременната и липсата му.

Друг случай на по-тежко наказуем състав предвижда чл.126,ал.2 при следните две хипотези:

– ако деецът няма висше медицинско образование;

– ако деецът е умъртвил плода на две или повече жени – еднородна реална съвкупност.

Чл.126, ал.3 урежда случаи на специален рецидив, по смисъла на чл.28. Това са случаите на повторност.

Тук е посочен и другият случай на по-тежка наказателна отговорност, при липса на съгласие на бременната. Най-тежката хипотеза е когато без съгласието на бременната е последвала нейната смърт. Ако обаче убийството на бременната е извършено умишлено имаме реална съвкупност.

 

ПОДПОМАГАНЕ, ПОДБУЖДАНЕ ИЛИ ДОВЕЖДАНЕ ДО САМОУБИЙСТВО

Уредено е в чл. 127 от НК. Има три основни състава – по ал.1, 3 и 4.

1. Чл 127, ал. 1. От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в две форми – подпомагане или склоняване другиго, към самоубийство. Състава е резултатен. От субективна страна се характеризира само с евентуален умисъл.

2. ал. 2 – за същото изпълнително деяние, но потърпевшият е малолетно лице, или лице, което не е способно да разбира свойството и значението на извършеното.

3) чл. 127, ал.4 – трети основен вид. Тук формата на вината е непредпазливост. Хипотезата е трудна за доказване на практика. Може да има довеждане до самоубийство по непредпазливост, но не и подбуждане  по непредпазливост.

Винаги когато е извършено самоубийство се образува преписка, за да се провери, има ли лице, подпомогнало, подбудило или довело лицето до самоубийството. Обикновено не се стига до образуване на предварително производство.

 

РАЗДЕЛ ІІ

ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА

1. Определение. – Противоправно и виновно увреждане здравето на човек чрез засягане на анатомичната цялост или на физиологичните функции на органите и тъканите на човешкото тяло или в поведение, изразяващо се в болка и страдание. Два са основните критерии за видовете телесни повреди:

1) според степента на увреждане има три вида:

– тежки;

– средни;

– леки.

2) в зависимост от характеристиките от субективна страна.

– умишлени;

– непредпазливи.

Видовете телесни повреди са последователно изброени в чл.128 – 135 от НК.

2. Видове телесни повреди според степента на увреждане:

1) Тежка телесна повреда: Легалният критерий за тежка телесна повреда е обособен по чл.128, ал.2 от НК. По смисъла на чл. 128, ал.2 тежка телесна повреда е: постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Тук е важно да се прави разграничение от другите телесни повреди. В закона са посочени най-често срещаните телесни повреди, които спадат към тази група. Критериите са:

– продължително разстройство на съзнанието – има легално опредление в чл.33, ал.1 от НК. Това е патологично отклонение от възможността възможно да се възприема обективната действителност. Разстройството е продължително по смисъла на закона, когато е завинаги или когато е трайно (не по-малко от 1 година).

В чл. 128, ал. 2 са изброени следните хипотези:

– постоянна слепота с едното или с двете очи – невъзможност от близко разстояние зрително да се възприема заобикалящата среда. Достатъчно е с едното око за да се обоснове тежка телесна повреда.

– постоянна глухота. Глухотата трябва да е с оглед и на двете уши. Изразява се в невъзможност от близко разстояние да се възприеме звук или говор.

– загуба на речта. Невъзможност да се осъществява словесен контакт с друго лице.

– причиняване на детеродна неспособност – това е вид тежка телесна повреда, която се диференцира в зависимост от пола на пострадалия. При мъж това е невъзможност за оплождане или невъзможност за осъществяване на съвкупление. При жена детеродната неспособност се изразява в невъзможност или за зачеване, или за раждане;

– обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган. Обезобразяването трябва да е в областта на главата, за да може да се причини завинаги такова разстройство;

– загуба на единия бъбрек, на слезката (далака) или на крило на белия дроб;

– загуба или осакатяване на крак или ръка. Тук увреждането се специфицира в зависимост от това дали става дума за горен или долен крайник. Въпросът е какво се разбира под осакатяване – загуба на основна за съответния крайник функция. За горен крайник това е хватателната функция. За да се загуби хватателната функция е необходима загуба на четири пръста или на двата основни – палец и показалец. За долните крайници основна функция е придвижващата или движението. Осакатяване е налице при загуба на пета, част от ходило и др.

Дори телесната повреда да не отговаря на нито една от посочените, може да се обоснове за тежка, ако отговаря на общия критерий – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

2) Средна телесна повреда. Легалното определение се съдържа в чл. 129, ал. 2 от НК. Средна телесна повреда е налице при постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота. За разлика от тежката телесна повреда, тук законът използва критерия ‘трайност”. Трайно е такова увреждане, което засяга човешкото тяло поне 30 дни.

Конкретни хипотези са изброени в ал.2 на чл.129:

– трайно отслабване на зрението. Под отслабване на зрението следва да се разбира съществено затруднение за възпроизвеждане околната среда, неводещо до слепота;

– трайно отслабване на слуха – тълкува се по аналогичен начин;

– трайно затруднение на речта, на движението на крайниците, снагата или врата. Тук спадат счупванията на ръце, крака, таза;

– трайно затруднение на функциите на половите органи, без причиняване  на детеродна неспособност. Счупване на челюст или избиване на  зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето. На практика се приема, че е достатъчно да бъде избит и един зъб, стига това да е първи горе ляво или първи горе дясно. При липсата на един от тези два зъба задължително се затруднява говора. В практиката се приема, че е на лице средна телесна повреда, дори когато съответните зъби не са разбити, но са разклатени до степен, че е неминуемо тяхното падане.

– обезобразяване на лицето или други части от тялото – ако не води до засягане на сетивен орган, при което е тежка телесна повреда.

– наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина. За проникване се приема създаването на контакт между външната среда и съответната кухина.

3) Лека телесна повреда. Те биват две разновидности: 1) леки телесни повреди с разстройство на здравето и 2) такива без разстройство на здравето:

– леки телесни повреди с разстройство на здравето – чл. 130, ал. 1. – в едно множество са със средните и тежките, но при тях това разстройство е в по-ниска степен. С леките телесни повреди от този вид се изчерпват телесните повреди с разстройство на здравето. Всякакво увреждане на здравето, съпроводено с неговото разстройство, ако не е тежка или средна телесна повреда се третира по чл. 130, ал. 1.

– леки телесни повреди без разстройство на здравето – чл. 130, ал.2. Те се различават от всички телесни повреди. При тях не се стига до разстройство на здравето, а само до причиняване на болка и страдание. Под болка се разбира всяко неприятно физическо усещане. Страданието е удължен процес на болка.

По отношение на леките телесни повреди в чл. 130, ал. 3 е предвидена реторсия – основание за изключване на наказателната отговорност или освобождаване от наказателна отговорност. Ако пострадалият е отвърнал веднага със същото, съда може да освободи и двамата. Тук е необходимо точно диференциране – ако е причинена лака телесна повреда с разстройство на здравето трябва потърпевшият да е отвърнал със същата, ако е причинена лека телесна повреда без разстройство на здравето трябва да е отвърнал отоново със същата. Въпросът, който често се задава, е може ли при реторсия единия да се освободи, а другия не? Отговора е не, не може. Съда или освобождава и двамата, или наказва и двамата. Възможно е да няма реторсия и съда да накаже и двамата – деяние по чл. 128, ал.1 срещу деяние по чл. 129, ал.1 или др.

3. Квалифицирани състави.

1) по-тежко наказуеми случаи: описани са в чл.131,ал.1 и 2 и в чл.131а. Тук се прави връзка с по-тежко наказуемите случаи при убийство. Тълкуването на чл. 116 се отнася и за чл.131.

2) по-леко наказуеми случаи: описани са в чл. 132, ал.1 и 2:

– чл.132,ал.1 – аналогична е на чл.118, деянието е извършено в условията на физиологичен афект.

– чл. 132, ал. 2 е аналогичен на чл. 119 – причиняване на телесна повреда при превишаване пределите на неизбежна отбрана.

4. Причиняване на телесна повреда при непредпазливост. Основния състав е по чл. 133. От него става ясно, че наказуеми при непредпазливост са само тежките и средните телесни повреди. Леките телесни повреди, причинени по непредпазливост не са наказуеми.

1) чл. 134 – аналогичен е на чл. 123 – при професионална небрежност. Ал. 1 и 2 са аналогични на чл. 123, ал. 1 и 2, в зависимост от това,  дали дееца е правоспособен или не.

5. Състави, които се отличават като венерически заболявания. Отразени са в чл. 135. Има няколко основни състава.

1) по ал.1 – особен субект на престъпление – деецът страда от венерическо заболяване. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заразяване на друго лице със същата болест. Пострадалият не би трябвало да страда от съответната болест. От субективна страна при първият състав имаме умисъл;

2) ал.3 – предвижда същото деяние, извършено при непредпазливост;

3) ал.4 – трети основен състав. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в поставяне на друго лице в опасност. Няма значение начина на извършване. От обективна стран има застрашаване. Състава е резултатен. От субектвна страна се характеризира с умисъл.

4) чл. 135, ал.6, във връзка с ал.5 изразява четвъртия основен състав. Ал.5 регламентира състав на административно нарушение – отказ на дееца да се лекува или отклоняване на дееца от задължителното лечение. Субектът е лице, болно от венерическа болест. От субеткивна страна състава се характеризира с умисъл. Това деяние е административно нарушение, но по ал. 6, то вече е престъпление – при повторно (по смисъла на чл. 28) извършване, с уговорката, че едното от деянията не е устоновено с влязла в сила присъда, а е установено по административно наказателен начин.

 

РАЗДЕЛ III

ЗЛЕПОСТАВЯНИЯ

Разликата между убийството и телесната повреда и злепоставянето е,  че при злепоставянето само се поставя  в опасност, а не се засяга пряко живота и здравето на потърпевшия.

1. Чл. 135, ал. 1. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата, установени за охрана на труда. Нормата е бланкетна – препраща се към Кодекса на труда, Правилника за приложението му и други нормативни актове. Съставът е резултатен. Излага се на опасност животът и здравето на друг. От субективна страна състава се характеризира с умисъл.

2. Чл. 136, ал. 2 – непредпазливо причиняване на същия резултат. Деянието остава умишлено, правилата се нарушават умишлено, но вследствие на това по непредпазливост се получава горепосочения резултат. В този случай има смесена вина.

3. Чл. 137. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в непритичване на помощ. Пострадал от това положение е лице в безпомощно състояние. В закона са изброени някои хипотези на безпомощно състояние, но това изброяване не е изчерпателно. Води до резултат – излагане на пострадалия на опасност да бъде засегнат живота му. От субективна страна деецът съзнава това. Съставът се характеризира с умисъл.

4. Чл. 141. има няколко хипотези:

1) по ал.1 – първи основен състав. Тук има особен субект – лице, което упражнява медицинско занятие. От обеткивна страна изпълнителното деяние се изразява в непритичване на помощ. Пострадалият трябва да е болен или родилка. За инкриминиране на деянието трябва да са налице следните  изисквания: 1) непритичването на помощ да е без уважителни причини; 2) да е след като е бил поканен. От субективна страна състава се характеризира с умисъл.

2) вторият основен състав е по чл. 141, ал. 3. От обективна страна пострадалият е болен. Изпълнителното деяние се изразява в отказ да му се окаже помощ. Допълнителното условие за инкриминиране на деянието е едно – отказът да е без уважителни причини. Субект на престъплението е лице, което е длъжно да окаже помощ (близки, роднини, съпрузи и т.н.). От субективна страна състава се характеризира с умисъл.

 

РАЗДЕЛ IV И РАЗДЕЛ V

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СВОБОДАТА НА ЛИЧНОСТТА

Тези пристъпления също са престъпления срещу личността, но те в по-малка степен засягат личните права в сравнение с тези срещу живота и здравето. Престъпленията против свободата на личността засягат свободната воля и поведение. Свободата на движение е предвидена в Конституцията и всички останали посегателства върху това право са противопоказни и наказуеми и за тях има специални състави в НК.

1. Чл.142. Това е нов текст. Влиза в сила през 1995г. основния състав е 142А, който се свързва само с  противозаконното лишаване от свобода. През 2002г. текста за отвличане е променен. След това изменение текста гласи: “ Който отвлече лице с противозаконно намерение да го лиши от свобода, се наказва …”.  През 2002 г. отпадат двете предпоставки – отвличане и задържане. Сега е достатъчно деецът да има за цел противозаконно да го лиши от свобода, без да е сторил това. Обект на засягане по чл. 142 е възможността индивидът да формира свободна воля и да действа спрямо тази воля. Непосредствен обект на посегателство е възможността за свободно предвижване в пространството.

Изпълнителното деяние по чл. 142 е “отвлече”. Практиката приема, че отвличането е принудителна промяна на настоящето пребиваване на лицето. То може да бъде извършено с различно действие. Отвличането е резултатно престъпление, то е довършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, където се е намирал. Нямат значение средствата, с които е извършено деянието, важен е резултата. Противозаконното лишаване от свобода е целта и то не е част от изпълнителното деяние. Целта е елемент от субективната страна на престъплението.

Субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От субективна страна има пряк умисъл – деецът цели да лиши лицето от свободата му на предвижване.

Квалификации – съдържат се в чл. 142, ал. 2. те са:

1) деецът е бил въоръжен – без значение е дали е използвал оръжието;

2) деянието е извършено от две или повече лица. Тази квалификация е от гледна точка на субекта. Тук влизат не само съучастниците, а и съизвършителите.

3) отвлеченото лице е бременна жена или лице, ненавършило 18 г. възраст. Това е квалификация от гледна точка на обекта.

Умисълът трябва да обхваща квалифициращите обстоятелства!

4) отвлеченото лице се ползва с международна защита.

5) деянието е осъществено по отношение на две или повече лица.

6) от лице, което осъществява охранителна или друга сродна дейност;

7) това е нова квалификация (по ал.7). когато деянието е извършено с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната.

2. Чл. 142А – “който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва….”. Тук деянието е свързано само със задържането на някого. Свързано е с бездействие. Това престъпление е продължено. Може да бъде осъществено с комбинация от действие и бездействие. Чрез бездействие може да бъде осъществено, когато бъде задържано лице по остановения в закона ред, от компетентните органи, но не бъде освободено.

Квалифицирани състави – 142А, ал.4 – задържане за повече от две денонощия. Задържането до две денонощия е основния състав, при повече от две денонощия имаме квалифицирания състав.

Пострадалият е лице, по отношение на което не съществува законно основание да бъде задържан. Непосредствен обект е засягане на волята на лицето. От обективна страна последният елемент е лишаването от свобода да е противозаконно.

От субективна страна деянието е умишлено. Може да се осъществи, както с пряк, така и с евентуален умисъл. Необходимо е деецът да знае, че няма законно основание за задържане, както и да знае, че лицето е против това.

Чл. 142А, ал.5 – съзнателно задържане на лице в здравно заведение за душевно болни. Субектът е лице, което има право да задържа лица в такива заведения. Обектът е здраво лице. Умисълът е пряк.

Ал. 2 – квалификация, свързана със субекта на престъпление – длъжностно лице.

Ал. 3 – обектът е бременна жена или непълнолетно лице.

 

РАЗДЕЛ V

ПРИНУДА

1. Основния състав на принудата е в чл. 143 от НК. Освен, че съществува като самостоятелно престъпление се изпълнява и при други престъпления – грабеж, изнасилване и т.н.. Въпросът е дали когато се съдържа в едно деяние, може да се счита за съвкупност или го поглъща. Отговорът на този въпрос зависи от начина на извършване на престъплението. В повечето случаи специалния състав поглъща този по чл.143. Принудата  в тези случаи се явява елемент от специалния състав на тези пестъпления.

Точният текст на чл.143гласи: “който принуди другиму да извърши…”. Престъплението е резултатно, засяга свободното формиране на волята на потърпевшия. Довършено е в момента, в който пострадалият осъществи реално изискваното от него поведение. Съдържанието на изпълнителното деяние е противоправно мотивиране на пострадалия да осъществи конкретно поведение. От обективна страна това може да бъде извършено по различни начини – чрез физическо насилие, чрез психическо въздействие, като злоупотреба с власт и др. За да е съставомерно деянието при принуда с власт, е необходимо лицата да са в такава зависимост помежду си, че дееца реално да има някаква власт върху пострадалия, опираща се на правна норма – пр: работодател и работник. Пострадалият трябва да има обективна представа за фактите от действителността, но въпреки това под принуда извършва действието. Той може да съзнава и неблагоприятните последици за него.

От субективна страна състава се характеризира с пряк умисъл.

Необходимо е да се прави разлика между престъплението по чл.143 и другите престъпления, съдържащи в състава си принуда.

Първото разграничение е от чл. 198 – грабеж – то е двуактно престъпление, съдържа в изпълнителното деяние две престъпления – принуда и кражба.

Когато е извършено друго престъпление, което не съдържа в състава си принуда, ще имаме съвкупност от престъпления.

По ал.3 имаме квалифициран състав – пострадалият е съдия,  прокурор или лице от състава на МВР.

2. Чл. 143А – задържане на заложник. Текста гласи: “който задържи наякого…” особеностите тук са две:

1) това престъпление е продължено;

2) То е двуактно. От обективна страна в изпълнителното деяние се съдържат 2 акта:

– задържане на някого като заложник;

– довеждане до знанието на държавата, на ФЛ или ЮЛ за факта на задържането или поставяне под условие освобождаването на жертвата. Това престъпление се осъществява чрез действие и бездействие. От субективна страна е налице пряк умисъл. Самият факт на поставяне на освобождаването под условие е достатъчен до достигане на този извод. Тук по-особен е обекта. Освен личните права се засяга и дейността на държавата и нейните органи или на ФЛ и ЮЛ.

По ал.2 – когато деецът заплаши със смърт. Заплашва, че лично ще извърши действието. Квалификацията се отнася до по-високата степен на обществена опасност на дееца.

Възможно е престъпленията по чл. 143А и 142 да се извършат в идеална съвкупност.

Характерът на пестъплението по 143А изисква сравняването му с други сродни престъпления. Най важно е разграничаването от принудата и от чл. 143А. От 143А се различава по обекта, но според А. Стойнов двата състава се поглъщат. Другата разлика е между 143А и 143 – тук използвания метод е различен. При принудата властта е притежавана правомерно. При 143А се цели да се мотивира друго лице да извърши нещо. С оглед на резултата – при принудата по 143 е предприето конкретно поведение, докато при 143А е достатъчно адресатът да узнае, че има задържано за заложник лице. Може да се приеме, че 143А е възможно да погълне 143, ако адресата на условието осъществи противно на волята си поведението, което иска деецът. Друго разграничение е между 143А и 97А. От обективна страна престъпленията са еднакви. Различен е обекта. По чл. 97А обект са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавните органи. От субективна страна по 97А има противодържавна цел. Престъплението по  чл. 143А е против личността.

3. Чл. 144 – закана. Това е последното престъпление по раздел V. Текстът винаги изисква активно поведение и винаги деецът заплашва с извършването на престъпление против личността или имота (по смисъла на гл2 и 5) на потърпевшия. Част от състава е тази закана обективно да може да възбуди основателен страх. Тук се изискват 2 условия: 1) не е необходимо заплашваното лице да е уплашено наистина. Важно е обективно заплахата да може да породи такъв страх. Това зависи от дееца, от начина на произнасяне на заплахата, от други обективни фактори, като поведението на дееца. Не се взема под внимание личността на пострадалия. Може да е смел и да не се е уплашил, но въпреки това деянието е съставомерно. Престъплението се извършва само с пряк умисъл. Може да бъде осъществено от всяко наказателно отговорно лице. Престъплението е довършено тогава, когато пострадалия възприеме заканата. Заканата може да е свързана и с близки на пострадалия. Основната цел е пострадалия да възприеме заканата. Това е разликата от чл. 143, където е необходимо да го мотивира.

Квалификации:

1) с оглед особеностите на обекта – по ал.2 – потърпевшия е длъжностно лице, лице ползващо се с международна закрила, представител на обществеността.

2) по ал. 3 – ако деецът се е заканил с убийство…

 

РАЗДЕЛ VI – VIII

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧЕСТТА, ДОСТОЙНСТВОТО И ДОБРОТО ИМЕ НА ЛИЧНОСТТА

Непосредствен обект са обществените отношения осигуряващи доброто име, честта и достойнството на гражданите.

Доброто име – положителното мнение и оценката, която обществото има за дадена личност, за личността, като морален и етичен човек. Честта и доброто име са морално-стойностни категории и са неделими, но се приема, че честта е съотносима с положителната оценка на обществото за даден човек, а достойнството е оценката на човек за собствената му личност.

От обективна страна изпълнителното деяние се извършва винаги с действие. За особените му признаци има квалифицирани състави.

Субекти – всяко наказателно отговорно лице. Има и квалифицирани състави.

От субективна страна се характеризира с умисъл.

 

Раздел VI

Чл. 145, ал. 1 – откриване на професионална тайна – непосредствен обект на престъпление тук са обществените отношения, създадени между потърпевшия и дадено ФЛ, по силата на които за последния е възникнала забрана за разгласяване на дадени факти и обстоятелства, станали му известни във връзка с неговото занятие.

Предмет на престъплението е чуждата тайна – обстоятелства, факти, информация. Става дума за действителни, реално съществуващи факти, които са опасни за доброто име на този, по повод на който се разгласяват. Тази информация може да се отнася до личния му живот, здраве и др.

Под чужда тайна се разбират и факти и обстоятелства, които се отнасят предимно за пострадалия – това са противозаконни откривания на лице, което не бива да го узнае.

Изпълнителното деяние се изразява в откриването на тази чужда тайна, т.е. откриването и на трето лице. Престъплението е довършено в момента на узнаването от третото лице. Теоритично е възможен опит, но той няма практическо значение.

Трябва да има връзка между тайната и работата на дееца, т.е. фактите са му станали известни от работата му. Тук въпреки думата “което” имаме особен субект.

От субективна страна престъплението е умишлено – деецът съзнава, че фактите са опасни за доброто име на лицето, че ги съобщава на лице, което не бива да ги знае и че има забрана да не го прави.

Чл.145, ал.2 – откриване тайната на осиновяването. Тук имаме специална информация. Обществените отношения, които осигуряват запазване на тази тайна са непосредствен обект на престъплението. Тук не се засяга доброто име, а семейните отношения. Предмет на престъплението е информацията, че дадено лице е осиновено. Лицето на което се съобщава тази тайна трябва да не е упълномощено да я узнае. Пострадали са осиновителите, осиновените и членовете на семейството.

Изпълнителното деяние е разгласяване на тайната на неопълномощени лица. Не се визират точните средства – може писмено, устно и т.н. Престъплението е довършено от момента на узнаването от трето лице.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, освен лицата, които са узнали това във връзка със служебното си положение (те отговарят по чл. 284). Осиновителя не може да е субект, защото не е длъжен да пази тайната.

От субективна страна се характеризира с умисъл – да причини вредни последици.

Чл.145А–сравнително нов текст – разгласяване на информация при използване на специални разузнавателни средства. Непосредствен обект са обществените отношения, които са възникнали при събирането на информация със СРС. Не се включва информация извън тази. Предмет на престъплението е информация, събрана по закона за СРС. СРС по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства са тяхното изземване, които се използват за изготвянето на веществени доказателства, които служат за документиране дейността на наблюдаваните обекти. Това са оперативни способи за наблюдение, подслушване, преследване и др. СРС се използват само за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, както и по отношение на дейности свързани със защита на националната сигурност. За използване на СРС е необходимо предварително мотивирано искане до началника на съответната служба, което се представя на председателя на съответния окръжен съд (в София на Софийски градски съд), съдията отговаря веднага и министъра на Вътрешните работи писмено разпорежда да се използва СРС. В неотложни случай СРС може да се използва, като разпореждането се даде само от министъра, но съдията трябва да го потвърди до 24 часа.

Извършителите на злоупотреба могат да бъдат само .. и дирекция за оперативна връзка.

Изпълнителното деяние се изразява в използването на такава информация неправомерно (извън нейното предназначение). Начина на използване може да е разгласяване, обнародване, и т.н.

Престъплението е довършено с факта на използване на информацията.

Субект може да е всяко НОЛ. Квалфицирани състави имаме по ал.2 – длъжностно лице – тази квалификация измества 284.

От субективна страна – пряк умисъл – че съобщава информация неправомерно.

Обидата и клеветата са престъпления от частен характер.

Чл. 146, ал.1 регламентира обидата. Непосредствен обект са обществените отношения, които осигуряват ненакърняването на личното чувство за достойнство. Пострадал може да бъде само ФЛ и то такова, което да може да възприеме обидата, да е способно да я осъзнае и да разбере, че е насочена към личното му достойнство и чест.

Изпълнителното деяние може да се осъществи чрез казване или извършване на нещо унизително. От значение е дали обидните думи са истина. Обидата е само чрез действие. Казването се осъществява чрез отправяне на обидни думи, съзидания, ругатни. Казването може да е и в писмена форма.  Извършването чрез действие се изразява в отрицателно отношение – жест, плесница и др. Трябва да се казва или извършва нещо унизително. Обидата се извършва само в присъствието на обидения. Под присъствие не се разбира само чистото физическо присъствие.

Обидата е довършена, когато обиденият я възприеме.

Субект е всяко НОЛ. По т.4 имаме квалификация…

От субективна страна престъплението се характиризира с умисъл – както пряк, така и евентуален – да разбере, че обижда лицето и пак го върши.

Обидата предвижда реторсията – отвръщане на обидата с обида. Съдът може да освободи и двамата или да ги накаже и двамата.

Чл. 148, ал.1 урежда  квалифицираните случаи на обида:

– т.1 – когато се извършва публично;

– т.2 – разпространена с печатно произведение или по друг начин – наличие на много екземпляри. Може по радио, телевизия и др.

– т.3 – нанесена на длъжностно лице – има се предвид длъжностно лице по смисъла на чл. 116 от НК.Тук обидата трябва да е отправена към определено длъжностно лице, а не категория лица.

– т.4 – предвижда обратното – от длъжностно лице, при или по повод упражняване на служебните му занятия.

Чл. 147 ал. 1 и 2 уреждат клеветата. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име, с което човек се ползва в обществото. Пострадалия може да е само ФЛ.

Изпълнителното деяние се състои в разгласяване на позорно, неистинско обстоятелство – съобщаване на трето лице за него. Отнася се до личния живот на пострадалия, но може да отразява и някакви други обстоятелства.

Второто деяние се изразява в приписване на неизвършено престъпление. Позорното обстоятелство в първия случай и престъплението във втория трябва да са неистински.

Клеветата е довършена, когато поне едно трето лице е узнало информяцията. Ако клеветим някого последователно прад няколко човека е възможно да имаме съвкупност. Обикновено клеветения не присъства, ако присъства клеветата може да се разглежда в съвкупност с обидата.

Субект е всяко НОЛ.

От субективна страна имаме пряк или евентуален умисъл – деецът да разбира, че обстоятелството, което разгласява е позорно и е неистинско. При прекия умисъл деецът е сигурен в недействителността, но цели узнаването и от трето лице. При евентуалния умисъл той допуска, че обстоятелството е неистинно, но все пак го разкрива пред третото лице. Умисълът се изключва, когато деецът въз основа на обективни факти мисли, че казаното или написаното е истина.

Разграничение между клеветата и обидата:

1) обидата засяга достойнството на лицето, а клеветата – общественото мнение…

2) обидата трябва да се извърши в присъствието на пострадалия, а клеветата не трябва;

3) при обидата няма значение дали деецът говори истината или не, докато при клеветата трябва това, което се говори да не е истина;

4) при обидата е предвидена реторсия, докато при клеветата не;

Разграничение между клеветата и чл. 145. при чл. 145 разгласяваните факти и обстоятелства са истински, макар и опасни за доброто име. При клеветата те са неистински. По чл. 145 информацията е узната от лицето във връзка със занятието му.

Разграничение между клеветата и чл. 286 – набедяване – против правосъдието и обществото. Обект са отношенията по повод реда и нормалното функциониране на правораздавателните органи, т.е. по чл. 286 се засягат по-широк кръг обществени отношения. Набедяването винаги се извършва пред надлежен орган на властта (орган, който по закон е длъжен да образува наказателно производство или да сезира друг орган за това). Набедяването става само при пряк умисъл. Набедяването е престъпление от общ характер, докато клеветата е от частен.

Разграничение на клеветата от чл. 290, ал.1 – лъжесвидетелстване. Това е престъпление против правосъдието. Лъжесвидетелстването може да се извърши само пред съд или друг надлежен орган на властта. Субект е само лице, призовано като свидетел. Обект на посегателство при лъжесвидетелстването са обществените отношения свързани с реда и правораздаването, докато клеветата е престъпление против личността.

Чл. 148А. Предмет на престъплението са данни, които се основават на неправомерно придобита информация от архива на МВР.

Изпълнителното деяние е разгласяването им по какъвто и да е начин. Не се изисква данните да не отговарят на истината, а е достатъчно неправомерното им придобиване. Това е и основната разлика с клеветата.

От субективна страна имаме умисъл.

 

ПОЛОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

РАЗДЕЛ VIII – РАЗВРАТ

Тези престъпления се систематизират според х-ра на половото действие на следните групи:

1) блудства – чл. 149 и 150;

2) престъпни съвкупления – 151 – 154;

3) хомосексуални действия – 157;

4) допълнителна група – други полови престъпления:

– за развратни действия – 155 – 156;

– порнография – 159.

Блудства.

1).Първият състав е по чл. 149, ал.1 основен състав:

1) обективна страна:

– предмет – лице ненавършило 14г. няма значение полът;

– изпълнителното деяние – извършване на блудствено действие спрямо пострадалия.

2) субект – всяко НОЛ – при другите видове полови престъпления има особености.

3) от субективна страна – пряк умисъл + специфична цел, а именно да се възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление с пострадалия

– блудствено действие – винаги предполага физически контакт.

2). чл. 149, ал.2 тук вече е двуактно престъпление с по-тежко наказуеми състави. Квалифициращите обстоятелства са следните:

– блудството е чрез употреба на сила или заплашване ( принуда по 143)

– чрез използване безпомощното състояние на пострадалия;

– чрез привеждане в безпомощно състояние.

3). чл. 149, ал.3 и 4 – други по-тежко наказуеми състави….

4). Основен състав по чл. 150, в края на чл.150 се обхваща един по-тежко наказуем състав.

1) характеристика от обективна страна: предмет е лице, ненавършило 14г. Трябва да има и специфика на тези действия. Престъплението е двуактно – извършватнето на полови действия с лице над 14г. не е престъпление. Трябва да има квалифициращ елемент. Това са трите хипотези на чл. 149, ал. 2.

2) субект – всяко НОЛ;

3) субективна страна – умисъл.

Престъпни съвкупления – чл. 151. Основния състав е по чл. 151, ал.1

1) от обективна страна – предмет е лице, ненавършило 14г. Без значение е полът. Изпълнителното деяние е съвкуплението с такова лице.

2) субект– всяко НОЛ, но се конкретизира в зависимост от пола. Трябва да е навършило 14г.

3) от субективна страна имаме пряк умисъл, трябва да обхваща и факта, че деецът се съвкуплява с малолетно лице. Не се изисква каквото и да е друго поведение.

чл. 151, ал.2 – Втори основен състав.

1) от обективна страна – Предмет на престъплението е лице, навършило 14г, което не разбира свойството или значението на извършеното (невменяем). Изпълнителното деяние се изразява в съвкупление.

2) субект – като по ал 1

3) от субективна страна имаме пряк умисъл, като се отчита невменяемостта.

Изнасилване – чл. 152.

Основния състав е по чл 152, ал.1, т. 1 – 3:

1) от обективна страна. Предмет на престъплението е само лице от женски пол. Изпълнителното деяние може да се извърши по три начина

– пострадалата е лице, лишено от възможност за самоотбрана и е противно на волята на пострадалата;

– съвкупление със сила или заплашване – двуактно ( принуда + съвкупление)

– чрез привеждане в безпомощно състояние – двуактно.

Тук е възможен само недовършен опит – изразява се в започване и довършване на първия от двата акта на поведение.

2) субект – само лице от мъжки пол (като самостоятелен извършител), но при съучастие може да бъде и жена.

3) от субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.

Квалифицирани състави:

По-тежко наказуеми случаи – чл. 152, ал. 2 и 3.

– ал.2, т.1 – изнасилената не е навършила 18г. Трябва да се прави разлика със съвкуплението между възходящ и низходяща – лице, което е зависимо от дееца.

– т.2 – ако изнасилената е низходяща сродница;

– т.3 – повторно извършено престъпление;

– по ал. 3 – от две или повече лица ( по смисъла на чл. 93, т.12), може да не са само мъже;

– причинена средна телесна повреда;

– последвал опит за самоубийство. Важно е отношението на дееца към опита за самоубийство, като е достатъчна и непредпазливост, т.е. може да не е предвидил, но е бил длъжен да предвиди. Ако не се докаже вината е невъзможно да се приложи квалификацията.

– изнасилването е с цел въвличане в следващи развратни действия или проституция;

– опасен рецидив;

– по ал. 4 – най-тежките случаи. Те са:

– пострадалата е малолетна;

– причинена е тежка телесна повреда;

– последвало е самоубийство;

– извършеното е особено тежък случай – чл. 93, т.8.

Престъпни съвкупления по чл. 153.

1) от обективна страна – предмет на престъплението е лице от женски пол, което има определена зависимост от субекта – материална или служебна. Изпълнителното деяние се изразява в съвкупляване с жертвата.

2) субект – като при изнасилването…

3) субективна страна – пряк умисъл, който да обхваща фактическото положение. Житейски деецът се възползва от посочената зависимост на пострадалата.

Кръвосмешение – чл. 154.

Основен състав. Хипотези:

1) съвкупление между възходиящи и низходящи – това е специалната разпоредба на чл. 151, но ще бъде изключение, ако съвкуплението е под формата на изнасилване.

2) между братя и сестри – рождени и по съребрена линия, до втора степен на родство;

3) осиновители и осиновени, като тук се включват и рождени братя или сестри с доведени братя, сестри…

Хомосексуални действия – чл. 157.

По принцип не са престъпления, освен в предвидените в чл. 157 хипотези. Има два основни варианта – педерастия и лесбийство:

Основен състав по чл. 157, ал.1

1) от обективна страна – …като предишните…  изп деяние – съвкупление…

2) субект – лице от същия пол – престъплението е двуактно…

Има квалифицирани състави –със сила или заплашване, лишено от възможност за самоотбрана лице, възползване от положението на зависимост.

3) субективна страна – пряк умисъл.

Други полови престъпления:

Чл. 155, ал.1 – престъплениял, създаващи предпоставка за развратни действия:

1) от обективна страна имаме два варианта на изпълнителното деяние:

– склоняване на друго лице към проституция (не и към блудствени действия и съвкупление)

– свеждане към блудствени действия или съвкупление – не се има предвид мотивиране, като по ал.1, а две други лица да стигнат до такъв контакт.

2) субект – всяко НОЛ.

3) от субективна страна – пряк умисъл.

Чл. 155, ал.2 – втори основен състав, представляващ осложнена престъпна дейност.

Обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в систематично предоставяне на помещение за полови сношения или блудствени действия. Под систематично се разбира най-малко 3 пъти.

– помещенитето да се предоставя на различни лица – ВКС – най-малко три лица;

2) субективна страна – умисъл.

Чл. 156, ал1.

1)обективна страна – предмет – лице от женски пол. Изпълнителното деяние се осъществява с отвличането на лицето.

2) субективна страна – пряк умисъл + специфична цел – да бъде предоставено лицето за развратни цели.

Порнография – чл. 159.

Основен състав:

1) обективна страна – Предмет на престъплението са предмети с порнографско съдържание (разлика с еротиката – при порнографията пряко се показва съвкупление между хора или хора и животни, като на преден план са съответните гениталии). Изпълнителното деяние е всяка възможна форма на манипулиране с такива произведения.

2) субективна страна – пряк умисъл.

Чл. 158. При чл. 151, 153 е предвидено основание за освобождаване от наказателна отговорност, ако последва брак между пострадалата и дееца.

Изключени са 152 и  154. 152 – най-тежкото престъпление от тук разгледаните, затова не се допуска освобождаване от отговорност.

В практиката има специални способи – ако деецът би се оженил за жертвата и изнасилването е без свидетели, ограничен кръг роднини могат да откажат да свидетелстват. Така обвинението би се оказало недоказано. Давността е 20 години и ако се разведат преди изтичането й има възможност пострадалата пак да свидетелства.

 

РАЗДЕЛ IХ

ТРАФИК НА ХОРА

Отношение межде 159А и 159Б – това, което е опит по 159Б е довършено престъпление в 159А.

159А. – 1) обективна страна. Пострадал – един или група от лица. Изпълнителното деяние има 4 форми:

– набиране;

– транспортиране;

– укриване;

– приемане.

2) от субективна страна имаме две особености – пряк умисъл и специфична цел в няколко варианта:

– лицата да се използват за развратни действия ( по глава 8)

– за принудителен труд;

– за отнемане на телесни органи;

– за да бъдат държани в принудително подчинение.

Общото за органите и за развратните действия е, че няма значение дали има съгласие от страна на пострадалия, а за другите два варианта има значение.  Принудетлен труд и  държане в принудително подчинение става само без съгласие на пострадалия. Но като цяло съгласието няма значение за наказуемостта на деянията.

159А, ал.2 – предвижда квалифицирани състави на по-тежко наказуеми случаи.

159Б – двуактно престъпление, част от него е престъплението по 159А, ал 1. първият акт е по 159А, а вторият е превеждането през границата на страната със съответната цел. 159А може да се яви, като опит по 159Б, като се осъществява с цел да се преведат хората през границата. Вторият акт сам по себе си не представлява престъпление, освен ако е извършен без знанието и разрешението на съответните гранични власти ( тогава би имало идеална съвкупност между 159Б, ал.1 и 280).

Чл.159Б,ал.2 предвижда по-тежко наказуеми случаи. Най-тежко наказуемите случай са описани в чл.159В:

– опасен рецидив;

– престъплението е по поръчение или в изпълнение на организирана престъпна група.

В чл. 161 се осъществява диференциация на наказателната отговорност за престъпления по гл.2 от Особената част на НК, на основание степен на обществена опасност на извършеното, като изрично се посочва, че по-леките престъпления са престъпления от частен характер и се преследват само по тъжба на пострадалия срещу извършителя. Има два критерия за определяне на степента на обществена опасност:

– вид на престъплението – причинени са леки и средни телесни повреди;

-допълнителен критерии–близкото родство и наличието на брак между пострадалия и дееца.

 

ГЛАВА III

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Тук се включват престъпления против основните конституционни права на гражданите. Систематизират се в три основни групи:

1. Престъпления против политическите права на гражданите – раздел 1,2,3 и 8, като раздел 3 неоснователно е наречен “престъпления против политическите права на гражданите”, защото не ги изчерпва.

2. Престъпления против личните права на гражданите – раздел – 4 и 5;

3. Престъпления против лично-икономическите права на гражданите – това са престъпления с личен и имуществен елемент – раздел 6 и 7.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел 1 “Престъпления против националното и расовото равенство”

Чл. 162 – има няколко основни състава:

1. По ал.1:

1) от обективна страна изпълнителното деяние е дадено в две форми:

– проповядване

– подбуждане

Всяка от формите на изпълнителното деяние може да се специфицира по три начина:

– към национална вражда;

– към национална омраза;

– към расова дискриминация.

Тук трябва да се прави разлика между понятията:

– национална вражда – напътване, проповядване, подбуждане, към конкретни действия;

– национална омраза – само неприязнени чувства.

В чл. 162 става дума само за расова или национална, не и за етническа вража или омраза.

2) от субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.

2. По ал. 2 – втори основен състав:

1) от обективна страна – изпълнителното деяние е в употреба на сила или повреда на чужд имот. Разбира се такова засягане субстанцията на една вещ, което я прави временно или частично негодна за използване според предназначението й.

2) от субективна страна имаме две особености:

– пряк умисъл;

– изрично посочване на мотива, който може да е: 1) народността; 2) расовата му принадлежност; 3) религиозната принадлежност; 4) поради политическите убеждения.

3. Чл. 162, ал. 3 и 4 – престъпление, извършено от престъпна организация.

1) от обективна страна изпълнителното деяние тук е дадено в три варианта:

– образуване – първоначално съгласуване волите на лицата засъздаване на такава организация;

– ръководене – включва формулиране на целите, осъществяване на контрол върху резултатите от дейността на организацията;

– членуване – даване на съгласие за участие в такава организация, може устно, писмено, чрез конклудентни действия или по друг начин.

За да е налице организация или група, трябва да има определена структура. Трябва да се прави разлика и между организация и група – има два критерия за разграничаване:

степен на устойчивост на формированието – при организацията има по-висока степен на устойчивост;

– степен на организираност – при организацията също е по-висока.

Организацията трябва да има структора в повече от едно населени места.

2) от субективна страна имаме пряк умисъл + специална цел – да извършат деянието по чл 162, ал. 1 или 2.

4. Чл. 163 – престъпление извършено от тълпа. Под тълпа се разбира множество хора, събрани на публично място без предварителна подготовка. В случая тя се използва за нападане на граждани или техни имоти.

Субектът тук е особен. Диференцира се в три варианта:

– подбудители;

– предводители – тези първи две групи се наказват по-тежко;

– участници.

От субективна страна имаме пряк умисъл и мотив (във връзка с националната и расова принадлежност).

 

Раздел 2 – “Престъпления против изповеданията”

Чл. 164. 1) от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в проповядване на омраза на религиозна основа. Имаме и примерно изброяване на начините, по които може да се осъществи проповядването. Това не е изчерпателно изброяване. Тук влизат и други случаи, стига целта да е неприязнените чувства да се възприемат от другата страна.

2) от субективна страна имаме пряк умисъл.

Раздел 3 – “Престъпления против политическите права на гражданите”.Първата подгрупа са прастъпленията против избирателните права.

Чл. 167 – 169 – основните престъпления против избирателните права.

1. Чл. 168: 1) от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в упражняване на това право, без деецът да има такова право (прави се разлика между активно и пасивно избирателно право)

2) от субективна страна имаме пряк умисъл. Трябва да обхваща съзнанието, че деецът упражнява това право без да го има.

Ако гласува недееспособен, отговорността се носи на базата на посредственото извършителство.

2. Чл. 169: 1) от обективна страна имаме нарушаване тайната на гласуване или преправяне на резултатите от избори. Това са две форми на изпълнително деяние.

2) субекта на престъплението е особен – длъжностно лице или лице от състава на избирателната комисия.

3) от субективна страна имаме пряк умисъл.

Втората подгрупа престъпления по тази глава са със субсидиарно приложение. Те са трудно приложими. Те са общо формулирани.

Чл. 169А: 1) от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в принуда по отношение на пострадалия, противно на убежденията му да участва или да напусне политическа сила.

2) от субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 169Б: 1) от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в попречване на пострадалия да осъществи свои конституционни политически права. Без значение е начина по който е попречено на лицето.

2) от субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 169В предвижда по-тежко наказуеми състави…

Раздел 8 – “Престъпления против свободата на събрания, митинги и манифестации”.

Чл. 147А – бланкетни разпоредби, препращат към  НА извън НК, за изясняване признаците  на посочените събрания… Това е основно Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Чл. 147А, ал.1:

1) изпълнителното деяние може да се осъществи чрез две форми:

– разтуряне на събрание, митинг, манифестация;

– попречване да се проведе събрание, митинг, манифестация.

Разликата между двете е, че при първата форма събитието е започнало, докато при втората не е. Няма значение, как се стига до един от двата резултата.

2) от субективна страна имаме пряк умисъл, който трябва да обхваща и знанието, че митингите, събранията и манифестациите са разрешени, при спазване на определен ред и въпреки това деянието се извършва.

Чл. 147А, ал. 2:

от субективна страна деянието също е в две форми:

– провеждане на забранено събрание, митинг, манифестация;

– продължаване да се провеждат прекратени събрания, митинги, манифестации. Тук се има предвид продължаване на провеждането след прекратяване по законов ред.

От обективна страна имаме и едно допълнително условие – мероприятието да е в нарушение на чл. 12, ал.3 и чл. 13, ал.1 от ЗСММ.

2) субект на престъпление е само лице, което е организатор на събитието. Участниците не се наказват.

3) от субективна страна имаме пряк умисъл.

Раздел 4 – “Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство.

Чл. 170, ал.1:

1) от обективна страна: – Предмет на престъплението е чуждо за дееца жилище, това което се обитава за живеене и е чуждо – деецът не го обитава за живеене. Изпълнителното деяние се изразява във влизането в чуждо жилище. Законът изброява начините, по които трябва да се осъществи влизането:

– чрез употреба на принуда – сила или заплашване;

– чрез хитрост;

– ловкост;

– чрез злоупотреба с власт;

– чрез специални технически средства.

2) от субективна страна съставът се характеризира с пряк умисъл.

Законът урежда и по-тежко наказуеми случаи:

– когато е извършено нощем. (Разбира се тъмната част на денонощието.)

– носи или държи оръжие, по такъв начин, че пострадалият да разбере това.

– когато деянието е извършено от две или повече лица.

Чл. 170, ал.4 – втори основен състав:

1) от обективна страна – Отново имаме за предмет чуждо жилище. Изпълнителното деяние тук се изразява в оставане в такова жилище. Необходимо е кумулативно да са на лице:

– въпреки изрична покана да го напусне;

– стоенето е противозаконно.

2) от субективна страна имаме умисъл.

Чл. 171, ал.1 – престъпления против кореспонденцията:

1) от обективна страна – Изпълнителното деяние може да бъде всяка манипулация със съобщения, независимо от формата, чрез която се осъществява кореспонденцията. Общото между тях е, че съответната манипулация се осъществява не по предвидения в закона ред. (Има случаи, при които правната уредба разрешава обратното.)

2) от субективна страна престъплението се характеризира с умисъл.

Чл. 171, ал.2 предвижда по-тежко наказуемост за длъжностно лице, което с оглед на деянието си се е възползвало от служебното си положение.

Чл. 171, ал.3 – втори основен състав:

1)от обективна страна. Изпълнителното деяние е узнаване на неадресирано до него съобщение.

Начинът на извършване е чрез използване на специални технически средства.

Предвидени са и условия за криминализиране на деянието

– съобщението да е предадено по далекосъобщитлено средство;

– противозаконно узнаване, с оглед на това, че са вазможни и случаи на разпореждане на съда за такова узнаване (СРС).

2) от субективна страна имаме умисъл.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ  ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

Престъпления против трудовите права на гражданите.

Предвидени са в чл. 172 в два основни състава:

Чл. 172, ал.1 – първи основен състав:

1) от обективна страна има две форми на изпълнителното деяние. Те са:

– попречване на пострадалия да постъпи на работа;

– принуждаване на пострадалия да напусне работа.

2) от субективна страна има два момента:

– умисъл

– мотиви на дееца – допълнителен субективен признак.

Мотивите може да са свързани с народност, раса, произход, членуване в организации, политически убеждения на пострадалия или на негови близки.

Чл. 172, ал. 2  – втори основен състав.

1) от обективна страна. Имаме два варианта на изпълнителното деяние:

– неизпълнение на заповед;

– неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за възстановяване на работа на неправомерно уволнен работник или служител. Сега може да се приложи само втората алтернатива.

2) субект на престъплението – само длъжностно лице и то такова, от което зависи сключването и прекратяването на трудовото правоотношение.

3) от субективна страна имаме умисъл.

 

Престъпления против интелектуалната собственост.

Чл. 172А, ал.1 – основен състав. Тук се налага систематично тълкуване с  чл. 172А, ал.4. По аргумент от противното от посочената ал.4 се извежда един от съществените признаци за криминализиране на деянието…

1) от обективна страна:

– предмет на престъплението е чуждо произведение на науката, литературата и изкуството.

– изпълнителното деяние – използване на такова произведение, като начина на използване няма значение. НК дава и примерно изброяване.

– условие – без съгласието на носителя на авторското право.

По аргумент от противното от ал.4 случаят да не е маловажен. Понятието маловажен се извежда по аргумен от противното от дефиницията на чл. 93, т.9 (за моловажни случаи).

2) от субективна страна – умисъл.

Чл. 172А, ал. 2 – втори основен състав.

1) от обективна страна – Предмета е описан изрично – звукозапис, видеозапис, софтуер.

– Изпълнителното деяние – обобщително използване на предмета на престъплението.

– условие – без необходимото по закон съгласие.

По аргумент от противното от ал.4 – случеят да не е маловажен.

2) от субективна страна имаме умисъл.

Чл. 172А, ал.3 – квалифицирани състави на по-тежко наказуеми случаи по ал. 1и 2.

1) при повторно извършване – чл. 28 и специалния рецидив.

2)при причинени значителни вредни последици,от имуществен или неимуществен характер.

– значителост – най-ниският праг е 1000лв.

Чл. 173, ал. 1 – основен състав:

1) от обективна страна:

-предмет–чуждо произведение на науката, литературата, изкуството или на значителна част от такива произведения. Кога частта ще е значителна – не се гледа само обектът, който е бил използван. Тук при определяне на понятието значителна част е възможно да се излиза и извън рамките на закона ( особено при хуманитарните науки може лесно да се заобиколи).

– изпълнителното деяние е в две форми:

– издаване;

– използване под свое име или псевдоним.

2) от субективна страна престъплението е умишлено.

Чл. 173, ал.2 – основен състав:

1) от обективна страна:

– предмет -чуждо произведение, полезен модел, промишлен дизайн.

– изпълнителното деяние е в две форми:

– представяне за регистрация;

– регистриране.

2) от субективна страна – умисъл.

Чл. 174.

1) от обективна страна:

– предмет – изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, произведение на науката, литературата, изкуството.

– изпълнителното деяние – включване на дееца, като съавтор. Начинът на извършване е чрез злоупотреба със служебното си положение.

– условие – без деецът да е взел участие в творческата работо по създаването.

2) от субективна страна – умисъл.

 

ГЛАВА IV

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА

В тази глава се включват четири групи престъпления:

1. Престъпления против брака – чл. 176 – 179 от НК. Има две подгрупи:

1) свиръзани със сключването на брак – 176 – 178;

2) свързани с поведението по време на брака – 179.

2. Престъпления против гражданското сътояние на лицата (няма я в заглавието на главата) – 184 – 186

3. Престъпления против семейството – 181 – 183.

4. Престъпления против младежта – 187 – 193.

 

Престъпления против брака.

Чл. 176 – има два основни състава:

Чл. 176, ал. 1 – първи основен състав:

1) обективна страна:

– изпълнителното деяние – укриване на пречка за встъпване в брак ( бланкетна разпоредба)

– законни пречки – в СК са изрично посочени родството по права, по съребрена до 4-та степен, запрещение, болест опасна за здравето (относителна пречка), да няма друг законен брак ( не се визира в чл. 176, ал.1, а в чл. 179.)

– укриването да е пред длъжностно лице по гражданското състояние, като е налице декларация с невярно съдържание. Обикновено тук има идеална съвкупност с документно пестъпление по Глава 9.

2) от субективна страна – умисъл.

Чл. 176, ал.2 – втори основен състав

1) от обективна страна:

– изпълнителното деяние е извършването на бракосъчетание.

– условие – да има законова пречка.

2) субект – само длъжностно лице по гражданско състояние;

3) от субективна страна – умисъл. Част от съдържанието на умисъла е знанието на факта, че се прави бракосъчетание въпреки наличието на законова пречка за това.

Чл. 177, ал.1 – основен състав:

1) обективна страна:

– изпълнителното деяние – склоняване на друго лице по насилствен начин да встъпи в брак. Склоняването трябва да е умишлено. Без лицето да е могло свободно да изрази волята си. Няма значение формата на принуда упражнена върху пострадалия.

Поведението не би било престъпление, ако не се стигне до обявяване на брака за недействителен и то на точно това основание, т.е. пострадалия да не доведе брака до недействителност.

2) от субективна страна имаме умисъл.

Чл. 177, ал.2 – основен състав:

1) обективна страна:

– предмет – само лице от женски пол;

– изпълнителното деяние е отвличане на постарадалия.

2) от субективна страна – пряк умисъл + специфична цел – да се принуди постарадалата да встъпи в брак.

Чл. 178 – основен състав:

1) от обективна страна – изпълнителното деяние се изразява  в получаването на откуп;

2) субект на престъплението е родител или сродник на встъпващите в брак;

3) от субективна страна – пряк умисъл + специфична цел – деецът да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродиница.

Чл. 178, ал. 2 – втори основен състав, отнасящ се до посредника:

Чл. 179 – юридическо двубрачие:

1) от обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в сключването на брак при наличие на друг законен такъв.

2) субект – само лице, с качеството на съпруг;

3) от субективна страна – пряк умисъл.

 

Престъпления свързани със семейството. – чл. 181 – 183 от НК.

Чл. 181 – най-често това е неплащането на издръжка:

Чл. 183, ал.1 – основен състав:

1) от обективна страна –  Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка в размер на две или повече месечни вноски.  Не е необходимо вноските да се последователно неизпълнени. В случай на частично неизпълнение, ако се достигне до размер на двумесечни вноски също ще е налице това престъпление, защото закона изрично казва: “ в размер на две месечни вноски”.

2) субектът тук се характиризира с две неща:

– има родствена връзка с пострадалия;

– необходимо е деецът да плаща издръжка по повод осъждане, т.е. да има решение на надлежния съд, с което той се осъжда да плаща тази издържка.

3)от субективна страна – умисъл, който обхваща всички обстоятелства от обективна страна.

Чл. 183, ал.2 – втори основен състав. Той се различава по отношение на субекта. Тук се казва, че деецът е лице, което само се е поставило в положение да не може да дава издръжка. Няма значение начина, по който го е направил. От субективна страна умисълът обхваща и това, което води до невъзможността му да плаща издъръжката. По аргумент от противното за ал.1 може да се направи извод, че там лицето не е в състояние да не може да плаща издръжката. Ако деецът наистина няма възможност да плаща издръжката по обстоятелства независещи от него, не може да му се търси отговорност.

Чл. 183, ал.3 предвижда основания за освобождаване от отговорност. Предполага се последващо поведение от страна на дееца:

– деецът да изпълни задълженията си към постарадалия – необходимо е пълно изпълнение;

– до пълното изпълнение да не са настъпили други вредни последици за пострадалия;

– всичко това да се е случило преди постановяване на присъдата от първа инстанция.

Тази привилегия е валидна само веднъж.

Чл. 183, ал.4 – по-тежко наказуеми случаи при повторност. Изисква се налично осъждане от наказателен съд. Няма значение дали субектът е извършил деянието спрямо едно лице или спрямо различни лица.

Чл. 182, ал. 1 – основен състав:

1) от обективна страна – Пострадал е лице, което се намира под родителските грижи или настойничеството на дееца.

– изпълнителното деяние е оставяне на това лице без грижа или надзор. Семейното право дава определение на тези семейни грижи.

Съставът е резултатен – от типа на застрашаващите обществено-опасни последици. Създава се опасност за физическото или психическото развитие на пострадалия.

2) субект – родител или настойник.

3) от субективна страна – умисъл.

Чл. 182, ал. 2 – втори основен състав:

1) от обективна страна – пострадал от престъплението е дете, неневършило пълнолетие. Изпълнителното деяние се изразява в две форми:

– неизпълнение на съдебно решение относно родителски права или контакти с детето;

– осуетяване на изпълнението на съдебното решение за същото;

Престъплението се извършва при развод или фактическа раздяла на съпрузите, при което съда се произнася кой ще се грижи за детето.

2) субект – родител или друг сродник;

3) субективна страна – умисъл.

Чл. 182, ал.3 – предвижда основания за освобождаване от отговорност при:

– изпълнение на решението;

– отстраняване на пречките за изпълнение на решението.

Тези предпоставки се изпълняват след надлежно предопреждение от органите на властта – тези които осъществяват наказателното преследване. Тази привилегия се ползва само веднъж.

Чл. 182А – нов текст.

Ал.1 – основен състав:

1) от обективна страна – Пострадал е лице ненавършило пълнолетие. Изпълнителното деяние се изпълнява в две форми:

– склоняване на родител да изостави свое дете;

– склоняване на родител да даде съгласие за осиновяване. Има се предвид психическо въздействие. Изброени са и възможните начини на склоняване – дарение, обещание за благоприятни изменения… заплаха (само психическа), злоупотреба…

2) от субективна страна – само пряк умисъл + специфична цел – за имотна облага на дееца.

Чл. 182А, ал.2 – втори основен състав:

1) от обективна страна – Пострадал е непълнолетен. Изпълнителното деяние се изразява в склоняването му да даде съгласие за осиновяването си + такова съгласие на непълнолетния да се изисква по закон.

2) от субективна страна имаме умисъл.

Чл. 182А, ал.3 – трети основен състав визиращ посредничеството при осиновяване.

1) от обективна страна – Двете страни, на които се посредничи са семейството осиновители и жена, която ще износи дете в утробата си, с цел да го даде за осиновяване.

2)от субективна страна имаме пряк умисъл + користна цел– противозаконна имотна облага.

Чл. 182А, ал.4 визира случайте на повторност, които са по-тежко наказуеми.

Чл. 181 – това е разпоредба със субсидиарно значение:

1) от обективна страна – Пострадал е близък сродник или съпруг на дееца, неспособен да се грижи за себе си .

– изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на задължение.

Съставът е резултатен – изисква се да се постави в положение на сериозно затруднение пострадалия. Законът прави уговорка, извършеното да не представлява тежко престъпление. Именно тук личи субсидиарността.

2) субект – сродник или съпруг на пострадалия;

3) от субективна страна имаме умисъл.

 

Престъпления против гражданското състояние. – чл. 184 – 186.

Чл. 184, ал. 1 – основен състав:

1) от обективна страна – Изпълнителното деяние са изразява в две форми:

– укриване;

– заменеяне

на гражданското състояние на някого или подхвърляне на малко дете…

2) от субективна страна – умисъл.

Чл. 184, ал.2 – по тежко наказуем случай – само при пряк умисъл и користна цел.

Чл. 186 – основен състав:

1) от обективна страна имаме тежко продължавано престъпление, характеризиращо се с действие и бездействие. Изпълнителното деяние се състои в прибиране на подхвърлено или заблудено дете, на възраст по-малко от 7 години, като не се съобщава веднага за това на властта, родителите или неговите настойници.

2) от субективна страна имаме умисъл.

 

Престъпления против младежта. – чл. 187, 192А и 193.

Чл 187 – основен състав:

1) от обективна страна – пострадал е лице, ненавършило пълнолетие. Това лице да е в особена връзка с дееца – намира се под негови грижи или деецът го възпитава.

– изпълнителното деяние се характиризира с изтезание. Деецът може да бъде и учител. Трябва обаче извършеното да не представлява по-тежко престъпление.

2) от субективна страна имаме умисъл.

Чл. 192А – нов

1) от обективна страна – Пострадал е лице навършило 16, но не навършило 18 години. Изпълнителното деяние се изразява в приемане на работа, при условие, че няма разрешение за това от Инспекцията по труда.

2) от субективна страна – умисъл.

Чл. 192А, ал.2 – предвижда по-тежко наказуеми случаи, ако пострадалият не е навършил 16 години.

Чл. 192А, ал.3 – по-тежко наказуеми състави при повторност.

Чл. 193, ал. 1 – основен състав.

1) от обективна страна – Пострадал е лице ненавършило 18 години или невменяем. Изпълнителното деяние се изразява в опиване с алкохол на такова лице.

2) от субективна страна имаме умисъл.

Чл. 193, ал.2

1) пострадал е същото лице, като по ал.1, но тук изпълнителното деяние се изразява в продаването на алкохолни напитки. Продажбата трябва да е за лична употреба.

Чл. 193А – особена разпоредба – наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, но не може да се прекрати по негово искане.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА

Родов обект са обществените отношения относно правото на собственост и другите имуществени права. 

В зависимост от начина на засягане се очертава и системата по Глава V. Има три основни групи престъпления:

1. Престъпно придобиване на общинско/частно имущество – чл. 197 – 215.

2. Престъпно унищожаване и повреждане на чуждо имущество – 216 – 216А.

3. Други престъпления против собствеността – 217 и др.

 

ПРЕСТЪПНО ПРИДОБИВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО

1)Първата подгрупа е престъпно отнемане на чуждо имущество. Тук влизат:

– кражба – 194 – 197;

– грабеж – 198 – 200;

2) Престъпни присвоявания на чуждо имущество:

– длъжностни присвоявания – 201 – 205;

– обсебване – 206 – 208;

Делението между тези две групи се прави съобразно това, в чия фактическа власт се намира предмета на престъплението. Характерно за 1) е, че фактическата власт се намира в друго лице, различно от дееца, докато при 2) фактическата власт е у дееца.

В зависимост от начина на осъществяване на посегателството разграничаваме следните подгрупи:

1) измами;

– обикновена измама – 209 – 211;

– документна измама – 211 – 212Б;

– застрахователна измама – 213.

2) изнудвания – 213А – 214;

3) вещно укривателство – 215. тук има алтернативно становище – може да се отнесе и към третата основна група, наред със злоупотреба на доверие.

При другите две основни групи няма голяма особеност.

Престъпно придобиване на чуждо имущество

 

КРАЖБА

Основния състав на кражбата е в чл.194,ал.1. тук се налага систематично тълкуване с ал.2:

1) особености от обективна страна:

– предмет – има следните особености:

– вещ – по смисъла на ЗС. При другите престъпления няма вещ по смисъла на ЗС ( 235 и сл. не е кражба, защото веща е телесна и обособена).

– движима;

– тази вещ да е чужда за дееца. Тук е мястото на систематичното тълкуване с чл. 194, ал. 2 – да не е изключителна собственост на пострадалия, т.е. може и съсобствена вещ.

– не е изрично посочено да има определена стойност, но тя е от съществено значение за диференцирането на НО и индивидуализирането на наказанието.

– изпълнителното деяние – отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго.             Тук под отнемане се разбират два момента 1) прекъсване на фактическата власт на лицето, което до момента на кражбата държи вещта; 2) установяване от страна на дееца на своя фактическа власт. Тук не се има предвид владението по смисъла на ЗС, а самото държане.

Този състав е резултатен – трябва да е на лице моментът, в който деецът осъществява своя фактическа власт, иначе има само опит

Отнемането става без съгласието на досегашния владелец. Ако има такова съгласие няма да става дума за кражба.

2) от субективна стрна има два момента:

– изисква се пряк умисъл;

– специфична цел – деецът противозаконно да присвои веща

По-тежко наказуеми случаи:

Чл. 195, ал.1:

1) т. 1 при форсмажорни обстоятелства – има примерно изброяване, но общия случай е обществено бедствие.

2) т. 2 ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор. Това не значи, че не се наблюдава постоянно от някого, а е прието определени вещи да бъдат на публично достъпни места, без по необходимост да се налага тяхната охрана (напр. МПС, паркирано на улицата)

3) т. 3 – взломните кражби, когато кражбата е при разрушаване, повреждане и подкопаване на здраво направени прегради… Има изчерпателна практика, за това, кое е “здраво направена”… като преценката е индивидуална за всеки отделен случай.

4) т. 4 – три вида хипотези:

– ако за кражбата е използвано моторно превозно средство (МПС) – необходимо за квалификацията е тази кражба да не би могла да се осъществи без МПС.

– ако е използвано техническо средство – вещ, която по своето предназначение е такава, за осъществяване на технически операции – ключове и др.

-ако е използван специален начин–ловкост,хитрост,или спец. умения проявени от дееца.

5) т. 5 – особеностите са дадени кумулативно. Те са:

– две или повече лица – при условията на съизвършителство;

– да са се сговорили предварително. Предварителния сговор се характеризира от обективна страна с постигането на съгласие за непосредствено предприемане и извършване на престъпление, а от субективна страна се изисква предварителен умисъл.

– кражбата да не е маловажен случай – по аргумент от противното от чл. 93, т. 9.

6) т. 6 – има две кумулативни особености:

– субектът да е длъжностно лице – чл. 93, т. 1;

– да е длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение – длъжностното му качество го е улеснило в достъпа му до вещта.

7) т. 7 – две кумулативни особености:

– повторно престъпление – да е осъден с влязла в сила присъда за друга кражба, по смисъла на чл. 28;

– в немаловажни случаи – сложността тук е, че се използва множествено число. Дали и двете кражби трябва да са немаловажни случаи или и достатъчно само втората? Има практика и в двете насоки.

8) т. 8 – ако е от гроб на покойник. Ако кражбата има за предмет предмети, които според обичая се оставят в или около гроба, независимо дали са с религиозно значение.

9) т. 9  – препраща към чл. 142, ал. 2, т. 6, 8. връзка с качеството на дееца – при престъпна организация или с качеството на дееца при охранителна или застрахователна дейност…

10) т. 10 – ако предметът е взривно вещество, огнестрелно оръжие или боеприпаси. Тълкува се във връзка с чл. 195, ал.3. Ако същите предмети са откраднати от поделенията на МВР, на МО, от гражданска защита или държавния резерв – престъплението е още по-тежко наказуемо.

Чл. 195, ал. 2 Кражбата е в големи размери. Приет е оценъчния размер на стойността:

– големи размери – над 5 000лв.

– особено големи размери – над 10 000лв.

Чл. 196 – визира случаите на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1.

По-леко наказуеми случаи:

1) при маловажни случаи

– тези по отношение на основния състав – основанието е чл. 194, ал.3

– за част от по-тежко наказуемите състави – основанието е чл. 195, ал. 4. – само по отношение на вещ, която не е под постоянен надзор и ако е извършено от длъжностно лице, възползвало се от маловажното значение….

2) кражба при условията  на чл. 197 – спорно е дали са по особени случаи, защото особеността тук е при поведение, последващо кражбата. Обикновено това води до намаляване на наказателната отговорност или исвобождаване, но тук води само до диференциация на наказателната отговорност.

Условията за смекчаване са:

– откраднатата вещ да се върне или замести, както на правоимащия, така и на надлежния орган на власт, в зависимост от случая. Къде – в зависимост от спецификата на отговора на първия въпрос. От кого – има ограничение – или от дееца, или от третото лице. До кога – закона е изричен до приключване на досъдебното следствие или до произнасянето на първоинстанционния съд.

Може ли вещта да се счита за върната или заместена, когато е иззета от съответните органи на власт или когато е по отношение на значителна част, но има остатък? В съдебната практика се счита, че при изземване това условие не е налице. Но при тълкуване е неприемливо, защото самият деец може да я посочи, затова и съдебната практика се преориентира. Във втория случай се приема, че има връщане или заместване.

 

ГРАБЕЖ

Уреден е в чл. 198. Има три основни състава – по ал. 1, 3 и 4.

Чл. 198, ал.1 – първи основен състав

1) от обективна страна

– предмет – особеностите са идентични с тези на кражбата

Типично съставно престъпление. Едното изпълнително деяние е метод, средство, начин за осъществяване на другото. Първото изпълнително деяние е употребата на сила, т.е. принуда, а другото е отнемането на чужда вещ – кражба.

Принудата може да е преди или по време на отнемането.

Довършеност – в момента, в който деецът осъществи своя фактическа власт върху чуждата вещ.

2) от субективна страна има два момента:

– пряк умисъл;

– специфична цел – противозаконно да се присвои вещта, предмет на прастъплението.

Чл. 198, ал. 3 – втори основен състав. Регламентира т.н. грабежоподобна кражба. Разликата е в крайния момент, в който може да бъде оказана принудата. Този критерий различава това престъпление от съвкупността кражба + принуда.

– употреба на сила или заплашване с цел заварения да запази владението над вещ.

Най-напред се запазва владението и след това се осъществява и принуда.

Чл. 198, ал. 4 – трети основен състав.

1) едното от деянията вече не е принуда а е въвеждане в безсъзнание или поставяне в беззащитно състояние, като втората е по-общата формулировка.

Тук се разширява кръга от вариантите на поведение, които могат да са метод, средство, начин за изпълнение на второто деяние.

По-тежко наказуеми случаи:

Чл. 199, ал. 1 – квалифициращите обстоятелства са изброени в пет точки:

1) по т. 2 – две или повече лица, сговорили се предварително да извършат кражби или грабежи. Тук сговора е за кражби, но едната кражба се оказва грабеж. За да се приложи тази хипотеза е достатъчно довършването на един грабеж.

2) по т. 3 – тежка или средна телесна повреда. Тук принудата прераства в причиняване на тежка или средна телесна повреда. Необходимо е да се прави разлика с чл. 199, ал. 2, т. 1, където в следствие на прерастването настъпва смъртта на пострадалия ( това е смесена форма на вината – умисъл за телесната повреда и непредпазливост за смъртта). Тази специфика отличава чл. 199, ал. 2, т. 1 от следващата, т. 2 – където самата принуда се замества от умишленото причиняване на смъртта.

Чл. 199, ал. 2, т. 3 – особено големи размери + въоръжен грабеж. Това е важно изключение, при което без да се засяга живота на пострадалия се предвижда доживотен затвор, като алтернатива.

Няма по-леко наказуеми случаи на грабеж, но има наказуемо приготовление – чл. 200. То се наказва във всички случай на чл. 198 и 199. Приготовлението за кражби се наказва само в случаите на чл. 195, ал.1 т. 3 и 4 – при взломната и автомобилната кражба.

 

ПРЕСТЪПНИ ПРИСВОЯВАНИЯ НА ЧУЖДИ ВЕЩИ

Разграничителен критерии тук е чия е фактическата власт. При тези присвоявания характерно е, че  деецът има фактическата власт върху веща.

ДЛЪЖНОСТНИ ПРИСВОЯВАНИЯ – Чл. 201 – 205. 

Чл. 201 – това е основния състав. От гледна точка на субекта имаме две особености. На първо място това е длъжностно лице по смисъла на чл. 93. т. 1. и второ – длъжностно лице, на което в това му именно качество, вещта, предмет на престъплението му е връчена или поверена да я пази или управлява. Връчването може да стане по всевъзможни начини. От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с присвояване на чуждите вещи, които са във фактическата власт на дееца. Присвояването тук се разбира, като деецът да започне да се разпорежда със съответните вещи, като със свои. При това престъпление опит не е възможен, въпреки че изпълнителното деяние се осъществява с действие, а не с бездействие. Довършено е със самото започване на разпоредителните действия, т.е. с фактическото или юридическо поведение от страна на дееца, във връзка с разпореждането. От субективна страна имаме пряк умисъл.

По-тежко наказуеми случаи:

Чл. 202, ал. 1, т.1 – тук имаме три момента.

– за улесняване на длъжностното присвояване да е извършено и друго престъпление, т.е. на лице е съставно престъпление.

– другото престъпление трябва да е довършено преди или най-късно по време на извършване на длъжностното присвояване, като не е изключено това друго престъпление пак да е длъжностно присвояване;

– по закон за улесняващото престъпление да не се предвижда по-тежко наказание. Ако улесняващото престъпление е по-тежко наказуемо, престъплението няма да е съставно, ще имаме две престъпления, а длъжностното пресвояване ще е по основния състав.

Чл.202,ал.1,т.2:ако престъплението е извършено от две или повече лица,които са се сговорили предварително.Особеното тук е,че всички тези лица трябва да са длъжностни лица.

Чл.202,ал.,т.3- когато предмет са средствата по фондове,предоставени на и от ЕС на държавата. Тук изпълнителното деяние е присвояване на средства от тези фондове.

Най- тежко се квалифицират деянията по чл. 203. Тук длъжностните присвоявания са в особено големи размери, представляващи особено тежък случай. Наказанието е лишаване от свобода до 30 години. Това е изключителен случай.

По-леко наказуеми състави – чл. 204.

Това са маловажни случай. Наказанието зависи от отношението им към основния състав по 201 или 202, ал. 1.

По чл. 205 имаме аналогична разпоредба, както при кражбите в чл.197. Тук са дадени кумулативно обстоятелства относно последващото поведение на дееца. Присвоените пари, вещи или ценности да бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Наказанието отново зависи от отношението към чл. 201 и 202 и т.н.

 

ОБСЕБВАНЕ

Чл. 206, ал. 1 – основен състав. От обективна страна вещта се характеризира с това, което важи и за длъжностното присвояване, т.е. това е чужда движима вещ, но има една съществена разлика – макар и да е във фактическата власт на дееца, тя не му е връчена или поверена да я пази или управлява в качеството му на длъжностно лице. Това е основната разлика между обсебване и длъжностно присвояване. Изпълнителното деяние изцяло съвпада с това по чл. 201. Условието е присвояването да е противозаконно. Субект може да е всяко НОЛ, дори и длъжностно лице, но вещта не му е връчена в това му качество. Основанието на фактическата власт може да е заем за послужване или друга правна сделка или извъндоговорно основание. От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 206, ал. 2 – втори основен състав. Вещта тук изцяло е собственост на дееца, но е заложена. Както и при застрахователната измама, имаме имуществено престъпление с предмет собствена вещ. Съставът ще е изпълнен и когато деецът заложи чужда вещ. Обсебване имаме и когато само част от заложената вещ принадлежи на дееца. Потърпевши от престъплението тук са заложните кредитори.

Чл. 206, ал. 3 и 4 предвиждат по-тежко наказуеми случаи. Тук няма особености – същото е както при длъжностното присвояване. Обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив – по ал.3. И когато е в особено големи размери, представляващи особено тежък случай – ал.4.

Чл. 206, ал.5 – маловажни случаи.

Чл. 206, ал. 6 – смекчаващи вината обстоятелства – смекчаване на наказаталната отговорност –ако деецът внесе или замести присвоеното имущество до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Тук отговорноста е в зависимост от това по коя алинея на чл. 206 е престъплението.

Чл. 207 и 208 – особени хипотези на обсебване. По 207, ал. 1 – продължено престъпление, на действие и бездействие. Действието се изразява в намирането на чужда движима вещ, а бездействието в несъобщаване в продължение на поне една седмица на оправомощено лице за нея. Би могло престъплението да се третира като двуактно продължено, защото имаме условие за несъобщаване в продължение на една седмица. От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 207, ал. 2 – втори основен състав на присвояване. Предмет на престъплението е чужда за дееца вещ. Тя е попаднала у него случайно или по погрешка и той я присвоява.

Чл. 208, ал. 1 – двуактно продължено престъпление. Първият акт е откриване на съкровище. Систематичното тълкуване с чл. 208, ал.2 дава повод да се мисли че откриването на съкровище по чл. 208, ал. 1 е без деецът да го е искал. Под съкровище се разбира вещи с висока или изключителна ( историческа или археологическа) стойност и в продължение на две седмици не съобщи на властите за това.

Чл. 208, ал. 2 – тук вече деецът съзнателно търси съкровище. Тук формата на вината е пряк умисъл. Отново срока е двуседмичен за съобщаване на властта.

По ал.3 – по-тежко наказуеми случай, ако съкровището е в особено големи размери.

По ал. 4 – предмета на престъплението се отнема в полза на държавата, но това не е отнемане в прекия смисъл на думата, защото не не издава никакъв акт, тези вещи по принцип са собственост на държавата.

 

ИЗМАМА И ИЗНУДВАНЕ

Има общи особености между двете престъпления. И при двете непосредствен обект са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, както и всички други имуществени права. Само при документната измама засегнато е правото на собственост само върху движими вещи. От обективна страна общи особености са:

– предмет на престъплението е измаменото лице.

– от друга страна предмет е самото имущество – движимо или недвижимо.

Общото и при двете престъпления е, че деецът не притежава фактическа власт върху това имущество. Изпълнителното деяние и при двете се изразява в противоправно мотивиране и въвеждане в заблуждение, като начините за това са различни в различните състави. И двата състава са резултатни. Налице е имуществена вреда, настъпила в резултат на действие на измаменото лице. От субективна страна общото е, че имаме особена цел – набавяне за себе си или за другиго имотна облага.

 

ИЗМАМА – Има четири вида:

– обикновена – чл. 209;

– документна – чл. 212;

– компютърна – чл. 212 А;

– застрахователна – чл. 213.

1. Чл. 209 – обикновена измама. Предмет е ФЛ, върху което деецът въздейства. Не може да се мами ЮЛ. Не е задължително измаменото ФЛ да е собственик на имуществото. То може да е собственост на ЮЛ, т.е. потърпевш може да е ЮЛ. Като втори предмет се сочи самото имущество. Може да са и двата вида вещи – движими и недвижими. Изпълнителното деяние се изразява в действие в три форми:

– възбуждане;

– поддържане;

– използване на заблуждение.

Досега в практиката няма пример за измама чрез бездействие. При възбуждането деецът въздейства върху лицето, като създава у него неверни представи, а при поддържането вече имаме неправилна представа, за която деецът няма участие, той само я утвърждава. Използването на заблуждението по ал. 2  – деецът съзнава, че е налице неправилна представа, обаче се съгласява с нея и не прави нищо за предотвратяване на това. При заблудата тази невярна представа е относно определени факти от действителността. Това може да е ЮФ относно собственика на вещта, която се продава, т.е. заблуждението може да е относно правното основание или условията. Тук се прави разлика между заблуда и неопитност и между заблуда и неосведоменост. При неопитността липсват достатъчно знания, умения, опит относно начина на сключване на сделката, относно нейната форма или други обстоятелства. При неосведомеността липсват знания, сведения относно ЮФ на разпореждането. Характерна особеност на измамата е, че измаменото лице действа благодарение на изброените представи и заблудата, т.е. ако у него нямаше тази погрешна представа той не би предприел тези действия. Възможно е измамения и пострадалия да не са едно и също лице. Необходимо е да има причинна връзка между действието и резултата. Тя е по-особена, защото резултатът възниква от поведението на измаменото лице, на базата на измамните действия на дееца. Деянието е довършено с настъпването на имотната вреда, без да е необходимо деецът да е получил имотна облага. До настъпване на вредата имаме опит.

Субект – всяко НОЛ.

От субективна страна – пряк умисъл и особена, користна цел. Деецът съзнава, че въздейства върху дадено лице, предвижда, че това ще доведе до акт на имуществено разпореждане и цели нестъпване на резултата.

Квалифицирани състави:

– с оглед размера на засегнатото имущество – чл. 210, ал.1, т.5 – в големи размери, т.е. над 70 минимални работни заплати.

– чл. 211 – когато измамата е в особено големи размери и е особено тежък случай, т.е. над 140 минимални работни заплати, и сме пред хипотезата на чл. 93, т.8, който ни дава определение за особено тежък случай. Това е случай, при който извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици и други отекчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

– с оглед начина на извършване – чл. 210, ал. 1, т.1 – когато деецът се е представил за длъжностно лице и че действа по поръчение на орган на властта.

– с оглед субекта – когато измамата е извършена от две или повече лица и са се наговорили предварително за конкретната измама. Ако нямаме този предварителен сговор отиваме към съучастие.

– чл. 210, ал.1 т. 3 – субект тук е длъжностно лице, негов пълномощник или лице, което по занятие извършва сделки с валута.

– чл. 210, ал. 1, т. 4 – измамата е извършена повторно в немаловажен случай. На лице е рецидивирана измама.

По чл.211,пр.2 – имаме измама опасен рецидив. Тук важат условията на чл.29 А и Б.

По-леко наказуеми случаи:

– чл. 209, ал. 3, във връзка с чл. 93, т. 9 – най-вече с оглед засегнатото имущество и паричната му стойност.

Трябва да се прави разграничение между измамата и други подобни престъпления:

1) между обикновената измама и измама на клиента по чл. 232. Измамата на клиента е престъпление против стопанството. Засяга се нормалното осъществяване и функциониране на търговията. От обективна страна нямаме причиняване на имотна вреда.

2) между обикновена измама и длъжностно присвояване по чл. 201. При длъжностното присвояване от обективна страна длъжностното лице притежава и упражнява фактическа власт над повереното му имущество, докато при измамата не е така. Но е възможно измамата да улеснява длъжностното присвояване, тогава имаме квалифициран случай на длъжностно присвояване, по чл. 202, ал.1 т.1, т.е. налице е реална съвкупност.

2. Документна измама. Непосредствен обект (това е разликата с обикновената измама) е упражняване на права върху движими вещи. Освен това се засягат и обществените отношения, обект на документни престъпления – съставяне, използване и съхраняване. От обективна страна предмет е измаменото лице. Приема се, че може да е член на колективен орган. От друга страна предмет е самото имущество. То може да е само чуждо движимо. Особено средстово на възбуждане и поддържане на заблуждение е посредством документ и то само такъв, посочен в чл. 212 от НК. Документът представлава конкретно изрично писмено волеизявление на ФЛ, с което се закрепва информация или сведения относно факти с правно значение. За да може да е средство тук,  документът трябва да е неистински – чл. 93, т. 6 – трябва да има разминаване между действителния автор и посочения в документа. Може да е с действителния автор, но с невярно съдържание, т.е. отразените факти с правно значение не са верни, но това важи само за удостоверителните документи, които отразяват съществуването или несъществуването на определени ЮФ извън съзнанието на автора на документа. Диспозитивните документи не могат да са с невярно съдържание – пр. саморъчно съставено завещание. Приема се обаче, че има удостоверителен диспозитивен документ, напр: диспозитивен документ с нотариална заверка от нотариус. Използваният документ може да е и преправен, т.е. той е истински, но съдържанието му е променено в последствие, чрез внасяне на промяна от дадено лице – пр: дата, подпис, в съдържанието и др. С оглед Закона за електронния подпис средство може да е и електронния документ.

Функцията на този документ е, че създава привидно правно основание у измамения, у когото се намира съответната движима вещ, да се разпореди с нея. Отново имаме заблуждение, но то възниква от документа, т.е. измаменият действа със съзнанието, че е налице действително правно основание.

От обективна страна това правно основание липсва – деецът няма право да получи това чуждо движимо имущество. Ако имаше обаче действително основание, макар и да използва такъв документ, нямаме съставомерност.

Субект – всяко НОЛ.

Основните състави са по чл. 212, ал. 1 и 2. Какво е изпълнителното деяние при двата състава – съпоставка:

По чл. 212, ал.1 – изпълнителното деяние се изразява в два акта – използване на такъв документ и  получаване на чуждо движимо имущество от дееца на базата на документа. По време използването трябва да предхожда получаването – иначе не е документна измама. Няма значение дали деецът е съставил документа и дали самото съставяне е престъпление или не. Достатъчно е самото му използване, за да имаме престъпление по 212, ал. 1. Престъплението е довършено с получаване на имуществото от дееца. Възможен е опит, когато документът само е използван, преди да е получено имуществото. В практиката, ако дееца използва документа не за да получи имущество, а за да се освободи от задължение, имаме обикновена измама.

От субективна страна имаме пряк умисъл + намерение за присвояване.

Чл.212,ал.2–отново имаме два акта–съставяне на такъв документ и съзнателно даване на възможност друг човек да го използва.Приема се, че съставянето може да е извършено и при посредствено извършителство,т.е.използва се заблудата на съставящото лице. Даването на възможност представлява предоставяне на документа на друго лице,което да получи неполагащото му се чуждо имущество.Съставянето трябва да предхожда предоставянето. Довършеност имаме, когато другото лице без правно основание придобие чуждото имущество.Възможен е опит.В практиката,когато започне осъществяването на втория акт,това е встрани от разпоредбата,би трябвало да е след съставянето,но преди предоставянето.Първата хипотеза се приема с цел трудност на доказването.

От субективна страна имаме пряк умисъл. Деецът съставя дукумента за да го предаде на другото лице, което няма правно основание да получи имущуството. И при двете е възможен предумисъл – деецът съзнава, че получава без правно основание, че ще измами и иска получаването на това имущество.

Двата състава могат да съществуват и самостоятелно. Възможно е да са осъществявани в условията на чл. 26 (продължавано престъпление).

Квалифицирани състави на документна измама:

1) с оглед размера на засегнатото имущество – 212, ал. 4 – в големи размери. Тук имаме ТР№1/88г. ОСНК. – трябва да са над 70 минимални работни заплати. Както и когато представлява опасен рецидив.

2) чл. 212, ал. 5 – особено големи размери и престъплението да представлява особено тежък случай. Тук трябва да е над 140 минимални работни заплати + определението от чл. 93, т. 8 за особено тежък случай.

3) чл. 212, ал.3 – ако престъплението има за предмет фондове принадлежащи на ЕС или предоставено от тях имущество на РБ.

Има и привилигировани състави – 212, ал. 6 – това са маловажни случай, но се отнасят само за 212, ал. 1 и 2. предпоставките за маловажен случай са в чл. 93, т. 9.

Разграничение на документната измама от други сходни престъпления. Такива са документната измама по чл.212 и документните престъпления по чл. 308 и сл. разликите са:

– в обекта на посегателство – при документната измама обекта е сложен, комплексен, т.е. документната измама би погълнала документните престъпления.       – квалифицирано длъжностно присвояване – тук имуществото е във фактическата власт на дееца. Няма пречка документната измама в този случай да е улесняващо престъпление. Тогава ще имаме квалифицирано длъжностно присвояване.

3. Компютърна измама. Има много критики в литературата за този вид измама. Непосредствен обект тук са обществените отношения свързани с осигуряване правилното, законното създаване, използване и съхраняване на компютърни данни. От обективна страна – предмет – въздейства се върху компютърните информациоони данни (чл. 93, т. 21 – дава легална дефиниция за тези данни) и компютърните информационни системи. Освен тези предмети психически се въздейства и върху ФЛ. Има и имуществен обект на посегателство – имуществото, което се намира у лицето, върху кето деецът въздейства.

Изпълнително деяние – по ал. 1 имаме две форми – 1) възбуждане; 2) поддържане на заблуждение. Престъплението е довършено с причиняването на него или на трето лице вреда. Приема се, че вредата може да е и морална. Но на практика ще има винаги и имуществена вреда.

Тази измама има връзка с обикновената, тъй като при неправомерна промяна се причинява вреда, която настъпва в резултат на действията на заблуденото лице. Изпълнителното деяние тук може да се изразява и в използване на чужд електронен подпис. Дееца формира у получателя на даденото електронно произведение невярна представа, че е автор на това произведение и че този автор изисква някакво правно поведение от негово име и от негова сметка. От обективна страна е характерен и особен начин на извършване на престъплението. Неправомерната промяна се извършва по няколко начина – 1) внасяне на изменение ( внасят се нови елементи във вече съществуващ компютърно-информационен масив); 2) може да е изтриване – съществуващи данни стават недостъпни за потребителите; 3) заличаване – премахват се самите данни от носителя и след това не могат да се заличат.

Субект на това престъпление може да е всяко НОЛ, но при промяна на електронния подпис, само лицето, чиито подпис не е негов.

От субективна страна имаме пряк умисъл + користна цел, като не е конкретизиран вида на облагата.

По ал. 2 – всички случай на неправомерна промяна по ал. 1, но нямаме вреда, нямаме и користна цел. Деянието тук е довършено със самото внасяне на промяната.

Субект е всяко НОЛ, което няма прово по този начин да въздейства на съответната компютърно-информационна система.

От обективна страна – пряк умисъл, като основно е намерението де се набави имотна облага, но може и нещо друго. Ако се извършва с цел друг да придобие облага престъплението не е по този текст.

Различия на компютърната измама от обикновената:

– начина на осъществяване на изпълнителното деяние;

– при обикновената измама имаме имотна вреда, а при компютърната измама не е конкретизирано;

– по чл. 209 – имотната облага е за другиго или за себе си, а при компютърната не само…

При колизия между двете би трябвало да се  прилага обикновената измама.

4. Застрахователна измама. Непосредствен обект са обществените отношения уреждащи норамалното протичане на застрахователната дейност. От обективна страна предмет е осигуреното имущество. Изпълнителното деяние се изразява във въздействие върху обекта на посегателството – чрез действие или бездействие. Трябва да имаме престъпен резултат. Повреждане, унищожаване или разурушаване на това осигурено имущество от собственика му. Довършено е с причиняване на този резултат. Т.е. не е необходимо последващо изплащане на обезщетение, необходимо е само настъпването на този резултат. Опит е възможен.

Субект може да е само собственика на осигуреното имущество.

От субективна страна имаме пряк умисъл + измамлива цел от страна на дееца. Той знае, че имуществото е осигурено, предвижда настъпването на резултата и иска настъпването му. Измамливата цел – това е желание от страна на дееца за създаване на погрешно впечатление у застрахователя.

Разграничение между чл. 209 и 213: Родовия обект е един и същ, но в 213, като резултат не се предвижда да е създадено заблуждение за настъпване на съответното застрахователно събитие и че е възникнало задължение за изплащане на обезщетение. Ако обаче има и плащане, във връзка с чл. 213 се поставя началото на изпълнение на документна измама по чл. 212, защото ще имаме представяне на съответните неверни документи. Тук има едни предварителни действия, които законодателя е инкриминирал.  На практика е възможно унищожаването, повреждането или разрушаването да е и общоопасно престъпление – тогава влизаме в една идеална съвкупност.

 

РАЗДЕЛ V

ИЗНУДВАНЕ

Основен състав – чл. 214. В теорията има противоречие, какъв стадии е чл. 213А – опит или приготовление. Непосредствен обект са два вида обществени отношения:

– уреждащи нормалното упражняване правото на собственост или на други имуществени права. При 214 – само увреждане, а при 213А – поставяне в опасност.

– свързани с правото на всяка личност за свободно формиране на воля и самостоятелно вземане на решение.

От обективна страна изпълнителното деяние се извършва само чрез действие, изразяващо се в упражняване на принуда и заедно с нея деецът довежда до знанието на изнудвания, точно какво иска от него. Принудата тук се разбира, като психическо въздействие върху принуждавания за да се мотивира той да възприеме действия противни на волята му. Може психическата принуда да е съпътствана с физическа ( сила). Физическото въздействие върху пострадалия може да е под най-различна форма, дори при лека телесна повреда се отива директно на квалифицирания състав. Няма пречка упражнената принуда да осъществява и друг състав на престъпление – отиваме на идеална съвкупност ( изключение е ако съответното престъпление е като квалифичиращо обстоятелство към изнудването. Принудата може да е и под формата на психическо въздействие ( заплаха), без значение дали заплашването е правомерно или неправомерно.

В резултат на принудата пострадалия предприема необходимите действия. Може да се изразява и в бездействие. Напрактика той предприема необходимите действия или чака настъпването на съответното събитие.

При грабежа нямаме право на такъв избор, а и времето е много по-кратко.

Довършеност – с причиняване на имотната вреда. Подобно на измамата вредата е в пряка връзка с поведението на измамения. Възможен е опит – до настъпване на вредата.

Субект – всяко НОЛ.

От субективна страна – пряк умисъл + особена цел, но не е задължително и не е съставомерно тази цел да бъде постигната.

По чл. 213А – въздигнати са в престъпление част от опитите в 214. изпълтителното деяние по 213А, ал. 1 се изразява в заплашване с насилие или друго противозаконно действие спрямо лицността на пострадалия, негови близки или негово имущество. От обективна страна се сочи възможността за тежки последици спрямо лицето, неговите близки или имущество, т.е. влизаме в хипотезата на застрашаващите последици. (чл. 10 НК). Тук имаме опит по смисъла на чл. 214.

От субективна страна имаме пряк умисъл + специфична цел в два варианта – 1) преследва се пострадалия да се разпореди със своя вещ или със свое право; 2) пострадалия да поеме имуществено задължение.

Чл. 213А, ал. 2 – по-тежко наказуеми съствави.

 

ВЕЩНО УКРИВАТЕЛСТВО

Характерно за този вид престъпление е, че то е форма на последваща престъпна дейност. Т.е. възможно е само при друго престъпление или обществено опасно деяние извършено преди това. 

Чл. 215, ал. 1 – основен състав. От обективна страна. Предмет на престъплението са чужди движими вещи, за които деецът знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или друго обществено опасно деяние за да могат да бъдат годен обект на вещно укривателство. Закона казва, че дееца вещен укривател не е след лицата, извършили първото престъпление. Т.е. той не е участвал в първото престъпление на никакво основание. Имаме три форми на изпълнителното деяние:

– укрие – т.е. постави вещите на такова място, че обективно се затруднява откриването им, било от правоимащия, било от органите на властта;

– придобие – не е придобиване на права върху вещи, а е установяване на фактическа власт на разпореждане със съответните вещи.

– спомогне да бъдат отчуждени – спомага да се прехвърли фактическата власт върху вещите за разпореждане от лице, участвало в основното престъпление, към трето лице.

От субективна страна имаме специфичен вариант на смесена вина. Това е защото деецът има специфично отношение към самото деяние, а от друга страна към резултата. Тук спрямо деянето имаме пряк умисъл или евентуален, когато допуска, предполага, че вещите са придобити чрез престъпление. Целта е да набави за себи си или за другиго имотна облага.

По чл. 215, ал. 2 от НК – по-тежко наказуеми състави.

 

Унищожаване и повреждане на имущество.

Възможно е имуществото да е свое за дееца, подобно на застрахователните измами. Чл. 216 – от обективна страна предмет е чужда движима или недвижима вещ. Изпълнителното деяние е в две форми:

– унищожаване – засягане субстанцията на предмета, което го прави напълно негоден за използване по предназначението му.

– повреждане – временно или частично негоден.

От субективна страна – умисъл, както пряк, така и евентуален.

Субект – всяко НОЛ.

Чл. 216, ал. 2 – от обективна страна предмет е собствено на дееца имущество, но то е ипотекирано или заложено. Формите на изпълнителното деяние са три:

– унищожаване;

– повреждане;

– разрушаване – при него се използва взрив или нещо по-радикално, защото деецът няма много време.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 216, ал. 3. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществяване на нерегламентиран достъп до компютър. Съставът е резултатен. Трябва да е причинена вреда на ФЛ или ЮЛ изразяваща се в унищожаване или повреждане на негово имущество. От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 216, ал. 6 – състави за причиняване на престъпленията по ал. 1, 2, 3 и 5. но по непредпазливост.

Чл. 216, ал. 4 и 5 – съответно по-тежко и по-леко наказуеми случай. Става въпрос за маловажни случай или ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици.

Чл. 216А. Основния състав е по ал. 1. предмета на престъплението е твърде широк. Това са най-различни съоръжения или обекти от електропреносната, ел.разпред. газоразпределение, топлофикация ……   Изпълнителнто деяние се изразява в нарушаване целостта на такива обекти. С това са създадени условия за отклоняване на съответната енергия, газ, гориво или вода. Тук не трябва да се бърка с кражбата на такива енергии. Това нарушаване може да е направено самостоятелно от дееца или чрез другиго.

От субективна страна имаме умисъл.

 

ЗЛОУПОТРЕБА НА ДОВЕРИЕ

Тук са поместени три основни състава.

Чл. 217, ал. 1 От обективна страна предмет е чуждо имущество, което предполага не само вещи, но и друго имущество, което деецът управлява или пази по смисъла на чл. 206. от обективна страна имаме ощетяване на такова имущество ( причинена е щета ).

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 217, ал. 2 – имаме особен субект – представител или пълномощник. От обективна страна изпълнителното деяние е действие против законните интереси на представлявания.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 217, ал. 3 – предмет е запорирана или заложена вещ. Може да е собственост на дееца. Изпълнителното деяние е разпореждане с такава вещ, което е противоправно.

От субективна страна имаме умисъл.

Допълнителни разпоредби по чл. 218Б и В.

По чл. 218Б – част от деянията описани в глава V са декриминализирани. Условията са:

– деянието да спада, към изрично посочените – тава са предимно маловажни престъпления по глава V, но по чл. 206 и 207 се отнася и до основни състави.

– стойността на предмета да е до 150 лева.

– деецът или трето лице да обезщети или замести правоимащите лица.

– да не са налице предпоставките на чл. 218, ал. 2. – за наказание по административен ред.

Чл. 218В – основания за третиране на определен кръг дела от частен характер. Предпоставки:

– деянията да са сред изрично посочените, като кръга е по-широк от този по чл. 218Б.

– предмет на престъплението да е частно имущество.

– да има особена връзка между дееца и пострадалия, посочена в закона ( съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрана линия до втора степен на виновния, или живее с него в едно общо домакинство или ако пострадалия е настойник или попечител на виновния.

При тези условия престъплението е от частен характер.

Разграничения между престъпленията по главаV

1. Между кражба и обсебване: – според това в чия фактическа власт се намира веща.

2. Кражба и грабеж – грабежа е съставно престъпление и поглъща кражбата;

3. Кражба по чл. 195, ал. 1, т. 6 и длъжностно присвояване – критерия е пак в чия фактическа власт се намира веща.

4. Обсебване от длъжностно лице и длъжностно присвояване – и в двата слечея веща е във фактическата власт на дееца, но при обсебване тя не му е връчена в качеството му на длъжностно лице да я пази и управлява.

5. Грабеж и изнудване – при грабежа предмет може да са само движими вещи. При изнудването се мотивира самото изнудвано лице да вземе решение да се разпореди с имуществото.

6. Обикновена измама и изнудване – разликата е в начина по който става мотивирането на постадалия.

7. Обикновена измама и документна измама. При документната измама….

8. Чл. 202, ал. 1, т.1 и документна измама – в чия фактическа власт се намира предмета на престъплението – при документната измама нямаме фактическа власт върху предмета.

9. Вещно укривателство и помагачество – вещния укривател не е сред съучастниците в престъплението.

10. Унищожаване и повреждане по 216, ал. 1 и престъпления против държавата – диверсия по чл. 106. Разликата е в обществените отношения, които се засягат.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО

Родов обект на тези престъпления са обществените отношения свързани с изискванията за осъществяване на стопанска дейност в страната. Вътре в тази група престъпления има систематизация. Основен критерии за нея е дали се засягат общоважащи изисквания за извършване на стопанска дейност или не. Ако да, то имаме общостопански престъпления – такива са по раздел 1 и 1А.  Ако пък не – престъпления на отделни стопански отрасли. Характерно е, че те засягат изискванията за осъществяване на стопанска дейност в отделни отрасли. Такива са:

– престъпления против промишлеността – чл. 228.

– престъпления против СС – 229 – 230;

– престъпления против търговията – 231 – 234В;

– престъпления против горското стопанство – 235, 236;

– престъпления против режима за опазване на дивеча – 237;

– престъпления против режима за опазване на рибата и други полезни водни животни–238

– престъпления против местностния режим – 242, 242А;

– престъпления против паричната и кредитна система – 243 – 252. строго погледнато тази последна група могат да са по раздел 7.

 

ОБЩОСТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

РАЗДЕЛ1

Не са актуализирани със съвременната действителност.

Чл. 219 – безстопанственост.

Чл. 219, ал. 1 – основен състав. На първо място субекта се характеризира с две особености.

– това е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1.

– но не става дума за кое да е длъжностно лице, а на такова, на което по съответния ред е възложено ръководството, стопанисването или запазването на определеното имущество или му е възложена определена работа.

От обективна страна изпълнителното деяние е неполагане на достатъчно грижи. Трайна е практиката до сега за оценката на тези грижи. Тя става по два критерия: 1) кои правила за водене на съответната стопанска дейност не са спазени. 2) при какви условия на време, място и обстановка е осъществено неполагането на грижите – пр: екстремни условия. Съства е резултатен. Причиняване на значителни щети на конкретно предприятие или фирма или на стопанството, като цяло. Какво се разбира под значителни щети? Това е стойностен критерии. Специфичното тук е, че тези щети са дадени в три варианта – повреда, унищожаване или разпиляване. Унищожаването и повредата съвпадат с тези по чл. 216 от НК, а под разпиляване се разбира – без да се увреди или унищожи имуществото то престава да бъде във фактическата власт на съответното лице.

От субективна страна – по основния състав се изисква непредпазливост, като непредпазливостта се извлича по аргумент от противното от чл. 219, ал. 3. това е едно от двете изключания за непредпазливост при тълкуване по аргумент от противното, защото по принцип непредпазливостта трябва да е изрично дадена.

Чл. 219, ал. 2 – втори основен състав. Субекта пак има две особености – 1) той може да е само длъжностно лице, въпреки че е използвана думата “ които” в състава. 2) длъжностното лице трябва да е контролен орган – т.е. той контролира лицата по чл. 219, ал. 1. от обективна страна изпълнителното деяние е неупражняване на достатъчно контрол над посочените лица, като за определяне на достатъчния контрол се изхожда от същите два критерия. А именно – кои изисквания са нарушени и условията на време място и обстановка. Състава е резултатен – причиняване на значителни щети. От субективна страна имаме непредпазливост – пак по аргумент за противното от 219, ал. 3.

Връзка между чл. 219, ал. 1 и 2 – дейността на лицата по ал. 2, ако не е изрично регламентирана дейността, като контролна ще минем към ал. 1.

Чл. 219, ал. 3 – това е умишлена безстопанственост. Отговорността се осъществява само ако извършеното не представлява по-тежко престъпление. (връзка с чл. 107 – вредителството)

Чл. 219, ал. 4. най-тежко наказуеми случай по предходните алиней. Става въпрос за вреди в особено големи размери, а престъплението да е особено тежък случай.

 

СКЛЮЧВАНЕ НА НЕИЗГОДНА СДЕЛКА

Чл. 220, ал. 1 – основен състав. Субект – само длъжностно лице, което може да представлява съответното учреждение, предприятие, фирма пред трети лица. Става дума за длъжностно лице, което може да влиза в договорни отношения с трети лица.

От обективна страна изпълнителното деяние е сключването на неизгодна сделка. Има две хипотези, за това какво е неизгодна сделка.

– сделка сключена при условия,от които е видно,че въобще не е следвало да бъде сключвана.

– сделката е могла да бъде сключена при съществено по-добри условия от тези при които е сключена.

Съставът е резултатен. Трябва да е настъпила значителна вреда за съответното учреждение, предприятие, фирма или стопанството като цяло.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 220, ал. 2 – особено тежки случай.

Чл. 227 – от обективна страна – предмет на престъплението е марка, промишлен дизайн и топология на интегрални схеми. Изпълнителното деяние се изразява в използване на същите в търговската дейност. Условието е това да става без съгласието на притежателя. От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 227А – само информативно.

Чл. 227Б. Имаме четири основни състава.

Чл. 227Б, ал. 1 – това е  първия основен състав. Субект е само ЕТ, който е изпаднал в неплатежоспособност. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие, незаявяване на изпадането в неплатежоспособност и спиране на плащанията. Условието е изтичане на 15 дневен срок от спиране на плащанията, като трудност създава установяването на началния момент. От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 227Б, ал. 2 – втори основен състав. Субект – лицата, които управляват или представляват търговец ЮЛ или кооперация. Също трябва да са спрели плащанията. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие – не поискване от съда да открие производство по несъстоятелност. Условието е 15 дневен срок. От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 227Б, ал. 3 – трети основен състав. Субект е прокурист. Само това е различното с чл. 227Б, ал. 2.

Тези три алинеи са бланкетни. Препращат към разпоредбите на ТЗ, за определяне на понятията.

Чл. 227Б, ал. 4 . четвърти основен състав. Субект – лица, които представляват банката. От обективна страна изпълнителното деяние е бездействие. Неуведомяване, че съответната банка е изпаднала в неплатежоспособност, съгласно ЗБ. От субективна страна имаме пряк умисъл.

Разлики между чл. 227В и 227Б, ал. 1

Разлики между 227Г и 227Б, ал. 2.

Чл. 227В е основен състав. Субекта е ЕТ. От обективна страна изпълнителното деяние има множество форми. Посочени са в 227В, ал. 1, т. 1 – 8. Състава е резултатен. Трябва да е настъпила значителна щета. Условието е поведението да се осъществи след като е открито производство по несъстоятелност. Това условие много затруднява носенето на отговорност. Напрактика винаги става преди откриване производството по несъстоятелност. От субективна страна имаме пряк умисъл.

227Г–умишлен банкрут.Субект–лицата представляващи или управляващи ЮЛ търговец или кооперация.В тази разпоредба освен умишлен банкрут,така и допустителство (при подчинени лица).Това е особеност,т.е. това е специален състав по отношение на чл. 285.

Чл. 219, ал. 3, във връзка с чл. 219, ал. 2 – това допустителство също е специално по отношение на чл. 285.

Чл. 227Д. Това е непредпазлив банкрут. Субект – има диференциация между ЕТ и тези, които представляват или управляват ЮЛ или кооперация. Само тук е регламентирана и една специфична дейност – на основание ал. 2. – неизпълнение на задължение по предшестващ оздравителен план, след като търговеца е бил обявен в несъстоятелност. Но това е само за непредпазливия банкрут. И пак само тук имаме основание за освобождаване от отговорност по ал. 4. условията за това са: 1) да бъдат удовлетворени всички кредитори; 2) това да стане преди да е постановена присъдата от първоинстанционния съд.

Чл. 227Е – само информативно.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ОТДЕЛНИ СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ

1. Престъпления против промишлеността.

Непосредствен обект са обществените отношения, свързани с качеството на промишлеността и другата продукция.

Субект тук е само ръководител или контролен орган, а по ал. 2 – контролен орган със служебни задължения – да маркира и следи дали съответната стока отговаря на съответните изисквания. Въпрос на преценка, във всеки конкретен случай е дали лицето притежава тези качества, с оглед възложените му служебни задължения и функции ( може да е ръководител и на междинно звено).

От обективна страна: изпълнителното деяние има две форми – нареди или допусне:

– нареди – деецът с активни действия разпорежда да се произведе некачествена продукция. Според практиката за осъществяване на деянието с тази форма не е достатъчно само да нареди, а и да са настъпили обществено опасни последици.

– допускане – тук имаме бездействие – кагото съответното лице вижда, че се произвежда горепосочената продукция, но не се намесва активно, за да го спре, а допуска това да продължи и за в бъдеще.

Предмет са промишлените произведения, които са нестандартни, недоброкачествени, некомплектни или не отговарят на установените за тях качества или типови белези.

– недоброкачествено – които не могат да се използват без съществена преработка – установени в нарушение на обичайни или установени по обичайния ред изисквания за качество или такива, които при съхранение могат да се повредят в съответните гаранционни срокове.

– нестандартни – не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти и съответните международни стандарти, приети със съгласието на държавата, не отговаря по техническата документация по съответните сключени договори или или на сътоветните продоставени мостри или образци.

– некомплектни – пуснати без една или няколко части, които само с пълния комплект могат да съставляват произведение, което може да се ползва по предназначение.

Извършва се технологическа експертиза – има тълкувателно решение в тази насока. Тя е годно доказателствено средство и се приема, че  по-точно е в процеса да се изследва цялата продукция, но това може да е технически невъзможно и за това се приема, че при такава невъзможност, се прави експертиза само на чест от това, но това трябва после да може да се отнесе и към цялата продукция.

От субективна страна – пряк или евентуален умисъл. При евентуалния умисъл деецът знае, че суровините например са некачествени, но въпреки това допуска такова произведение да продължи с някаква друга (дори правомерна) цел.

Чл. 228. привилигировани състави – по аргумент за противното – и за престъпления при “значителна стойност” и количество. Тук ще е необходимо да се назначи финансово-счетоводна експертиза.

Чл. 232 – измама на купувача.

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с нормалната търговска дейност. Има изискване тази търговска дейност да е съобразена с лоялната конкуренция.

Обективна страна – изпълнителното деяние е измама – формиране на неверни представи у купувача именно относно количеството и качеството на стоките и услугите. Това формиране може да стане по различен начин.

– теглене, мерене на стоката;

– примесване на чужди вещества или по друг начин се намалява качеството.

– вреда в размер на 0, 01ст. Има разнообразни мерки. Ако е причинена обаче вреда в размер на 0. 01ст. След деноминацията. Напрактика тази хипотеза е неприложима. Ако има вреда ще е обикновена измама по 209 НК.

Чл. 233. обективна страна. Изпълнителното деяние има две форми:

– извършване без разрешение – лиценз.

– посредническа дейност със съответните стоки или технологии

– в нарушение на международни актове.

Трябва да се уточнят текстовете от закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжия, стоки, технологии с възможна двойна употреба и да се има в предвид съответния списък с тези технологии на МС.

Чл. 234 – продажба и държане на склад на стоки без бандерол в немаловажни случай.

Обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в продажба или държане на склад на стоки без бандерол.

От субективна страна – умисъл.

Под държане се разбира установяване на фактическа власт,без значение времетраенето й.

Склад е всяко помещение, в което се държат такива вещи със стоков характер.

Чл. 234В – нов текст – кражба на ток. Създава се с оглед на трудностите по прилагането на чл. 194 в тези случай. Включва се и топлоенергия и вода. Включва се освен неправомерно присъединяване към токови съоръжения и неправомерно влияние върху съответните измервателни уреди.

2. Чл. 235 – 240 – престъпления против горското стопанство.

Обективна страна – унищожаване или повреждане (в немаловажни случай). Под унищожаване се разбира и изкореняването с луковиците, като няма значение с каква цел сме го изкоренили (дори да е благородна).

Чл. 238 – бракониерство. Улова е престъпление само при предпоставките визирани в закона и в немаловажни случай.

Прави се разлика между 238 и кражбата 194. разграничителен критерии е предмета – при 238 е риба.

– при открадване на риба от пазара – това е кражба

– при 238 рибата е в естественото си състояние в естествената си среда.

– от частни язовири, в които изкуствено се отглежда риба – пак е кражба.

Чл. 242 – квалифицирана контрабанда.

Субект – всяко НОЛ. Но има и особен субект – при специалните хипотези:

– “б” и “в” – длъжностно лице, в непосредствена връзка с митническите служби.

– (4) – предварително сговорили се лица и едно от тях е свързано с митническите служби.

– лице, което системно се занимава с такава дейност.

Обективна страна:

Изпълнителното деяние – пренасянето през границата на определени стоки без разрешение.

Предпоставки – ако не се изпълнени е митническо нарушение по ЗМ.

– от лица, системно занимаващи се с такава дейност.

– когато е използван документ с невярно съдържание, чужд или неистински.

– “в” – особен субект – длъжностно лице, в непосредствена връзка с митническа служба ( по аргумент от (4) това не значи, че лицето е митнически служител).

– “г” – с оглед предмета – силно действащи опойващи вещества и други подобни;

– “д” – с оглед предмета – стоки или предмети за търговски или производствени цели, в големи размери ( преди е било количество) – има се предвид над 70 кг. Према се, че укриването на митническа информация е елемент от състава.

– “е” – с оглед субекта – от две или повече лица, сговорили се предварително (трябва да се докаже, но ако не може – съизвършителство)

– “ж” – с оглед субекта – лице, което действа по поръчение или в изпълнение на организирана престъпна група (трудно се доказва, само със СРС)

По ал. 2 – особен предмет – наркотични вещества.

По ал. 3 – материали необходими за тяхното производство.

И за двете алиней ( 2 и 3) се прилага съответно Закона за наркотичните вещества. Има списък с наркотичните вещества. Относно квалифицираната контрабанда най-често се прилагат тези две алинеи.

Ал. 4 – квалифициран състав – особено големи размери + особено тежък случай – над 140 минимални работни заплати, а особено тежък случай – на базата на чл. 93, т. 8. Това може да е случай на контрабандна стока + начин на укриване + данните за личността на дееца и неговото поведение.

– предварително сговорили се лица и едно от тях е свързано с митническа служба.

Особен наказателно правен режим – отнемане в полза на държавата на предмета на контрабандата – МПС, послужило за кнтрабанда ( връзка с чл. 53 от НК). Тук има значение собствеността, освен ако стойността на МПС не съответства на тежестта на престъплението.

Чл. 242А.

От обективна страна:

Предмет – стоки транзитен внос, разтоварвани на територията на страната (тук също няма значение собствеността). Пак се изземва в полза на държавата.

При чл. 242, 242А и 251 разследването става от митнически служители, назначавани със заповед на Министъра на финансите. Има дознание или следствие. Дознанието се ръководи от органите на МВР. Разследването от митническите служители.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПАРИЧНАТА И КРЕДИТНА СИСТЕМА

Има връзка между раздел4 на глава 6 и раздел 7.

Чл. 243-246 от НК

От обективна страна:

Предмет – парични знаци, таксови и пощенски марки, държавни ценни книжа, кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книги.

– парични знаци – както банкноти, така и монети, без значение дали са с курс в страната или в чужбина.

Чл. 243 – материална подправка на такива знаци

От обективна страна: изпълнителното деяние има две основни форми:

– изготвяне на такива знаци – на неистински такива знаци.

– преправяне на истински такъв знак с неистински (неистински – когато съответната емисионна институция не ги е издала и не е техен автор).

– монетите – когато има монети извън съответната емисия – пак се прилага чл. 243. За да е на лице преправяне трябва да има истински паричен знак, който да е преправен.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 244, ал. 1

От обективна страна:

Изпълнителното деяние има 4 форми:

– прокарване в обществото на подправени знаци. Прокарване в обществото – става въпрос за относително по-голям брой парични знаци.

– придобиване… 250 000лв, срещу 50 000…

– служене с такива знаци – използването им с оглед постигането на определена цел.

– пренасяне през границата на такива знаци

От субективна страна – умисъл + знанието на дееца, че знаците са подправени.

Чл. 244, ал. 2. от обективна страна:

Изпълнителното деяние–държане+в големи количества(но не задържне на голяма стойност).

Една хопотеза със субсидиарно значение, ако не може да се установи нито една от хипотезите – чл. 244, ал. 1.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 244А – нов. Ал. 1- Обективна страна:

Предмет – само парични знаци;

Изпълнителното деяние – изготвянето на такива знаци в нарушение на установения ред. за разлика от чл. 244 тук няма преправка или неспазване на предвидения ред за изготвянето им. Тук влизат всички нарушения извън материалната преправка на парични знаци.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 245. обективна страна:

Предмет – четирите категории по чл. 243. характерното е, че тку има допълнителна особеност в предмета. Той е приет от дееца, без в момента на приемането деецът да знае, че е подправен (но разбира в последствие)

Изпълнителното деяние – прокарване в обръщение, като истински на неистински паричен знак. Разликата с чл. 244 е незнанието. По принцип тук се има в предвид инцидентно подправяне.

От субективна страна – умисъл.

Чл. 246 – приготовление към чл. 243 и сл. или състави на последваща престъпна дейност.

Чл. 246, ал. 1 обективна страна:

Изпълнителното деяние:

– приготовление по чл. 243

– сдружаване с такава цел, за извършване на престъпление по чл. 243 или 244. Намирането на съучастници е форма на приготовление, но тук е дадено като алтернатива, без опора в закона (освен ако няма конкретизация за НОЛ, но тук няма).

Чл. 246, ал. 3 – втори основен състав. От обективна страна:

Изпълнителното деяние – парични знаци или други предназначени за подправка на знаци…. от друга страна предмети послужили за подправка по чл. 243 и сл. изпълнителното деяние се изразява в изготвяне, придобиване, пазене, укриване. Но изготвянето е и приготовление – нама смисъл от това обособяване.

При същите форми на изпълнителното деяние има предмети, които вече са послужили за подправка – ако деецът не е участвал в 1 то престъпление, това е вещно укривателство.( Пак не е редно да е тук, а по чл. 215 от НК).

Чл. 246, ал. 2 – специални основания за освобождаване от НО – за престъпление по чл. 246, ал. 1 с последващо поведение, изразяващо се в отказ да се извърши престъплението и съобщаване на органите на властта.

РАЗДЕЛ ІV

Чл. 247. от обективна страна:

Изпълнителното деяние – употреба на таксови или пощенски марки – в смисъл на факическа повторяемост. Тя се предхожда от заличаване или прикриване на знаците върху тях, които сочат първия акт на употреба.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 248 недоносителство, че се върши престъпление по чл. 243, 244. Това е форма на причастност, а не на съучастие, към престъпление извършено от друго лице. Но само относно вършещо се, а не относно извършено или което предстои да бъде извършено.

Субкет– всяко НОЛ, но от чл. 248, ал. 2, по аргумент от противното следва, че се изключват:

– съпруг на дееца;

– низходящ, възходящ…

– брат, сестра, техни спрузи.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 249 – има два основни състава:

Чл. 249, ал. 1 – обективна страна:

Предмет – платежен инструмент или данни от такъв инструмент.

Изпълнителното деяние – използването му.

Условие – без съгласието на неговия титуляр.

От субективна страна – пряк умисъл. Не се изисква вреда или облага – иначе престъплението ще е против собствеността.

Чл. 249, ал. 2 – втори основен състав. От обективна страна:

Предмет – чл. 249, ал. 1 + едно уточнение – да е издаден в РБ.

Изпълнителното деяние – използването, но с особеност – при употребата му деецът знае, че няма покритие за това, за което се използва.

От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 251 – валутни престъпления.

Чл. 251, ал. 1 обективна страна:

Предмет–валутни ценности + че трябва да е в особено големи размери(чл.93,т.14–над 10 000лв.).

Изпълнителното деяние – нарушаване на разпоредба с определен ранг, т.е. лимитиран е кръга на нормативни разпоредби, които могат да бъдат нарушени – закон, акт на МС или на БНБ. изпълнителното деяние се специфицира в зависимост от нарушената разпоредба, извън НК.

– относно режима на действията с валутни ценности – сделки, внос, износ и др.

– нарушение на задълженията за деклариране. Това е бланкетна разпоредба.

От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 250, ал. 1 – обективна страна: това е форма на усложнана престъпна дейност.

– използване на неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание.

– превеждане на суми извън страната….

Второто – превеждане на ограничени банкови преводи, с всички регламентирани форми на плащане…(акредитив и др.). Закона говори за “суми”, което означава не еднократно. Тази усложнена форма на пресъпна дейност предполага завършеност, едва когато, преведените в чужбина суми биха могли да бъдат разпореждане неа бенефициера по плащането.

Трябва да се прави разлика с изпирането на пари. Тук не се прави уточнението, че тези суми преди това са били предмет на други престъпления. Това следва от систематичното тълкуване на чл. 250 и 253.

От субективна страна – умисъл.

Чл. 250, ал. 2 – втори основен състав. Обективна страна. Този текст би следвало да е в чл. 253. тук става дума за изпиране на пари от незаконен трафик на наркотици и други опойващи вещества…

Чл. 252, ал. 1 – обективна страна: това е престъпление във…. или по занаят. Необходими са най-малко три отделни деяния и то те да са източник на основни или допълнителни доходи. По занятие деецът да извършва финансови сделки, за чието осъществяване се изисква разрешение.

Условие – да са осъществявани без това разрешение.

От субективна страна имаме пряк умисъл.

Чл. 252, ал. 3 – обективна страна. (това е втори основен състав) Особеното тук е, че дейността е ограничена до банкова такава, която се осъществява с разрешение за банкова дейност. Същата дейност има за предмет средства, придобити в нарушение на съответните разпоредби. ……  Това е много рядка хипотеза, защото може да има не само предходно престъпление, но и правонарушение…

От субективна страна имаме умисъл.

ГЛАВА 7

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА

Чл. 253, ал. 1 – изпиране на пари. Основен състав. От обективна страна – предмет е имуществото, което е придобито чрез престъпление, т.е. това е форма на последваща престъпна дейност. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на финансова операция или сделка с такова имущество, като финансовите операции обикновено са в изпълнение на вече сключени сделки. Извършването на сделка е характерно за едностранните сделки… но тук се има в предвид по-широкия смисъл, както и прикриването на такива операции. Т.е. самото сключване на сделката не е престъпление, а само когато е сделка с такова имущество и последващи финансови операции към нея. От субективна страна имаме специфична форма на смесена вина, подобна на вещното укривателство. Пряк умисъл за формите на изпълнителното деяние, както и евентуален, ако дееца предполага, че имуществото е придобито с престъпление.

Чл. 253, ал. 2 – той допълва престъплението по чл. 253 ал. 1 . От обективна страна предмета е същия. Тук изпълнителното деяние се изразява в преобразуване на такова имущество, като вариантите са изброени в състава, както и спомагане по какъвто и да е начин за преобразуването. Тук за разлика от ал. 1 вече се интегрира поведението на трето лице спрямо субекта по ал. 1. (това са така наречените лица по веригата) От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 253, ал. 3 до ал. 5 са по-тежко наказуеми случаи.

Чл.253А–инриминализира се приготовлението за изпиране на пари.Ненужно се сочи,че сдружаването с такава цел е също престъпление,тъй като това е ясно–става дума за съучастие.

Чл. 253Б – тук не става дума за изпиране на пари, а това е едно длъжностно престъпление, което може да създаде благоприятна среда за изпиране на пари. Само длъжностно лице може да е субект. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване или неизпълнение на специалните норми по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Нормата е бланкетна. Освен това кумулативно са дадени две условия.

1) поведението на длъжностното лице да не представлява по-тежко престъпление, както и не трябва да е съучастник в изпирането на парите;

2) да не е маловажен случай по чл. 93, т. 9. Това се извежда по аргумент за противното, иначе въобще не се инкриминализира, но си остава административно правонарушение.

От субективна страна имаме умисъл.

 

ДАНЪЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 255 – 260.

Чл. 255, ал. 1. От обективна страна изпълнителното деяние е дадено в два варианта.

– неподаване на данъчна декларация, която се изисква по закон. Деецът да не я подаде в срок по съответния данъчен закон;

– подава я в срок, но в нея се потвърждава неистина или се затаява истината, т.е. тя не е с вярно съдържание.

Състава е резултатен. Независимо кой от двата варианта е трябва да се стигне до избягване плащането на данъци в големи размери. Т.е. данъчното задължение да е в размер над 3000 лв, а не в декларацията да са укрити 3000лв.

Чл. 255, ал. 1 и чл. 257, ал. 2 – има систематично тълкуване. Извода е, че по чл. 255, ал. 1 случая не трябва да е маловажен. Дори да е избягнато плащане на данъци над 3000 лв пак можем да стигнем до маловажен случай на база цялостна оценка на всички обстоятелства по случая ( деецът не е бил осъждан, с много добра трудова характеристика е и др.). от субективна страна имаме умисъл.

Чл. 256. от обективна страна изпълнителното деяние е дадено в два варианта.

– водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание. Възможно е отчетността да се води на база документи или по електронен път ( ЗСч. го позволява).

– ползване на счетоводни документи с невярно съдържние.

От субективна страна имаме пряк умисъл + цел – да се осуети установяването на данъчни задължения в големи размери ( чл. 93, т. 14. – за големите размери). Също не трябва да е маловажен случай.

Чл. 257 – по-тежко наказуеми случай по чл. 255 и 256.

1) когато в следствие на престъплението са укрити данъци в особено големи размери (над 12 000лв.);

2) когато то е извършено от служител на данъчната администрация – много широко понятие, т.е. всяко длъжностно лице от данъчната администрация.

3) когато е извършено от дипломиран експерт-счетоводител. За да придобие такова качество лицето трябва да е положило редовните изпити по ЗСч. и да бъде вписано в регистъра на дипломираните експерт-счетоводители.

Чл. 255, ал. 2 и чл. 257, ал. 3 – по-леко наказуеми случай на съответните престъпления, с оглед последващото поведение на дееца.

– да си внесе данъците заедно с лихвите;

– това да стане до приключване на съдебното следствие в пърноинстанционния съд.

Чл. 258, ал. 1 и 2 – трябва да се разглеждат съпоставително с чл. 269 и 270. чл. 258, ал. 1 и 2 изключват чл. 269 и чл. 270 – т.е. не може да имаме идеална съвпупност.

Чл. 258, ал. 1 от обективна страна изпълнителното деяние е в пречене на данъчен орган да изпълнява свое законово задължение. Няма значени начина. Това пречене да е противозаконно. От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 258, ал. 2 – имаме форма, която се характеризира с пречене + употреба на сила или заплашване. Това е съставен престъпен състав ( принуда + пречене). От субективна страна имаме умисъл.

Чл.259–тази разпоредба е трудно приложима.Изпълнителното деяние се изразява в две форми:

– създаване на ЮЛ с идеална цел.

– учредяване на фондация.

Не е ясно защо фондацията е изключена от ЮЛНЦ и защо веднъж имаме учредяване,   а в другия случай създаване.

Създаването е с цел укриване на данъци и други противозаконни дейности, както и ЮЛ не извършва или само привидно извършва обявената при учредяването дейност и цел ( не е ясно как се извършва цел). От субективна страна имаме пряк умисъл + цел – да получи кредити и да бъде освободен от данъци. Дадени са 5 варианта, като три от тях въобще не са към данъчните престъпления. Като цало този текст е много трудно приложим.

Чл. 260 има два основни състава. При първия субект е лицензиран оценител ( трябва да е придобил това си качество по реда на някой от специалните нормативни актове, във връзка с концесиите, приватизацията и др.) от обективна страна имаме даване на невярна оценка и от това да произтече щета. Случая да не е маловажен. От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 260, ал. 2. субект е експерт-счетоводител. От обективна страна имаме заверяване на неверен ГСО на търговец. Имаме случай при които експерт-счетоводител се произнася по определени отчети, при определени търговци, но задължението за заверка не е причина за възникване на престъплението. То се осъществява със самата заверка. От субективна страна имаме пряк умисъл.

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

1.Обща храктеристика.

Родов обект на посегателства.  – Спред стойнов това са обществените отношения, чрез които се осъществява упражняването на държавната власт в републиката при стриктното спазване на Конституцията, националната сигурност и реализацията на основните демократични ценности – обществени отношения, свързани с държавната организация на обществото, респективно с установения чрез Конституцията държавен и обществен контрол. (чл.108,ал.1 НК)

Система на престъпленията в този раздел. Обхваща три основни групи, обособени съобразно критерия кои именно от видовете обществени отношения, включени в посочения родов обект, преди всичко се засягат от посоченото посегателство:

– политически престъпления против републиката. Те се диференцират на две подгрупи съобразно допълнителен критерий – дали се засяга вътрешата или външната сигурност:

1. измяна (засяга се вътрешната сигурност – раздел І )

2. предателство и шпионство (засяга се външната сигурност – раздел ІІ )

Шпионството не се счита за вид предателство, но законодателят иска да акцентира още в заглавието.

– икономически престъпления (диверсия и вредителство по раздел ІІІ )

– други престъпления по раздел 4, (Стойнов ги разглежда като “престъпления против идеологическата надстройка на държавата”. Това са деяния, свързани с осъществяването на престъпленията по първите три раздела.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *