По-лесни кредити за малките фирми обещава новият шеф на ББР

По-лесни кредити за малките фирми обещава новият шеф на ББР - закон, право, данъци, лекции, счетоводство, правна, информацияОсновна роля на банката е да бъде инструмент за прилагане на държавна политика в икономиката, казва новоизбраният председател на УС на Българската банка за развитие Асен Ягодин в интервю пред София Терзийска в „24 часа“.

– Финансовият министър Симеон Дянков обясни, че е сменил ръководството на Българската банка за развитие (ББР), защото има нужда от свежи идеи и по-добра работа с бизнеса. Какво ще подобрите, г-н Ягодин, след като оглавихте банката?

– Българската банка за развитие е единствената държавно контролирана финансова институция на местния банков пазар. Ролята й е да бъде инструмент за прилагане на държавна политика в икономиката. Във времена на криза тази роля има още по-голямо значение и това е една от основните причини да се търси по-ефективно управление на ресурсите и потенциала на ББР.

– Ще се улесни ли още повече достъпът на малките и средните фирми до финансиране от ББР?

– Това е един от основните приоритети пред новото ръководство. След по-малко от месец ще се проведе годишното общо събрание на ББР. Тогава аз и моите колеги от новия управителен съвет ще имаме възможността да представим публично основните стратегически приоритети в работата през следващите няколко години.

– Предвиждате ли да разработите нови програми за финансиране?

– Ако има такава необходимост, да. Целта ни е да повишим значително ефективността на банката, а това неминуемо преминава през модернизиране на продуктовия ни портфейл.

– А ще продължите ли схемите с цесия на държавни и общински дългове, включително и по примера с “Титан”?

– Доколкото прилагането на подобни механизми води до облекчаване на финансовите отношения между централнияили местните бюджети ибизнеса при приемливо ниво на кредитния риск, естествено е да продължим.

– Кои сектори на икономиката имат потенциал и трябва да се стимулират и с какво? Каква е ролята на ББР в този процес?

– Нямам сектори фаворити, но всички компании с добро корпоративно управление, оптимизирани разходи за производство и потенциал за растеж са добре дошли в ББР.

– От една страна, има сигнали за оживление в икономиката. От друга, много фирми и домакинства продължават да фалират и да изпитват затруднения. Кое ще надделее? Накъде ще се развиваме през тази година?

– Сигналите за съживяване са факт, и то не от вчера. Видно е, че износът продължава да расте с по-интензивен темп от вноса, като тази положителна за търговския баланс тенденция дори се засилва.

По същия начин статистиката отчита нарастващ обем на чуждите инвестиции, а на екраните си дилърите наблюдават рекордно ниски стойности на рисковата премия на България. Тя е на ниво, значително под това на няколко страни от еврозоната.

Това са позитиви, които на даден етап следва да се трансформират в реално съживяване на вътрешното потребление и бизнес климата като цяло. Всичко това звучи добре, проблемът е, че скоростта на тези процеси все още е далече от очакванията и на бизнеса, и на домакинствата, а и на банките.

– Кога хората ще се успокоят и ще започнат да харчат повече, защото свитото потребление е един от основните проблеми сега?

– Когато останалите без доходи започнат отново да получават предложения за работа, а тези, които са вече наети, започнат да изпитват сигурност за бъдещето си предвид разрастващия се бизнес на работодателя им.

– Спестяванията се повишават въпреки спада в лихвите по депозитите. Напоследък заради високата инфлация вложението в банка като че ли не е много изгодно. Ако животът продължи да поскъпва, а лихвите по депозитите да падат, какво ще е поведението на вложителите? Ще станем ли свидетели на теглене на депозити с цел инвестиции в акции, фондове, имоти, или с цел покриване на разходите заради затруднения?

– Несигурността относно трудовата заетост продължава да подтиква домакинствата да насочват голяма част от разполагаемия си доход в спестяване вместо в потребление. От друга страна, макар че бележат известен спад, лихвите по депозитите остават атрактивни и при всички положения по-високи от отчитаната инфлация.

Така че очакванията ми са и през тази година банковите депозити да се радват на клиентски интерес, макар и в условия на ренесанс на техните инвестиционни алтернативи – акции, взаимни фондове и др.

– Появиха се информации, че гърците масово теглят депозити от местните банки, което застрашава стабилността на системата. Това ще има ли ефект върху дъщерните дружества на гръцки банки в България?

– Не очаквам преки ефекти по тази линия, най-малкото поради наличието на доста стриктни контролни механизми от страна на нашата централна банка. А и местните банкови дружества на гръцки банки разполагат с достатъчно привлечен ресурс за своите операции, така че да не им се налага да разчитат на банките-майки.

– Ще има ли ръст в кредитирането тази година? Какво ще е поведението на банките и на потребителите?

– Всички банки ще се стремят към реално съживяване на кредитните си операции. Без това нито ще могат да защитят нормално ниво на доходност, нито ще разполагат с капацитет за покриване на лошите си кредити. Въпросът е кога и в какъв мащаб ще се възстанови търсенето на кредити.

Тук се връщаме на темата за необходимостта от повече спокойствие относно перспективите както за бизнеса, така и за домакинствата.

– Накъде ще вървят лихвите по кредитите? Има ли опасност да се повишат?

– Лихвите ще отидат там, където ги заведе пазарът, както е било и досега. Знаете, че нивото им е пряко свързано с два фактора – цената на депозитите и цената на риска от бизнес средата. Като цяло считам, че ако банките съумеят поне да запазят сегашните нива на кредитните лихви, това ще бъде постижение предвид течащите процеси във и извън България.

– Обсъжда се премахването на таксите за предсрочно погасяване на ипотечните кредити. Ако се приеме, как ще се отрази на кредитирането и на оскъпяването на заемите?

– Така или иначе в течащите в момента промоции на редица банки тази такса вече отсъства или е силно редуцирана. Очевидно изострената конкуренция на кредитния пазар води до по-облекчени условия за кредитополучателите.

Вярно, кредитният туризъм, както и доскорошният депозитен туризъм не са желани от банките явления, защото водят до затруднения в планирането на ликвидността Теоретично това може да доведе до оскъпяване на кредита, но както вече казах – конкуренцията между банките е основният определящ фактор за тяхното поведение.

– Т.нар. лоши кредити се увеличават. Според МВФ сме в топ три в ЕС по дял на необслужваните кредити, но сме и най-добре подсигурени с капитал. Въпреки това има ли опасност за някои банки и за системата като цяло?

– Много пъти съм го казвал, ще го повторя и сега – механично се цитира един процент на необслужвани кредити в България от порядъка на 20% от общия портфейл. Пропускат се два важни елемента. Първо, в тази цифра влизат наред с т.нар. лоши кредити и тези, които са преструктурирани. Логично е след преструктуриране голяма част от тези кредити да нормализират обслужването си.

Второ, за разлика от други банкови системи, с които се опитват да ни сравняват, преобладаващата част от кредитите в България са отпускани срещу адекватно обезпечение. Така че, дори да се достигне до принудително производство по даден лош кредит, рано или късно заложеното имущество ще покрие напълно или до голяма степен невърнатия кредит.

– Кога ще видим оживление на фондовата борса?

– Оживлението, предвид показанията на индекса SOFIX от началото на годината, е вече факт. По-важното сега е да запазим този инвеститорски интерес към нашия фондов пазар, което да рефлектира в по-висока ликвидност, капитализация и т.н. Немалка роля би изиграло и едно листване на голямо дружество, което всички очакваме повече от година.

money.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *